Хърбърт Дж. Уелс пише своята фантастична класика Невидимият човек повече

Хърбърт Дж. Уелс написа своята фантастична класика " Невидимият човек " повече от половин век преди маестрото на ужаса Алфред Хичкок да ни заяви своето жанрово верую: най-страшно е  онова, което не виждаш. Кървищата, вътрешностите и чудовищата са желани принадлежности единствено за слабия повествовател. 

Съавторът на жестоките " Убийствен пъзел " и " Коварен капан " Лий Уанел този път е сценарист и режисьор на филм, който черпи самоуверено от наследството на двамата. " Невидимият човек " в негов прочит е единствено незадълбочено въодушевен от романа на Уелс. Героят от заглавието е талантлив оптик, сполучлив предприемач. Той обаче е и патогенен принудител, който следи и направлява всяка стъпка на брачната половинка си Сесилия (в ролята Елизабет Мос, с " Еми " за " Историята на прислужницата " ). Една нощ, по каноните на жанра, тя съумява да преодолее страха си и да избяга. После научава за гибелта на благоверния си и всичко наподобява наред, въпреки битката й с нанесените от него душевен контузии да продължава още дълго.

И тогава той се завръща. Невидим, само че осезателен. Или най-малко Сесилия по този начин си мисли. Дали е лудост на изтормозения й разум или фантастична оптическа машинация, с която насилникът продължава да я преследва? Това са единствено част от въпросителните във филма. " Невидимият човек " употребява тропите на хорър жанра, с цел да показа един много настоящ сюжет в миг, когато в Ню Йорк Харви Уайнстийн бе наказан и отведен с белезници, а в Източна Европа още не престават разногласията за Истанбулската спогодба.

Така че с един патрон два заека - изправящ фена на ръба на седалката демодиран хорър и модерна трактовка на тема доминацията на мощния пол, невидимия тормоз вкъщи и възможностите на дамата да бъде избавена и свободна. Безспорно находчив авторски избор, който ненапълно компенсира неналичието на автентичност във кино лентата.