За първи път в България: Първият български телефон
Град Пордим има забавна история. То оказва се в целия свят през 19 век по време на Руско-турската война от 1877-78 година.
Когато стартира Плевенска епопея, на 19 юли 1877 година, в Пордим се концентрират огромни съветски войскови елементи, а по-късно градът става дом на на Главната квартира на император Александър II.
Първи в града (тогава село) идват две сотни от Кубанския казашки полк на 11 юли. Едната сотня, на есаул Пархоменко, съумява да се оправи с 200 черкези и откакто разузнава покрайнината напуща. На 19 юли се обаче идва и се открива щабът на 3-та пехотна дивизия от IX корпус и с това Пордим стартира да се трансформира в команден пункт на Западния отряд при завладяването на Плевен. По-късно в града ще се организира и боен съвет на Западния отряд, след който идват още сили.
Така когато турското контранастъпление атакува на 30 и 31 август 1877 година село Пелишат, 14 съветски батальона в този сектор устояват на 19 турски табора. Турците имат 1350 души убити и ранени, а руснаците – към 1 000 души.
След завладяването на Горни Дъбник и Телиш на 24 и 28 октомври 1877г. от военачалник Гурко, ситуацията при Плевен се стабилизира и съветският император реалокира основната квартира в Пордим.
Откриване на къща музей „ Главна квартира на съветската войска “ в Пордим. Среща на румънския крал Карол с българския княз Фердинанд I пред къщата, в която е живял съветският император Александър II.
Коменданта Константин Галперт дава отговор за настаняването. Той почиства калните и мръсни улици, а също по този начин прави тротоари и първото улично осветяване – по телеграфните стълбове се привързват бутилки без дъна, в които се слагат свещи.
Румънският княз Карол I отсяда в единствената къща върху каменни основи в града – тази на Иван Стойков. На 23 октомври той я отстъпва на съветския император Александър II. Това трансформира Пордим в централен команден пункт за съветската войска. В града са настанени и доста други генерали и висши офицери, а в Главната квартира се връчват доста награди на заслужилите. На 6 декември от Санкт Петербург идва и граф Игнатиев.
Kрал Карол I
През 1877 година при обсадата на Плевен крал Карол I се свързва от щаба на румънската войска с княз Николай Николаевич Романов от щаба на съветската войска. Телефонът е въведен публично в България 2 години по-късно – той свързва кабинета на губернатора на Пловдив с канцеларията му. Пловдив ще стане и едната от двете точки в първата междуселищна телефонна връзка в България през 1891 година – другата е София.
Два месеца след диалога сред Карол и Николай един от генералите поръчва за себе си сандък с вино, само че получава неверна и много странна пратка. Оказва се, че е телефон и с него e открита връзка сред две палатки.
Първите двама телефонисти, които да ръководят по този начин наречените номератори в телефонната централа и да свързват хората, у нас са наети през 1892 година. В междуградските диалози номераторите от единия град могат да свържат обаждащия се не напряко с индивида, с който желае да се свърже, а с различен номератор от съответния град, който към този момент да финишира връзката. Заради отговорността на позицията за телефонистки се избират единствено девойки от положителни фамилии, известни с примерно държание.
Автоматичните централи се вкарват в България през 1935 година България. Такива има в София, Велико Търново, Пловдив.
Единадесет години по-рано обаче, през 1924, към този момент сме почнали да произвеждаме лична марка телефони – в Телефонно-телеграфна работилница и в Българска телеграфия (през 1927 г.). През 1935 година двете заводи се сливат. „ Указател на телефонните постове в София, Пловдив, Русе, Варна и Шумен “ излиза още през 1900 година и се издава постоянно съвсем всяка година и почити всеки има инструкции по какъв начин се употребява телефон.
През 1964 година България създава първия си портативен джобен телефон, който обикаля софтуерните изложби по света. То е произведение на инж. Христо Бъчваров от Изследователския институт по електропромишленост в София.
Той има радиопредавател, което комуникира с РАТЦ-6 устройство към телефонната централа или към обособен телефонен пост. Освен шайба за набиране на номера, телефонът има антена с дължина към 30 сантиметра и батерия, който му разрешава да работи до 20 часа.
Мартин Купър, който прави първият прочут телефонен диалог по мобилен телефон на 3 април 1973
В този миг другите сходни апарати по света са или въз основата на радиостанции, или дребни радиоприемници, на които може единствено да се звъни, без те да могат да набират. Тъй като българският „ GSM “ (кавичките са, тъй като GSM стандартът е изобретен през чак 80-те и патентован през 1991) носи номера на стационарния телефонен пост, домашният клиент може да свърже с портативното устройство, а единствено един пост може да обслужва 15 такива апарата. Радиусът на връзката е 12 километра в този първи модел, само че по-късно се поставя по-мощен предавател и радиусът се усилва до 50.
Апаратите РАТ-0,5 и АТРТ-0,5 се появява Инфорга през 1965 година и Интероргтехника през 1966 година и имат известно практическо приложение. През 70-те към този момент има изпитателен комплекс с инсталация, с която да се реализира покритие в цялата страна. След 1977 година обаче работата в тази посока е прекъсната, а мобилните телефони не се пускат в всеобщо произвеждане.
