Голяма част от българите явно вече са преболедували Ковид-19. Това

Голяма част от българите очевидно към този момент са преболедували Ковид-19. Това демонстрират социологически резултати на „ Галъп интернешънъл болкан “. Данните са от без значение проучване „ лице в лице “, част от постоянната стратегия на организацията. Изследването е извършено сред 4 и 12 февруари при 1011 пълнолетни българи в цялата страна.

Агенцията направи голям брой проучвателен талази, които улавят динамичността и интензитета на разпространяване на заболяването и това дава съображение да се създадат значими количествени оценки. Данните, представяни от епидемиолозите и НОЩ, се базират на потвърдени и  регистрирани случаи, само че както е добре известно, доста болни в лека  форма, не вършат тест или вършат така наречен бърз тест в домашни условия и не се записват при положителен  резултат. Отделно, доста са и случаите на съвсем безсимтомно преболедуване, когато на човек му е мъчно да откри, че е болен. Именно заради тези съображения демоскопията е доста потребна, изключително при относително ниско равнище на тестване в страната.

16% от пълнолетните българи непосредствено заявяват, че са прекарали заболяването – леко или тежко. Това значи над 800 хиляди пълнолетни българи, при живеещи непрекъснато в страната не повече от 5,2 милиона пълнолетни жители. Изследователските разбори демонстрират, че най-малко още толкоз са и тези, които са прекарали заболяването безсимптомно или пък просто не са я заявили на медицинските управляващи. Това значи, че в последна сметка най-малко към 1,5 милиона души са тези, за които може да се заключи, че са прекарали вируса. Тоест става дума за близо една трета от пълнолетното българско население, резидиращо непрекъснато у нас. Най-вероятно разпространяването на заболяването измежду малолетните е съразмерно.

Всеки десети преболедувал самичък дефинира случая си като относително тежък, което корелира и с здравната статистика.

Най-много са боледували хората от по-младите възрастови групи, респ. в София и по-големите градове. И назад – най-нисък е процентът на преболедували те измежду възрастните /над 65г./ и в селските региони. Данните са закономерни на фона на оповестяваната публична информация у нас.

Директната подготвеност за ваксини ране е също близо една трета – 27% споделят, че биха се ваксини рани, а 48% – не биха. Има обаче 24% колебаещи се. Има и към 1%, които настояват, че към този момент са се ваксини рали, което съответствува с действителността все още на изследването.

Кои са тези, които споделят, че не биха се ваксини рали? Това са най-много младите групи от София и по-големите обитаеми места. Обоснована е хипотезата, че нежеланието за ваксини ране има и явна връзка с обстоятелството, че огромна част от тези групи към този момент са прекарали вируса или не се боят толкоз от него, колкото по-възрастните хора.

Последното значи, че като се отчетат към този момент преболедували те, действителното предпочитание за ваксини ране у нас в действителност не е ниско. Също по този начин, данни от огромното по рода си интернационално относително проучване за готовността за ваксини ране в света на международната Асоциация „ Галъп интертешънъл “ демонстрираха, че по тези индикатори България е на междинни места в Европа и наподобява близка по резултати до доста други източноевропейски страни, т.е. надалеч е от високо отричане на ваксини те. Повече може да видите .

Конкретната калкулация сочи, че измежду тези, които са прекарали вируса, нежеланието за ваксини ране скача до повече от две към едно. А измежду най-желаещите да се ваксини рат са най-вече възрастни хора. Очевидно е, че за тях бързо би трябвало да стартира всеобщо ваксини ране.

Любопитна детайлност е, че групата на последователите на властта е по-склонна към имунизация – очевидно измежду тях декларативното предпочитание за ваксини ране се чете и като доверие, и като преданост. Макар в тази ситуация не това да е водещият белег на разделяне, той следва да се има поради, тъй като сочи евентуална политизация даже и в тази тематика. А това би било рисково. Впрочем, проучване то записва, че – към днешна дата – пандемията у нас евентуално ще се отрази на изборната интензивност, само че не толкоз фрапантно.

В резюме – новината е по-скоро добра, близо сме до излаз от рецесията, в случай че бързо ваксини раме искащите. И не трябва да се не помни – следва да се съблюдава отдалеченост и отбягване на скупчвания, както и да се съблюдава постоянна хигиена (за нея може би към този момент даже няма потребност да се напомня).

Данните са част от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия. Изследването е проведено между 4 и 12 февруари 2021 година сред 1011 души по метода „ лице в лице “. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 52 хиляди души.Изследването е предоставено, извършено и финансирано от „ Галъп интернешънъл болкан “.