Седене на два стола. Накъде отиват отношенията на Сърбия и Русия
Хем е срещу глобите против Русия, хем неотдавна сподели, че не признава противозаконната анексия на Крим от Москва. Думите на сръбския президент Александър Вучич може да наподобяват изненадващи, само че в действителност той следва обичайния си курс - Сърбия да е и със Запада, и с Москва, написа Димитър Бечев.
Частната съветска войска „ Вагнер “ има както фенове, по този начин и критици по балканските земи. В групата на последните внезапно се оказа сръбският президент Александър Вучич .
В ефира на проправителствена частна телевизия с многозначителното име Хепи на 16 януари, Вучич насочи имитация по адрес на съветската „ частна военна компания “. Повод на гнева му се оказа реклама, излъчена предходната седмица от локалното отделение на RT – медийна група, обвързвана с публична Москва. В нея се съдържаше апел към сърбите да се включат в редовете на „ Вагнер “ , която от месеци води яростни боеве с украинските сили в региона на Бахмут.
Вучич отсече, че това е непочтен ход, имайки поради законовата възбрана сръбски жители да вземат участие във въоръжени спорове зад граница, призната още 2015 година В изявление за Блумбърг на идващия ден сръбският президент уточни, че с месеци не се е чувал с Владимир Путин . Също по този начин означи, че страната му не признава нито анексията на Крим , нито пък на завладените области в Източна и Южна Украйна, които Москва третира като свои след скалъпените „ референдуми “.
И най-важното – нa 23 януари той излезе с телевизионно обращение към жителите, където уточни, че в случай че Сърбия не одобри проекта за споразумяване на разногласието с Косово , направен от Франция и Германия, тя е застрашена от срив в връзките с Европейски Съюз и евакуиране на интернационалните вложения.
Задава ли се прелом във външната политика на Сърбия? Как да разчитаме посланията, които идват от Белград?
И със Запада, и с Москва
Традиционният курс, който следва Вучич и който се употребява с утвърждение от болшинството, е Сърбия да е и със Запада, и с Москва. Брайън Хойт Ий , асистент държавен секретар за Европа и Евразия към Държавния департамент на Съединени американски щати в близкото минало, наричаше политиката на Белград „ седене на два стола “. Всъщност столовете са може би повече: Вучич има положителни връзки и с Китай, с Ердоган, а и със страни като Обединените арабски емирства, които вложиха в сръбската стопанска система.
Традиционният курс, който следва Вучич и който се употребява с утвърждение от болшинството, е Сърбия да е и със Запада, и с Москва.
Подобен модел на държание имат и други в района, в случай че се замислим. Като министър председател на България Бойко Борисов се представяше за стожер на Европейски Съюз в Югоизточна Европа, а в това време построи в интензивен период „ Балкански/Турски поток “, който сега доставя газ на Сърбия и Западните Балкани, на Унгария и Гърция.
Сърбия продължи по същия път и след съветското навлизане в Украйна предишния февруари. От една страна Вучич не се причисли към глобите против Русия и упорства, че в никакъв случай няма да направи това. Общественото мнение в Сърбия, водено от медиите под контрола на Вучич, симпатизира на Путин и е настроено извънредно негативно против Запада и против Украйна.
От друга Белград от време на време поддържа резолюциите в Общото заседание на Организация на обединените нации, осъждащи съветската експанзия. При това Вучич упорства, че участието в Европейски Съюз си остава стратегическа цел за Белград. Преустанови военните учения с Русия и Беларус. Дори заприказва за енергийна диверсификация, появявайки се предишния октомври на церемонията за въвеждане в употреба на газовия интерконектор България-Гърция (в момента се построява и сръбско-български интерконектор). За похлупак, сръбското държавно управление утвърди и санкции… против някогашния украински президент Виктор Янукович и неговото семейство (понеже Европейски Съюз е приел такива във към този момент далечната 2014 г.).
Какво общо има Косово
По всичко проличава, че линията „ хем вълкът утолен, хем агнето цяло “ се отстоява все по-трудно и мъчно. Сръбското управление е под напън от страна на Европейски Съюз и Съединени американски щати. От Вучич се чака да се дистанцира от Русия и да се хване съществено с разрешаването на разногласията към Косово.
Войната в Украйна и напрежението в обитаемоте със сърби косовски общини, което се нагнетява още от предишното лято, стимулира западната дипломация да влезе в атака. На 20 януари в Белград бяха специфичните пратеници на Евросъюза и Съединени американски щати Мирослав Лайчак и Габриел Ескобар , както и високопоставени представители на Германия, Франция и Италия.
От 2008 година насам сръбско-руският съюз се крепи на поддръжката, която Москва оказва на Белград на интернационално равнище.
Именно по тази причина и Вучич стартира да се препозиционира и даже да приготвя почвата за съглашение, с което да се възстановяват връзките с Косово . Един тип признание де факто на Косово като страна, без фиктивен отвод от суверенитет върху територията на някогашната сръбска провинция.
Ако това фактически се случи, Русия ще изгуби значим коз в балканската си политика. От 2008 година насам сръбско-руският съюз се крепи на поддръжката, която Москва оказва на Белград на интернационално равнище, в това число в Организация на обединените нации. Уреждането на косовския спор ще отнеме въздействие от Москва и ще донесе политически дивиденти на Запада. Нищо чудно и Косово да влезе в НАТО в обозримо бъдеще.
Накъде отиват връзките сред Белград и Москва
Това, несъмнено, не значи, че Вучич ще изгори с лека ръка всички мостове към Русия. Той по-скоро ще направи отстъпки на Запада за да намали натиска и в последна сметка да избегне присъединението към глобите.
Скандалът с „ Вагнер “ – в това число съмненията, че групировката е отворила наборен център в Сърбия – е добре пристигнал точно затова. Сръбското управление може да си разреши да предприеме ответни ограничения: рекламата по RT Балкани беше свалена на бърза ръка след излъчването ѝ, стенописът в центъра на Белград, възхваляващ съветските наемници, беше замазан. Вероятните сътрудници на вагнеровците в средите на крайните националисти в Сърбия са сигурно под засилено наблюдаване от страна на полицията и службите.
Вучич постоянно може да се оправдае пред Москва, че Съединени американски щати и Европейски Съюз са му извили ръцете.
Но дейностите срещу „ Вагнер “ не са равностойни на директна борба с Кремъл. Евгений Пригожин , създател на частната войска, е така и така в комплицирани връзки с други членове и групи в путнинския хайлайф. И не на последно място: Вучич постоянно може да се оправдае пред Москва, че Съединени американски щати и Европейски Съюз са му извили ръцете и са го предиздвикали преко волята му да се обърне против „ Вагнер “. Иначе казано, Сърбия е още веднъж жертва.
Без значение дали в Москва одобряват оправданията на сръбския президент за чиста монета, Русия също няма полза да се обърне против Сърбия – една от дребното останали другарски страни в Европа. В Белград ще продължат и в обозримо бъдеще да седят на два (или повече) стола.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Частната съветска войска „ Вагнер “ има както фенове, по този начин и критици по балканските земи. В групата на последните внезапно се оказа сръбският президент Александър Вучич .
В ефира на проправителствена частна телевизия с многозначителното име Хепи на 16 януари, Вучич насочи имитация по адрес на съветската „ частна военна компания “. Повод на гнева му се оказа реклама, излъчена предходната седмица от локалното отделение на RT – медийна група, обвързвана с публична Москва. В нея се съдържаше апел към сърбите да се включат в редовете на „ Вагнер “ , която от месеци води яростни боеве с украинските сили в региона на Бахмут.
Вучич отсече, че това е непочтен ход, имайки поради законовата възбрана сръбски жители да вземат участие във въоръжени спорове зад граница, призната още 2015 година В изявление за Блумбърг на идващия ден сръбският президент уточни, че с месеци не се е чувал с Владимир Путин . Също по този начин означи, че страната му не признава нито анексията на Крим , нито пък на завладените области в Източна и Южна Украйна, които Москва третира като свои след скалъпените „ референдуми “.
И най-важното – нa 23 януари той излезе с телевизионно обращение към жителите, където уточни, че в случай че Сърбия не одобри проекта за споразумяване на разногласието с Косово , направен от Франция и Германия, тя е застрашена от срив в връзките с Европейски Съюз и евакуиране на интернационалните вложения.
Задава ли се прелом във външната политика на Сърбия? Как да разчитаме посланията, които идват от Белград?
И със Запада, и с Москва
Традиционният курс, който следва Вучич и който се употребява с утвърждение от болшинството, е Сърбия да е и със Запада, и с Москва. Брайън Хойт Ий , асистент държавен секретар за Европа и Евразия към Държавния департамент на Съединени американски щати в близкото минало, наричаше политиката на Белград „ седене на два стола “. Всъщност столовете са може би повече: Вучич има положителни връзки и с Китай, с Ердоган, а и със страни като Обединените арабски емирства, които вложиха в сръбската стопанска система.
Традиционният курс, който следва Вучич и който се употребява с утвърждение от болшинството, е Сърбия да е и със Запада, и с Москва.
Подобен модел на държание имат и други в района, в случай че се замислим. Като министър председател на България Бойко Борисов се представяше за стожер на Европейски Съюз в Югоизточна Европа, а в това време построи в интензивен период „ Балкански/Турски поток “, който сега доставя газ на Сърбия и Западните Балкани, на Унгария и Гърция.
Сърбия продължи по същия път и след съветското навлизане в Украйна предишния февруари. От една страна Вучич не се причисли към глобите против Русия и упорства, че в никакъв случай няма да направи това. Общественото мнение в Сърбия, водено от медиите под контрола на Вучич, симпатизира на Путин и е настроено извънредно негативно против Запада и против Украйна.
От друга Белград от време на време поддържа резолюциите в Общото заседание на Организация на обединените нации, осъждащи съветската експанзия. При това Вучич упорства, че участието в Европейски Съюз си остава стратегическа цел за Белград. Преустанови военните учения с Русия и Беларус. Дори заприказва за енергийна диверсификация, появявайки се предишния октомври на церемонията за въвеждане в употреба на газовия интерконектор България-Гърция (в момента се построява и сръбско-български интерконектор). За похлупак, сръбското държавно управление утвърди и санкции… против някогашния украински президент Виктор Янукович и неговото семейство (понеже Европейски Съюз е приел такива във към този момент далечната 2014 г.).
Какво общо има Косово
По всичко проличава, че линията „ хем вълкът утолен, хем агнето цяло “ се отстоява все по-трудно и мъчно. Сръбското управление е под напън от страна на Европейски Съюз и Съединени американски щати. От Вучич се чака да се дистанцира от Русия и да се хване съществено с разрешаването на разногласията към Косово.
Войната в Украйна и напрежението в обитаемоте със сърби косовски общини, което се нагнетява още от предишното лято, стимулира западната дипломация да влезе в атака. На 20 януари в Белград бяха специфичните пратеници на Евросъюза и Съединени американски щати Мирослав Лайчак и Габриел Ескобар , както и високопоставени представители на Германия, Франция и Италия.
От 2008 година насам сръбско-руският съюз се крепи на поддръжката, която Москва оказва на Белград на интернационално равнище.
Именно по тази причина и Вучич стартира да се препозиционира и даже да приготвя почвата за съглашение, с което да се възстановяват връзките с Косово . Един тип признание де факто на Косово като страна, без фиктивен отвод от суверенитет върху територията на някогашната сръбска провинция.
Ако това фактически се случи, Русия ще изгуби значим коз в балканската си политика. От 2008 година насам сръбско-руският съюз се крепи на поддръжката, която Москва оказва на Белград на интернационално равнище, в това число в Организация на обединените нации. Уреждането на косовския спор ще отнеме въздействие от Москва и ще донесе политически дивиденти на Запада. Нищо чудно и Косово да влезе в НАТО в обозримо бъдеще.
Накъде отиват връзките сред Белград и Москва
Това, несъмнено, не значи, че Вучич ще изгори с лека ръка всички мостове към Русия. Той по-скоро ще направи отстъпки на Запада за да намали натиска и в последна сметка да избегне присъединението към глобите.
Скандалът с „ Вагнер “ – в това число съмненията, че групировката е отворила наборен център в Сърбия – е добре пристигнал точно затова. Сръбското управление може да си разреши да предприеме ответни ограничения: рекламата по RT Балкани беше свалена на бърза ръка след излъчването ѝ, стенописът в центъра на Белград, възхваляващ съветските наемници, беше замазан. Вероятните сътрудници на вагнеровците в средите на крайните националисти в Сърбия са сигурно под засилено наблюдаване от страна на полицията и службите.
Вучич постоянно може да се оправдае пред Москва, че Съединени американски щати и Европейски Съюз са му извили ръцете.
Но дейностите срещу „ Вагнер “ не са равностойни на директна борба с Кремъл. Евгений Пригожин , създател на частната войска, е така и така в комплицирани връзки с други членове и групи в путнинския хайлайф. И не на последно място: Вучич постоянно може да се оправдае пред Москва, че Съединени американски щати и Европейски Съюз са му извили ръцете и са го предиздвикали преко волята му да се обърне против „ Вагнер “. Иначе казано, Сърбия е още веднъж жертва.
Без значение дали в Москва одобряват оправданията на сръбския президент за чиста монета, Русия също няма полза да се обърне против Сърбия – една от дребното останали другарски страни в Европа. В Белград ще продължат и в обозримо бъдеще да седят на два (или повече) стола.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ