Господ ни прибра Трифон точно преди две години. Инфарктът го

Господ ни прибра Трифон тъкмо преди две години. Инфарктът го покоси рано сутринта на съдбовния 13 февруари 2016 година.  Туньо полетя към небето единствено на 50 години, само че ние в никакъв случай няма да го забравим. Защото беше стоманен, тъй като беше несломим на терена и в живота, тъй като беше несклоняем и в никакъв случай не се предаваше. Защото беше Трифон Иванов.

Много неща в него бяха неповторими. Шпагатите му, от които трепереха славни и безславни нападатели от всички точки на земното кълбо.

Единоборствата му, в които съперникът се блъскаше като в канара и се разпръскваше на пух и прахуляк.

Головете му, някои от които красиви и величествени (спомнете си този против Уелс – подобен никой в никакъв случай няма да означи,  дори Меси, Роналдо и всичките международни звезди, събрани накуп), а други (като оня против Русия) исторически с цената на злато.

Чувството му за комизъм и неповторимата искреност, които споделяха доста истини. Право и непосредствено в задачата.

Трифон беше на върха на славата, само че в никакъв случай не флиртуваше с нея и не й разреши да го... пречупи и победи. Защото беше земен човек.

Той остане вечно в сърцата ни. В нашите – без значение дали са червени, сини или зелени. В българските сърца. Защото беше българин. Голям българин.
Казват, че когато сърцето на един възвишен мъж спре, то продължава да тупти в историята. Завинаги! Почивай в мир, приятелю!
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ