Големи части от днешните общества са не само икономически слаби

Големи части от днешните общества са не само икономически слаби ...

Проф. Боян Знеполски: Абсурдно е да изхвърляме лузърите от обществото.


Големи части от днешните общества са не само икономически слаби , но и морално уязвени - липсва им признание и уважение. Идеята да делим хората на "уинъри" и "лузъри" е антисоциална, твърди известният български социолог и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Боян Знеполски. В интервю за Mediapool той коментира смисъла на протестните движения у нас и по света.

Проф. Знеполски, премиерът Бойко Борисов утвърди практиката да потушава протести на различни социални групи в зародиш, като обичайно обещава повече пари и бързи решения. Как да тълкуваме тази практика – дали това е по-висока чуваемост и отзивчивост към нуждите на хората, дали е "подкупване" и блокиране на гражданската активност или пък е форма на капитулация пред лобистки натиск върху правителството от страна на земеделци, собственици на бензиностанции и др.?

Вероятно и трите интерпретации имат основание. Това е част от политическия талант на Бойко Борисов – тази безкрайна отзивчивост, с която той моментално откликва на всякакви недоволства, поема ги, доколкото може със своя политически усет, успява да ги парира или абсорбира. От друга страна, стои въпросът дали този начин на справяне, това бързо политическо потушаване на протеста под формата на задоволяване на нуждите не пречи на потенциала на този протест, който би могъл да се разгърне, да породи обществен дебат. На ранен етап той бива потушен, абсорбиран, капсулиран. Така някои хора получават по нещо, но не се стига до ново познание и развитие на самото общество. Създава се чувството, че всеки трябва да си протестира поотделно, на социо-професионален принцип. Това пречи на социалната рефлексия. Разбира се, голямото предимство на Борисов е в това, че той успя да демократизира комуникацията с гражданите. Аз не мисля, че неговият по-непосредствен и по-фамилиарен подход е нещо лошо и не бих го подценявал или считал за слабост. Но не можем да свеждаме политическото само до измерението на комуникацията. В крайна сметка едно управление се оценява по това дали са се развили различните социални сфери, доколко и как са били реформирани и усъвършенствани институциите.

От една страна, социологическите проучвания показват, че българинът не е революционер и бунтар, а от друга страна, през последното десетилетие у нас можем да изброим няколко големи и автентични протеста – учителската стачка, януарските протести през 2009 г., протестите за цената на горивата през 2013 г., протестът #ДАНСwithme. Съгласен ли сте, че българинът не е готов за революции?

Ако сравняваме България с Гърция или Франция, можем да кажем, че българинът по-рядко протестира. Това са страни, които имат много дълга култура на гражданско недоволство. Същевременно ми се струва, че в тези важни моменти, за които говорите, българинът заяви себе си, своите нужди по един ясен и категоричен начин. Не мисля, че трябва да се срамуваме и да се чувстваме в по-малка степен граждани от другите. Аз лично не бих казал, че българинът е примирен. В историческа перспектива има нации с по-силни граждански традиции, но в последните години у нас се събужда някаква социална чувствителност, която се проявява периодично. Не бих казал, че у нас няма гражданско чувство, че българинът е безразличен към обществените дела.

Източник: mediapool.bg