Човекът е същество, склонно към безконтролно увличане ♥ Лидия КОВАЧЕВА
Хранене и здраве
Деветдесет % от хората не ядат това, което им е належащо. Храната не е подбрана нито по качество, нито по количество. Обикновено е бедна на витамини, богата на белтъчини и по-голяма по количество.
За прехранването на хората се приказва доста, само че разяснителната работа към този проблем не е на висота. Не може освен да се приказва, само че не може да се мисли за естествени функционалности, до момента в който съществуват наднормени килограми. Има ли патологична тъкан, не може да се мисли за обикновено здраве. Само с възобновяване на естествените килограми може да се мисли за същинско здраве.
Нека погледнем образеца на хора, които са запазили своята продуктивност до дълбока напреднала възраст. Италианският художник Тициан, който умира на 100 години, и то от чумна зараза, покосила тогава Италия, е работил до последната си година, създавайки шедьоври. Той макар материалните си благоприятни условия вечно е запазил невзискателност и мярка в храненето. На портрета го виждаме като слабоват жизнен дъртак. Микеланджело има основани творби и след 80-та си годишнина. Той е бил постоянно изключително елементарен в условията си по отношение на яденето, хранейки се дружно с служащите. Големият откривател на нашия век Едисон е ял всеки ден храна под грамаж, с цел да не се увлече и да изяде повече, в сравнение с би трябвало. В неговото семейство дребното ястие е било традиция, което е дало своя резултат. Неговите родители доживяват над 100 години, както бабите и дядовците му. Едисон прави забавен извод за актуалното хранене, че храната, която се употребява от цивилизованото общество, е седем пъти повече от нужното. Той написа: „ Човешката машина се похабява и хората не умират, а довършват живота си със самоубийство “. Едисон е прав, това е хронично самоубийство.
Съвременници сме на една нова цивилизация, носеща на индивида хубост и благополучие, само че и нежелани спътници, влияещи зле върху здравето на индивида, за което приказва увеличаващият се брой на хроничните заболявания и по този начин наречените „ заболявания на цивилизацията “. Факторите, оказващи съдбовното си влияние, са доста, само че преди всичко е откритият и признат метод на хранене.
За това, че храненето се нуждае от промяна, между учените има цялостно единогласие, само че те не са на едно мнение нито във връзка с качеството му (състав на храната), нито за нужното количество. В препоръките се явяват освен разлики, само че и несъгласия. Ясно е, че една обща диета за всички хора и нации не може да съществува, тъй като от голяма важност в тази ситуация е и географското разположение, климатът, продукцията на земята, на която живее този народ, направеният усет към откритата употребена храна и т. н. Но колкото и разлики да съществуват, на всички меридиани индивидът си остава със своите условия за храна като избран биологичен тип. Оказа се, че в страните с висок стандарт на живот с увеличението на потреблението на месо, месни консерви, яйца, мляко и млечни артикули, масло, захар и захарни и сладкарски творби, пораства и броят на „ заболяванията на цивилизацията ”, като: атеросклероза, диабет, хипертония, кариес на зъбите, нервни болести, заболявания на храносмилането, рак и прочие
Възниква въпросът - за какво боледуват хората? Отговорът в основата си е един - отклонения и нарушавания в природосъобразните правила на живот, сред които и методът на хранене.
Големият въпрос, на който би трябвало да се даде отговор, е: Коя е храната, нужна за индивида, с цел да го поддържа в положително здраве?
За да се обясни този въпрос обаче, е належащо да се потърсят грешките и нарушаванията във възприетия метод на хранене, с цел да се направи надлежно и необходимата промяна. Отчетените нарушавания се оказаха доста, само че те се свеждат до две съществени линии: нарушавания в употребяваното количество - превишавайки го, и нарушавания в качеството, т. е. в подбора на консумираната храна.
За позволените нарушавания в количеството на консумираната храна красноречиво приказва фактът за непрекъснато увеличаващия се брой на хора с наднормени килограми, създаващи през последно време от ден на ден грижи на експертите.
Човекът е създание, склонно към безотговорно заслепение. И ето, той го демонстрира и тук. Преизобилието на храни, предлагани на всяка крачка в красиви и съблазнителни блестящи опаковки, насърчават непрекъ нато тази податливост в индивида. И в случай че той авансово не си е изработил схващане, отношение и твърдо мнение по въпроса, то това безотговорно въодушевление доста скоро си споделя думата... и доста скоро тежестта стартира незабелязано да се усилва. За неприятните последици от затлъстяването и наднормените килограми към този момент се изнесе много информация: повредено храносмилане, сърдечносъдова система претрупано сърце и отделителни органи, бели дробове и всички системи в организма. Постепенно развиващата се недъгавост на тъканите довежда до тежки болестни положения. Преуморените от работа органи освен боледуват, докарвайки с това доста неприятности, грижи и непотребни премеждия, само че на тези органи се редуцира животът, а с тях и на техния неблагоразумен притежател. При наличност на наднормени килограми здраве не може да се чака.
Много постоянно към нас се задава въпросът по отношение на количеството на храната. На лекаря се задава въпросът: „ само че какъв брой би трябвало да хапвам?! “... и несъмнено, конкретен отговор няма, а и не може да има, тъй като необходимото количество е строго самостоятелно за всекиго и в калории, и в грамаж. Това е задача, която всеки би трябвало да позволи персонално за себе си. Но с изключение на количествените нарушавания в храненето на цивилизования човек се позволяват и качествени нарушения, т. е. подбора на това, което той си сервира на масата за хранене. Че това е по този начин и че се бърка, потвърждават разрастващите се болестни положения, които се лекуват единствено със сменяне на диетата, с оформянето на друга форма на сервираната дневна храна. Така при заместване шаблонния метод на хранене с вегетариански постоянно здравето се връща.
Ето тук поражда също един огромен въпрос: какво би трябвало да сложим на масата?
т. е. по какъв начин би трябвало да оформим нашето на ден меню, с цел да бъде храната извор на здраве, а не на заболявания?
Прекият отговор на този въпрос е сложен. Шаблон и тук не съществува и не може да съществува. Както всеки би трябвало да се научи да дефинира нужното дневно количество от нужната му храна, по този начин би трябвало да знае да дефинира и това, което би трябвало да оформи като дневен рацион съгласно своя обичай, специалност, физическо натоварване, сезона и... съгласно персоналния си усет и желаните храни.
Ясно е, че издаваните непрестанно кулинарни книги, богати с всевъзможни предписания и рекомендации, не служат на здравето, защото насочват мисълта освен към топлинното култивиране на храните, само че и към комплицирани и неподходящи комбинации с храните. Нашият стомах обича простичкото... Още преди 25 века Хипократ изрече мисълта: „ Храната би трябвало да бъде нашето лекарство и лекарството нашата храна “.
От: „ Дишане, хранене, здраве “, Лидия Ковачева, изд. „ Гуторанов “, 2007 година
Снимка: Лидия Ковачева (1914-2002)
