8 декември 1978 г. Умира Голда Меир
Голда Меир умира на 8 декември 1978 година в Йерусалим от рак. Тя е първата жена министър-председател на Израел и трета жена министър-председател в света.
Голда Меир е родена като Голда Мабовиц в Киев, част от Руската империя (днес Украйна), в фамилията на Блум Найдтич и Моше Мабовиц. Голда и фамилията ѝ живеят в по този начин наречената "Линия на уседналост " в западната част на Руската империя, основана с антисемитските закони от края на XIX век за там да бъде съсредоточено еврейското население на страната.
През 1903-а бащата отпътува за Съединени американски щати, а три години по-късно цялото семейство емигрира при него. Установяват се в Милуоки, където бащата работи като дърводелец, а майката поддържа бакалия.
През 1915-а Голда приключва гимназия. По това време се включва интензивно в Ционисткото младежко придвижване. След това приключва Щатското постоянно учебно заведение в Милуоки (днес Университет на Усконсин-Милуоки), след което работи като учителка. През 1917-а се дами за Морис Майерсън и трансформира името си на Голда Майерсън.
Четири години по-късно Голда Майерсън, брачният партньор ѝ и сестра ѝ Шейна отпътуват за Палестина, с цел да оказват помощ за основаването на еврейска страна.
Голда Майерсън е след двадесет и четирите души, които на 14 май 1948-а подписват Декларацията за основаването на Държавата Израел. Още на идващия ден страната е нападната от обединените сили на Египет, Сирия, Ливан, Трансйордания и Ирак. Тогава на Голда Майерсън е публикуван първият израелски паспорт, с който тя отпътува за Съединени американски щати, с цел да набира средства за новообразуваната страна. След завръщането си е назначена за първия израелски дипломат в Съветския съюз, където е посрещната триумфално от еврейската общественост в Москва.
Малко по-късно, през 1949-а, Голда Майерсън се връща в Израел, като е определена в Кнесета от партията Мапаи и остава народен представител до 1974-а, като е била и министър на труда на Израел. През 1956 година тя става външен министър в кабинета на Давид Бен-Гурион. Още нейният предходник Моше Шарет подрежда на всички чиновници на министерството да одобряват еврейски фамилни имена. Заемайки министерския пост, по гледище на Бен-Гурион Голда Майерсън трансформира името си на Голда Меир (Меир значи "даваща светлина " на иврит). В началото на 60-те години Меир заболява от лимфома, само че прикрива заболяването си. През 1965-а се отдръпва от държавното управление и лимитира политическата си интензивност.
След неочакваната гибел на Леви Ешкол (Сколник) на 26 февруари 1969 година Мапаи избира за негов правоприемник като водач на партията и министър-председател Голда Меир. Това става малко откакто Израел удържа решителна победа над арабите и завзема обилни територии в Шестдневната война.
При ръководството на Голда Меир протича и Войната от Йом Кипур през 1973-а. Въпреки спорните сведения от разузнаването за идно нахлуване против Израел и предложенията на ген. Давид Елазар за предпазен удар против Сирия, Голда Меир взема решение да изчака и по този метод печели по-голяма интернационална поддръжка за Израел в последвалата война.
След края на войната държавното управление на Голда Меир е дестабилизирано от несъгласия в ръководещата коалиция и от обвиняванията в неприятна подготовка и неточности при воденето на войната. На 11 април 1974-а Голда Меир подава оставка и на 3 юни постът е ангажиран от Ицхак Рабин.
Голда Меир е родена като Голда Мабовиц в Киев, част от Руската империя (днес Украйна), в фамилията на Блум Найдтич и Моше Мабовиц. Голда и фамилията ѝ живеят в по този начин наречената "Линия на уседналост " в западната част на Руската империя, основана с антисемитските закони от края на XIX век за там да бъде съсредоточено еврейското население на страната.
През 1903-а бащата отпътува за Съединени американски щати, а три години по-късно цялото семейство емигрира при него. Установяват се в Милуоки, където бащата работи като дърводелец, а майката поддържа бакалия.
През 1915-а Голда приключва гимназия. По това време се включва интензивно в Ционисткото младежко придвижване. След това приключва Щатското постоянно учебно заведение в Милуоки (днес Университет на Усконсин-Милуоки), след което работи като учителка. През 1917-а се дами за Морис Майерсън и трансформира името си на Голда Майерсън.
Четири години по-късно Голда Майерсън, брачният партньор ѝ и сестра ѝ Шейна отпътуват за Палестина, с цел да оказват помощ за основаването на еврейска страна.
Голда Майерсън е след двадесет и четирите души, които на 14 май 1948-а подписват Декларацията за основаването на Държавата Израел. Още на идващия ден страната е нападната от обединените сили на Египет, Сирия, Ливан, Трансйордания и Ирак. Тогава на Голда Майерсън е публикуван първият израелски паспорт, с който тя отпътува за Съединени американски щати, с цел да набира средства за новообразуваната страна. След завръщането си е назначена за първия израелски дипломат в Съветския съюз, където е посрещната триумфално от еврейската общественост в Москва.
Малко по-късно, през 1949-а, Голда Майерсън се връща в Израел, като е определена в Кнесета от партията Мапаи и остава народен представител до 1974-а, като е била и министър на труда на Израел. През 1956 година тя става външен министър в кабинета на Давид Бен-Гурион. Още нейният предходник Моше Шарет подрежда на всички чиновници на министерството да одобряват еврейски фамилни имена. Заемайки министерския пост, по гледище на Бен-Гурион Голда Майерсън трансформира името си на Голда Меир (Меир значи "даваща светлина " на иврит). В началото на 60-те години Меир заболява от лимфома, само че прикрива заболяването си. През 1965-а се отдръпва от държавното управление и лимитира политическата си интензивност.
След неочакваната гибел на Леви Ешкол (Сколник) на 26 февруари 1969 година Мапаи избира за негов правоприемник като водач на партията и министър-председател Голда Меир. Това става малко откакто Израел удържа решителна победа над арабите и завзема обилни територии в Шестдневната война.
При ръководството на Голда Меир протича и Войната от Йом Кипур през 1973-а. Въпреки спорните сведения от разузнаването за идно нахлуване против Израел и предложенията на ген. Давид Елазар за предпазен удар против Сирия, Голда Меир взема решение да изчака и по този метод печели по-голяма интернационална поддръжка за Израел в последвалата война.
След края на войната държавното управление на Голда Меир е дестабилизирано от несъгласия в ръководещата коалиция и от обвиняванията в неприятна подготовка и неточности при воденето на войната. На 11 април 1974-а Голда Меир подава оставка и на 3 юни постът е ангажиран от Ицхак Рабин.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ