Костадин Филипов за новото начало със Скопие: Повече от същото или нещо ново?
И това към този момент сме го виждали - взаимно съвещание на държавните управления на България и на Република Северна Македония като резултат от Договора за добросъседство, другарство и съдействие, подписан на 1 август 2017 година Първото от тях се организира в края на ноември 2017 година в родния град на тогавашния министър председател на Република Македония - Зоран Заев.
Тогава написах в „ Труд “, че самият факт на избора на домакинство на срещата към този момент значи прекалено много, тъй като е знак за топло гостолюбие, демонстрирано от Заев. Помните, че като част от програмата бяха поднесени венци на паметника на президента Борис Трайковски, също от този край, Борисов върви в един от двата отлично поддържани манастира край Струмица, където целува ръката на владиката Наум, приключил богословие и направил докторантура у нас, прочее.
Подписани бяха девет междуправителствени съглашения в региона на външната политика, вложенията, енергетиката, защитата, туризма, телекомуникациите, инфраструктурата и реакцията при бедствия, включително и Меморандум за поевтиняване на роуминга сред двете страни.
Настроението бе еуфорично, българските медии отразяваха онлайн всеки ход на нашата делегация отпред с Бойко Борисов, Зоран Заев бе в ефира на съвсем всяка наша телевизия, която бе поискала това и беше понятен в изрече си, може би тъй като се стараеше да приказва на локалното „ произношение “ на езиковата норма на страната си. Все отново това е Струмица...
Министри хвърляха дати за железопътното свързване сред двете страни и за автомагистрала сред Скопие и София, които дати бяха толкоз далечни, че чак изглеждаха нереални. Роумингът, ах, роумингът щеше да падне на равнището на естественото, което щеше да даде опция на хората от двете страни да поддържат връзка по-често и по-дълго на цени, които няма да отежняват внезапно фамилния им бюджет.
Май стана дума и за основаване на двустранни експертни работни групи по избрана тема от проблеми, което, в случай че не се неистина, се разми бързо-бързо в чисто административното отношение на македонската страна - имало си отраслови министерства, те да контактуват между тях. Всичко изглеждаше обещаващо, от подписването на Договора за добросъседство бяха минали единствено някакви си четири месеца, напролет Борисов и Заев бяха поднесли цветя пред паметника на Самуил в София, пътят за нормализирането и положителното бъдеще на връзките ни бе отворен. Ура!
Е, знаем по какъв начин приключи всичко това. Много скоро връзките сред институциите на двете страни бяха сведени до персоналната връзка сред Борисов и Заев, а от целия комплекс от двустранни документи, които бяха одобрени в Струмица, само продължи да работи историко-образователната комисия сред двете страни. И защото някак си не беше комфортно да се подлагат на критика министър председателите за това, което си приказват и вземат решение, цялата рецензия с нейната заостреност за неналичието на съответни резултати бе ориентирана и понесена от участниците в комисията. Е, и това бе част от „ парадоксалната нормалност “ в връзките ни със Скопие, за която в миналото писах в „ Труд “.
А, какво стана с роуминга ли? Нищо не стана - цената на диалога през границата и в този момент продължава да бъде същата, както тогава, във времето на огромните приказки и неизпълнените упования. По този мотив в последно време се майтапим с мои другари отвъд границата, че ще е по-лесно да се чуем и разберем в случай че се качим на най-високите здания в двете столици и се провикнем мощно. Ей го къде е Скопие, а и ще ни излезе по-евтино.
Днес в „ Бояна “ ще се образуват плануваните четири комисии по другите тематики сред двата кабинета. Участниците в тях към този момент са известни, а в подреждането им няма изненади. Ресорите са стиковани, хората са по местата си, а в случай че през днешния ден след взаимното съвещание си разменят най-малко персоналните мобилни телефони, ще бъде огромен триумф. Защото постоянно съм твърдял, че няма ли персонален контакт, колегиалност и даже другарство сред институционализираните лица от двете страни на границата, никакво доверие не може да бъде възобновено и подържано. Да си знаят рождените дати и да си звънват да се поздравят по този мотив. Не се надявам да си мисля, че биха могли да открият и другарски връзки сред фамилиите си, въпреки че сходен образец в историята на връзките ни със Скопие има. И той даваше своите плодове.
Имам поради близостта, открита сред министър председателите Иван Костов и Любчо Георгиевски и техните съпруги. Не приказвам за вечерята на свещи някъде в Рим към 24 май, а за практическата изгода от това другарство. Само един образец - фондацията, която брачната половинка на Георгиевски - Снежана, сътвори в Скопие, бе напълно по образеца и методиката на сходна фондация, която брачната половинка на Костов към този момент бе задействала у нас. Може би по тази причина се стигна до подписването в София на Спогодбата от 22 февруари 1999 година сред Костов и Георгиевски, с която тогава бяха решени два фундаментални въпроса на двустранните ни връзки. Първо, бе открита работеща формула по по този начин наречения „ езиков спор “ с позоваването на Конституцията на двете страни.
Изтъквам значимостта на това решение, тъй като бе основана опция за подписването на редица основни двустранни контракти и съглашения, които до този миг бяха блокирани поради разногласието. От неговото „ пораждане “ до регулирането му бе най-активният интервал в приватизацията в Република Македония, която тогавашният министър председател Бранко Цървенковски „ резервира “ предумишлено единствено за предприемачи от своя кръг. Българският бизнес по този начин и не влезе по-активно в стопанската система и търговията на прилежащата ни страна. Затова си има и наши, чисто български аргументи, само че това е друга тематика.
Казвал съм го и различен път - Иван Костов може да има тресчици за дялане, несъмнено е правил доста неточности, за които в този момент го подлагат на критика и даже сатанизират. Сигурно е по този начин. Но той бе единственият министър председател на Република България, който беше толкоз във вътрешността в тематиката за връзките със Скопие. И по време на бежанската рецесия през лятото на 1999 година, и по време на въоръжения спор през 2001 година, когато държавността на Република Македония бе сложена на карта. Тогава пристигна Симеон Сакскобурготски и Костов си отпътува.
Втората значима договореност в Спогодбата от 1999 година бе за третирането на по този начин нареченото „ македонско малцинство “ у нас. Този въпрос бе изчистен по метод, който бе толкоз акуратен и явен, че бе импортиран в Договора от 1 август 2017 година И в случай че нещо би трябвало да се прави оттук насетне, то е тази дефиниция да се „ надгражда “ (не претърпявам тази дума!), а не през днешния ден с нея да се играе според от подтекста, в който се употребява. Преди всичко от политическия хайлайф в Скопие, който явно се почувства обезпокоен от настояването на София за равноправно отношение към българите в Северна Македония, включително и вписването им в Конституцията.
Затова не мога да скрия учудването си от думите на президента Стево Пендаровски, който в изявление по една локална телевизия в Скопие единствено час откакто министър председателят Кирил Петков бе отпътувал от там сподели, че настояването българите в Северна Македония да бъдат вписани в Конституцията ѝ е интервенция във вътрешните работи на страната. Други работи ми говореше Пендаровски в изявлението, което взех от него за Българска национална телевизия единствено минути след края на изборния ден, в който стана ясно, че ще бъде новият президент на Република Северна Македония.
Когато пристигна в София, както към този момент заяви, стига да мога, ще го попитам още веднъж
Тогава написах в „ Труд “, че самият факт на избора на домакинство на срещата към този момент значи прекалено много, тъй като е знак за топло гостолюбие, демонстрирано от Заев. Помните, че като част от програмата бяха поднесени венци на паметника на президента Борис Трайковски, също от този край, Борисов върви в един от двата отлично поддържани манастира край Струмица, където целува ръката на владиката Наум, приключил богословие и направил докторантура у нас, прочее.
Подписани бяха девет междуправителствени съглашения в региона на външната политика, вложенията, енергетиката, защитата, туризма, телекомуникациите, инфраструктурата и реакцията при бедствия, включително и Меморандум за поевтиняване на роуминга сред двете страни.
Настроението бе еуфорично, българските медии отразяваха онлайн всеки ход на нашата делегация отпред с Бойко Борисов, Зоран Заев бе в ефира на съвсем всяка наша телевизия, която бе поискала това и беше понятен в изрече си, може би тъй като се стараеше да приказва на локалното „ произношение “ на езиковата норма на страната си. Все отново това е Струмица...
Министри хвърляха дати за железопътното свързване сред двете страни и за автомагистрала сред Скопие и София, които дати бяха толкоз далечни, че чак изглеждаха нереални. Роумингът, ах, роумингът щеше да падне на равнището на естественото, което щеше да даде опция на хората от двете страни да поддържат връзка по-често и по-дълго на цени, които няма да отежняват внезапно фамилния им бюджет.
Май стана дума и за основаване на двустранни експертни работни групи по избрана тема от проблеми, което, в случай че не се неистина, се разми бързо-бързо в чисто административното отношение на македонската страна - имало си отраслови министерства, те да контактуват между тях. Всичко изглеждаше обещаващо, от подписването на Договора за добросъседство бяха минали единствено някакви си четири месеца, напролет Борисов и Заев бяха поднесли цветя пред паметника на Самуил в София, пътят за нормализирането и положителното бъдеще на връзките ни бе отворен. Ура!
Е, знаем по какъв начин приключи всичко това. Много скоро връзките сред институциите на двете страни бяха сведени до персоналната връзка сред Борисов и Заев, а от целия комплекс от двустранни документи, които бяха одобрени в Струмица, само продължи да работи историко-образователната комисия сред двете страни. И защото някак си не беше комфортно да се подлагат на критика министър председателите за това, което си приказват и вземат решение, цялата рецензия с нейната заостреност за неналичието на съответни резултати бе ориентирана и понесена от участниците в комисията. Е, и това бе част от „ парадоксалната нормалност “ в връзките ни със Скопие, за която в миналото писах в „ Труд “.
А, какво стана с роуминга ли? Нищо не стана - цената на диалога през границата и в този момент продължава да бъде същата, както тогава, във времето на огромните приказки и неизпълнените упования. По този мотив в последно време се майтапим с мои другари отвъд границата, че ще е по-лесно да се чуем и разберем в случай че се качим на най-високите здания в двете столици и се провикнем мощно. Ей го къде е Скопие, а и ще ни излезе по-евтино.
Днес в „ Бояна “ ще се образуват плануваните четири комисии по другите тематики сред двата кабинета. Участниците в тях към този момент са известни, а в подреждането им няма изненади. Ресорите са стиковани, хората са по местата си, а в случай че през днешния ден след взаимното съвещание си разменят най-малко персоналните мобилни телефони, ще бъде огромен триумф. Защото постоянно съм твърдял, че няма ли персонален контакт, колегиалност и даже другарство сред институционализираните лица от двете страни на границата, никакво доверие не може да бъде възобновено и подържано. Да си знаят рождените дати и да си звънват да се поздравят по този мотив. Не се надявам да си мисля, че биха могли да открият и другарски връзки сред фамилиите си, въпреки че сходен образец в историята на връзките ни със Скопие има. И той даваше своите плодове.
Имам поради близостта, открита сред министър председателите Иван Костов и Любчо Георгиевски и техните съпруги. Не приказвам за вечерята на свещи някъде в Рим към 24 май, а за практическата изгода от това другарство. Само един образец - фондацията, която брачната половинка на Георгиевски - Снежана, сътвори в Скопие, бе напълно по образеца и методиката на сходна фондация, която брачната половинка на Костов към този момент бе задействала у нас. Може би по тази причина се стигна до подписването в София на Спогодбата от 22 февруари 1999 година сред Костов и Георгиевски, с която тогава бяха решени два фундаментални въпроса на двустранните ни връзки. Първо, бе открита работеща формула по по този начин наречения „ езиков спор “ с позоваването на Конституцията на двете страни.
Изтъквам значимостта на това решение, тъй като бе основана опция за подписването на редица основни двустранни контракти и съглашения, които до този миг бяха блокирани поради разногласието. От неговото „ пораждане “ до регулирането му бе най-активният интервал в приватизацията в Република Македония, която тогавашният министър председател Бранко Цървенковски „ резервира “ предумишлено единствено за предприемачи от своя кръг. Българският бизнес по този начин и не влезе по-активно в стопанската система и търговията на прилежащата ни страна. Затова си има и наши, чисто български аргументи, само че това е друга тематика.
Казвал съм го и различен път - Иван Костов може да има тресчици за дялане, несъмнено е правил доста неточности, за които в този момент го подлагат на критика и даже сатанизират. Сигурно е по този начин. Но той бе единственият министър председател на Република България, който беше толкоз във вътрешността в тематиката за връзките със Скопие. И по време на бежанската рецесия през лятото на 1999 година, и по време на въоръжения спор през 2001 година, когато държавността на Република Македония бе сложена на карта. Тогава пристигна Симеон Сакскобурготски и Костов си отпътува.
Втората значима договореност в Спогодбата от 1999 година бе за третирането на по този начин нареченото „ македонско малцинство “ у нас. Този въпрос бе изчистен по метод, който бе толкоз акуратен и явен, че бе импортиран в Договора от 1 август 2017 година И в случай че нещо би трябвало да се прави оттук насетне, то е тази дефиниция да се „ надгражда “ (не претърпявам тази дума!), а не през днешния ден с нея да се играе според от подтекста, в който се употребява. Преди всичко от политическия хайлайф в Скопие, който явно се почувства обезпокоен от настояването на София за равноправно отношение към българите в Северна Македония, включително и вписването им в Конституцията.
Затова не мога да скрия учудването си от думите на президента Стево Пендаровски, който в изявление по една локална телевизия в Скопие единствено час откакто министър председателят Кирил Петков бе отпътувал от там сподели, че настояването българите в Северна Македония да бъдат вписани в Конституцията ѝ е интервенция във вътрешните работи на страната. Други работи ми говореше Пендаровски в изявлението, което взех от него за Българска национална телевизия единствено минути след края на изборния ден, в който стана ясно, че ще бъде новият президент на Република Северна Македония.
Когато пристигна в София, както към този момент заяви, стига да мога, ще го попитам още веднъж
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ