Защо продължаваме да ядем месо?
Хората ядат месо още от праисторическата ера, а с течение на времето консумацията му се усилва. Тенденциите в храненето не демонстрират никакви признаци за понижаване на потреблението на месни артикули. Прогнозите сочат, че до 2050 година светът ще създава до 455 млн. тона месо годишно.
Прочетете още
Средно по 80 кг месо употребяват европейците на година, а американците даже по 100 кг. Само че несъразмерната консумация на месо предизвиква рискови за живота заболявания. Има ли най-малко една добра причина да ядем месо?
Учените от дълго време показват угриженост за въздействието от тази всеобща консумация и надлежно произвеждане на месо, " Дойче веле ". Особено изострен е казусът с промишленото отглеждане на животни. Експертите считат, че месото е " неефикасен " източник на храна. Причина за това е, че за производството му са нужни повече сила, вода и земя, в сравнение с за другите храни, които ядем.
Производството на говеждо месо например е отговорно за шест пъти повече излъчвания парникови газове и изисква 36 пъти повече земя спрямо производството на растителни протеини като граха да вземем за пример.
Избягването на месото и млечните артикули е най-хубавият метод да понижим отрицателното влияние върху околната среда. Без потреблението им, потреблението на аграрни земи в международен мащаб може да бъде понижено с повече от 75 %. А съгласно Световен фонд за дивата природа WWF 60 процента от унищоженото биоразнообразие в света се дължи точно на храненето с месо.
Защо хората не престават да ядат месо?
И макар това повечето хора не престават да ядат месо. Бенджамин Бътлър, обществен психолог от университета в Трир, изяснява това с навиците, културата и потребностите. " Мисля, че доста хора просто се любуват на неговия усет. Другото нещо е хранителната еднаквост. Много обичайни кухни се базират на избрани месни ястия ", споделя той.
Това, което ядем, не ни припомня за животното или за страданието, което то е претърпяло по пътя към чинията. Но когато сме конфронтирани по тематиката, може да изпитаме нуждата да оправдаем пред себе си това деяние, като да вземем за пример си кажем, че хората постоянно са яли месо, изяснява Бътлър. Изследванията демонстрират, че оправдаването на приемането на месо като естествена, естествена и нужна част от нашата диета е нещо, което е по-типично за мъжете. " Има доста повече млади дами и по-малко мъже, които стават вегетарианци, тъй като към момента е мъжки стандарт, че мъжете ядат месо. И това се наблюдава до концепцията за мощните мъже, които ловуват, и еволюционните заблуди към потреблението на месо. "
Месото ни е помогнало да еволюираме?
Учените от дълго време считат, че месоядството е помогнало на нашите предшественици да развият по-човекоподобно тяло. Както и че преди към 2 милиона години консумацията на месо и костен мозък е дало на Homo erectus силата, нужна за образуването и изхранването на по-големия ни човешки мозък.
Едно скорошно изследване обаче слага под въпрос тази идея. Авторите на проучването настояват, че въпреки археологическите доказателства за консумация на месо да се усилват паралелно с появяването на Homo erectus, това може да се изясни и с по-голямото научно внимание към този интервал. Т.е. колкото повече палеонтолози са търсили археологически доказателства, толкоз повече са намирали такива.
Когато са конфронтирани с моралния аспект към развъждането на животни, хората стартират да търсят разнообразни извинения за менюто си.
Според Бриана Побинер, палеоантрополог, който изследва еволюцията на човешката диета, яденето на месо може и да не е повода за огромния размер на нашия мозък. " Не виждаме огромно нарастване на размера на мозъка по времето, когато е почнало приемането на месо. Абсолютният размер е станал по-голям при Homo erectus, само че в действителност той не е станал релативно по-голям - т.е. по-голям спрямо размера на тялото - до преди към един милион години. "
Разнообразието е в основата на развиването
Има доказателства, че ранните хора са почнали да готвят храната си по времето, в което мозъците им са се нараснали като размер. Загряването на храната освобождава спомагателни хранителни субстанции и форсира процеса на храносмилане, защото храната става по-мека и лесна за дъвчене. Побинер счита, че човешката еволюция се дължи на здравословното комбиниране на разнообразни хранителни режими. " Има теории, че не определен тип храна е определял нашата еволюционна история, колкото опцията да ядем огромно многообразие от храни ни е направила толкова сполучливи и надлежно някак ни е направило хора ", твърди още тя.
Днес 75% от храната в света се получава от единствено 12 растения и 5 скотски типа. Но когато се употребява прекомерно доста храна единствено от един източник, това може да докара до здравословни проблеми. " Безброй проучвания демонстрират, че когато хората употребяват скотски протеини, това е обвързвано с развиването на разнообразни типове рак ", споделя за Дъждовни води доктор Милтън Милс, доктор по вътрешни заболявания и интензивно лекуване в Съединени американски щати.
Някои настояват, че вегетарианците или веганите нормално не получават задоволително белтъчини и хранителни субстанции. Милс, бранител на растителната диета, който има личен уеб страница по този въпрос, не е склонен с това.
Ако диетата на човечеството не се промени, ще зародят проблеми с изхранването
Ако апетитът към месото не се промени, до 2050 година международната популация може да се окаже прекомерно многочислена, с цел да се изхранва. Тогава хора популацията на света ще наброява 10 милиарда души. Но по какъв начин може да се понижи потреблението на месо в международен мащаб? Психологът Бътлър счита, че пътят напред е постепенната смяна с " интервенция от горната страна надолу ".
" Например, като цената на месните артикули стане толкоз висока, колкото би трябвало да бъде, с цел да се обезпечи хуманно отношение към животните и се съобрази с вредите върху климата. И като другите възможности се създадат по-евтини ", споделя той.
Промяна на настройките към този момент се вижда даже и в месолюбива Германия. Според статистиката за 2021 година пазарът на другите възможности на месото е повишен на годишна база със 17% нарастване при производството на храни на растителна основа.
Прочетете още
Средно по 80 кг месо употребяват европейците на година, а американците даже по 100 кг. Само че несъразмерната консумация на месо предизвиква рискови за живота заболявания. Има ли най-малко една добра причина да ядем месо?
Учените от дълго време показват угриженост за въздействието от тази всеобща консумация и надлежно произвеждане на месо, " Дойче веле ". Особено изострен е казусът с промишленото отглеждане на животни. Експертите считат, че месото е " неефикасен " източник на храна. Причина за това е, че за производството му са нужни повече сила, вода и земя, в сравнение с за другите храни, които ядем.
Производството на говеждо месо например е отговорно за шест пъти повече излъчвания парникови газове и изисква 36 пъти повече земя спрямо производството на растителни протеини като граха да вземем за пример.
Избягването на месото и млечните артикули е най-хубавият метод да понижим отрицателното влияние върху околната среда. Без потреблението им, потреблението на аграрни земи в международен мащаб може да бъде понижено с повече от 75 %. А съгласно Световен фонд за дивата природа WWF 60 процента от унищоженото биоразнообразие в света се дължи точно на храненето с месо.
Защо хората не престават да ядат месо?
И макар това повечето хора не престават да ядат месо. Бенджамин Бътлър, обществен психолог от университета в Трир, изяснява това с навиците, културата и потребностите. " Мисля, че доста хора просто се любуват на неговия усет. Другото нещо е хранителната еднаквост. Много обичайни кухни се базират на избрани месни ястия ", споделя той.
Това, което ядем, не ни припомня за животното или за страданието, което то е претърпяло по пътя към чинията. Но когато сме конфронтирани по тематиката, може да изпитаме нуждата да оправдаем пред себе си това деяние, като да вземем за пример си кажем, че хората постоянно са яли месо, изяснява Бътлър. Изследванията демонстрират, че оправдаването на приемането на месо като естествена, естествена и нужна част от нашата диета е нещо, което е по-типично за мъжете. " Има доста повече млади дами и по-малко мъже, които стават вегетарианци, тъй като към момента е мъжки стандарт, че мъжете ядат месо. И това се наблюдава до концепцията за мощните мъже, които ловуват, и еволюционните заблуди към потреблението на месо. "
Месото ни е помогнало да еволюираме?
Учените от дълго време считат, че месоядството е помогнало на нашите предшественици да развият по-човекоподобно тяло. Както и че преди към 2 милиона години консумацията на месо и костен мозък е дало на Homo erectus силата, нужна за образуването и изхранването на по-големия ни човешки мозък.
Едно скорошно изследване обаче слага под въпрос тази идея. Авторите на проучването настояват, че въпреки археологическите доказателства за консумация на месо да се усилват паралелно с появяването на Homo erectus, това може да се изясни и с по-голямото научно внимание към този интервал. Т.е. колкото повече палеонтолози са търсили археологически доказателства, толкоз повече са намирали такива.
Когато са конфронтирани с моралния аспект към развъждането на животни, хората стартират да търсят разнообразни извинения за менюто си.
Според Бриана Побинер, палеоантрополог, който изследва еволюцията на човешката диета, яденето на месо може и да не е повода за огромния размер на нашия мозък. " Не виждаме огромно нарастване на размера на мозъка по времето, когато е почнало приемането на месо. Абсолютният размер е станал по-голям при Homo erectus, само че в действителност той не е станал релативно по-голям - т.е. по-голям спрямо размера на тялото - до преди към един милион години. "
Разнообразието е в основата на развиването
Има доказателства, че ранните хора са почнали да готвят храната си по времето, в което мозъците им са се нараснали като размер. Загряването на храната освобождава спомагателни хранителни субстанции и форсира процеса на храносмилане, защото храната става по-мека и лесна за дъвчене. Побинер счита, че човешката еволюция се дължи на здравословното комбиниране на разнообразни хранителни режими. " Има теории, че не определен тип храна е определял нашата еволюционна история, колкото опцията да ядем огромно многообразие от храни ни е направила толкова сполучливи и надлежно някак ни е направило хора ", твърди още тя.
Днес 75% от храната в света се получава от единствено 12 растения и 5 скотски типа. Но когато се употребява прекомерно доста храна единствено от един източник, това може да докара до здравословни проблеми. " Безброй проучвания демонстрират, че когато хората употребяват скотски протеини, това е обвързвано с развиването на разнообразни типове рак ", споделя за Дъждовни води доктор Милтън Милс, доктор по вътрешни заболявания и интензивно лекуване в Съединени американски щати.
Някои настояват, че вегетарианците или веганите нормално не получават задоволително белтъчини и хранителни субстанции. Милс, бранител на растителната диета, който има личен уеб страница по този въпрос, не е склонен с това.
Ако диетата на човечеството не се промени, ще зародят проблеми с изхранването
Ако апетитът към месото не се промени, до 2050 година международната популация може да се окаже прекомерно многочислена, с цел да се изхранва. Тогава хора популацията на света ще наброява 10 милиарда души. Но по какъв начин може да се понижи потреблението на месо в международен мащаб? Психологът Бътлър счита, че пътят напред е постепенната смяна с " интервенция от горната страна надолу ".
" Например, като цената на месните артикули стане толкоз висока, колкото би трябвало да бъде, с цел да се обезпечи хуманно отношение към животните и се съобрази с вредите върху климата. И като другите възможности се създадат по-евтини ", споделя той.
Промяна на настройките към този момент се вижда даже и в месолюбива Германия. Според статистиката за 2021 година пазарът на другите възможности на месото е повишен на годишна база със 17% нарастване при производството на храни на растителна основа.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ