Да играя при Скорсезе? Не бях и мечтал. Актьорството е пристрастяване: Лео
Господин Ди Каприо, няма ли да е хубаво, в случай че снимате понякога по някоя лигава сантиментална комедия?
Напълно съм „ за ” снимането на сантиментална комедия, само че в никакъв случай не бих направил нещо единствено поради концепцията да се направи нещо от избран род или тъй като е времето и мястото да се направи друг вид филм. Мисля, че това би било голяма неточност. Наскоро прочетох един сюжет и си споделих: „ Леле, в действителност ме трогна. ” Така предпочитам плановете, в които желая да вземам участие.
Никога не мисля за материалната страна, нито по какъв начин ще се отрази на поп културата, нито какво ще значи в исторически аспект. В последна сметка всичко минава и този филм ще се трансформира в сполучлив или несполучлив. Така че единственият метод, по който предпочитам един филм, е отговорът на въпроса дали мога да се свържа с него.
Колко е значимо за вас да се предизвикате с всяка последваща роля?
Това в действителност зависи от ролята. В нашата промишленост би трябвало доста да търсиш, до момента в който намериш добър материал. Всеки път, когато има непокътнат сюжет, всички се нахвърлят върху него. Все едно сме гладиатори на арената или бездомници, които се борим за всеки залък самун.
Ето за какво са нужни от време на време години, с цел да се развие един план и да се покаже на екран в най-хубавия си тип. Ако има дупки в историческата конструкция, в случай че не е вълнуващ и покъртителен разказът, появявайки се на екран, филмът ще се провали.
Изглежда, че сте победител в „ битката за храна “, имайки поради функциите, които получавате.
Каквото и решение да взема като артист, в действителност считам, че за основаването на кино лентата са виновни режисьорите. Те са хората, които в последна сметка оформят кино лентата. Режисьорите може да имат страховит сюжет в ръцете си и да го трансфорат в отпадък, в случай че не са способни да извадят най-хубавото от него. Затова съм избрал да работя с режисьори, които считам, че могат да се придвижват в съзнанието на публиката.
Работил сте със Стивън Спилбърг, Кристофър Нолан, Клинт Истууд, Дани Бойл, Джеймс Камерън. Да не приказваме, че постоянно снимате със Скорсезе. Имали някой останал в твоя желан лист?
Има доста режисьори, с които бих се радвал да работя. Пол Томас Андерсън е един от тях. Анг Лии е доста надарен. Има доста положителни режисьори.
Каква част от живота ви заема снимането на филми и мисленето за тях?
Голяма. Няма по какъв начин да отрека, че това е най-доминиращо в моя живот сега. Истината е, че постоянно съм желал да бъда артист. Това постоянно е било моя фантазия и настана времето, в което мога да предпочитам функциите си.
От много време избирате функциите си...
Да, само че познавам доста артисти, с които дружно тръгнахме в тоя бизнес, само че за тях нещата не се развиха толкоз добре. Непрекъснато си представям себе си след 30 години, мислейки: „ Защо не се възползва от опциите, които имаше? Имаше толкоз доста хора, с които можеше да работиш, функции, които да направиш. Действай! “
Пренебрегвате ли останалите неща от живота?
Не, не ги подценявам. Или по натурален метод намират мястото си, или не. Но не пробвам да насилям нещата. Знам, че в последна сметка обичам това, което върша, и всичко останало ще откри метод да се случи.
Изглеждате доста спокоен.
По-скоро съм деятелен човек. Изглеждам по-спокоен в този момент, само че трябваше да ме видите, когато бях по-млад. Щеше да е доста мъчно да бъдете към мен, изключително преди да стана младеж. Не знам по какъв начин майка ми се оправи с мен. Аз единствено тичах, непрекъснато правех нещо. Сега съм доста по-спокоен, само че още имам доста сила.
Винаги ли сте знаел, че актьорството е това, с което желаете да се занимавате?
Наистина не помня. Но си припомням, че обичах да подражавам приятелките на майка ми. Правех дребни представления, на които им се подигравах артистично и размивах моите баба и дядо. По едно време започнах непрестанно карах родителите ми да ме водят на прослушвания. Аз даже не знаех, че може да ми заплащат за това. Когато разбрах, че ще ми заплащат, споделих: „ Добре, това е, което в действителност желая да върша ”.
Не е ли необичайно, като се замислите, по какъв начин напълно сте постигнал детската си фантазия?
Понякога, като поглеждам обратно, си споделям: „ Леле, всичко, което ми се случи, е ужасно. Успях да извърша много от детските си фантазии. ”
Никога не бих предположил, че иска ми се случи да изиграя незначителна роля във филм на Мартин Скорсезе, а по-късно да фотографирам с него толкоз доста филми. Признавам, че е чувството е отлично. Но в същото време е пристрастяващо. Така че, да, фантазията ми е преизпълнена.
Източник: The Talks
създател: СЛАВА
...
Напълно съм „ за ” снимането на сантиментална комедия, само че в никакъв случай не бих направил нещо единствено поради концепцията да се направи нещо от избран род или тъй като е времето и мястото да се направи друг вид филм. Мисля, че това би било голяма неточност. Наскоро прочетох един сюжет и си споделих: „ Леле, в действителност ме трогна. ” Така предпочитам плановете, в които желая да вземам участие.
Никога не мисля за материалната страна, нито по какъв начин ще се отрази на поп културата, нито какво ще значи в исторически аспект. В последна сметка всичко минава и този филм ще се трансформира в сполучлив или несполучлив. Така че единственият метод, по който предпочитам един филм, е отговорът на въпроса дали мога да се свържа с него.
Колко е значимо за вас да се предизвикате с всяка последваща роля?
Това в действителност зависи от ролята. В нашата промишленост би трябвало доста да търсиш, до момента в който намериш добър материал. Всеки път, когато има непокътнат сюжет, всички се нахвърлят върху него. Все едно сме гладиатори на арената или бездомници, които се борим за всеки залък самун.
Ето за какво са нужни от време на време години, с цел да се развие един план и да се покаже на екран в най-хубавия си тип. Ако има дупки в историческата конструкция, в случай че не е вълнуващ и покъртителен разказът, появявайки се на екран, филмът ще се провали.
Изглежда, че сте победител в „ битката за храна “, имайки поради функциите, които получавате.
Каквото и решение да взема като артист, в действителност считам, че за основаването на кино лентата са виновни режисьорите. Те са хората, които в последна сметка оформят кино лентата. Режисьорите може да имат страховит сюжет в ръцете си и да го трансфорат в отпадък, в случай че не са способни да извадят най-хубавото от него. Затова съм избрал да работя с режисьори, които считам, че могат да се придвижват в съзнанието на публиката.
Работил сте със Стивън Спилбърг, Кристофър Нолан, Клинт Истууд, Дани Бойл, Джеймс Камерън. Да не приказваме, че постоянно снимате със Скорсезе. Имали някой останал в твоя желан лист?
Има доста режисьори, с които бих се радвал да работя. Пол Томас Андерсън е един от тях. Анг Лии е доста надарен. Има доста положителни режисьори.
Каква част от живота ви заема снимането на филми и мисленето за тях?
Голяма. Няма по какъв начин да отрека, че това е най-доминиращо в моя живот сега. Истината е, че постоянно съм желал да бъда артист. Това постоянно е било моя фантазия и настана времето, в което мога да предпочитам функциите си.
От много време избирате функциите си...
Да, само че познавам доста артисти, с които дружно тръгнахме в тоя бизнес, само че за тях нещата не се развиха толкоз добре. Непрекъснато си представям себе си след 30 години, мислейки: „ Защо не се възползва от опциите, които имаше? Имаше толкоз доста хора, с които можеше да работиш, функции, които да направиш. Действай! “
Пренебрегвате ли останалите неща от живота?
Не, не ги подценявам. Или по натурален метод намират мястото си, или не. Но не пробвам да насилям нещата. Знам, че в последна сметка обичам това, което върша, и всичко останало ще откри метод да се случи.
Изглеждате доста спокоен.
По-скоро съм деятелен човек. Изглеждам по-спокоен в този момент, само че трябваше да ме видите, когато бях по-млад. Щеше да е доста мъчно да бъдете към мен, изключително преди да стана младеж. Не знам по какъв начин майка ми се оправи с мен. Аз единствено тичах, непрекъснато правех нещо. Сега съм доста по-спокоен, само че още имам доста сила.
Винаги ли сте знаел, че актьорството е това, с което желаете да се занимавате?
Наистина не помня. Но си припомням, че обичах да подражавам приятелките на майка ми. Правех дребни представления, на които им се подигравах артистично и размивах моите баба и дядо. По едно време започнах непрестанно карах родителите ми да ме водят на прослушвания. Аз даже не знаех, че може да ми заплащат за това. Когато разбрах, че ще ми заплащат, споделих: „ Добре, това е, което в действителност желая да върша ”.
Не е ли необичайно, като се замислите, по какъв начин напълно сте постигнал детската си фантазия?
Понякога, като поглеждам обратно, си споделям: „ Леле, всичко, което ми се случи, е ужасно. Успях да извърша много от детските си фантазии. ”
Никога не бих предположил, че иска ми се случи да изиграя незначителна роля във филм на Мартин Скорсезе, а по-късно да фотографирам с него толкоз доста филми. Признавам, че е чувството е отлично. Но в същото време е пристрастяващо. Така че, да, фантазията ми е преизпълнена.
Източник: The Talks
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ