Хронологията на едно бягство – вижте специалният разказ, който заснеха

Хронологията на едно бягство – вижте специфичният роман, който снимаха специфичните пратеници на bTV Новините в Киев Цветана Балабанова и Александр Осиченко.

Ден 5 от войната. След дълги часове на смут, неопределеност и спорна информация дворът на българското посолство в Украйна е приютил палитра от човешки ориси и една-единствена вяра – бягството.



„ Следващите няколко седмици не желая да описвам нищо, само че при всички положения ще са мемоари. Надяваме се да имаме опция да си спомняме, т.е. да прекосим границата безвредно “, споделя Борислав Петков.



Стиляна Андреева идва в Киев на продан в локален университет. 36 часа по-късно съветски елементи навлизат в Украйна.

„ Жената, която беше от общежитието, ни носеше храна, момчетата се редуваха да пазарят. Стояхме долу в бункера и спяхме там съвсем всички. Еразъмът е неосъществим. Не знам, ще се прибера у дома и тогава ще забележим какво се случва “, споделя Стиляна.

Както мнозина други тук, и Анна Старушко оставя в Украйна свои близки – и то в един от регионите, завладяни от съветските сили. Успокоява я фактът, че мобилната ѝ връзка с тях е възобновена.



„ Имаме национална сентенция, която звучи " Поседим на дорожку " – да поседим, преди да отпътуваме, за добър път – добър знак за пътешестване “, споделя Анна.

Лена и Георги Спасови оставят писмо за признателност на личния състав на посолството, оказал помощ им в бедата.



В трепетно очакване на евакуацията пред посолството са се събрали и десетки украинци - още веднъж под звуците на сирени за въздушна паника.

След дълги часове очакване най-сетне идват заветните рейсове. 190 българи и към 50 непознати жители потеглят на ново странствуване.



Излизането от Киев обаче е като на филм. По улиците съвсем не се виждат цивилни, на всяко кръстовище се издигат блок-постове - бетонни блокове, противотанкови загради.



Зад укрепленията, построени от чували с пясък и автомобилни гуми, стърчат дулата на автомати. Зеленият кулоар обаче сработва.



По улиците на Киев се виждат билбордове с послания, отправени към съветските бойци: " Не убивай душата поради олигарсите на Путин! ", " Не ставай палач! " " Вместо цветя ви чакат патрони! "



Извън града виждаме черните облаци от към момента тлеещата нефтобаза във Василков, ударена от съветски ракети. На всеки няколко километра по пътя понижаваме скоростта, с цел да минем около постовете, охранявани от въоръженото украинско опълчение.



„ На 90 км от Киев чухме мощен гърмеж в непосредствена непосредственост, чиновниците на бензиностанцията неотложно изгасиха светлините. Хората побягнаха в суматоха, водачите на рейсовете угасиха моторите, а ние изчакахме в укритието на тъмнината “, споделя Цветана Балабанова.



„ Малко по-късно разбираме, че сме се измъкнали на косъм от ракетен обстрел на селището Била черква, където под руините се търсят хора. След тежка нощ и тричасов престой на границата с Молдова излизаме от Украйна с четирима души по-малко. Трима от тях са украински младежи, непожалени от военното състояние, постановило никой мъж в боеспособна възраст да не напуща страната “, продължава с описа си Цветана Балабанова.



И в случай че в идващите дни хората от тези рейсове ще се опитат да не помнят за звука на сирените и ракетния обстрел, в Киев под блокада остават още хиляди, в това число и десетки наши сънародници. А след цялостната евакуация на българското посолство, за тях има два разновидността - да чакат по мазетата или да се опитат да избягат сами.