Хайнрих Хайне е първият модерен литературен творец на немски език

Хайнрих Хайне е първият съвременен книжовен създател на немски език и най-великият лирик от интервала на романтизма. Поетическите произведения на Хайне се състоят от съновидения, песни, романси, сонети, химни, сантиментални истории, горестни тъжби, епически творби. Смятат го за основател на  литературната форма – фейлетон, или късото есе. Днес англоговорящата аудитория го познава най-вече посредством музикалните версии по негови творби, направени от огромни композитори като Шуберт, Менделсон, Шуман и Лист. Дори Рихард Вагнер черпи ентусиазъм от неговото творчество за оперите си „ Танхойзер ” и „ Летящият холандец ”. Джордж Елиът, Джордж Бърнард Шоу и Ницше също черпят директно ентусиазъм от шедьоврите на Хайне.
В годините на националсоциализма Хайне е неразрешен в Германия, всички негови монументи са разрушени, измежду книгите, които нацистите обществено изгарят през 1933 година на Опернплац в Берлин, са и творбите на Хайне, като че ли с цел да се удостовери пророчеството, заключено в една от известните негови мисли: „ Там, където горят книги, по-късно ще горят и хора. “
Пенчо Славейков споделя за Хайне: „ Тоя стихотворец, така ненавиждан на мнозина, е основал неща, които ще живеят и до тогава, когато от Немско и немци може би не ще има и помен даже. “

(Heinrich Heine ~ Moritz Daniel Oppenheim, 1831)

Да, дамите са рискови, само че красивите не са по този начин рискови, както тези, които имат по-скоро умствено преимущество, в сравнение с физическо. Понеже първите са привикнали мъжете да ги ухажват, до момента в който последните разчитат на самолюбието на мъжете и, подмамвайки ги с ласкателства, притеглят повече поклонници.

Жените основават историята, макар, че историята запомня единствено имената на мъжете.

Жената е по едно и също време и ябълка, и змия.

Жените знаят единствено един метод да ни създадат щастливи и тридесет хиляди да ни създадат нещастни.

Женската злоба е в действителност любовта, само че сменила своето направление.

За любовта не съществува през вчерашния ден, любовта не мисли за на следващия ден. Тя жадно се стреми към днешния ден, само че този ден й би трябвало целият – безграничен и непомрачен.

В любовта, както и в римокатолическата вяра, има авансово чистилище, в което привикваш да те пържат, преди да попаднеш в същинския безконечен пъкъл.

Музиката на сватбеното шествие постоянно ми припомня военния марш преди борба.

Хомеопатичният принцип, според който от една ни излекува единствено друга жена, най-добре се удостоверява от практиката.

Вълшебната формула, с която нашите червено-сини мудири покоряват женските сърца по-често, в сравнение с с мустакатата си галантност е:   " Утре отпътувам, и евентуално няма да се върна в никакъв случай. "

Ако незабавно не ми пратиш 40 талера, ще недояждам за твоя сметка. (в писмо към приятел)

Да остроумничим и да желаеме пари на заем – би трябвало постоянно ненадейно.

Ако твоето око се съблазнява – извади го. Ако ръката ти се съблазнява – отрежи я. Ако езикът ти се съблазнява – ухапи го. Ако разсъдъкът ти се съблазнява – стани католик.

Волтер, услужливо носещ светлините пред великите на този свят, със същия този светилник е осветявал тяхната голота.

Ако Господ по право претендира за първото място в основаването на Творението, то на Шекспир по право принадлежи второто.

Когото Бог изиска да накаже, го прави стихотворец.

Бог ще ми елементарни нелепостите, които съм наговорил за него, както и аз прощавам на моите съперници нелепостите, които те са написали против мен, макар че духовно те стоят толкоз по-ниско от мене, колкото аз заставам ниско пред тебе, о, Господи!

Всеки създател, колкото и популярен да е той, желае творението му да бъде хвалено. И в Библията, тези Божи записки, е казано напълно ясно, че Той е основал индивида поради лична популярност и хваление.

Всеки може да бъде благодетелен, когато е сам; за порока постоянно са нужни двама.

Хората, които по никакъв метод не са забележителни, имат правото да проповядват невзискателност. На тях им е толкоз елементарно да проявят сходна добродетел.

Лесно е да прощаваш на врагове, когато нямаш задоволително разум, с цел да им навредиш; елементарно е да бъдеш непорочен, в случай че носът ти е пъпчив.

Всеки човек е един свят, който се ражда и си отива дружно с него, под всяка надгробна плоча лежи всемирна история.

Всички здрави хора обичат живота.

Глупак е този, който се пробва да прикрие личното си безличие със заслугите на своите предшественици.

Грубата памет на народите съхранява единствено имената на техните потисници и свирепите герои от войната. Дървото на човечеството не помни името на кроткия градинар, които го е завивал в студа, поливал го е в засуха и го е опазвал от вредители; то обаче крепко пази тези имена, които са били безжалостно врязани в кората му с остра стомана.

Странно! Във всички времена негодниците са се опитвали да замаскират отвратителните си действия с лоялност към религията, добродетелност и обич към отечеството.

Днес към този момент не строят готически катедрали. В остаряло време хората са имали убеждения, а ние, съвременниците имаме мнения; единствено че мнението не е задоволително, с цел да се издигне готически храм.

Ние се борим не за човешките права на народа, а за божествените права на индивида.

Който обича народа, би трябвало да го заведе на баня.

Колкото по-голям е индивидът, толкоз по-лесно попадат в него стрелите на насмешките. Джуджетата по-трудно се уцелват.

Господ е основал говедата, тъй като говеждата чорба ускорява индивида, магаретата - с цел да служат на хората за сравнение; а индивида, с цел да яде говежда чорба и да не става магаре.

Незаетият с работа човек в никакъв случай не може да се наслаждения на цялостно щастие; върху лицето на безделника постоянно ще намерите отпечатък на неодобрение и незаинтересованост.

Нравственото страдалчество се понася по-лесно от физическото – в случай че да вземем за пример можех да предпочитам: болна съвест или болен зъб, щях да избера първото.

Откакто е изнемощял обичаят да се носи шпага на кръста, е станало безусловно належащо да се носи духовитост в главата.

Слугите, нямащи си стопанин, не стават по-свободни хора – лакейството им е в душите.

Съвършенството на света е постоянно съответно на съвършенството на съзерцаващия го дух. Добрият намира на земята парадайс за себе си, неприятният още тука усеща своя пъкъл.

Този, който вижда своя господ измъчен, той по-лесно понася своите премеждия.

Мосю Исус Христос, направете по този начин, че да ви разпънат още един път!

Умните основават нови мисли, а глупавите ги популяризират.

Цъфти и вехне всяка
възторжена мечта;
цъфти и вехне друга -
по този начин е до гибелта.
Добре го знам и то ми
вгорчава всяка страст;
сърцето ми е умно,
но умира в студ.

Изображение: Heinrich Heine, Moritz Daniel Oppenheim, 1831