Каква е голямата тайна на Уилям Шекспир?
Гробът на известния драматург Уилям Шекспир от години вълнува откривателите
От една страна, учените желаят да изследват останките на класика, с цел да узнаят детайлности от живота и гибелта му. Но от друга – постоянно са се страхували от така наречен „ проклинание ”, което поетът е наложил върху всеки, който се допре до праха му.
„ О, друже, в името на Бога,
под камъка праха ми не рови,
и не смущавай мойте кости.
Проклятие да стигне оногова,
който ги допре! ”.
Това гласи епитафията на гроба на драматурга. Смята се, че тя е дело на ръката на самия Шекспир, който се е страхувал от опозоряване на гроба му повече от самата гибел.
Но учените въпреки всичко се вземат решение да изследват тайнствения гроб. Те посвещават събитието на 400-годишнината от кончината на великия публицист. За тази цел английски експерти му вършат радиолокационно сканиране. Този авангарден способ разрешава да се откри наличието на безконечното жилище, без да бъде нарушен покоят на жителя му. Резултатите от проучването са оповестени.
ТАЙНИТЕ съдебна експертиза РАЗБУЛВАТ
Археологът Кевин Колс и геофизикът Ерик Утси от Стафордширския университет описват, че известната история, съгласно която през 1794 година търсачи на съкровища са откраднали черепа на Шекспир, може би е истина.
„ Разполагаме с гроба на Шекспир, чиято целокупност е нарушена, и с история, предполагаща, че в даден исторически миг някой е пристигнал и е взел черепа на великия драматург ”, означават откривателите.
Сканирането също разпръсква няколко мита за последното обиталище на Шекспир. Изследването демонстрира, че тялото е заровено хоризонтално, а не отвесно, каквато е практиката по това време. Освен това излиза наяве, че дълбочината на гроба е по-малко от метър, а дължината е доста по-голяма от надгробния камък. Освен това радарът не открива признаци на метал в гроба. Това приказва, че поетът не е положен в ковчег, а просто е завит в саван.
Историята за кражбата на черепа на Шекспир за първи път е оповестена в списание Argosy през 1879 година. Според археолозите сходни обири не са необичайност за тези времена. „ На хората им се желае да се снабдят с черепа на прочут човек, с цел да го изучат и да схванат кое го е направило толкоз талантлив ”, споделя Кевин Колс.
АВТОРСТВОТО НА „ РОМЕО И ЖУЛИЕТА “ – ПОД ВЪПРОС
Но в действителност толкоз ли талантлив е бил Уилям Шекспир в реалност?
Личността на драматурга, както и неговият гроб, са обгърнати в голям брой неразгадани секрети. Слабо образованият провинциалист основава шедьоври, които вълнуват хората епохи наред. Този феномен наподобява толкоз необикновен, че мнозина слагат под подозрение самото авторство на пиесите на Шекспир.
Специалистите, изследващи творчеството на драматурга, не стопират полемиките към въпроса кой би могъл да се крие под това популярно име. Привържениците на версията, която отхвърля авторството на Шекспир – по този начин наречените нестратфордианци, считат, че Уилям Шекспир е бил необразован, защото на никое място не са непокътнати сведения за неговото обучение. Следователно той не би могъл да разполага с подобен словарен ресурс, какъвто се открива в неговите творби. Освен това не съществува нито един ръкопис, дело на ръката на Уилям Шекспир. Запазените в публични документи негови подписи са окачествени от нестратфордианците като разкривени криволици и са считани от тях за следващото доказателство за неграмотността му.
Нестратфордианците нямат единна позиция по отношение на въпроса кой е същинският създател на Шекспировите пиеси. Според една от най-разпространените версии под псевдонима Уилям Шекспир се крие група лица. Някои разновидности допускат, че в тази група би могъл да взе участие и самият Уилям Шекспир, само че не в качеството на драматург, а в ролята на управител.
Разглеждат се също и единични кандидатури за авторството на пиесите на Шекспир. Една от най-популярните е фигурата на политика, мъдрец и академик Франсис Бейкън. Привържениците на теорията за неговото авторство считат, че Бейкън е желал да показа своите хрумвания пред по-широка аудитория, като ги изложи в налични театрални жанрове и ги подпише с името на малко прочут човек. Някои даже считат, че той е оставил в пиесите и зашифрования си автограф.
Сред най-популярните кандидати за авторството на пиесите на Шекспир е и поетът и драматург Кристофър Марлоу. За разлика от Шекспир той има ослепително университетско обучение. Според една от версиите Марлоу е погубен при пиянска кавга, когато е на 29 години.
Но последователите на неговото авторство считат, че убийството му е инсценирано. След това той се появява в Лондон в облика на недодялан артист под името Уилям Шекспир и основава едни от най-хубавите пиеси. Според друга версия Марлоу написа в сянката на същинския Шекспир, като се отхвърля от авторството си.
В разнообразни интервали се показват към 80 претенденти за ролята на създателя на Шекспировите пиеси. Но множеството шекспироведи не споделят теорията на нестратфордианството. Те не виждат причина да се възприема името „ Шекспир ” за псевдоним, и считат, че патосът на мнозина нестратфордианци е подбуден от банална злоба към достиженията на „ необработения недодялан талант ”.
