Лазар Радков: Украинците най-много се нуждаят от вяра и надежда, че не са забравени
Хората най-вече се нуждаят от религия, от вяра, че не са забравени, че някой мисли за тях, че някой може да им подаде ръка. Това сподели в изявление за БГНЕС Лазар Радков, създател на благотворителната акция „ Капачки за бъдеще “, който преди броени дни се завърна от Украйна. Той посети Украйна, с цел да даде филантропична помощ на жителите, останали в страната в условия на война.
„ Още първоначално, когато избухна спорът, с другари взехме решение на помогнем и направихме една акция. Събрахме средства от другари, от другари на другари, от познати и още тогава тук помогнахме на няколко фамилии в няколко центъра, които в действителност към момента оказват помощ на пристигналите бегълци и бежанци да се устроят, да намерят заслон, да намерят работа и прочие “, показа Радков. След като той и доброволците са открили, че са им останали още от събраните пари за украинските бежанци в България, са решили да проучат по какъв начин могат да оказват помощ и на хората, които не са напуснали Украйна. „ Понаучихме къде, какво и за какво. Запознах се в действителност с едни пастори от една черква, които също проведоха задача натам и дружно обединихме старания и тръгнахме “, посочи доброволецът. Той добави, че филантропичната помощ, която са дали на потърпевшите от войната, включва общоприетите неща – хранителни артикули, лекарства, санитарни материали, памперси и дезинфектанти, както и малко количество характерни облекла. Нещо доста значимо, което доброволците са обезпечили, е инсулин, който е главно за децата. „ Това като цяло са най-често търсените помощи “, съобщи Радков.
„ Първоначално бяхме във Вишневец, това е в Тернополска област. След това бяхме в Житомирска област, в Киевска област “, заяви той и добави, че са се придвижвали главно с бусове и са посетили задачите, където се оказва помощ на хората, които са бегълци от регионите с военни дейности, като там им се дава краткотраен заслон, подсигуряват им хранителни артикули, тъй че да могат да оцелеят. „ Посетихме и много села, главно в Житомирска и в Киевска област “, сподели доброволецът, като посочи, че там е имало доста опустошения, хората са били подложени на обстрел и от въздуха, и от артилерията.
„ Почти непрекъснато бяхме в придвижване и имахме да посетим много места. Навсякъде бяхме посрещнати извънредно топло, извънредно задушевно. Хората извънредно доста се радваха, че не са забравени, че някой се е сетил за тях, че получават помощ “, показа усещанията си от украинците той.
Голямо усещане на Лазар Радков е направило също и че всички неща, които минават като помощ на границата, се разказват. По думите му се дава лист какво внасяш, в другите центрове за филантропична помощ също се разказват доста в детайли продуктите. „ Когато се раздава, всичко се разказва. Води се един подобен доста обстоен доклад какво е влезнало, какво е получено, какво е раздадено, какво е останало, което особено на мен ми направи много прелестно усещане. Нямаше някакъв безпорядък или нещо такова, знаеше се в кое село какъв брой хора има, какво тъкмо ще получат от помощите, които са събрани… Хората там също ни посрещнаха доста задушевно “, съобщи той.
„ Видяхме много опустошения. На някои от местата в действителност не бяха получавали филантропична помощ. Хората бяха извънредно признателни, че някой въобще се е сетил за тях. Беше доста характерно всяко село, в което бяхме “, сподели още доброволецът. По думите му обаче хората във всяко едно село са казвали постоянно две неща – какъв брой къщи са били разрушени и какъв брой хора са били убити.
Хората са разказали и много истории пред българските доброволци – по какъв начин са минавали военните машини по улиците, по какъв начин вечер се е стреляло непосредствено по прозорците, които са светели, по какъв начин не са можели да излизат и да си набират медикаменти и това са единствено част от тях. „ Вечерно време към момента има комендантски час, т.е. след 23 ч. на всички места уличното осветяване е загасено. Сега може би, допускам, е доста по-лек режимът спрямо преди, срещахме някакви хора по улиците, само че хора и коли по улиците съвсем не се движат. В по-малки обитаеми места се затъмняват и прозорците извън, тъй че да не се вижда, че свети. Общо взето това са част от нещата, които видях “, показа Лазар Радков.
„ Хората най-вече се нуждаят от религия, от вяра, че не са забравени, че някой мисли за тях, че някой може да им подаде ръка. Разбира се, и от хранителни артикули и лекарства, тъй като без хранителни артикули, както се споделя, вяра, вяра, но все нещо би трябвало човек да постави в стомаха “, безапелационен е той. Все още в разнообразни елементи от страната популацията има сходни потребности, тъй като както уточни и Радков, това въпреки всичко е страна, в която се водят интензивно военни дейности, милиони хора към този момент са избягали и стопанската система няма по какъв начин да работи обикновено.
Основателят на „ Капачки за бъдеще “ съобщи, че откогато е видял с очите си изстрадалите украинци и разрушенията, все по-често благодари, че и той, и българското население не сме се докосвали до война на наша територия. „ Няма по какъв начин да не ти повлияе, когато видиш болката на хората, когато видиш разрушените къщи в селата “, показа той.
Радков изясни, че е видял разтопени стъклени буркани със зимнина, които оприличи като на разтопени със запалка пластмасови бутилки. „ Стъклото се топи при 1500 градуса, т.е. то е било изложено най-вероятно на 2000 градуса и нагоре. Сега военните могат да кажат кои муниции създават такава висока температура. Видях блокове от четири входа – първият е там, вторият е там, третият липсва, четвъртият е там, т.е. ударени и срутени са изцяло от въздушни удари, ракети и така нататък Хора са живели там и ти си даваш сметка за тези неща и си казваш: „ Живееш си, спиш си и някоя заран изчезваш, просто изчезваш “, показа той предизвиканите в съзнанието му размисли след видяното. Според него няма по какъв начин всичко това, в това число и гледката на унищожените танкове и БТР-и, да не ти повлияе, тъй като те те карат да си дадеш сметка какъв брой нежно нещо е човешкият живот. „ Така всички тези неща доста те карат да се замислиш и да си признателен за всичко това, което имаш. Поне такива усеща се породиха у мен “, показа още Лазар Радков. /БГНЕС
„ Още първоначално, когато избухна спорът, с другари взехме решение на помогнем и направихме една акция. Събрахме средства от другари, от другари на другари, от познати и още тогава тук помогнахме на няколко фамилии в няколко центъра, които в действителност към момента оказват помощ на пристигналите бегълци и бежанци да се устроят, да намерят заслон, да намерят работа и прочие “, показа Радков. След като той и доброволците са открили, че са им останали още от събраните пари за украинските бежанци в България, са решили да проучат по какъв начин могат да оказват помощ и на хората, които не са напуснали Украйна. „ Понаучихме къде, какво и за какво. Запознах се в действителност с едни пастори от една черква, които също проведоха задача натам и дружно обединихме старания и тръгнахме “, посочи доброволецът. Той добави, че филантропичната помощ, която са дали на потърпевшите от войната, включва общоприетите неща – хранителни артикули, лекарства, санитарни материали, памперси и дезинфектанти, както и малко количество характерни облекла. Нещо доста значимо, което доброволците са обезпечили, е инсулин, който е главно за децата. „ Това като цяло са най-често търсените помощи “, съобщи Радков.
„ Първоначално бяхме във Вишневец, това е в Тернополска област. След това бяхме в Житомирска област, в Киевска област “, заяви той и добави, че са се придвижвали главно с бусове и са посетили задачите, където се оказва помощ на хората, които са бегълци от регионите с военни дейности, като там им се дава краткотраен заслон, подсигуряват им хранителни артикули, тъй че да могат да оцелеят. „ Посетихме и много села, главно в Житомирска и в Киевска област “, сподели доброволецът, като посочи, че там е имало доста опустошения, хората са били подложени на обстрел и от въздуха, и от артилерията.
„ Почти непрекъснато бяхме в придвижване и имахме да посетим много места. Навсякъде бяхме посрещнати извънредно топло, извънредно задушевно. Хората извънредно доста се радваха, че не са забравени, че някой се е сетил за тях, че получават помощ “, показа усещанията си от украинците той.
Голямо усещане на Лазар Радков е направило също и че всички неща, които минават като помощ на границата, се разказват. По думите му се дава лист какво внасяш, в другите центрове за филантропична помощ също се разказват доста в детайли продуктите. „ Когато се раздава, всичко се разказва. Води се един подобен доста обстоен доклад какво е влезнало, какво е получено, какво е раздадено, какво е останало, което особено на мен ми направи много прелестно усещане. Нямаше някакъв безпорядък или нещо такова, знаеше се в кое село какъв брой хора има, какво тъкмо ще получат от помощите, които са събрани… Хората там също ни посрещнаха доста задушевно “, съобщи той.
„ Видяхме много опустошения. На някои от местата в действителност не бяха получавали филантропична помощ. Хората бяха извънредно признателни, че някой въобще се е сетил за тях. Беше доста характерно всяко село, в което бяхме “, сподели още доброволецът. По думите му обаче хората във всяко едно село са казвали постоянно две неща – какъв брой къщи са били разрушени и какъв брой хора са били убити.
Хората са разказали и много истории пред българските доброволци – по какъв начин са минавали военните машини по улиците, по какъв начин вечер се е стреляло непосредствено по прозорците, които са светели, по какъв начин не са можели да излизат и да си набират медикаменти и това са единствено част от тях. „ Вечерно време към момента има комендантски час, т.е. след 23 ч. на всички места уличното осветяване е загасено. Сега може би, допускам, е доста по-лек режимът спрямо преди, срещахме някакви хора по улиците, само че хора и коли по улиците съвсем не се движат. В по-малки обитаеми места се затъмняват и прозорците извън, тъй че да не се вижда, че свети. Общо взето това са част от нещата, които видях “, показа Лазар Радков.
„ Хората най-вече се нуждаят от религия, от вяра, че не са забравени, че някой мисли за тях, че някой може да им подаде ръка. Разбира се, и от хранителни артикули и лекарства, тъй като без хранителни артикули, както се споделя, вяра, вяра, но все нещо би трябвало човек да постави в стомаха “, безапелационен е той. Все още в разнообразни елементи от страната популацията има сходни потребности, тъй като както уточни и Радков, това въпреки всичко е страна, в която се водят интензивно военни дейности, милиони хора към този момент са избягали и стопанската система няма по какъв начин да работи обикновено.
Основателят на „ Капачки за бъдеще “ съобщи, че откогато е видял с очите си изстрадалите украинци и разрушенията, все по-често благодари, че и той, и българското население не сме се докосвали до война на наша територия. „ Няма по какъв начин да не ти повлияе, когато видиш болката на хората, когато видиш разрушените къщи в селата “, показа той.
Радков изясни, че е видял разтопени стъклени буркани със зимнина, които оприличи като на разтопени със запалка пластмасови бутилки. „ Стъклото се топи при 1500 градуса, т.е. то е било изложено най-вероятно на 2000 градуса и нагоре. Сега военните могат да кажат кои муниции създават такава висока температура. Видях блокове от четири входа – първият е там, вторият е там, третият липсва, четвъртият е там, т.е. ударени и срутени са изцяло от въздушни удари, ракети и така нататък Хора са живели там и ти си даваш сметка за тези неща и си казваш: „ Живееш си, спиш си и някоя заран изчезваш, просто изчезваш “, показа той предизвиканите в съзнанието му размисли след видяното. Според него няма по какъв начин всичко това, в това число и гледката на унищожените танкове и БТР-и, да не ти повлияе, тъй като те те карат да си дадеш сметка какъв брой нежно нещо е човешкият живот. „ Така всички тези неща доста те карат да се замислиш и да си признателен за всичко това, което имаш. Поне такива усеща се породиха у мен “, показа още Лазар Радков. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ