Голям брой български и румънски роми междувременно живеят в Рурската

Голям брой български и румънски роми в това време живеят в Рурската област. Много от тях са щастливи, че са там - намерили са си работа, децата им вървят на учебно заведение. Германско издание обаче разказва и за проблеми.

" Домът ни е тук ", споделя за квартал Алтенесен в Есен 43-годишната румънка Надя Сучиу. Тя идва в Германия с трите си дъщери преди пет години. Попада в напълно нова среда, сблъсква се с непознат език и друга просвета, само че откакто получава начални знания по немски, си намира работа като чистачка.

„ Искам по-добро бъдеще за себе си и за децата си “, по този начин дава отговор на въпроса за какво е пристигнала в Германия. Двете й по-малки дъщери вървят на учебно заведение, огромната учи в колеж. „ Няма аргументи, заради които да желая да се върна – ние сме тук и ще останем тук “.

Големи групи от българи и румънци

По данни на Интеграционната работа в Есен, в града в това време живеят към 3000 българи и над 5400 румънци. Най-привлекателни за тях са кварталите Алтенесен и Алтендорф, в които към този момент са се заселили техни родственици, а и жилищата са по-изгодни, споделя публикация на WAZ. Същевременно огромните групи пришълци, които заемат от ден на ден пространство в града, пораждат паника у локалните поданици.

Марайке Шулц от Сдружението за работа с децата и младежите в Есен приказва даже за „ конфликт на култури “. „ В тяхната татковина очевидно е нещо обикновено да изхвърлиш старите си вехтории на улицата и просто да чакаш някой да ги прибере “, споделя тя и приказва още за мощна музика и викове измежду нощ, нарушение на разпоредбите за общуване, за.
Редакцията предлага
Езерджан Идризи, който управлява план, наименуван „ Мигранти в спокойно добросъседство “, споделя по този мотив какви планове се осъществят за възстановяване на контактите сред мигрантите и кореняците от Есен. Два пъти в седмицата да вземем за пример се провеждат спортни игри, които притеглят децата от покрайнините. Както той отбелязва: „ Чрез децата се влиза в контакт и с родителите “.

Но и интеграцията в учебно заведение е значима. „ Семействата с деца имат потребност от специфична поддръжка “, споделя Аржика Селимани, която също е ангажирана с интеграцията на мигрантите. Тя отбелязва, че децата от фамилиите, в които не се приказва немски, са били ощетени при отдалеченото образование по време на наложените поради ковид ограничавания. „ Родителите им не могат да им оказват помощ. “

Мариан Мулиу е дошъл от Румъния в Есен преди две и половина години, работи в куриерска работа. „ В Румъния не е толкоз елементарно да се откри работа, която е добре платена “, изяснява той решението си да пристигна в Германия. „ За късото време, откогато съм тук, забелязах какъв брой е огромна разликата. “

Двете му деца вървят на учебно заведение и имат положителни шансове да получат подготовка. А той може да работи и да устоя фамилията си. „ Това, което ни харесва, са хората “, споделя Мулиу, визирайки и Езерджан Идризи и неговия екип. „ Тук живеем доста добър живот. “

Трудна интеграция

Друга публикация на WAZ отбелязва, че ромите-пришълци в Ботроп, който е единствено на към 10 км от Есен, живеят в собствен изолиран свят. Интеграцията не върви добре, споделя пред изданието Бернхард Виндмьолер, досегашен началник на Службата за чужденците в града. На въпроса коя народностна група се интегрира най-трудно, той дава отговор изрично: ромите от България и Румъния.

„ Момичетата са в неравностойно състояние – женят ги рано и родителите не ги пращат на учебно заведение. А момчетата се захващат с действия, които са известни тук: продават килими или събират железни боклуци. Родителите въобще не държат на положителното обучение.

Има и различен проблем – щом някой се засели някъде, незабавно се цялостни цялата улица. Така е и със сирийците и с афганистанците. Възниква субкултура – те живеят в собствен личен свят. Говорят на родния си език, поддържат връзка единствено между тях и въобще не учат немски “.

Бернхард Виндмьолер споделя мнението си, че акцентите, които се слагат в работата на интеграционните служби и доброволните сътрудници, явно би трябвало да се трансформират – чужденците да бъдат приучавани към по-голяма автономия, вместо всичко да им се дава наготово.

*****

Вижте и това видео на Дъждовни води:
Български роми в Германия: " Бог трансформира живота ни "