Учени имат гениален план: да превърнат изоставени мини в гравитационни батерии
Гравитационните акумулатори употребяват гравитация и регенеративно прекъсване, с цел да изпращат възобновима сила към мрежата. Учените сътвориха батерия, която употребява милиони изоставени мини по света (като към 550 000 от тях са единствено в САЩ), с цел да съхранява сила. Някои компании се пробват да изградят гравитационни акумулатори, които могат да бъдат пуснати на всички места, без значение дали има мини в региона.
Снабдяването на света с възобновима сила е двоен проблем. Първата е да направи технологии като вятърната и слънчевата сила толкоз надеждни и налични като въглищата и природния газ. С последните оценки, които допускат, че слънчевата сила ще изпревари въглищата през 2025 година, този първи проблем бързо се взема решение. Второто, да разберете по какъв начин да съхранявате тази сила, е малко по-трудно.
За разлика от изкопаемите горива, слънчевата и вятърната сила не могат да обезпечат непрестанен поток от сила. В последна сметка слънцето залязва и ветровете затихват, само че учените и инженерите са създали безчет способи за запазване на тази възобновима сила, когато мрежата има потребност от нея. Една концепция е да се добавят литиево-йонните акумулатори с желязо-въздушни акумулатори, които биха могли да зареждат домовете ни посредством наслойка (да, ръжда) или да трансформираме съществуващите електроцентрали, захранвани с въглища, в нуклеарни.
Но друга доста обсъждана технология е това, което е известно като гравитационни акумулатори , които употребяват регенеративно прекъсване и гравитацията, с цел да изпращат сила към мрежата. Големият проблем е тъкмо това – те са огромни – което ги прави неосъществими (и непривлекателни) за избрани области.
По-рано този месец обаче учени разкриха гравитационна батерия, която се възползва от остатъци от предишното на мръсната сила, като употребява милиони изоставени мини по целия свят за запазване на сила. Изследването на тези нови акумулатори, ръководено от Международния институт за прибавен систематичен разбор (IIASA), изследва технология, известна като Подземно гравитационно предпазване на сила (UGES). В най-основния си тип тази батерия спуска огромни контейнери с пясък в минна шахта, когато силата е скъпа (в пикови часове). Използвайки регенеративно прекъсване, тези мини биха трансформирали евентуалната сила на пясъка в действителна сила и колкото по-голяма е мината, толкоз по-голяма е батерията. За презареждане мината връща пясък на повърхността, когато силата е евтина.
За разлика от стандартните акумулатори като литиево-йонните да вземем за пример, гравитационните акумулатори изпитват нулев саморазряд, което е мудна загуба на сила с течение на времето, до момента в който се съхраняват. Това значи, че тези мини могат да бъдат в режим на подготвеност, с цел да обезпечат по този начин нужната сила за месеци или даже години. Използването на изоставени мини също обезпечава доста преимущества, защото резервира работни места, скрива грозната инфраструктура подземен и употребява връзки към мрежата, които към този момент съществуват.
„ Мините към този момент разполагат с главната инфраструктура и са свързани към електрическата мрежа, което доста понижава разноските и улеснява внедряването на съоръжения UGES “, сподели в изказване откривателят на IIASA Джулиан Хънт. Изследователите разгласиха резултатите си в списанието на Multidisciplinary Digital Publishing Institute предходната седмица.
Според BBC някои компании към този момент изследват способи за трансформиране на изоставени въглищни мини в акумулатори от последващо потомство. Други обаче намират, че географските ограничавания на гравитационните акумулатори, основани на мини, могат да лимитират приемането на технологията в международен мащаб. IIASA даже признава, че най-големите благодетели в света на тази технология биха били страни като Русия, Индия и Съединени американски щати, където към този момент съществуват доста мини.
Ето за какво компании като Energy Vault, основана в Швейцария компания за гравитационни акумулатори, се пробват да основат естетически приятни гравитационни акумулатори, които могат да бъдат пуснати на всички места и даже да се усещат като вкъщи си в градски и крайградски условия. Точно както бъдещето на зелената сила на човечеството евентуално ще бъде композиция от слънчева, вятърна и нуклеарни електроцентрали от последващо потомство, съхранението на сила също ще бъде еклектична композиция от химически и гравитационни акумулатори – както над, по този начин и подземен.
