Надежда Захариева: Не съжалявам, че посегнах на живота си!
Голямата поетеса и брачна половинка на поета Дамян Дамянов–Надежда Захариева протегнала ръка на живота си. За първи път обаче тя споделя детайлности към нещастието, която едвам не лишила живота й.
„ Животът ми доста пъти е висял на косъм. Не считам да изреждам диагнозите, които съм надживяла. Всички сме смъртни. Харесвам една мисъл на Артър Милър „ Който се опасява да почине, той се опасява да живее”.
Не скърбя! И не ме е позор, че в един миг си споделих: „ Не мога повече!” и пожелах да ме няма. Но ме има. И се уверих, че би трябвало да внимаваме какво мислим, тъй като мисълта ни постоянно се трансформира в сюжет, по който да прочете животът ни”, споделя Надежда Захариева.
Поетесата признава, че една от огромните й болки е, че българинът си акцентира минусите, не да ги поправи, а с цел да намрази другите.
„ Всеки човек има кривини! Не познавам съвършени хора. Като погледна в огледалото, също не виждам идеален човек. Опазил ме господ от сходно безсрамие.”, споделя тя. И признава, че репликата й „ Не си споделяме кривините, с цел да се намразим”, се отнася до политическите среди най-много, където всеки сочи грешките на другите, с цел да наподобява по-непогрешим.
Надежда Захариева споделя още, че животът й е изпълнен с обрати, само че с помощта на религията е преодоляла тестванията. Започва да се интересува от вероучението, откакто чете публикация на Уилям Фокнър в „ Иностранная литература”, написа "България през днешния ден ".
„ На въпроса, какво безусловно би трябвало да е прочел един публицист, Фокнър беше показал преди всичко Библията.
Успях да се сдобия с библия. Прочетох я деликатно. Християнството ми хареса като философия на положителното. Няма единствено добър или единствено неприятен човек. Човекът има право на избор сред положителното и злото.”, споделя Захариева.
Надежда не крие, че с изключение на опора във вярата, намира опора и в препоръките на Ванга. „ Започнахме да вървим поради свекървата, само че след това Дамян настояваше. Той беше подобен човек, че не вярваше в себе си. И преди излизането на всяка негова книга ходехме до Рупите, с цел да пита дали ще има триумф.
Но даже да нямах никакви въпроси към вуйна Ванга, тя постоянно ми даваше добър съвет”, спомня си още Надежда Захариева.
И макар че няколко пъти е била покрай гибелта, не помни да е минавала тунели или други. „ Животът ми е бил на косъм доста пъти. Още като шестмесечно бебе съм посиняла и изстинала. И то в събота преди Възкресение Христово.
Майка ми даже решила, че съм умряла. Баба ми ме окъпала и повила. Оставили ме встрани. Имам шанс, че поради Великден не са ме погребали незабавно. На сутринта на Великден съм „ възкръснала”–от вързопчето, в което съм била се чул глас.
Бях много огромна, когато чух от майка си историята за моето възкресение”, спомня си още тя.
„ Животът ми доста пъти е висял на косъм. Не считам да изреждам диагнозите, които съм надживяла. Всички сме смъртни. Харесвам една мисъл на Артър Милър „ Който се опасява да почине, той се опасява да живее”.
Не скърбя! И не ме е позор, че в един миг си споделих: „ Не мога повече!” и пожелах да ме няма. Но ме има. И се уверих, че би трябвало да внимаваме какво мислим, тъй като мисълта ни постоянно се трансформира в сюжет, по който да прочете животът ни”, споделя Надежда Захариева.
Поетесата признава, че една от огромните й болки е, че българинът си акцентира минусите, не да ги поправи, а с цел да намрази другите.
„ Всеки човек има кривини! Не познавам съвършени хора. Като погледна в огледалото, също не виждам идеален човек. Опазил ме господ от сходно безсрамие.”, споделя тя. И признава, че репликата й „ Не си споделяме кривините, с цел да се намразим”, се отнася до политическите среди най-много, където всеки сочи грешките на другите, с цел да наподобява по-непогрешим.
Надежда Захариева споделя още, че животът й е изпълнен с обрати, само че с помощта на религията е преодоляла тестванията. Започва да се интересува от вероучението, откакто чете публикация на Уилям Фокнър в „ Иностранная литература”, написа "България през днешния ден ".
„ На въпроса, какво безусловно би трябвало да е прочел един публицист, Фокнър беше показал преди всичко Библията.
Успях да се сдобия с библия. Прочетох я деликатно. Християнството ми хареса като философия на положителното. Няма единствено добър или единствено неприятен човек. Човекът има право на избор сред положителното и злото.”, споделя Захариева.
Надежда не крие, че с изключение на опора във вярата, намира опора и в препоръките на Ванга. „ Започнахме да вървим поради свекървата, само че след това Дамян настояваше. Той беше подобен човек, че не вярваше в себе си. И преди излизането на всяка негова книга ходехме до Рупите, с цел да пита дали ще има триумф.
Но даже да нямах никакви въпроси към вуйна Ванга, тя постоянно ми даваше добър съвет”, спомня си още Надежда Захариева.
И макар че няколко пъти е била покрай гибелта, не помни да е минавала тунели или други. „ Животът ми е бил на косъм доста пъти. Още като шестмесечно бебе съм посиняла и изстинала. И то в събота преди Възкресение Христово.
Майка ми даже решила, че съм умряла. Баба ми ме окъпала и повила. Оставили ме встрани. Имам шанс, че поради Великден не са ме погребали незабавно. На сутринта на Великден съм „ възкръснала”–от вързопчето, в което съм била се чул глас.
Бях много огромна, когато чух от майка си историята за моето възкресение”, спомня си още тя.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ