Апокалипсисът във Венецуела. Как се стигна дотук?
Храната във Венецуела свършва. Болниците са цялостни с заболели деца, а докторите нямат разполагаем задоволително медикаменти или скенери. Електричеството постоянно гасне. Липсата на тоалетна хартия обиколи първите страници на вестниците по света.
Единственото, което страната има в обилие, е хаоса, споделя CNN. Икономиката на страната е в колапс, а филантропичната рецесия изпълни улиците с заболели и умиращи от апетит. Държавата е в хватката на политическа рецесия. Президентът Никола Мадуро свика референдум в неделя, който, съгласно критиците му, щеше да ерозира и последните следи от демокрацията. Вотът трябваше да му разреши да пренапише конституцията на страната и да размени Народното събрание, което сега е следено от опозицията, с напълно нов законодателен орган, който да изпълни с ръчно подбрани хора.
Венецуела в миналото бе най-богатата страна в Латинска Америка. Какво докара до цялостния й срив?
Венецуела има най-големите ресурси от нефт в света и в миналото това изглеждаше като изобилен източник на средства. Сега парите на държавното управление свършват, цените порастват безотговорно и никой не може да предскаже какъв брой по-зле може да стане.
През 90-те години на предишния век Венецуела бе най-мощната стопанска система в Южна Америка. Но неравенството доби прекомерно огромни размери. Малка част от елита контролираше всичко, до момента в който броят на бедните маси растеше. През 1999 година страната се обърна към социализма и избра Уго Чавес за президент. Той избра популизма, скъса връзките със Съединени американски щати и стопли връзки с Китай и Русия. И двете страни отпуснаха милиардни заеми на Венецуела. Чавес управляваше до гибелта си през 2013 година и през днешния ден към момента хората го възприемат като " воин за бедните ".
Но държавното управление му похарчи прекалено много за обществени стратегии и дефинира цените на всичко. Национализира земеделските земи и по-късно ги изостави, като направи нацията подвластна от експорта на нефт. Преди да почине Чавес избра Мадуро да го наследи, а той от своя страна резервира практиките на режима.
Администрацията му спря и да разгласява статистика, в това число за икономическия напредък и инфлацията, одобри милиони подкупи и усили дълга до невиждани равнища.
Междувременно единственото, което остана на Венецуела - петрола, стартира да намалява своята стойност. През 2014 година той струваше към 100 $ за барел. След това няколко страни започнаха да добиват прекалено много, с помощта на новите технологии. А в това време търсенето не се увеличи с сходни темпове. Това докара до спада на цената до 26 $ за барел през 2016 година Днес тя е към 50 $, което значи, че приходите на страната са намалели на половина по отношение на 2014 година
С намаляващата цена на " черното злато " и изчезващите запаси от кеш, контролът на цените стартира да става голям проблем. Правителството към момента субсидира храната на цени, които са надалеч под естествените, с цел да се хареса на бедните.
Мадуро стартира да печата пари с невероятна скорост и цената на валутата потъна, повличайки със себе си приходите на хората и работните им места.
В същото време враждебността на Мадуро към задграничния бизнес накара доста корпорации да изоставен страната. Pepsi, General Motors и United са единствено част от фирмите, които си потеглиха.
Според Международния валутен фонд безработицата може да доближи до 25% през тази година.
А инфлацията става все по-лоша. През 2010 година един $ струваше към 8 боливара. Днес той се разменя за цели 8000 боливара. През идната година цените може да се вдигнат с сложните за разбиране 2000%. Мадуро към този момент подвигна минималната заплата три пъти тази година, само че резултатът не е изключително огромен.
Разбира се, Мадуро упреква своите съперници за икономическата обстановка, както и глобите от страна на Съединени американски щати.
В последните години пред Мадуро имаше сложен избор: или да върне заемите на Китай и Русия или да купува храна и медикаменти от чужбина. Той избра да заплати сметката си, а резултатът е гладуващи венецуелци и увеличаваща се смъртност в лечебните заведения.
Недостигът на храна е толкоз сериозен, че приблизително най-бедните са отслабнали с по съвсем 9 кг предходната година.
Освен с неналичието на храна и медикаменти, популацията би трябвало да пести и вода и електричество по време на сушите. Кризата изгони високата и междинната класа от страната, създавайки тежък дефицит на фрагменти. От 1999 година насам съвсем 2 милиона души са напуснали страната.
И по този начин, до момента в който Венецуела е в същински безпорядък, Мадуро се държи все едно това не е правилно. Миналият четвъртък той показа видео, в което кара из улиците на Каракас, следени от полицията, наблягайки, че по тях е безвредно и че хората работата и живеят обикновено. Но няколко километра от там млади венецуелци водеха конфликти с полицията, до момента в който пожари изпепеляваха улиците.
Единственото, което страната има в обилие, е хаоса, споделя CNN. Икономиката на страната е в колапс, а филантропичната рецесия изпълни улиците с заболели и умиращи от апетит. Държавата е в хватката на политическа рецесия. Президентът Никола Мадуро свика референдум в неделя, който, съгласно критиците му, щеше да ерозира и последните следи от демокрацията. Вотът трябваше да му разреши да пренапише конституцията на страната и да размени Народното събрание, което сега е следено от опозицията, с напълно нов законодателен орган, който да изпълни с ръчно подбрани хора.
Венецуела в миналото бе най-богатата страна в Латинска Америка. Какво докара до цялостния й срив?
Венецуела има най-големите ресурси от нефт в света и в миналото това изглеждаше като изобилен източник на средства. Сега парите на държавното управление свършват, цените порастват безотговорно и никой не може да предскаже какъв брой по-зле може да стане.
През 90-те години на предишния век Венецуела бе най-мощната стопанска система в Южна Америка. Но неравенството доби прекомерно огромни размери. Малка част от елита контролираше всичко, до момента в който броят на бедните маси растеше. През 1999 година страната се обърна към социализма и избра Уго Чавес за президент. Той избра популизма, скъса връзките със Съединени американски щати и стопли връзки с Китай и Русия. И двете страни отпуснаха милиардни заеми на Венецуела. Чавес управляваше до гибелта си през 2013 година и през днешния ден към момента хората го възприемат като " воин за бедните ".
Но държавното управление му похарчи прекалено много за обществени стратегии и дефинира цените на всичко. Национализира земеделските земи и по-късно ги изостави, като направи нацията подвластна от експорта на нефт. Преди да почине Чавес избра Мадуро да го наследи, а той от своя страна резервира практиките на режима.
Администрацията му спря и да разгласява статистика, в това число за икономическия напредък и инфлацията, одобри милиони подкупи и усили дълга до невиждани равнища.
Междувременно единственото, което остана на Венецуела - петрола, стартира да намалява своята стойност. През 2014 година той струваше към 100 $ за барел. След това няколко страни започнаха да добиват прекалено много, с помощта на новите технологии. А в това време търсенето не се увеличи с сходни темпове. Това докара до спада на цената до 26 $ за барел през 2016 година Днес тя е към 50 $, което значи, че приходите на страната са намалели на половина по отношение на 2014 година
С намаляващата цена на " черното злато " и изчезващите запаси от кеш, контролът на цените стартира да става голям проблем. Правителството към момента субсидира храната на цени, които са надалеч под естествените, с цел да се хареса на бедните.
Мадуро стартира да печата пари с невероятна скорост и цената на валутата потъна, повличайки със себе си приходите на хората и работните им места.
В същото време враждебността на Мадуро към задграничния бизнес накара доста корпорации да изоставен страната. Pepsi, General Motors и United са единствено част от фирмите, които си потеглиха.
Според Международния валутен фонд безработицата може да доближи до 25% през тази година.
А инфлацията става все по-лоша. През 2010 година един $ струваше към 8 боливара. Днес той се разменя за цели 8000 боливара. През идната година цените може да се вдигнат с сложните за разбиране 2000%. Мадуро към този момент подвигна минималната заплата три пъти тази година, само че резултатът не е изключително огромен.
Разбира се, Мадуро упреква своите съперници за икономическата обстановка, както и глобите от страна на Съединени американски щати.
В последните години пред Мадуро имаше сложен избор: или да върне заемите на Китай и Русия или да купува храна и медикаменти от чужбина. Той избра да заплати сметката си, а резултатът е гладуващи венецуелци и увеличаваща се смъртност в лечебните заведения.
Недостигът на храна е толкоз сериозен, че приблизително най-бедните са отслабнали с по съвсем 9 кг предходната година.
Освен с неналичието на храна и медикаменти, популацията би трябвало да пести и вода и електричество по време на сушите. Кризата изгони високата и междинната класа от страната, създавайки тежък дефицит на фрагменти. От 1999 година насам съвсем 2 милиона души са напуснали страната.
И по този начин, до момента в който Венецуела е в същински безпорядък, Мадуро се държи все едно това не е правилно. Миналият четвъртък той показа видео, в което кара из улиците на Каракас, следени от полицията, наблягайки, че по тях е безвредно и че хората работата и живеят обикновено. Но няколко километра от там млади венецуелци водеха конфликти с полицията, до момента в който пожари изпепеляваха улиците.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ