Особен поглед: За кризите, които можем да си спестим
„ Хората се възпитават през изкуството. То има тази роля – да повдига критериите и да дава взор извън и отгоре; да те накара да мислиш и почувстваш,тоест,да те въодушеви, с цел да може всеки самичък за себе си да тръгне да търси смисъла, да задава въпроси. Когато нещото ти се сервира готово, нарязано, сварено и дори сдъвкано – това не е изкуство, това е агитация “ –
към тази теза се сплотиха психотерапевтът Боряна Григовора и психиатърът доктор Васил Урумов в първото издание на „ Игрите на мозъка “ за 2023 година.
Гостите в студиото отговаряха и на въпроси на слушателите на Дарик. Един от тях беше за аргументите на нарасналото нервно напрежение, несъответстващи реакции и експанзия измежду подрастващите.
„ Мозъкът на децата не е задоволително развъртян, с цел да асимилират и схванат какво се случва. През високите технологии и всички екрани те са атакувани отвред от информация и тласъци, които не могат да филтрират, тъй като към момента не е образувано сериозно мислене и не могат да вършат съответна инспекция на действителността. Живеят и имат вяра в неправилноизградени концепции, а при конфликта с действителността се стига до когнитивен дисонанс и разочарования. Фрустрираното дете е нападателно дете. Поради „ цифровия биберон “ днешните деца безусловно са осакатявани и с дефицити в развиването на прочувствена просветеност и компетентност; просто нямат механизми за справяне с фрустрациите, а това води до експанзия или автоагресия и меланхолия... “
„ Нещо повече, мозъкът не прави разлика сред действително и виртуално прекарване. При всяко усещане за заплаха, подбудено от компютърната игра или филм, мозъкът го претърпява като действителна заплаха, а това значи, че биохимично в телата протичат същите процеси като при действителна заплаха. Така децата от 3-4 годишна възраст имат моменти, при които създават доста от стресовия хормон кортизол, а той поврежда мозъчната кора. От друга страна, израствайки в такива условия, въпреки всичко в един миг се постанова да навлязат в света на възрастните, само че той не може да им предложи същата степен на интензивнивност на преживяванията и по този начин се стига до загуба на смисъл и загуба на интерес към живота... “Това е единствено обобщение на първите 15 минути от 70-минутния диалог на доктор Кацаров с неговите посетители в „ Игрите на мозъка “. В аудиофайла може да чуете още за:хората, които търсят своята половинка в живота,за интимните взаимоотношения и споровете в тях,за прочувственото манипулиране, персоналните граници и здравословната форма на експанзия,за токсичните връзки и логиката на психиката на жертвата.
към тази теза се сплотиха психотерапевтът Боряна Григовора и психиатърът доктор Васил Урумов в първото издание на „ Игрите на мозъка “ за 2023 година.
Гостите в студиото отговаряха и на въпроси на слушателите на Дарик. Един от тях беше за аргументите на нарасналото нервно напрежение, несъответстващи реакции и експанзия измежду подрастващите.
„ Мозъкът на децата не е задоволително развъртян, с цел да асимилират и схванат какво се случва. През високите технологии и всички екрани те са атакувани отвред от информация и тласъци, които не могат да филтрират, тъй като към момента не е образувано сериозно мислене и не могат да вършат съответна инспекция на действителността. Живеят и имат вяра в неправилноизградени концепции, а при конфликта с действителността се стига до когнитивен дисонанс и разочарования. Фрустрираното дете е нападателно дете. Поради „ цифровия биберон “ днешните деца безусловно са осакатявани и с дефицити в развиването на прочувствена просветеност и компетентност; просто нямат механизми за справяне с фрустрациите, а това води до експанзия или автоагресия и меланхолия... “
„ Нещо повече, мозъкът не прави разлика сред действително и виртуално прекарване. При всяко усещане за заплаха, подбудено от компютърната игра или филм, мозъкът го претърпява като действителна заплаха, а това значи, че биохимично в телата протичат същите процеси като при действителна заплаха. Така децата от 3-4 годишна възраст имат моменти, при които създават доста от стресовия хормон кортизол, а той поврежда мозъчната кора. От друга страна, израствайки в такива условия, въпреки всичко в един миг се постанова да навлязат в света на възрастните, само че той не може да им предложи същата степен на интензивнивност на преживяванията и по този начин се стига до загуба на смисъл и загуба на интерес към живота... “Това е единствено обобщение на първите 15 минути от 70-минутния диалог на доктор Кацаров с неговите посетители в „ Игрите на мозъка “. В аудиофайла може да чуете още за:хората, които търсят своята половинка в живота,за интимните взаимоотношения и споровете в тях,за прочувственото манипулиране, персоналните граници и здравословната форма на експанзия,за токсичните връзки и логиката на психиката на жертвата.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ