Проф. Боян Знеполски: Абсурдно е да изхвърляме лузърите от обществото
Големи елементи от днешните общества са освен стопански слаби, само че и морално уязвени - липсва им самопризнание и почитание. Идеята да разделяме хората на " уинъри " и " неудачници " е антисоциална, твърди известният български социолог и учител в Софийския университет " Св. Климент Охридски " проф. Боян Знеполски. В изявление за Mediapool той разяснява смисъла на протестните придвижвания у нас и по света.
Проф. Знеполски, министър председателят Бойко Борисов утвърди практиката да потушава митинги на разнообразни обществени групи в зародиш, като всекидневно дава обещание повече пари и бързи решения. Как да тълкуваме тази процедура – дали това е по-висока чуваемост и сърдечност към потребностите на хората, дали е " подкупване " и блокиране на гражданската интензивност или пък е форма на капитулация пред лобистки напън върху държавното управление от страна на земеделци, притежатели на бензиностанции и други?
Вероятно и трите тълкования имат съображение. Това е част от политическия гений на Бойко Борисов – тази безкрайна сърдечност, с която той мигновено откликва на всевъзможни недоволства, поема ги, доколкото може със своя политически нюх, съумява да ги парира или всмуква. От друга страна, стои въпросът дали този метод на справяне, това бързо политическо потушаване на митинга под формата на облекчаване на потребностите не пречи на капацитета на този митинг, който би могъл да се разгърне, да породи публичен спор. На ранен стадий той бива сподавен, всмукан, капсулиран. Така някои хора получават по нещо, само че не се стига до ново знание и развиване на самото общество. Създава се възприятието, че всеки би трябвало да си стачкува поотделно, на социо-професионален принцип. Това пречи на обществената рефлексия. Разбира се, огромното преимущество на Борисов е в това, че той съумя да демократизира връзката с жителите. Аз не мисля, че неговият по-непосредствен и по-фамилиарен метод е нещо неприятно и не бих го подценявал или смятал за уязвимост. Но не можем да свеждаме политическото единствено до измерението на връзката. В последна сметка едно ръководство се прави оценка по това дали са се развили другите обществени сфери, до каква степен и по какъв начин са били реформирани и усъвършенствани институциите.
От една страна, социологическите изследвания демонстрират, че българинът не е бунтовник и бунтовник, а въпреки това, през последното десетилетие у нас можем да изброим няколко огромни и достоверни митинга – учителската стачка, януарските митинги през 2009 година, митингите за цената на горивата през 2013 година, митингът #ДАНСwithme. Съгласен ли сте, че българинът не е подготвен за революции?
Ако съпоставяме България с Гърция или Франция, можем да кажем, че българинът по-рядко стачкува. Това са страни, които имат доста дълга просвета на гражданско неодобрение. Същевременно ми се коства, че в тези значими моменти, за които говорите, българинът съобщи себе си, своите потребности по един явен и безапелационен метод. Не мисля, че би трябвало да се срамим и да се усещаме в по-малка степен жители от другите. Аз персонално не бих споделил, че българинът е безропотен. В историческа вероятност има народи с по-силни цивилен обичаи, само че в последните години у нас се разсънва някаква обществена сензитивност, която се демонстрира от време на време. Не бих споделил, че у нас няма гражданско възприятие, че българинът е апатичен към публичните каузи.
Проф. Знеполски, министър председателят Бойко Борисов утвърди практиката да потушава митинги на разнообразни обществени групи в зародиш, като всекидневно дава обещание повече пари и бързи решения. Как да тълкуваме тази процедура – дали това е по-висока чуваемост и сърдечност към потребностите на хората, дали е " подкупване " и блокиране на гражданската интензивност или пък е форма на капитулация пред лобистки напън върху държавното управление от страна на земеделци, притежатели на бензиностанции и други?
Вероятно и трите тълкования имат съображение. Това е част от политическия гений на Бойко Борисов – тази безкрайна сърдечност, с която той мигновено откликва на всевъзможни недоволства, поема ги, доколкото може със своя политически нюх, съумява да ги парира или всмуква. От друга страна, стои въпросът дали този метод на справяне, това бързо политическо потушаване на митинга под формата на облекчаване на потребностите не пречи на капацитета на този митинг, който би могъл да се разгърне, да породи публичен спор. На ранен стадий той бива сподавен, всмукан, капсулиран. Така някои хора получават по нещо, само че не се стига до ново знание и развиване на самото общество. Създава се възприятието, че всеки би трябвало да си стачкува поотделно, на социо-професионален принцип. Това пречи на обществената рефлексия. Разбира се, огромното преимущество на Борисов е в това, че той съумя да демократизира връзката с жителите. Аз не мисля, че неговият по-непосредствен и по-фамилиарен метод е нещо неприятно и не бих го подценявал или смятал за уязвимост. Но не можем да свеждаме политическото единствено до измерението на връзката. В последна сметка едно ръководство се прави оценка по това дали са се развили другите обществени сфери, до каква степен и по какъв начин са били реформирани и усъвършенствани институциите.
От една страна, социологическите изследвания демонстрират, че българинът не е бунтовник и бунтовник, а въпреки това, през последното десетилетие у нас можем да изброим няколко огромни и достоверни митинга – учителската стачка, януарските митинги през 2009 година, митингите за цената на горивата през 2013 година, митингът #ДАНСwithme. Съгласен ли сте, че българинът не е подготвен за революции?
Ако съпоставяме България с Гърция или Франция, можем да кажем, че българинът по-рядко стачкува. Това са страни, които имат доста дълга просвета на гражданско неодобрение. Същевременно ми се коства, че в тези значими моменти, за които говорите, българинът съобщи себе си, своите потребности по един явен и безапелационен метод. Не мисля, че би трябвало да се срамим и да се усещаме в по-малка степен жители от другите. Аз персонално не бих споделил, че българинът е безропотен. В историческа вероятност има народи с по-силни цивилен обичаи, само че в последните години у нас се разсънва някаква обществена сензитивност, която се демонстрира от време на време. Не бих споделил, че у нас няма гражданско възприятие, че българинът е апатичен към публичните каузи.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ