Харари: Новите империи се основават на потока от данни от целия свят
Границите не минават наложително единствено сред страни и континенти, постоянно те минават през квартали. Може да живеете в един квартал и да имате едно бъдеще, а на разстояние към 500 метра да има изцяло друг свят с изцяло друго бъдеще.
Опасността идва с това, в случай че печелившите стават все по-малко. Например когато няколко корпорации преобладават освен в тяхната промишленост, само че и във всички промишлености . Досега преобладаваше мисленето, че в случай че някоя компания е профилирана, да кажем - в компютрите, то тези в автомобилостроенето или текстилната промишленост са в напълно разнообразни браншове. И когато някоя стане прекалено огромна в автомобилния отрасъл, това не визира текстилния.
Но това към този момент не е по този начин. Информацията става основна за всички промишлености. Дори в текстилната най-важното през днешния ден не е текстилът, не са машините, които шият ризите, не са служащите зад тях. Най-важното е информацията за купувачите: за това какво желаят, какво харесват, какъв е идващият тренд в модата и така нататък И в случай че сте най-отгоре в международната стопанска система на информацията, ще можете да изтласкате всички съперниците от текстилната промишленост.
Сега сме очевидци на тъкмо този тип централизация, невиждана до момента. И в това време - в завръщането към географското и национално ниво можем забележим очертанията на нов тип империализъм или колониализъм. Той е сходен на този от XIX век или по-рано, само че с нов тип колонизатори и империи, учредени на притежанието на данни. В предходните времена провинциите доставяха първични материали на имперския хъб, а той предоставяше усъвършенствани технологии. Например Бразилия доставя гума, само че Детройт прави колите.
Реклама
Сега информацията, изкуственият разсъдък (ИИ)т и данните са най-важни и ние виждаме появяването на тип data колониализъм, в който потокът на данните от целия свят се концентрира в няколко места, които създават основните технологии и ги пращат назад. Ако погледнем огромните международни софтуерни компании, те са основани в две места - в Съединени американски щати и Китай.
Свидетели сме на нов тип централизация, невиждана до момента.
Нямам визия по какъв начин би изглеждал пазарът на труда през 2040 - 2050 година - освен кои биха били най-важните промишлености, само че и най-важните умения. Може би огромните софтуерни компании ще управляват всичко, само че евентуално няма да се нуждаят към този момент от хора, които кодират, тъй като това ще го прави изкуственият разсъдък.
Въпросът не е за или срещу технологиите - те могат да вършат доста положителни неща. Мисля, че основно е да ги използваме за нашите цели, а не да бъдем употребявани от тях за техните цели.
И когато става въпрос за вредите, които обществените медии да вземем за пример нанасят на демокрацията и обществата, желая да внеса нотка на оптимизъм. Имам поради, че не обществените медии са казусът, а характерният бизнес модел, който софтуерните колоси ползват. Той се базира на похищение нашето внимание и надзор върху него, тъй че да ни държи колкото е допустимо по-дълго в платформите . Изглежда като най-големия обществен опит в историята на човечеството - по какъв начин да държат хората залепени към техните платформи. И са разкрили, че най-лесният метод за това е да натиснеш избрани бутони в човешката душeвност - на омразата, на гнева и на страха. Ако видите две заглавия - едното релативно умерено, за някакво по-обикновено събитие, а другото предизвестява, че в случай че даден политик или партия завоюват изборите, ще разрушат страната - съвсем неудържим инстикт, изключително в случай че към този момент мразиш този политик, е да кликнеш върху второто заглавие. Това е нещо като конкуренция във въоръжаването за дефицитната стока на нашето внимание и методът да я получиш е да натиснеш бутоните на страха, омразата и гнева . И това, което би трябвало да се направи, е да се промени този бизнес модел.
Реклама
Няма нищо неприятно в технологията, която свързва хората, стига да приложението й да е честно. И аз съм оптимист в това отношение, тъй като този въпрос в последна сметка е политически. Проблемът е, че към момента не е станал политически.
Дългосрочно би трябвало да се опитаме да си представим по-различна система и набор от полезности, тъй като обичайният капитализъм ни води толкоз надалеч, че в този момент виждаме неговите ограничавания и проблемите, които поражда. Но нямаме време. Особено в случай че мислите за екологичните проблеми, ще би трябвало да ги решаваме с капитализма, прекомерно късно е за нещо друго. Бих предложил число - 2 % от световния Брутният вътрешен продукт, за развиване на нови, другарски за околната среда технологии и за създаване на екологична инфраструктура. Поне съгласно мнението на специалисти това би било задоволително. Ако желаете да говорите за 20 %, забравете, това в никакъв случай няма да се случи. Но 2% е дял, който капиталистическата система и политиците могат да одобряват.
Политиците знаят по какъв начин да насочат 2 % от ресурсите от точка А към точка Б. Просто би трябвало да ги фокусираме върху това.
Свързани публикации Нова икономическа епоха прави тех колосите уязвими 7 декември 2022, 17:11 Twitter с Мъск: В какво ще се трансформира обществената мрежа 11 ноември 2022, 06:38 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Ювал Ноа Харари
Опасността идва с това, в случай че печелившите стават все по-малко. Например когато няколко корпорации преобладават освен в тяхната промишленост, само че и във всички промишлености . Досега преобладаваше мисленето, че в случай че някоя компания е профилирана, да кажем - в компютрите, то тези в автомобилостроенето или текстилната промишленост са в напълно разнообразни браншове. И когато някоя стане прекалено огромна в автомобилния отрасъл, това не визира текстилния.
Но това към този момент не е по този начин. Информацията става основна за всички промишлености. Дори в текстилната най-важното през днешния ден не е текстилът, не са машините, които шият ризите, не са служащите зад тях. Най-важното е информацията за купувачите: за това какво желаят, какво харесват, какъв е идващият тренд в модата и така нататък И в случай че сте най-отгоре в международната стопанска система на информацията, ще можете да изтласкате всички съперниците от текстилната промишленост.
Сега сме очевидци на тъкмо този тип централизация, невиждана до момента. И в това време - в завръщането към географското и национално ниво можем забележим очертанията на нов тип империализъм или колониализъм. Той е сходен на този от XIX век или по-рано, само че с нов тип колонизатори и империи, учредени на притежанието на данни. В предходните времена провинциите доставяха първични материали на имперския хъб, а той предоставяше усъвършенствани технологии. Например Бразилия доставя гума, само че Детройт прави колите.
Реклама
Сега информацията, изкуственият разсъдък (ИИ)т и данните са най-важни и ние виждаме появяването на тип data колониализъм, в който потокът на данните от целия свят се концентрира в няколко места, които създават основните технологии и ги пращат назад. Ако погледнем огромните международни софтуерни компании, те са основани в две места - в Съединени американски щати и Китай.
Свидетели сме на нов тип централизация, невиждана до момента.
Нямам визия по какъв начин би изглеждал пазарът на труда през 2040 - 2050 година - освен кои биха били най-важните промишлености, само че и най-важните умения. Може би огромните софтуерни компании ще управляват всичко, само че евентуално няма да се нуждаят към този момент от хора, които кодират, тъй като това ще го прави изкуственият разсъдък.
Въпросът не е за или срещу технологиите - те могат да вършат доста положителни неща. Мисля, че основно е да ги използваме за нашите цели, а не да бъдем употребявани от тях за техните цели.
И когато става въпрос за вредите, които обществените медии да вземем за пример нанасят на демокрацията и обществата, желая да внеса нотка на оптимизъм. Имам поради, че не обществените медии са казусът, а характерният бизнес модел, който софтуерните колоси ползват. Той се базира на похищение нашето внимание и надзор върху него, тъй че да ни държи колкото е допустимо по-дълго в платформите . Изглежда като най-големия обществен опит в историята на човечеството - по какъв начин да държат хората залепени към техните платформи. И са разкрили, че най-лесният метод за това е да натиснеш избрани бутони в човешката душeвност - на омразата, на гнева и на страха. Ако видите две заглавия - едното релативно умерено, за някакво по-обикновено събитие, а другото предизвестява, че в случай че даден политик или партия завоюват изборите, ще разрушат страната - съвсем неудържим инстикт, изключително в случай че към този момент мразиш този политик, е да кликнеш върху второто заглавие. Това е нещо като конкуренция във въоръжаването за дефицитната стока на нашето внимание и методът да я получиш е да натиснеш бутоните на страха, омразата и гнева . И това, което би трябвало да се направи, е да се промени този бизнес модел.
Реклама
Няма нищо неприятно в технологията, която свързва хората, стига да приложението й да е честно. И аз съм оптимист в това отношение, тъй като този въпрос в последна сметка е политически. Проблемът е, че към момента не е станал политически.
Дългосрочно би трябвало да се опитаме да си представим по-различна система и набор от полезности, тъй като обичайният капитализъм ни води толкоз надалеч, че в този момент виждаме неговите ограничавания и проблемите, които поражда. Но нямаме време. Особено в случай че мислите за екологичните проблеми, ще би трябвало да ги решаваме с капитализма, прекомерно късно е за нещо друго. Бих предложил число - 2 % от световния Брутният вътрешен продукт, за развиване на нови, другарски за околната среда технологии и за създаване на екологична инфраструктура. Поне съгласно мнението на специалисти това би било задоволително. Ако желаете да говорите за 20 %, забравете, това в никакъв случай няма да се случи. Но 2% е дял, който капиталистическата система и политиците могат да одобряват.
Политиците знаят по какъв начин да насочат 2 % от ресурсите от точка А към точка Б. Просто би трябвало да ги фокусираме върху това.
Свързани публикации Нова икономическа епоха прави тех колосите уязвими 7 декември 2022, 17:11 Twitter с Мъск: В какво ще се трансформира обществената мрежа 11 ноември 2022, 06:38 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Ювал Ноа Харари
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ