БСП поиска поне 700 левав минимална заплата и намаляване на ДДС на храната и медикаментите
" Икономическата политика има два съществени стълба – парична и фискална. Ние вършим следния извод – фискалната политика, особено за България, е още по-важна от при останалите членки на Европейски Съюз. Когато обсъждаме фискалната политика наложително, както при всички политики от Българска социалистическа партия, сме поредни и желаеме това да става на основата на относителен разбор от нашите сътрудници - какво вършат те в региона на фискалната политика, какви са спецификите на България, какво би трябвало да вземем от тях, и какво би трябвало да пречупим през нашата съответна реалност. " Това съобщи проф. Румен Гечев, определен за народен представител от Българска социалистическа партия в 47-то Народно заседание, по време на договарянията за реализиране на съдружно съглашение на тематика " Финанси “, съобщи през днешния ден.бг.
По думите му главните индикатори, обект на разискване, ще бъдат делът на бюджетните разноски в Брутният вътрешен продукт, респективно от бюджетния недостиг и държавният дълг.
По отношение на бюджетните разноски левицата е “за “ поддържане на дял на бюджета в Брутният вътрешен продукт – доходи и разноски минус съответния недостиг. „ Последните години в България се организираше политика на необяснимо стесняване на бюджета в Брутният вътрешен продукт до 34%, в случай, че в множеството страни той е към 45%. Ние считаме, че нарастването би трябвало да стане доста деликатно. То би трябвало да стане посредством политика, обвързвана точно със стимулиране на растежа и обезпечаване на стабилно развиване “, изясни проф. Гечев.
По отношение на бюджетния недостиг той разяснява, че в изискванията на рецесия развити пазарни стопански системи внезапно усилват бюджетните си разноски, само че у нас това крие опасности за финансовата система. „ Ние бихме подкрепили нива на бюджетен недостиг за 2022 година, както се планува от 4-4.5% “, разясни той.
По отношение Данък добавена стойност социалистът изясни, че при създаването на система на надзор, би трябвало да се създадат деликатни планове дали и при какви условия България може да вкара диференцирана ставка Данък добавена стойност. По думите му нашата страна и Дания са единствените, които я нямат.
Орлин Ваташки, член на Националния съвет на Българска социалистическа партия, изложи съответните оферти и планове на левицата в бранш " финанси ".
По думите му главните индикатори, обект на разискване, ще бъдат делът на бюджетните разноски в Брутният вътрешен продукт, респективно от бюджетния недостиг и държавният дълг.
По отношение на бюджетните разноски левицата е “за “ поддържане на дял на бюджета в Брутният вътрешен продукт – доходи и разноски минус съответния недостиг. „ Последните години в България се организираше политика на необяснимо стесняване на бюджета в Брутният вътрешен продукт до 34%, в случай, че в множеството страни той е към 45%. Ние считаме, че нарастването би трябвало да стане доста деликатно. То би трябвало да стане посредством политика, обвързвана точно със стимулиране на растежа и обезпечаване на стабилно развиване “, изясни проф. Гечев.
По отношение на бюджетния недостиг той разяснява, че в изискванията на рецесия развити пазарни стопански системи внезапно усилват бюджетните си разноски, само че у нас това крие опасности за финансовата система. „ Ние бихме подкрепили нива на бюджетен недостиг за 2022 година, както се планува от 4-4.5% “, разясни той.
По отношение Данък добавена стойност социалистът изясни, че при създаването на система на надзор, би трябвало да се създадат деликатни планове дали и при какви условия България може да вкара диференцирана ставка Данък добавена стойност. По думите му нашата страна и Дания са единствените, които я нямат.
Орлин Ваташки, член на Националния съвет на Българска социалистическа партия, изложи съответните оферти и планове на левицата в бранш " финанси ".
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ