Игнасио Дийн, по-известен като Начо Дийн, е единственият испанец, обиколил

Игнасио Дийн, по-известен като Начо Дийн, е единственият испанец, обиколил света пешком и петият човек на планетата изобщо, който го е направил. Целта на експедициите му е да повдигне тревожните въпроси за положението на природата и проблемите, които климатичните промени основават . Днес Начо е образец и ентусиазъм за мнозина.


Гмурваме се първо в пешеходната приказка на Начо, който върви цели три години – от март 2013-а до март 2016-а, с цел да обходи земите на 4 континента и 31 страни . Началото и финалът са в Пуерта дел Сол в Мадрид. Маршрутът минава през Испания, Франция, Италия, Словения, Хърватия, Сърбия, България, Турция, Грузия, Азербайджан, Армения, Иран, Индия, Непал, Бангладеш, Тайланд, Малайзия, Сингапур, Индонезия, Австралия, Чили, Боливия, Перу, Еквадор, Панама, Коста Рика, Никарагуа, Ел Салвадор, Мексико, Съединени американски щати и Португалия. Върви 33 хиляди километра напълно самичък . Бута своята количка с най-необходимото за оцеляването и документира във видеа, фотоси и дневници преживелиците си .



„ Видях толкоз доста през тези три години, в които обиколях планетата пешком. Ходих през пустини като Атакама в северната част на Чили, най-сухата пустиня на света, прекосих пустините на Австралия, прекосих през планини като Андите в Южна Америка или Кавказ в Грузия и Армения. Ходих и през джунгли като тези в Северна Индия и Южен Непал, в доста гъсти гори като в Еквадор. Видях, че живеем на доста красива планета . Планетата е страхотна, само че е осъдена от дейностите на хората , от въглеродния диоксид, от замърсяването, от пластмасата. Трябва да осъзнаем, че е нужно да се грижим за планетата, тъй като тя е домът, в който живеем “, споделя Начо Дийн за предаването „ Изотопия “ на БНР. 



Планетата изобщо не е толкоз огромна, тъй че би трябвало да се грижим за нея, уверен е той.

„ Второто, което научих, е, че по-голямата част от човечеството са положителни хора. Ходенето е най-бавният и най-рискованият метод за напредване. Ако хората бяха неприятни, експедицията ми щеше да е невъзможна. Минах през индуски, будистки, мюсюлмански и християнски страни и на всички места ме подкрепяха . “

Имало е и не толкоз положителни моменти – в Централна Америка, в страни като Хондурас, Салвадор, а също в рискови райони на Мексико, Начо бил нападан от хора с мачете.

„ Станах очевидец на терористична офанзива в Бангладеш, в Дака. Там експлодираха четири бомби. В такива моменти имате доста инстинктивна реакция - просто залягате . А когато е допустимо, бягате, до момента в който мислите, че сте на неверното място в неверния миг. “



Други компликации в пътешествията на Начо Дийн са предизвикани от конфликта с природата, от време на време прекомерно дива за човешките упования.

„ Хванах треската чикунгуня в Чиапас, южно Мексико, поради захапване от комар. Шест дни бях с 41 градуса температура, мощни болки в коленете, рамената и лактите. Беше рисков миг. Помня и различен. Изправих се против бял носорог в джунглата на Южен Непал . Там има тигри, слонове. Беше доста гъста джунгла, беше и доста мъгливо и всички се разбягаха. А пък аз, може би за няколко минути, бях пред този бял носорог и беше не толкоз рисков, колкото магичен миг . “ 

„ Хората в България са доста положителни. О, да. България беше доста гостоприемна и приятна за вървене страна . Също по този начин имате доста красива природа, с планини. Помня, че в София бях доста впечатлен от архитектурата, от храмовете ви и от хората. Беше последната страна, преди да напусна Европа, по-късно беше Турция. “

Експедицията „ Немо ” се случва от юни 2018-а до март 2019-а. Целта ѝ е Начо да свърже пет континента единствено с плуване . Първо е Гибралтарският пролив сред Европа и Африка, след това е дистанцията сред Кастелоризо и Каш, с цел да сплоти Европа и Азия. Следват Беринговият пролив, свързващ Северна Америка и Азия, плуването в Бисмарково море сред Азия и Океания, а за край – това в залива Акаба, с цел да се свържат Африка и Азия.

„ Видях соленоводни крокодили в Папуа, доста покрай Екватора, в тропически регион. Имаше соленоводни крокодили, акули и доста дребни, само че мощно отровни медузи, наречени ируканджи. “  

„ Всъщност видях повече пластмаса, в сравнение с дива природа . Видях пластмаса в Турция, когато плувах от Гърция до Турция в предпазена морска зона на Източното Средиземноморие. Турция е най-замърсената с пластмаса страна в целия средиземноморски регион . Видях пластмаса в Беринговия пролив, доста покрай Северния полюс . Живеехме с инуити. Температурата на водата беше минус три градуса по Целзий. Видях пластмаса даже там. Това е краят на света, няма нищо по-откъснато от това да пътуваш до такава степен. А даже там видяхме пластмаса и чистихме брега със синовете на инуитите “, споделя Начо Дийн.  

Местата, където е видял най-вече пластмасови боклуци, са били в Югоизточна Азия. Индонезия, Тайланд, Малайзия, Папуа Нова Гвинея. Понякога преди преходите с плуване отивал да потренира на разнообразни плажове.

„ Много е тъжно, тъй като виждам дъното на морето. Виждам автомобилни гуми, шлемове, консерви, пластмасови бутилки. За страдание видях повече пластмаса, в сравнение с живот в морето . “  

Още при първото плуване – през Гибралтарския пролив, Начо би трябвало да се пази от свръхнатоварения корабен трафик . Говорим за 120 хиляди плавателни съда на година или 330 дневно. От корабите там го пазят две лодки, които се движат дружно с него.



И тъжните, и радостните моменти Начо Дийн разказва в две книги. Първата се споделя „ Свободен и див: огромното премеждие да обиколиш света пешком ”. Излиза през 2017 година От предходната година на испаноезичния хартиен пазар е и втората - „ Повикът на океана: огромното премеждие да обединиш петте континента с плуване ”.

„ Ходя от доста дребен. Ходих през планини, имах няколко прехода доста покрай Северния полюс и до пустинята Сахара, тъй че съм привикнал да вървя и да търча и се усещам удобно. Водата не е нашата среда, само че съм прекарал толкоз доста часове в нея. Преплувах над 2500 км . Накрая се усещах като част от водата. 90% от тялото ни е вода, 70% от планетата е вода, ние сме направени от вода. Най-накрая, след толкоз доста часове всеки ден в продължение на две години се усещах удобно, като че ли съм вкъщи. “

Развиваш схващане за това, че си във вода. Разбираш, че това, което даваш на водата, тя ти го връща – продължава размислите си Начо Дийн.

„ Можеш да прекараш доста часове в плуване без даже да се умориш. Това е по този начин, тъй като идваме от водата, принадлежим ѝ. Можеш да развиеш доста специфична връзка с тази среда. “  

Наскоро Начо е станал татко на дребната Мар.

„ Дъщеря ми се споделя Мар, което значи „ море ” или „ океан ”. Ще се веселя да взема Мар със себе си на експедициите, нея и майка ѝ. Научавам доста за нея, тя е същински откривател. Всички деца са такива. Мисля, че и двамата се учим един от различен. “  



А какво е научил Начо Дийн в своето детство и дали още тогава е разкрил чистата си обич към природата?

„ Когато бях дете, постоянно ме водеха на планина, на море, на къмпинг, карах колело, катерех се по дърветата . Това е част от възпитанието ми. Когато учиш тези неща от дребен, те стават част от теб. Докато растях, осъзнах, че мястото, където най-вече обичам да бъда, е измежду природата - да вървя по планините, да извозвам време край огъня, да карам сърф или да бъда в морето . “  

„ Осъзнавам какъв брой значима е природата и че не я почитаме задоволително. Сега сме изправени пред огромно предизвикателство като тип и то е какъв модел в обществото ни, в стопанската система ни, в културата ни следваме, с цел да не унищожим планетата и всички живи същества, с които я споделяме . Да, природата е част от мен, част е от образованието ми. Там се усещам жив, даже просто като се любувам на разходка в гората през есента или като плавам в реката. Със сигурност съм влюбен в природата. “



Дийн непрекъснато разгласява онлайн видеа, фотоси и информация от пътуванията си. Има селфи от всяка прекосена граница . Споделя, че е създател и на документален филм в обществената мрежа „ ТикТок ”. Той е отдаден на пешеходната му обиколка. Според Начо това е първият подобен филм в тази платформа.

Местата, които обиква най-вече, Начо обикаля с ария на уста. Докато крачи по планетата, си тананика измислени песнички, свири на хармоника и композира звука на личното си странствуване .

„ Обичам да пея, не съм толкоз добър с хармониката, малко повече ме бива с китарата. Обаче като вървиш, осъзнаваш какъв брой тежка е всяка част от багажа ти. Не можеш да носиш доста движимости. В последна сметка хармониката е дребен и лек инструмент и я избрах пред китарата. “  



„ Когато ходех, осъзнах, че извозвам доста време в пустини или като не приказвам с никого, тъй че трябваше да преодолея самотата и доста дългите дни единствено в контакт с природата. Слънцето изгряваше рано сутринта, опаковах оборудването и започвах да вървя. Слушах по какъв начин птиците пеят, гледах ги по какъв начин летят, виждах облаците в небето, говорех си самичък и решавах проблемите на света . Много бях занимателен, разказвах си доста смешни смешки. “  

„ Спомнях си хора - другари или фамилията, мислех си за тях. Понякога ми ставаше скучно, обикновено е. Правех фотоси на природата или пишех. Обичам да пиша, имам доста дневници. Накрая на пътуването ги натрупвам . Бях и една година в усамотена горска къща в планините на Северна Испания, до момента в който напиша първата си книга. “



Как пътуването пренарежда мислите? Отиваш в предишното си и разрешаваш всичките си проблеми, мислиш за бъдещето, мечтаеш за нови планове, споделя Начо Дийн.

„ Много е забавно, тъй като не е странствуване единствено към планетата, а е и пътешестване към вътрешното ти „ аз ”, към душата ти, към духа ти, към мозъка ти . Откриваш доста забавни неща. Понякога, когато сме погълнати от всекидневния живот, от работата, бързаме на всички места и сме заети, нямаме време да се отпуснем, да помълчим, да мислим безшумно . Да вървиш е най-хубавият метод да си в контакт с природата и да възстановиш контакта с вътрешното си „ аз ”.  

Сега той възнамерява нова научна експедиция с корабоплаване. Ще бъде екологична и с доста почитание към природата от позиция на превоза.

„ Ще пътуваме с екип от учени, с цел да документираме положението на морската среда . Ще следим да вземем за пример % на О2 в океаните, микропластмасата, загубата на биоразнообразие или смяната на температурата в океаните поради световното стопляне “, споделя проектите си той.

„ Това не е персонално предизвикателство. Искам да основа общественост, придвижване, да въвлека доста хора . За да се грижим за околната среда, би трябвало деяние на световно равнище, би трябвало да действаме всички - жители, деца в учебните заведения, компании, държавни управления . Искам да въвлека допустимо най-вече хора - ще ги поканя да посетят лодката, ще чистим плажове, ще приказваме в детските градини, учебните заведения и университетите. “ 



Чувствам потребността да вървя за една по-добра планета и за човечеството , обобщава Начо Дийн.

„ Пазя жив духа на това малко момче, което обича да се катери по дърветата, да плува в морето и да открива света, само че осъзнава какъв брой значимо е времето и че да си жив е знамение . Трябва да се борим за нещата, в които имаме вяра - за фантазиите, за възприятията и концепциите си . “  
Цялото изявление слушайте в звуковия файл. Снимки: