Еньовден е. Пази се от самодиви и караконджули
И от още 5 вълшебен създания от българския фолклор
В националните вярвания Еньовден се свързва с билките, с водата и росата, с култа към слънцето. Денят стартира да се съкратява, в нощта против празника небето се отваря и звездите слизат на земята.
Според българския фолклор в нощта против Еньовден се появяват самодиви и танцуват хора по поляни. Самодивите са забавни вълшебен персонажи от българския фолклор. С какво се свързват? Кои са другите присъщи вълшебен създания от националните вярвания. (Описани са по книгата “Българска национална митология ” на Иваничка Георгиева)
В Гърция викат на вампира вампир
Вампирите в националните вярвания са хора, гибелта на които е настъпила принудително — били са убити или сами протегнали ръка на живота си, само че и такива, които са били заровени с нарушавания на някои условия на обичая.
Названията са: най-широко публикувано върколак с диалектни форми въпир, въпер; лепир — Търновско; литер — Горнооряховско; дракус — Родопите, Беломорието и Хасково; пльтсник — Северозападна и Североизточна България, Банат; тепец — Северозападна България; ycmpeл — Странджа; топяк — региона Чеч, Югозападна България; опачина — Девинско; упир — Добруджа; бродник — Русенско; вещяр — Плевенско; гробник — Кукушко, Струга, Охридско, самодив (Сакар, Добруджа).
За разлика от българските, румънските и сръбските вярвания показват известна непосредственост с вълка. В Гърция в значение на върколак се използва думата вампир.
В Северозападна България се среща вярването, което не е маркирано другаде в страната, че върколакът яде месеца, той се изгубва и на небето остава дупка, т. е. по този начин се изяснява лунното затъмнение.
Женските духове харесват Пирин
Според националните вярвания от края на XIX в. самодивите са прелестни женски същества. Народът ги назовава още самовили. Те живеят по високи планини, обичаната им е Пирин. Събират се и играят под високи остарели дървета с огромна сянка, наричани самодивски. Самодивите са красиви и грациозни, най-често с дълги червени коси. Облечени са в бели облекла, препасани с пояс в цветовете на дъгата. Носят бяло покривало и в случай че някой го открадне, те се трансформират в елементарни дами. Според някои показа имат и криле.
Разновидност на самодивите в Охридско, Стружко, Скопско са стиите — дами с дълги разпуснати коси, които живеят в реки и дълбоки води. Обичат музиката и танца и където играят, не никне трева. Причиняват заболявания, само че в същото време са и лечителки. Явяват се основно през нощта до първи петли. Имат връзки със смъртни мъже.
Често стопират водите, като ги пускат единствено против човешка жертва, и водят битка с юнаци.
Митичният облик се заражда в изискванията на матриархата и това ги сближават с митичните амазонки.
Източнославянските митични облици от този порядък са зли и отмъстителни, да вземем за пример русалките.
Караконджулът изчезва, щом пропее петел
Според националните вярвания до края на XIX в. през 12-те дни от Бъдни вечер до Йордановден, наречени мръсни дни, вървят зли духове - караконджули.
Караконджо припомня човек, само че окосмен, с огромна глава, с рога и опашка, или несигурно създание с едно око и един крайник.
Обиталища са им пещери, реки, скокове, места, където пораства бръшлян, запустели воденици. Те примамват, възсядат хора, отвличат ги и ги хвърлят от високи скали и дървета в дълбоки реки и вирове, или пък ги раздират по плетища и воденични колела. Изчезват незабавно, щом пропее петел.
В края на XIX в. караконджо се смесва с вампир, върколак или джин. В гръцки приказки се срещат под името ликантропос.
Заради таласъмите вграждали хора при градежи
Вярата в таласъма пък се свързва с нормалната процедура за нуждата от жертва при огромни постройки. Става дума за поверие, че без жертва не може да се построи никакво огромно здание — мост, църква, чешма. През нощта излизат нечисти духове и желаят жертва, а в случай че няма, унищожават издигнатото. Оттам и претекстът за вграждане на хора или на сянката им.
Змеят пази водния баланс
Една от най-важните функционалности на змея като български митологичен персонаж е да бъде стопан, настойник. Според митове змейовете имали огромни съкровища, които зорко пазели
Според националните вярвания от Западна България змеят настойник на селището при поява на градоносен облак заспива непробуден, тежък сън. Вярва се, че в същото време душата му отива в облаците да се бори с халата
Змейовете пазят ветровете и дъждовете затворени в огромни подземни пещери и ги пускат по свое предпочитание. Така те контролират водния баланс и могат да провокират суша или наводняване. В Западна България, когато настъпи продължителна суша, се счита, че в покрайнините се е заселил непознат, другоселски дракон.
Широко застъпено е поверието, че змеят може да се влюбва в елементарна госпожица или жена, и надлежно змеицата — в юноша. Змеят залюбвал своята жертва още от дете и не давал да се омъжи за различен, до момента в който не я разлюби.
Ламята от своя страна припомня голям гущер с кучешка глава, необятна уста, огромни очи. Има четири крайници, остри дълги нокти и опашка, която се завива на колело. Тялото е покрито с люспи. Когато хвърчи, се подвига мощна буря. В песенното национално творчество се явява като мъгла. В националните показа ламята и змейовете са в непрекъсната битка. Змеят пази реколтата, а ламята я унищожава. С ламята се бият и я побеждават змейове, юнаци.
В националните вярвания Еньовден се свързва с билките, с водата и росата, с култа към слънцето. Денят стартира да се съкратява, в нощта против празника небето се отваря и звездите слизат на земята.
Според българския фолклор в нощта против Еньовден се появяват самодиви и танцуват хора по поляни. Самодивите са забавни вълшебен персонажи от българския фолклор. С какво се свързват? Кои са другите присъщи вълшебен създания от националните вярвания. (Описани са по книгата “Българска национална митология ” на Иваничка Георгиева)
В Гърция викат на вампира вампир
Вампирите в националните вярвания са хора, гибелта на които е настъпила принудително — били са убити или сами протегнали ръка на живота си, само че и такива, които са били заровени с нарушавания на някои условия на обичая.
Названията са: най-широко публикувано върколак с диалектни форми въпир, въпер; лепир — Търновско; литер — Горнооряховско; дракус — Родопите, Беломорието и Хасково; пльтсник — Северозападна и Североизточна България, Банат; тепец — Северозападна България; ycmpeл — Странджа; топяк — региона Чеч, Югозападна България; опачина — Девинско; упир — Добруджа; бродник — Русенско; вещяр — Плевенско; гробник — Кукушко, Струга, Охридско, самодив (Сакар, Добруджа).
За разлика от българските, румънските и сръбските вярвания показват известна непосредственост с вълка. В Гърция в значение на върколак се използва думата вампир.
В Северозападна България се среща вярването, което не е маркирано другаде в страната, че върколакът яде месеца, той се изгубва и на небето остава дупка, т. е. по този начин се изяснява лунното затъмнение.
Женските духове харесват Пирин
Според националните вярвания от края на XIX в. самодивите са прелестни женски същества. Народът ги назовава още самовили. Те живеят по високи планини, обичаната им е Пирин. Събират се и играят под високи остарели дървета с огромна сянка, наричани самодивски. Самодивите са красиви и грациозни, най-често с дълги червени коси. Облечени са в бели облекла, препасани с пояс в цветовете на дъгата. Носят бяло покривало и в случай че някой го открадне, те се трансформират в елементарни дами. Според някои показа имат и криле.
Разновидност на самодивите в Охридско, Стружко, Скопско са стиите — дами с дълги разпуснати коси, които живеят в реки и дълбоки води. Обичат музиката и танца и където играят, не никне трева. Причиняват заболявания, само че в същото време са и лечителки. Явяват се основно през нощта до първи петли. Имат връзки със смъртни мъже.
Често стопират водите, като ги пускат единствено против човешка жертва, и водят битка с юнаци.
Митичният облик се заражда в изискванията на матриархата и това ги сближават с митичните амазонки.
Източнославянските митични облици от този порядък са зли и отмъстителни, да вземем за пример русалките.
Караконджулът изчезва, щом пропее петел
Според националните вярвания до края на XIX в. през 12-те дни от Бъдни вечер до Йордановден, наречени мръсни дни, вървят зли духове - караконджули.
Караконджо припомня човек, само че окосмен, с огромна глава, с рога и опашка, или несигурно създание с едно око и един крайник.
Обиталища са им пещери, реки, скокове, места, където пораства бръшлян, запустели воденици. Те примамват, възсядат хора, отвличат ги и ги хвърлят от високи скали и дървета в дълбоки реки и вирове, или пък ги раздират по плетища и воденични колела. Изчезват незабавно, щом пропее петел.
В края на XIX в. караконджо се смесва с вампир, върколак или джин. В гръцки приказки се срещат под името ликантропос.
Заради таласъмите вграждали хора при градежи
Вярата в таласъма пък се свързва с нормалната процедура за нуждата от жертва при огромни постройки. Става дума за поверие, че без жертва не може да се построи никакво огромно здание — мост, църква, чешма. През нощта излизат нечисти духове и желаят жертва, а в случай че няма, унищожават издигнатото. Оттам и претекстът за вграждане на хора или на сянката им.
Змеят пази водния баланс
Една от най-важните функционалности на змея като български митологичен персонаж е да бъде стопан, настойник. Според митове змейовете имали огромни съкровища, които зорко пазели
Според националните вярвания от Западна България змеят настойник на селището при поява на градоносен облак заспива непробуден, тежък сън. Вярва се, че в същото време душата му отива в облаците да се бори с халата
Змейовете пазят ветровете и дъждовете затворени в огромни подземни пещери и ги пускат по свое предпочитание. Така те контролират водния баланс и могат да провокират суша или наводняване. В Западна България, когато настъпи продължителна суша, се счита, че в покрайнините се е заселил непознат, другоселски дракон.
Широко застъпено е поверието, че змеят може да се влюбва в елементарна госпожица или жена, и надлежно змеицата — в юноша. Змеят залюбвал своята жертва още от дете и не давал да се омъжи за различен, до момента в който не я разлюби.
Ламята от своя страна припомня голям гущер с кучешка глава, необятна уста, огромни очи. Има четири крайници, остри дълги нокти и опашка, която се завива на колело. Тялото е покрито с люспи. Когато хвърчи, се подвига мощна буря. В песенното национално творчество се явява като мъгла. В националните показа ламята и змейовете са в непрекъсната битка. Змеят пази реколтата, а ламята я унищожава. С ламята се бият и я побеждават змейове, юнаци.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ