Кузман Илиев: Моралният риск на политиката е пагубен за икономиката! Да погледнем проблемите в очите
Икономическият и политически анализатор Кузман Илиев направи експертен разбор, обвързван с икономическите опасности в цяла Европа и в частност в България. Според него „моралният риск на политиката е гибелен за икономиката“, предава БЛИЦ.
Вижте целия коментар на Илиев:
Европа на мрачно и студено, България – още веднъж без ясна визия за рисковете
Моралният риск на политиката е гибелен за стопанската система. Знаеш, че “не си отсам и си за малко ” или че ще минеш и метър с десетилетие, тъй като ще прехвърлиш горещия картоф на идващите на власт – по този начин и по този начин никой няма да разбере. Моментно казваш, че всичко е тъкмо, а пък след това – да гонят гласоподавателите Михаля, както се споделя. Удобна скица, повтаря се непрестанно.
Наглед всичко е цветя и рози, няма никаква рецесия или риск за енергийната ни сигурност, успокояват ни въпреки това приспивно икономисти и гласовити лобита – в Европа и у нас. А когато проблемите се покажат отдолу под килима – отговорност няма да има.
Първо, непрекъснато се съпоставят цените на природния газ на европейската борса в Амстердам TTF и тези на американския пазар, където цените са доста “по-приемливи ”, което значело, видите ли, че сме обезпечени енергийно и сме “диверсифицирани ” и “независими ” от Кремъл.
Икономически гледано, това обаче са разнообразни артикули – тъкмо както чаша фреш на покрива на небостъргач в Куала Лумпур е друга от чаша фреш в барчето на плажа Смокиня или посред пустинята Гоби, да речем. Като стойност, цена, разполагаемост.
Нямаш ли инфраструктура, която да добие, втечни, придвижи и регазифицира в терминали горивото (а Европа и Съединени американски щати сега нямат, тъй като изисква време и пъклен доста средства), то сравняваш чушки с домати. Пазарът на газ е местен, за разлика от петрола.
Пожар на терминала за полутечен газ в Тексас, изнасящ 20 на 100 целия експорт на Съединени американски щати за света, значи по-малки количества на европейския пазар и по-висока цена там – 130-140 евро за мегаватчас, както видяхме.
На американския пазар, назад, има растеж на предлагането (неизнесеният запас е търгуван на локалния пазар, тък като складирането му на процедура е неосъществимо и нерентабилно), което натиска сензитивно цената надолу. Но това нас не ни грее – безусловно и преносно…
Пак споделям – няма смисъл да се самоуспокояваме с глави в пясъка като щрауси, тъй като ще коства скъпо. Нямаше да има проблем за доставки от Алжир за Европа – обаче алжирците се скараха с Испания. Катар щеше да помогне – само че желае дълготрайни контракти, а и няма свободни потенциали.
Вместо Европа да се занимава да приема българомразците и фалшификаторите на история от Скопие да беше направила реалистична енергийна тактика.
А не в този момент под паника Германия да е принудена да лимитира използването на газта, пускайки в същото време въглищните и нуклеарните централи, които до през вчерашния ден заклеймяваше като “остарели ” и “вредни ”. А 45 милиона германци, отопляващи се на газ, да треперят каква зима ги чака… Не, че ние българите две години към този момент не стоим без енергийна тактика – сякаш има по-голям риск за стопанската система ни от това?!
Капацитет за лично произвеждане и предложение на изкопаеми горива, метали и нуклеарна енергетика – това е решението против високите им цени (със прекъсване на печатницата за евро и долари, несъмнено, които са катранът в тресавището на инфлацията). Не приказки за Сънчо за лека нощ, тъй като събуждането ще е внезапно и неприятно.
Вместо цяла Европа и ние да бием тъпана, че се понижават фрапантно доставките на изкопаеми горива от Русия и че се приключва контракта с Газпром (в нашия случай), да бяхме си напълнили газохранилищата преди дебита внезапно да намалее, което беше повече от разумно – планови поправки, резултати от наказания, профилактика – аргументи Москва може да акцентира доста, само че обстоятелствата са, че Северен поток 1 затихва, Турски поток също “олеква ”, а енергийната рецесия в Европа е от юли 2021г., т.е. осем месеца преди войната.
Лелеяните 90 % запълване на газохранилищата ще останат мираж – Европа приблизително е запълнила към 50 %, а ние – най-големите ербапи – на 34 на 100. Студена зима се обрисува, единствено да не е и тъмна – близо 1/4 от електричеството в Европа идва от газ, което е безусловно похабяване на това чисто гориво за промишленост и обичай. Добре, че са Мариците и АЕЦ-ът ни да храним района с ел. сила.
Вместо нон-стоп да приказваме за “свръхпечалбите в енергетиката ”, да разберем сигнала на пазара – този запас е скъп, реинвестирайте в системата. Облекчете енергоинтензивните предприятия с дълготрайни контракти за ел.енергия, данъчни облекчения, опция за свързване на ВЕИ-тата към системата – това са действителни противоинфлационни ограничения, а не абракадабри.
Но нали най-малко ще сме първите въглеродно неутрални европейците…
Разбира се, детските европейски и родни политически водачи постоянно може да “напуснат ” и да си измият ръцете с викове против злодеите извън и вътре – а ние да си досърбаме надробената попара. Както постоянно и става към този момент десетилетия.
Междувременно у нас всичко е розово: гласовито внимание се обръща, че за първите четири месеца на годината износът нараства с 32,8% (3,544 милиарда евро) в съпоставяне със същия интервал на предходната година (главно поради инфлацията, ерго резултатът от по-високите цени и ниската база в Ковид-19).
Забравя се да каже обаче за тези четири месеца вносът също пораства, само че с 38,6% (4,364 млдр. евро) по отношение на същия интервал на предходната година, т.е. образува се недостиг по настоящата сметка, за разлика от остатъка същия интервал година по-рано.
Просто казано: посредством помпането на исторически рекордни обществени разноски (1/3 от бюджета), респективно през потреблението ние финансираме непознати производства и импорт на непознати артикули.
Удобно подценяваме действителната инфлация, с което действителният напредък наподобява по-голям, в сравнение с в действителност е; дългът на държавното управление като % от стопанската система – по-малък, в сравнение с в действителност е; и надлежно трапът – инфлационната криза у нас – няколко метра по-далеч…
Това е значимо с оглед и на все по-реалните вероятности за криза пред Европа и Съединени американски щати, които ние към момента не отчитаме съответно като риск за външното ни търсене.
Време да погледнем почтено проблемите в очите и да вземем действителни ограничения. Кой да носи байрака и да води бащина тайфа – все ще се откри. Кой да мисли държавнически за българските жители и стандарта ни дълготрайно – за жал много по-трудно…
Вижте целия коментар на Илиев:
Европа на мрачно и студено, България – още веднъж без ясна визия за рисковете
Моралният риск на политиката е гибелен за стопанската система. Знаеш, че “не си отсам и си за малко ” или че ще минеш и метър с десетилетие, тъй като ще прехвърлиш горещия картоф на идващите на власт – по този начин и по този начин никой няма да разбере. Моментно казваш, че всичко е тъкмо, а пък след това – да гонят гласоподавателите Михаля, както се споделя. Удобна скица, повтаря се непрестанно.
Наглед всичко е цветя и рози, няма никаква рецесия или риск за енергийната ни сигурност, успокояват ни въпреки това приспивно икономисти и гласовити лобита – в Европа и у нас. А когато проблемите се покажат отдолу под килима – отговорност няма да има.
Първо, непрекъснато се съпоставят цените на природния газ на европейската борса в Амстердам TTF и тези на американския пазар, където цените са доста “по-приемливи ”, което значело, видите ли, че сме обезпечени енергийно и сме “диверсифицирани ” и “независими ” от Кремъл.
Икономически гледано, това обаче са разнообразни артикули – тъкмо както чаша фреш на покрива на небостъргач в Куала Лумпур е друга от чаша фреш в барчето на плажа Смокиня или посред пустинята Гоби, да речем. Като стойност, цена, разполагаемост.
Нямаш ли инфраструктура, която да добие, втечни, придвижи и регазифицира в терминали горивото (а Европа и Съединени американски щати сега нямат, тъй като изисква време и пъклен доста средства), то сравняваш чушки с домати. Пазарът на газ е местен, за разлика от петрола.
Пожар на терминала за полутечен газ в Тексас, изнасящ 20 на 100 целия експорт на Съединени американски щати за света, значи по-малки количества на европейския пазар и по-висока цена там – 130-140 евро за мегаватчас, както видяхме.
На американския пазар, назад, има растеж на предлагането (неизнесеният запас е търгуван на локалния пазар, тък като складирането му на процедура е неосъществимо и нерентабилно), което натиска сензитивно цената надолу. Но това нас не ни грее – безусловно и преносно…
Пак споделям – няма смисъл да се самоуспокояваме с глави в пясъка като щрауси, тъй като ще коства скъпо. Нямаше да има проблем за доставки от Алжир за Европа – обаче алжирците се скараха с Испания. Катар щеше да помогне – само че желае дълготрайни контракти, а и няма свободни потенциали.
Вместо Европа да се занимава да приема българомразците и фалшификаторите на история от Скопие да беше направила реалистична енергийна тактика.
А не в този момент под паника Германия да е принудена да лимитира използването на газта, пускайки в същото време въглищните и нуклеарните централи, които до през вчерашния ден заклеймяваше като “остарели ” и “вредни ”. А 45 милиона германци, отопляващи се на газ, да треперят каква зима ги чака… Не, че ние българите две години към този момент не стоим без енергийна тактика – сякаш има по-голям риск за стопанската система ни от това?!
Капацитет за лично произвеждане и предложение на изкопаеми горива, метали и нуклеарна енергетика – това е решението против високите им цени (със прекъсване на печатницата за евро и долари, несъмнено, които са катранът в тресавището на инфлацията). Не приказки за Сънчо за лека нощ, тъй като събуждането ще е внезапно и неприятно.
Вместо цяла Европа и ние да бием тъпана, че се понижават фрапантно доставките на изкопаеми горива от Русия и че се приключва контракта с Газпром (в нашия случай), да бяхме си напълнили газохранилищата преди дебита внезапно да намалее, което беше повече от разумно – планови поправки, резултати от наказания, профилактика – аргументи Москва може да акцентира доста, само че обстоятелствата са, че Северен поток 1 затихва, Турски поток също “олеква ”, а енергийната рецесия в Европа е от юли 2021г., т.е. осем месеца преди войната.
Лелеяните 90 % запълване на газохранилищата ще останат мираж – Европа приблизително е запълнила към 50 %, а ние – най-големите ербапи – на 34 на 100. Студена зима се обрисува, единствено да не е и тъмна – близо 1/4 от електричеството в Европа идва от газ, което е безусловно похабяване на това чисто гориво за промишленост и обичай. Добре, че са Мариците и АЕЦ-ът ни да храним района с ел. сила.
Вместо нон-стоп да приказваме за “свръхпечалбите в енергетиката ”, да разберем сигнала на пазара – този запас е скъп, реинвестирайте в системата. Облекчете енергоинтензивните предприятия с дълготрайни контракти за ел.енергия, данъчни облекчения, опция за свързване на ВЕИ-тата към системата – това са действителни противоинфлационни ограничения, а не абракадабри.
Но нали най-малко ще сме първите въглеродно неутрални европейците…
Разбира се, детските европейски и родни политически водачи постоянно може да “напуснат ” и да си измият ръцете с викове против злодеите извън и вътре – а ние да си досърбаме надробената попара. Както постоянно и става към този момент десетилетия.
Междувременно у нас всичко е розово: гласовито внимание се обръща, че за първите четири месеца на годината износът нараства с 32,8% (3,544 милиарда евро) в съпоставяне със същия интервал на предходната година (главно поради инфлацията, ерго резултатът от по-високите цени и ниската база в Ковид-19).
Забравя се да каже обаче за тези четири месеца вносът също пораства, само че с 38,6% (4,364 млдр. евро) по отношение на същия интервал на предходната година, т.е. образува се недостиг по настоящата сметка, за разлика от остатъка същия интервал година по-рано.
Просто казано: посредством помпането на исторически рекордни обществени разноски (1/3 от бюджета), респективно през потреблението ние финансираме непознати производства и импорт на непознати артикули.
Удобно подценяваме действителната инфлация, с което действителният напредък наподобява по-голям, в сравнение с в действителност е; дългът на държавното управление като % от стопанската система – по-малък, в сравнение с в действителност е; и надлежно трапът – инфлационната криза у нас – няколко метра по-далеч…
Това е значимо с оглед и на все по-реалните вероятности за криза пред Европа и Съединени американски щати, които ние към момента не отчитаме съответно като риск за външното ни търсене.
Време да погледнем почтено проблемите в очите и да вземем действителни ограничения. Кой да носи байрака и да води бащина тайфа – все ще се откри. Кой да мисли държавнически за българските жители и стандарта ни дълготрайно – за жал много по-трудно…
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ