И оставката на Нинова не би променила нищо, БСП изглежда

И оставката на Нинова не би трансформирала нищо, Българска социалистическа партия наподобява трайно се е смалила до второстепенна политическа мощ, счита Веселин Стойнев.

Не е правилно, че БСП изпада за пръв път до трета политическа мощ - така бе и при появяването на царското цунами Национална движение „Симеон Втори" през 2001-а. Но тогава тя имаше 783  000 гласа. После идваше на власт с по милион, че и повече гласове и едвам след кабинета " Орешарски "  падна до половин милион. Сега Столетницата е с рекордно дребното 477  000 гласа и то не след употребяван мандат, а след 4 години в съпротива, след многомесечни митинги против властта и отмалялост от над 11-годишното ръководство на ГЕРБ.
Редакцията предлага
Затова не звучат съществено бодрите упованията на Корнелия Нинова, че Българска социалистическа партия ще възкръсне като преди. Признанието ѝ, че изборният неуспех е тъй като партията е възприемана като част от статуквото, звучи като диагноза без изгледи за лекуване.

От разнородна маса до централизирана лидерска партия

Българска социалистическа партия при Нинова се промени фрапантно, без значение дали прочитът на смяната е извинителен или порицателен. Според лидерката задкулисието е проникнало и в личната ѝ партия и след подхванатите от нея ограничения то си отмъщава.

Действително авторитетни среди в Българска социалистическа партия съвсем намерено търсеха колаборация с ГЕРБ. Нинова изхвърли червени велможи и предприемачи и трансформира партията си в лидерска. Легитимира властта си посредством директен избор от партийните членове и се обкръжи с предани ѝ хора в Изпълнителното бюро.

Но тъкмо това докара до свиването на партията. Българска социалистическа партия в никакъв случай преди този момент не е била лидерска партия, даже в самото начало, по времето на Лилов и Луканов. При Виденов, Първанов, Станишев и Миков постоянно е имало мощни, ограничаващи въздействието на лидера нотабили - кой господства над столичната организация, кой в Пловдив, кой държи енергийното лоби, кой разследващото и прочие Крум Зарков и Георги Свиленски нямат силата на неотдавнашните червени асове Румен Овчаров и Румен Петков, тъй като няма по какъв начин да се откъснат от полата на Нинова, а свежестта им на нови лица е съвсем увяхнала.

Няма ги и тогавашните идейни течения, които разкрасяваха лицето на Левицата. Замрял е и партийният живот по клубовете, който отличаваше Българска социалистическа партия от останалите партии - от популистки мастодонти като ГЕРБ, където партията е единствено ръкопляскаща масовка и от обединенията на градската десница, наподобяващи политически придвижвания, активизирани през обществените мрежи. 

Българска социалистическа партия наподобяваше федерация от локални феодали, мрежи на някогашни ченгета, енергийни лобисти, родови кланове, идейни течения, редови носталгици по соца и по Русия, пенсионери, предани по инерция и пр. - разнородна, само че постоянно добре мобилизирана партийна маса. Което единствено по себе си беше причина за огромна политическа мощ. В момента, в който бе крепко централизирана от Нинова, Българска социалистическа партия неизбежно се смали. Включително и тъй като прогонените и недоволните започнаха в случай че не да работят намерено против някогашната си партия, то най-малко да не са ѝ електорално правилни. Не са за подценяване да вземем за пример опциите за бойкот на изгонения от Столетницата пловдивски придворен Георги Гергов. Впрочем и в Пловдив, поради или макар Гергов, Българска социалистическа партия взе двойно по-малко гласове по отношение на предходните парламентарни избори.

При своята " Желязна лейди " Българска социалистическа партия загърби социализма

Нинова е повела разпра на доста необятен фронт. Тя смъкна доверието си от евродепутатката на социалистите Елена Йончева, която я бе обвинила, че прикрива Бойко Борисов, даде на съд лявата политоложка Татяна Буруджиева и журналистката Калина Андролова за изказани отзиви и даже отхвърли да съобщи поддръжка за втори мандат на Румен Радев, който сама бе издигнала за първия. Накрая се подреди с политолог (за малко шеф на кабинета на президента), който от предизборно спретнатата си социологическа организация прогласи изборна победа за Българска социалистическа партия.

При Нинова Българска социалистическа партия позагърби социалистическата си еднаквост поради мощно консервативно клатушкане. Столетницата застана в челните редове на хора " против джендъра "  и Истанбулската спогодба като изуми Партията на европейските социалисти и отлъчи нейния лидер Сергей Станишев. Нинова даже разгласи иконата на английските консерватори Маргарет Тачър за собствен обичан политик.

Застанала в социалистическо-консервативен разкрач, Българска социалистическа партия пропусна да създаде отчетливи и свежи послания в предизборната си акция. Подобно на съвсем всички останали партии у нас, тя страда и от недостиг на интелектуален и експертен капацитет. Сред масата от дългогодишни депутати и посредствени апаратчици малцината млади експерти не могат да обезпечат нужната доза политическо въображение и сила, която да изтласка Столетницата към властта.

С или без Нинова Българска социалистическа партия напуща А група

Нямаше по какъв начин Нинова да подаде оставка след изборния неуспех - тъкмо когато е съумяла да трансформира Българска социалистическа партия в напълно подчинена на себе си партия. Но и оставката не би трансформирала нищо – партията не може автоматизирано да се реставрира в предходния си тип, чиито анахронизми така и така едвам удържаше в името на единството и размера си.

Българска социалистическа партия наподобява трайно се е смалила до второстепенна политическа мощ. Дори този ѝ статус ще бъде заплашен, в случай че се появи дребна, само че достоверна лява партия. Смалената и с пробита лява еднаквост Столетница сама разчиства терен за попълването на изчезналия ляв цвят в политическия ни спекър. Появата на едно ново и жизнеспособно ляво може не след дълго да прати Българска социалистическа партия при партиите, които се радват на прескачането на изборната преграда. 

***

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.