Преди 150 години започна най-„Голямата“ икономическа депресия в историята
Икономическите спадове и стагнации, които се случиха и се случват в света през последните десетилетия, постоянно се съпоставят с икономическата рецесия, която стартира в Съединените щати с суматоха на фондовия пазар през октомври 1929 година и по-късно прерасна в по този начин наречената Голяма меланхолия, която през 1930 година обгръща съвсем целия буржоазен свят.
Смята се, че Голямата меланхолия е завършила сега, в който е почнала Втората международна война (т.е. 1 септември 1939 г.). Оказва се, че продължителността на Голямата меланхолия е към десетилетие. Нивото на индустриалното произвеждане вследствие на тази световна рецесия в западните страни беше върнато до равнището от началото на 20-ти век, т.е. до преди 30 години.
В индустриализираните страни на капитализма през тези години е имало към 30 милиона безработни; ситуацията на фермерите, дребните търговци и представителите на междинната класа се утежнява. Много от тях се оказаха под прага на бедността; раждаемостта внезапно спадна. Създава се плодородна почва за възникването и укрепването на позициите на националсоциализма (фашизма) и ускорената подготовка за нова международна война.
Но се оказва, че преди 1929 година към този момент е имало одобрен термин „ Голямата меланхолия “. Той се отнася до международната икономическа рецесия, която стартира през 1873 година и продължи до 1896 година Тоест продължителността му беше равна на 22-23 години. Това е повече от два пъти повече от продължителността на международната рецесия от 1929-39 година Последната е наречена „ Голямата меланхолия “, а с цел да се разграничи от рецесията от 1873-96 година, рецесията от 19 век е преименувана на Дългата меланхолия.
Дългата меланхолия от 19-ти век, сходно на Голямата меланхолия от 20-ти век, стартира с суматоха на фондовия пазар. Паниката избухна през април 1873 година на Виенската фондова борса, а по-късно завладя фондовите пазари на други европейски страни.
И тогава тя мина от финансовия пазар към действителния бранш на стопанската система - промишленост, селско стопанство, строителство, железопътен превоз. Кризата изненадващо бързо (въпреки релативно слабите връзки и финансово-икономически връзки по това време) се придвижи и в Новия свят – Съединени американски щати и Канада. Финансовата суматоха доближи Америка още през септември 1873 година
Какви са аргументите за Голямата меланхолия? Можете да дадете най-общия отговор на въпроса, като се позовавате на класиците на марксизма. Маркс смята, че рецесията е неизбежна последица от капитализма; рецесията е резултат от диспропорционалност сред предлагането на артикули и ефикасното /платежоспособното/ търсене. Той я назовава " рецесия на свръхпроизводството " и я дефинира като една от четирите поредни етапи на капиталистическия цикъл (движението на капиталистическата икономика): рецесия (рецесия, спад) - меланхолия (стагнация, застой) - раздвижване - напредък.
До 1873 година в Стария и Новия свят има напредък, който в литературата нормално се назовава " взрив ". След края на Гражданската война в Съединени американски щати и къса следвоенна криза (1865–1867 г.), Съединените щати претърпяха капиталов взрив, обвързван с построяването на железопътни линии върху публични земи в западната част на страната.
В Европа взривът стартира по-късно, след края на френско-пруската война от 1870-71 година Завършването й, както знаете, докара до успеха на Прусия, основаването на единна немска страна и заплащането от Франция на спечелилия на обезщетение в размер на 5 милиарда златни франка.
Тези великански пари частично останаха в Германия (Втория райх), частично отидоха за погашение на задължения, които преди този момент бяха направени от Прусия и други немски провинции. В последна сметка тези пари бяха ориентирани към основаването на нови компании (основаването на акционерни сдружения, които в Германия получиха името " грюндерство " ).
Започна капиталов взрив, който докара, казано по актуален метод, до формиране на " балони " на фондовия пазар и инфлационен растеж на цените. Бумът продължи по-малко от две години и приключи с обстоятелството, че цените на акциите на фондовите тържища започнаха внезапно да се срутват,
Има и други тълкувания за какво подемът в Стария свят е бил толкоз къс. Германският канцлер Бисмарк реализира съглашение с Ротшилд още преди началото на френско-пруската война по отношение на такава договорка: Бисмарк моли за помощ за обединяването на немските земи и основаването на единна немска страна или Вторият райх. И Ротшилдови молят Бисмарк да направи немската марка златна. С други думи, въвеждане на златния стандарт във Втория райх.
Ротшилдови и след края на Наполеоновите войни се пробват да наложат златен стандарт на Европа, само че и тогава не съумяват. Според тях златният стандарт значи, че пари могат да се печатат единствено против поддръжката на златните запаси на Централната банка. И в случай че на нея й липсва подобен златен „ тил “, тогава Ротшилдови ще са подготвени да дадат благородния метал против рента (все отново след Наполеоновите войни те концентрираха в ръцете си огромно количество злато и желаеха то да се трансформира в капитал, т.е., да вършат печалба).
Първата стъпка е направена още през 1821 година, когато Англия е под натиска на Нейтън Ротшилд (същият, който през 1815 година пое контрола върху Bank of England) вкара златния стандарт, само че по-късно стартира да буксува. Никой от европейските крале, министър-председатели и канцлери не пожела непринудено да постави златна примка на врата си.
Ала Бисмарк, в името на основаването на Втория райх, направи тази рискова договорка. След Германия други европейски страни започнаха да вкарват златни стандарти. На " печатниците " за пари на централните банки бяха поставени златни спирачки. На бизнесмените стартира да липсват пари за образуване на оборотен капитал и вложения в дълготрайни активи. Широкото въвеждане на златната валута докара до продължителна икономическа меланхолия.
Както знаете, Голямата меланхолия на ХХ век се състои от две етапи: икономическа криза (икономическа рецесия в разбирането на икономистите), която обгръща интервала 1929-33 г.; последвалата го застоялост (застой, или в действителност меланхолия в разбирането на икономистите). Първата фаза на Голямата меланхолия, съгласно икономическите историци, е траяла 43 месеца в Съединените щати.
Дългата меланхолия от 19 век също се състои от две етапи: криза и застоялост. Така че рецесията в Съединените щати продължи от октомври 1873 година до март 1879 година, т.е. 65 месеца. Смята се, че това е най-дългата криза в историята освен на Съединени американски щати, само че и на целия капитализъм. Освен това стагнацията (1879–1896) също се оказва най-продължителната. Затова и интервалът 1873–96 г.г. получава името си „ Дългата меланхолия “.
Историците и икономистите нормално назовават рецесията от 1857 година, която стартира в Съединените щати, само че бързо се популяризира в Стария свят и завладя Германия, Англия и Франция, първата икономическа рецесия, която има признаци на световна. По отношение на броя на страните, претърпели криза, Дългата меланхолия надалеч надвишава рецесията от 1857 година Тогава Съединени американски щати, Канада, съвсем цяла Европа, както и Русия бяха наранени от рецесията.
Вярно е, че в някои страни стагнацията и депресията можеха да бъдат сменени от възобновяване и даже прочут напредък, само че още веднъж имаше прекъсвания. Например, като част от Дългата меланхолия в Съединените щати настъпиха две изразени рецесии: през 1873-77г. (според някои източници 1873–79) и през 1882–85. Като цяло за интервала 1873-1896г. в множеството страни имаше нарастване на производството на доста типове индустриални артикули, само че нарастванията бяха скромни на фона на темповете, следени преди 1873 година
Британският историк Пол Кенеди прави оценка равнището на икономическо развиване на водещите страни през 19 век, употребявайки подобен индикатор като брутния народен артикул - БНП, който не съществува по това време ( Пол Кенеди., Възходът и падението на Великите сили - Fontana Press, 1989). И това е картината, която се обрисува в интервала 1870-1890 година
В Австро-Унгария растежът на Брутният вътрешен продукт за двадесетте години е 35,4%; Франция има 17,3%; Италия - 14,6%. Най-малко Дългата меланхолия засегна две страни в Европа - Германия (растеж на Брутният вътрешен продукт с 59%) и Англия (50%). А най-тежко наранена беше Русия, чийто Брутният вътрешен продукт понижа с съвсем 8% за две десетилетия.
Ако приказваме за Русия, тогава в границите на Дългата меланхолия тя претърпя три рецесии: 1874–1877, 1881–1886. и 1891–1892 г.; като в интервалите сред тях имаше отчасти възобновяване на стопанската система. Но като цяло в интервала 1873-1896г. имаше ясна наклонност Русия видимо да изостава от водещите западни страни.
И най-често срещаното за целия интервал и за всички страни беше такова събитие като дефлацията. Тоест понижаване на цените и дългото им оставане на ниско равнище. Например в интервала от време 1867–1894г. цената на зърното на международния пазар падна с 2/3. Цената на желязото за две десетилетия 1870–1890 г понижа на половина. Ниските цени бяха сериозна спирачка за ускорение на капиталовата и индустриалната активност.
За да се опълчват на рецесията и стагнацията, доста страни прибягнаха до протекционизъм. И по този начин, във Франция президентът Адолф Тиер изостави политиката на свободна търговия по време на Втората империя и вкара протекционистичен режим в новосъздадената Трета република; през 1892 година бяха открити високите митнически цени на Мелин (наречени на френския юрист, който ги разработи). Тези мита означиха края на свободната търговия сред Англия и Франция.
В Германия още през 1879 година е въведена протекционистка цена (което апропо изяснява за какво Германия имаше такова високо икономическо развиване по време на Дългата депресия). В Съединените щати протекционистката позиция разреши на Бенджамин Харисън да завоюва президентските избори в Съединени американски щати през 1888 година От стопански развитите страни единствено Англия и Холандия остават ангажирани с политика на ниски цени.
Въпреки това възходящият протекционизъм съществено затрудни развиването на интернационалната търговия. Между другото, по това време започнаха да се появяват някои признаци на прехода на капитализма на свободната конкуренция към най-високата му фаза, както Вл.И. Ленин уточни в труда си " Империализмът като най-висока степен на капитализма " (1916 г.).
Първо, по време на Дългата меланхолия имаше всеобщи банкрути на дребни и междинни компании в разнообразни промишлености. Техните активи бяха погълнати от огромни и най-големи компании. Засилва се процесът, който Ленин назовава " централизация и концентрация на капитала ". Големите и най-големи компании се трансфораха в монополи и унищожиха остатъците от конкуренцията. Започва времето на монополните цени - монополно високи цени на създаваните и продавани артикули и монополно ниски цени на изкупуваните първични материали.
Второ, задълбочаването на казуса с продажбата на промишлени артикули на вътрешния пазар, неналичието на евтини първични материали и по всякакъв начин провежданото предпочитание за минимизиране на разноските, породиха наклонност за завладяване на външни пазари, източници на първични материали и евтина работна ръка и области на инвестиране. Това е наклонност към превръщането на монополистичния капитализъм в империализъм, към икономическо разделяне на света от монополни съюзи – картели и синдикати.
Едно от следствията от Дългата меланхолия беше забележителна смяна в силата на обособените страни до края на предходния век. Това, апропо, по-късно дава съображение на Ленин да вкара концепцията за " закона за неравномерното икономическо и политическо развиване на капитализма " (в същата работа " Империализмът като висша степен на капитализма " ).
На фона на други страни, на първо място Англия и Германия, както и Съединени американски щати, ускориха икономическите си позиции. И последната – изключително. Парадоксално, само че съгласно множеството икономисти и историци северноамериканските щати са потърпевши най-вече от рецесията, почнала през 1873 година
Всъщност по това време тя към момента не беше индустриална страна (в някои връзки нейната стопанска система приличаше на стопанската система на модерна Русия, която се основава на производството на въглеводороди и техния износ). Основните пари презокеанските капиталисти не престават да печелят посредством селското стопанство, доставяйки доста зърно и памук на Стария свят.
Ала точно за тези артикули през 70-те години на предишния век имаше максимален спад в цените. Тук е редно да си напомним крилатата фраза: „ Кризата е освен злополучие, само че и опция “. И Америка употребява този късмет. Тя стартира индустриализацията, като благоразумно сътвори условия за това под формата на високи митнически бариери. И по този начин, през 1890-те години Америка надминава Британската империя в промишлеността и във връзка с Брутният вътрешен продукт (според ретроспективни оценки на историците).
Младите империализми, показани от Германия и Съединените щати, имаха вяра, че светът е разграничен стопански и териториално незаслужено. Те, сходно на бързо разрастващите се стопански системи, заслужават повече. По-голямата част от пазарите и териториите в света не престават да принадлежат на старите империализми (Великобритания, Франция, Белгия, Холандия и др.). Те (Германия и САЩ) като най-бързо разрастващи се буржоазен стопански системи заслужават повече.
В края на 19-ти век Дългата меланхолия завърши. Започна общо икономическо възобновяване, което по-късно се трансформира в стопански взрив. Водещите страни в света взеха решение да употребяват този напредък и този напредък, с цел да извършат икономическо и териториално преразпределение на света в своя изгода. Започва подготовката за Първата международна война.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Смята се, че Голямата меланхолия е завършила сега, в който е почнала Втората международна война (т.е. 1 септември 1939 г.). Оказва се, че продължителността на Голямата меланхолия е към десетилетие. Нивото на индустриалното произвеждане вследствие на тази световна рецесия в западните страни беше върнато до равнището от началото на 20-ти век, т.е. до преди 30 години.
В индустриализираните страни на капитализма през тези години е имало към 30 милиона безработни; ситуацията на фермерите, дребните търговци и представителите на междинната класа се утежнява. Много от тях се оказаха под прага на бедността; раждаемостта внезапно спадна. Създава се плодородна почва за възникването и укрепването на позициите на националсоциализма (фашизма) и ускорената подготовка за нова международна война.
Но се оказва, че преди 1929 година към този момент е имало одобрен термин „ Голямата меланхолия “. Той се отнася до международната икономическа рецесия, която стартира през 1873 година и продължи до 1896 година Тоест продължителността му беше равна на 22-23 години. Това е повече от два пъти повече от продължителността на международната рецесия от 1929-39 година Последната е наречена „ Голямата меланхолия “, а с цел да се разграничи от рецесията от 1873-96 година, рецесията от 19 век е преименувана на Дългата меланхолия.
Дългата меланхолия от 19-ти век, сходно на Голямата меланхолия от 20-ти век, стартира с суматоха на фондовия пазар. Паниката избухна през април 1873 година на Виенската фондова борса, а по-късно завладя фондовите пазари на други европейски страни.
И тогава тя мина от финансовия пазар към действителния бранш на стопанската система - промишленост, селско стопанство, строителство, железопътен превоз. Кризата изненадващо бързо (въпреки релативно слабите връзки и финансово-икономически връзки по това време) се придвижи и в Новия свят – Съединени американски щати и Канада. Финансовата суматоха доближи Америка още през септември 1873 година
Какви са аргументите за Голямата меланхолия? Можете да дадете най-общия отговор на въпроса, като се позовавате на класиците на марксизма. Маркс смята, че рецесията е неизбежна последица от капитализма; рецесията е резултат от диспропорционалност сред предлагането на артикули и ефикасното /платежоспособното/ търсене. Той я назовава " рецесия на свръхпроизводството " и я дефинира като една от четирите поредни етапи на капиталистическия цикъл (движението на капиталистическата икономика): рецесия (рецесия, спад) - меланхолия (стагнация, застой) - раздвижване - напредък.
До 1873 година в Стария и Новия свят има напредък, който в литературата нормално се назовава " взрив ". След края на Гражданската война в Съединени американски щати и къса следвоенна криза (1865–1867 г.), Съединените щати претърпяха капиталов взрив, обвързван с построяването на железопътни линии върху публични земи в западната част на страната.
В Европа взривът стартира по-късно, след края на френско-пруската война от 1870-71 година Завършването й, както знаете, докара до успеха на Прусия, основаването на единна немска страна и заплащането от Франция на спечелилия на обезщетение в размер на 5 милиарда златни франка.
Тези великански пари частично останаха в Германия (Втория райх), частично отидоха за погашение на задължения, които преди този момент бяха направени от Прусия и други немски провинции. В последна сметка тези пари бяха ориентирани към основаването на нови компании (основаването на акционерни сдружения, които в Германия получиха името " грюндерство " ).
Започна капиталов взрив, който докара, казано по актуален метод, до формиране на " балони " на фондовия пазар и инфлационен растеж на цените. Бумът продължи по-малко от две години и приключи с обстоятелството, че цените на акциите на фондовите тържища започнаха внезапно да се срутват,
Има и други тълкувания за какво подемът в Стария свят е бил толкоз къс. Германският канцлер Бисмарк реализира съглашение с Ротшилд още преди началото на френско-пруската война по отношение на такава договорка: Бисмарк моли за помощ за обединяването на немските земи и основаването на единна немска страна или Вторият райх. И Ротшилдови молят Бисмарк да направи немската марка златна. С други думи, въвеждане на златния стандарт във Втория райх.
Ротшилдови и след края на Наполеоновите войни се пробват да наложат златен стандарт на Европа, само че и тогава не съумяват. Според тях златният стандарт значи, че пари могат да се печатат единствено против поддръжката на златните запаси на Централната банка. И в случай че на нея й липсва подобен златен „ тил “, тогава Ротшилдови ще са подготвени да дадат благородния метал против рента (все отново след Наполеоновите войни те концентрираха в ръцете си огромно количество злато и желаеха то да се трансформира в капитал, т.е., да вършат печалба).
Първата стъпка е направена още през 1821 година, когато Англия е под натиска на Нейтън Ротшилд (същият, който през 1815 година пое контрола върху Bank of England) вкара златния стандарт, само че по-късно стартира да буксува. Никой от европейските крале, министър-председатели и канцлери не пожела непринудено да постави златна примка на врата си.
Ала Бисмарк, в името на основаването на Втория райх, направи тази рискова договорка. След Германия други европейски страни започнаха да вкарват златни стандарти. На " печатниците " за пари на централните банки бяха поставени златни спирачки. На бизнесмените стартира да липсват пари за образуване на оборотен капитал и вложения в дълготрайни активи. Широкото въвеждане на златната валута докара до продължителна икономическа меланхолия.
Както знаете, Голямата меланхолия на ХХ век се състои от две етапи: икономическа криза (икономическа рецесия в разбирането на икономистите), която обгръща интервала 1929-33 г.; последвалата го застоялост (застой, или в действителност меланхолия в разбирането на икономистите). Първата фаза на Голямата меланхолия, съгласно икономическите историци, е траяла 43 месеца в Съединените щати.
Дългата меланхолия от 19 век също се състои от две етапи: криза и застоялост. Така че рецесията в Съединените щати продължи от октомври 1873 година до март 1879 година, т.е. 65 месеца. Смята се, че това е най-дългата криза в историята освен на Съединени американски щати, само че и на целия капитализъм. Освен това стагнацията (1879–1896) също се оказва най-продължителната. Затова и интервалът 1873–96 г.г. получава името си „ Дългата меланхолия “.
Историците и икономистите нормално назовават рецесията от 1857 година, която стартира в Съединените щати, само че бързо се популяризира в Стария свят и завладя Германия, Англия и Франция, първата икономическа рецесия, която има признаци на световна. По отношение на броя на страните, претърпели криза, Дългата меланхолия надалеч надвишава рецесията от 1857 година Тогава Съединени американски щати, Канада, съвсем цяла Европа, както и Русия бяха наранени от рецесията.
Вярно е, че в някои страни стагнацията и депресията можеха да бъдат сменени от възобновяване и даже прочут напредък, само че още веднъж имаше прекъсвания. Например, като част от Дългата меланхолия в Съединените щати настъпиха две изразени рецесии: през 1873-77г. (според някои източници 1873–79) и през 1882–85. Като цяло за интервала 1873-1896г. в множеството страни имаше нарастване на производството на доста типове индустриални артикули, само че нарастванията бяха скромни на фона на темповете, следени преди 1873 година
Британският историк Пол Кенеди прави оценка равнището на икономическо развиване на водещите страни през 19 век, употребявайки подобен индикатор като брутния народен артикул - БНП, който не съществува по това време ( Пол Кенеди., Възходът и падението на Великите сили - Fontana Press, 1989). И това е картината, която се обрисува в интервала 1870-1890 година
В Австро-Унгария растежът на Брутният вътрешен продукт за двадесетте години е 35,4%; Франция има 17,3%; Италия - 14,6%. Най-малко Дългата меланхолия засегна две страни в Европа - Германия (растеж на Брутният вътрешен продукт с 59%) и Англия (50%). А най-тежко наранена беше Русия, чийто Брутният вътрешен продукт понижа с съвсем 8% за две десетилетия.
Ако приказваме за Русия, тогава в границите на Дългата меланхолия тя претърпя три рецесии: 1874–1877, 1881–1886. и 1891–1892 г.; като в интервалите сред тях имаше отчасти възобновяване на стопанската система. Но като цяло в интервала 1873-1896г. имаше ясна наклонност Русия видимо да изостава от водещите западни страни.
И най-често срещаното за целия интервал и за всички страни беше такова събитие като дефлацията. Тоест понижаване на цените и дългото им оставане на ниско равнище. Например в интервала от време 1867–1894г. цената на зърното на международния пазар падна с 2/3. Цената на желязото за две десетилетия 1870–1890 г понижа на половина. Ниските цени бяха сериозна спирачка за ускорение на капиталовата и индустриалната активност.
За да се опълчват на рецесията и стагнацията, доста страни прибягнаха до протекционизъм. И по този начин, във Франция президентът Адолф Тиер изостави политиката на свободна търговия по време на Втората империя и вкара протекционистичен режим в новосъздадената Трета република; през 1892 година бяха открити високите митнически цени на Мелин (наречени на френския юрист, който ги разработи). Тези мита означиха края на свободната търговия сред Англия и Франция.
В Германия още през 1879 година е въведена протекционистка цена (което апропо изяснява за какво Германия имаше такова високо икономическо развиване по време на Дългата депресия). В Съединените щати протекционистката позиция разреши на Бенджамин Харисън да завоюва президентските избори в Съединени американски щати през 1888 година От стопански развитите страни единствено Англия и Холандия остават ангажирани с политика на ниски цени.
Въпреки това възходящият протекционизъм съществено затрудни развиването на интернационалната търговия. Между другото, по това време започнаха да се появяват някои признаци на прехода на капитализма на свободната конкуренция към най-високата му фаза, както Вл.И. Ленин уточни в труда си " Империализмът като най-висока степен на капитализма " (1916 г.).
Първо, по време на Дългата меланхолия имаше всеобщи банкрути на дребни и междинни компании в разнообразни промишлености. Техните активи бяха погълнати от огромни и най-големи компании. Засилва се процесът, който Ленин назовава " централизация и концентрация на капитала ". Големите и най-големи компании се трансфораха в монополи и унищожиха остатъците от конкуренцията. Започва времето на монополните цени - монополно високи цени на създаваните и продавани артикули и монополно ниски цени на изкупуваните първични материали.
Второ, задълбочаването на казуса с продажбата на промишлени артикули на вътрешния пазар, неналичието на евтини първични материали и по всякакъв начин провежданото предпочитание за минимизиране на разноските, породиха наклонност за завладяване на външни пазари, източници на първични материали и евтина работна ръка и области на инвестиране. Това е наклонност към превръщането на монополистичния капитализъм в империализъм, към икономическо разделяне на света от монополни съюзи – картели и синдикати.
Едно от следствията от Дългата меланхолия беше забележителна смяна в силата на обособените страни до края на предходния век. Това, апропо, по-късно дава съображение на Ленин да вкара концепцията за " закона за неравномерното икономическо и политическо развиване на капитализма " (в същата работа " Империализмът като висша степен на капитализма " ).
На фона на други страни, на първо място Англия и Германия, както и Съединени американски щати, ускориха икономическите си позиции. И последната – изключително. Парадоксално, само че съгласно множеството икономисти и историци северноамериканските щати са потърпевши най-вече от рецесията, почнала през 1873 година
Всъщност по това време тя към момента не беше индустриална страна (в някои връзки нейната стопанска система приличаше на стопанската система на модерна Русия, която се основава на производството на въглеводороди и техния износ). Основните пари презокеанските капиталисти не престават да печелят посредством селското стопанство, доставяйки доста зърно и памук на Стария свят.
Ала точно за тези артикули през 70-те години на предишния век имаше максимален спад в цените. Тук е редно да си напомним крилатата фраза: „ Кризата е освен злополучие, само че и опция “. И Америка употребява този късмет. Тя стартира индустриализацията, като благоразумно сътвори условия за това под формата на високи митнически бариери. И по този начин, през 1890-те години Америка надминава Британската империя в промишлеността и във връзка с Брутният вътрешен продукт (според ретроспективни оценки на историците).
Младите империализми, показани от Германия и Съединените щати, имаха вяра, че светът е разграничен стопански и териториално незаслужено. Те, сходно на бързо разрастващите се стопански системи, заслужават повече. По-голямата част от пазарите и териториите в света не престават да принадлежат на старите империализми (Великобритания, Франция, Белгия, Холандия и др.). Те (Германия и САЩ) като най-бързо разрастващи се буржоазен стопански системи заслужават повече.
В края на 19-ти век Дългата меланхолия завърши. Започна общо икономическо възобновяване, което по-късно се трансформира в стопански взрив. Водещите страни в света взеха решение да употребяват този напредък и този напредък, с цел да извършат икономическо и териториално преразпределение на света в своя изгода. Започва подготовката за Първата международна война.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ