И твоето име в шкафа Спомени“ ще сложа. Опитах… не разбра…

И твоето име в шкафа „ Спомени “ ще сложа.
Опитах… не разбра… не се преборих.
Желания, фантазии в този момент с боклука ще изхвърля.
От любовта каквото е останало, ще го забърша.

Не няма да кървя от рани непознати.
И отново усмивката ненужна ще окича
на каменна стена
от мемоари протрити.

Дали не ме разбра
дали пък нещо неверно споделих.
Все тая… минали дела…
И няма защо да си прощаваме.

Аз няма да си потегли.
Няма смисъл.
До теб аз ще ходя.
Нали съм ти… другар.

Ивайло Петков
30.12.2020

Още от поредицата: