Играта за познаване на пароли се простира извън семейството и

Играта за познаване на пароли се простира отвън фамилията и обгръща работното пространство
(снимка: CC0 Public Domain)

През последните месеци голям брой хакерски атаки затрудняват работата и всекидневието на хиляди хора по света, а фишинг и рансъмуер офанзиви пробиват даже „ тежките ” отбрани на огромни корпорации. Beyond Identity неотдавна разгласява резултатите от изследване, подчертаващо навиците за отбрана на паролите, служебните пароли, „ игри на отгатване ” и други забавни аспекти от персоналната киберзащита.

Оказва се, че доста хора употребяват за пароли имената на домашни любимци, деца и от време на време даже личните си имена, с цел да защитят своите онлайн сметки, отбелязва в разбор на изследването. Не са малко и тези, които са пробвали да отгатнат паролата на собствен сътрудник или началник.

Възприятия за сигурността

Като част от изследването Beyond Identity е запитала респондентите кои от другите си пароли за сметки считат за безвредни. Като цяло хората имат вяра, че паролите им за са най-сигурните (68,8%), последвани от пароли за „ работа ” (67,3%) и за крипто-портфейли (63,2%). 61,8% считат за най-надеждна паролата на електронната си поща, 55,8% – тази на телфона, 47,5% – на системата за видео-стрийминг и 46,8% – на тази за музикален стрийминг.

Около половината интервюирани считат, че тези сметки са в сигурност, само че кои от профилите въпреки всичко са били хакнати или компрометирани? 23,1% от интервюираните са декларирали, че персоналният им имейл акаунт е бил злепоставен или хакнат. 17,9% считат, че профилът им за е-банкиране е бил пробиван.

„ Игра на отгатване ”

Част от констатациите на Beyond Identity в детайли разказват процеса на така наречен „ игра на отгатване ”. За задачата анализаторите са помолили респондентите да разпознават профилите на други хора, които са се пробвали да отключат благодарение на. Не е изненадващо, че сантименталните сътрудници оглавяват листата с 51,6%от интервюираните. Почти същото важи за паролите, принадлежащи на родители (40,2%) и надлежно на децата (24,6%).
още по тематиката
Интересното е, че играта за познаване на пароли се простира отвън фамилията и обгръща работното пространство. Около един от всеки петима респонденти е споделил, че е пробвал да отгатне ключова дума на сътрудник (21,7%) или на шефа си (19,9%).

Но играта на отгатване на стопира с това – обект на опити за налучкване могат да касаят някогашен сътрудник (19,9%), другар (19,1%) и брат/сестра (17%). Повече от една трета от интервюираните са споделили, че в миналото са се опитвали да отгатнат паролата на различен. Още по-интересното е, че 73,3% от тези лица са съумели в опитите си.

Защо и по какъв начин

Но защо им е да отгатват непозната ключова дума? До какво се пробват да се доберат? Малко под половината от интервюираните (43,7%) са се опитвали да „ открият ” непозната ключова дума, обвързвана с персоналния имейл акаунт на другото лице. На прицел също по този начин са и други профили и устройства, в това число телефони (32,6%), за видео (30,2%) и за музика (28,1%), работни профили (26,6%) и онлайн банкови сметки (23,1%).

Но по какъв начин? За да „ открият ” търсените пароли, 39,2% от интервюираните са декларирали, че са употребявали информация, която „ знаят за индивида ”, а 18,4% са ревизирали профилите в обществените медийни платформи. Други докладвани тактики, употребявани за отгатване на пароли, включват „ инспекция на персонални файлове/записи ” (15,6%), просто искане от другите хора (приятели и любими) за тази информация (12,8%) или „ отговор на загадка за сигурност ” (9,2%).

Домашни любимци, рождени дни и случайни букви

Резултатите от изследването осветяват и другите подходи, които хората ползват, когато основават ключова дума. се състои от инцидентни букви за 37% от хората. Други 30,7% от запитаните разчитат на „ случайни знаци, заместващи буквите ”, съгласно блога. Но не са малко тези, които разчитат на имена на домашни любимци (27,4%), година на раждане (21,1%), имена на деца (20,4%), както и личното име (18,7%).

Генераторите на пароли са известна алтернатива за хора, които желаят автоматизирано да основат предпазени онлайн идентификационни данни. Интересното е, че резултатите от изследването акцентират демографските разлики сред възрастовите групи, тяхната възможност да употребяват генератор на пароли и профилите, които тези групи най-вероятно биха защитили посредством генерирани идентификационни данни.

Например, единствено половината от „ бейби-бумърите ” са употребявали генератор на пароли, а поколението X е „ най-склонно ” да употребява генератори на пароли, с цел да отбрани своите онлайн банкови сметки.