Магията на ФУТБОЛА събра локомотивци и ботевисти, за да чуят завета на 4-ма ветерани СНИМКИ
Годишно в България се печатат към 4000 заглавия, измежду които спортните напълно не са в обилие. Тази вечер се състоя премиерата на книгата „ Футболът, тази болежка отляво “, чиято предпремиера беше в GlasNews. В поредност от изявления ви представихме четири стъпки към футбола, разказани от четирима пловдивски ветерани. Днес в Студио 1 на Радио Пловдив четиримата от халфовата линия на пловдивската спортна литература - Георги Василев, Иван Глухчев, Михаил Георгиев и Нейко Дамянов, показаха книгата си - без аналог в българската спортна литература, слязла от конвейера на издателство „ Жанет 45 “ и влезнала в програмата на юбилейния 20-ти книжовен фестивал „ Пловдив чете “.
Душата на литературния фестивал „ Пловдив чете “ е Божана Апостолова, основателка на издателство „ Жанет 45 “. Тя потегли от босоного детство, трансформира дните си в делнична Библия и направи повече от всички за духовността на българската просвета в нелекото и несвършващо преходно време. Въпреки претрупаната си стратегия около семейството на фестивала „ Пловдив чете “, тя пристигна тук, с цел да означи символичния начален удар на литературния мач.
Домакинството на днешния книжовен мач пое с същински футболен характер шефът на Радио Пловдив Чавдар Каришев, а редакторът на книгата е Андрей Захариев – лекар по философия, ефирен возещ и преподавател в Пловдивския университет, чиито връзки с футбола не са професионални, само че е потвърден ерудит-естет с тъничък книжовен усет, направи оценка за текста на книгата като литература.
" Футболът, тази болежка отляво " е третата подред книга, която излиза от щемпел с финансирането и под егидата на Община Пловдив. Поредицата съхранява страници от историята на най-спортния град в България - Пловдив.
Бяха прочетени извадки от текстовете на Георги Василев, Иван Глухчев, Михаил Георгиев и Нейко Дамянов, които звучат персонално.
След това на терена, не като рефер, не като тактическа промяна, излезе гл. изпълнителен шеф на КЦМ Румен Цонев. Може би въпреки всичко има някаква връзка сред металургия и футбол, най-малко като температура. Защо точно той, за какво тъкмо през днешния ден и за какво таман тук, стана ясно от думите му, след които Румен Цонев връчи незабравим знак на Иван Глухчев.
Имената на Георги Василев и Михаил Георгиев доста пъти са звучали в радиорепортажи от борби на терена. Днес кореспондент беше шефът на Радио Пловдив Чавдар Каришев, който им връчи почетните знаци.
След което, несъмнено, тримата ветерани насочиха думи на признателност.
А в паузата сред двете полувремена - среща на поколенията. Между многочислените присъстващи в залата бяха представителни група на детско-юношеските школи на „ Ботев “ и „ Локомотив “, водени от техните ръководители Трифон Пачев и Димитър Палазов. Авторският квартет имаше непретенциозен подарък за тях – по 20 книги за всяка от групите.
Единият от създателите на книгата, журналистът и писателят Нейко Дамянов се обърна към младите момчета с думите: " Нека да помнят, че оня, който остави сърце и душа на терена през спортната кариера, засвидетелства честност към тима и града, признанието го следва пожизнено. Не всеки може да доближи равнището и триумфите на тези ветерани, задоволително е футболът да ви помогне да израснете като мъже, които вървят през живота с безконечните християнски добродетели. Приемете това като завет на поколението.
Защото това е футболът, който обичаме. Наричат го вяра, магия, феномен и това е правилно, само че правилно е и това, че футболът е основна част от атмосферата на града, от портрета му. Когато преди към 2 месеца турнирният мач във Висшата лига „ Ливърпул “ – „ Манчестър Юнайтед “ приключи 4:0, мениджърът на изгубилия тим Ралф Рангник сподели: „ Резултатът е позорен, само че това са действителностите. „ Ливърпул “ ни изпреварва с 6 години. Техният клуб се промени след идването на Юрген Клоп, освен тимът, само че и градът е на друго равнище. “
Ще ви помоля да си визиите Пловдив без „ Ботев “ и „ Локомотив “. Знам че не можете и не трябва. Те са не просто скачени съдове, а напряко даденост като тепетата. Гордеем се, че Пловдив освен е най-спортният, само че и единственият международен град на България, обаче без двата футболни гранда актуален Пловдив няма да е същият. Да си напомним какво стана в Стара Загора. Държавата остави празна яслата на „ Берое “, настана суматоха, разбягаха се футболисти и треньори. Обаче обществеността, фенската маса и на първо място общината удариха избавителна финансова инжекция. Просто заралии взеха решение, че не може в град, в който има опера, да няма „ Берое “. Сега и техният тим ще зависи от ненамерения още бащица-благодетел, както съвсем всички професионални тимове. Рисков модел, ние в Пловдив сме се парили до изгаряне, само че това е различен диалог и… да не дава Господ.
Футболът не е в листата на рисковите спортове, само че е най-травматичен освен измежду груповите игри. Превърнат в международна промишленост, преплела ползи и пари, той не може да мине единствено с детски охлузвания, само че и не може да бъде обясняван с остарелия битов примитив: Едно семейство имало трима синове, двамата умни, а третият – футболист. Прекалено ретро. Естеството на играта е на научно равнище.
Науката не знае по какъв начин е зародил животът на Земята, само че през всички еволюционни форми, през земноводните, през митичните динозаври до бозайниците животът има неизменима общовалидна характерност – това е природа с кръв по ноктите и зъбите. По-силният изяжда слабия. Агресия. Човекът, оповестил се за венец на природата и окупирал върха на хранителната верига, не прави изключение и въпреки всичко, бидейки обществено животно, при него има разлика, освен това основна. И ето го безконечния спор: нагонът, егото против моралната норма на общността.
В наличието на лекар по философия ще си разреша да нагазя в негови териториални води. Фридрих Ницше упорства: „ …повярвайте ми, тайната да пожънем най-голяма плодовитост и удоволствие от битието се назовава да живеем рисково. Стройте вашите градове върху Везувий, изпращайте корабите си в непознати морета, бъдете грабители и разбойници, до момента в който се превърнете в притежатели и господари. “ Това изяснява за какво Ницше е обичаният мъдрец на Хитлер, жигосаният от историята агресор. Но психолозите са единомислещи, че „ експанзията е съзидателна мощ, без която е немислимо одобряването на индивида “. Следователно експанзията от скотски инстинкт може и би трябвало да се трансформира в морална норма. И таман футболът е прелестен образец.
Сблъсъкът на терена провокира скоротечни биохимични и психо-физиологични процеси, само че, за разлика от борбата за отнемане, за владеене, в границите на правила спортното състезание подчинява атавистичните инстинкти. Преодоляването на егото в изискванията на гранична спортна обстановка и подчиняването му на моралния кодекс трансформира индивида в персона, а с непрекъснатото слагане на високи цели футболът е сред най-мощните житейски катализатори. Казаното дотук, примес от биохимия, физиология, логика на психиката и малко философия, ще илюстрирам с най-вълнуващото и най-интригуващото десетилетие в историята на българския футбол.
През 1963 година РШ е тимът на „ Спартак “ (Пловдив), през 64-та – „ Локомотив “ (София), през 65-та – „ Левски “, през 66-та – ЦСКА и през 67-ма – популярният „ Ботев “ (Пловдив). Пет следващи години, пет разнообразни първенци. При това първенецът „ Ботев “ е следван от 10 тима през една точка, т.е. първите 11 тима в таблицата от всичко 16 са на по-малко от една ръка разстояние. Убийствена конкуренция. При това реферите още нямат жълти и червени картони подръка и някои футболисти се подвизават като парамедици хирурзи и ортопеди. Но при убийствена конкуренция и недоовладяна експанзия тимът на „ Ботев “ играеше футбол в готически жанр, беше любим освен на пловдивската аудитория и стана първенец, откакто победи двата софийски гранда на техен терен.
След основния мач ЦСКА – „ Ботев “ на 09 април, изгубен от ЦСКА с 1:3, незабавно се появи песничка с поп претекст. Моля за секунди самообладание и състрадание: „ Малка смешка „ Ботев “ си направи със ЦСКА “. И когато след толкоз години с Иван Глухчев работехме за книгата и му подсетих ехото от славните времена, той ме поправи. „ Не е по този начин. “ А по какъв начин? Ваньо, би опитал отново с вокал? „ Малка смешка зимата направи с нас в този момент. " Разликата е незначителна, само че тя единствено демонстрира какъв брой огромна е провинциалната взаимност на феновете на футбола. В Бургас, Варна и другаде не можеше да се знае какво се тананика в съблекалнята на „ Ботев “ и в града, само че футболните хора споделяха насладата от успеха над привилегированото софийско надменност.
Не е инцидентно, че освен това равнище на шампионата националният ни тим бе клиент на международните финали: 1962 година – Чили, 66-та – Англия, 70-та – Мексико, 74 – Федерална Република Германия (тогава имаше две Германии), тогава бе трасиран пътят на идващото поколението, което реализира незабравим триумф през горещото американско лято на 1994 година
Даваме си сметка, че футболът, който обичаме, не може да бъде весталка на един разжеглен свят, изпаднал в цивилизационен делириум. На североизток от границите ни се озъби закъснялата грозна мимика след разпада на някогашния Съветски съюз. Завихри се центрофуга от всевъзможни рецесии, на човек му се желае oа кресне с погнусата на хипарите: „ Спрете света, желая да сляза! “ Но, за разлика от лаещия език на оръжията, футболният акцент взема решение проблемите на успеха и провалянето по допустимо най-етичния метод. Потопете се в клокочещата атмосфера на „ Анфийлд “, „ Етихад “, „ Бернабеу “, „ Камп Ноу “…, с цел да повярвате, че към момента има правдивост на този свят и футболът, все пак, съдържа неизчерпаеми находища от житейска истина. Ето пловдивски образец – джентълмени в конфликта на терена, другари отвън спортното съревнование. Благодаря ви, заслужили ветерани ", приключи речта си Дамянов.
Душата на литературния фестивал „ Пловдив чете “ е Божана Апостолова, основателка на издателство „ Жанет 45 “. Тя потегли от босоного детство, трансформира дните си в делнична Библия и направи повече от всички за духовността на българската просвета в нелекото и несвършващо преходно време. Въпреки претрупаната си стратегия около семейството на фестивала „ Пловдив чете “, тя пристигна тук, с цел да означи символичния начален удар на литературния мач.
Домакинството на днешния книжовен мач пое с същински футболен характер шефът на Радио Пловдив Чавдар Каришев, а редакторът на книгата е Андрей Захариев – лекар по философия, ефирен возещ и преподавател в Пловдивския университет, чиито връзки с футбола не са професионални, само че е потвърден ерудит-естет с тъничък книжовен усет, направи оценка за текста на книгата като литература.
" Футболът, тази болежка отляво " е третата подред книга, която излиза от щемпел с финансирането и под егидата на Община Пловдив. Поредицата съхранява страници от историята на най-спортния град в България - Пловдив.
Бяха прочетени извадки от текстовете на Георги Василев, Иван Глухчев, Михаил Георгиев и Нейко Дамянов, които звучат персонално.
След това на терена, не като рефер, не като тактическа промяна, излезе гл. изпълнителен шеф на КЦМ Румен Цонев. Може би въпреки всичко има някаква връзка сред металургия и футбол, най-малко като температура. Защо точно той, за какво тъкмо през днешния ден и за какво таман тук, стана ясно от думите му, след които Румен Цонев връчи незабравим знак на Иван Глухчев.
Имената на Георги Василев и Михаил Георгиев доста пъти са звучали в радиорепортажи от борби на терена. Днес кореспондент беше шефът на Радио Пловдив Чавдар Каришев, който им връчи почетните знаци.
След което, несъмнено, тримата ветерани насочиха думи на признателност.
А в паузата сред двете полувремена - среща на поколенията. Между многочислените присъстващи в залата бяха представителни група на детско-юношеските школи на „ Ботев “ и „ Локомотив “, водени от техните ръководители Трифон Пачев и Димитър Палазов. Авторският квартет имаше непретенциозен подарък за тях – по 20 книги за всяка от групите.
Единият от създателите на книгата, журналистът и писателят Нейко Дамянов се обърна към младите момчета с думите: " Нека да помнят, че оня, който остави сърце и душа на терена през спортната кариера, засвидетелства честност към тима и града, признанието го следва пожизнено. Не всеки може да доближи равнището и триумфите на тези ветерани, задоволително е футболът да ви помогне да израснете като мъже, които вървят през живота с безконечните християнски добродетели. Приемете това като завет на поколението.
Защото това е футболът, който обичаме. Наричат го вяра, магия, феномен и това е правилно, само че правилно е и това, че футболът е основна част от атмосферата на града, от портрета му. Когато преди към 2 месеца турнирният мач във Висшата лига „ Ливърпул “ – „ Манчестър Юнайтед “ приключи 4:0, мениджърът на изгубилия тим Ралф Рангник сподели: „ Резултатът е позорен, само че това са действителностите. „ Ливърпул “ ни изпреварва с 6 години. Техният клуб се промени след идването на Юрген Клоп, освен тимът, само че и градът е на друго равнище. “
Ще ви помоля да си визиите Пловдив без „ Ботев “ и „ Локомотив “. Знам че не можете и не трябва. Те са не просто скачени съдове, а напряко даденост като тепетата. Гордеем се, че Пловдив освен е най-спортният, само че и единственият международен град на България, обаче без двата футболни гранда актуален Пловдив няма да е същият. Да си напомним какво стана в Стара Загора. Държавата остави празна яслата на „ Берое “, настана суматоха, разбягаха се футболисти и треньори. Обаче обществеността, фенската маса и на първо място общината удариха избавителна финансова инжекция. Просто заралии взеха решение, че не може в град, в който има опера, да няма „ Берое “. Сега и техният тим ще зависи от ненамерения още бащица-благодетел, както съвсем всички професионални тимове. Рисков модел, ние в Пловдив сме се парили до изгаряне, само че това е различен диалог и… да не дава Господ.
Футболът не е в листата на рисковите спортове, само че е най-травматичен освен измежду груповите игри. Превърнат в международна промишленост, преплела ползи и пари, той не може да мине единствено с детски охлузвания, само че и не може да бъде обясняван с остарелия битов примитив: Едно семейство имало трима синове, двамата умни, а третият – футболист. Прекалено ретро. Естеството на играта е на научно равнище.
Науката не знае по какъв начин е зародил животът на Земята, само че през всички еволюционни форми, през земноводните, през митичните динозаври до бозайниците животът има неизменима общовалидна характерност – това е природа с кръв по ноктите и зъбите. По-силният изяжда слабия. Агресия. Човекът, оповестил се за венец на природата и окупирал върха на хранителната верига, не прави изключение и въпреки всичко, бидейки обществено животно, при него има разлика, освен това основна. И ето го безконечния спор: нагонът, егото против моралната норма на общността.
В наличието на лекар по философия ще си разреша да нагазя в негови териториални води. Фридрих Ницше упорства: „ …повярвайте ми, тайната да пожънем най-голяма плодовитост и удоволствие от битието се назовава да живеем рисково. Стройте вашите градове върху Везувий, изпращайте корабите си в непознати морета, бъдете грабители и разбойници, до момента в който се превърнете в притежатели и господари. “ Това изяснява за какво Ницше е обичаният мъдрец на Хитлер, жигосаният от историята агресор. Но психолозите са единомислещи, че „ експанзията е съзидателна мощ, без която е немислимо одобряването на индивида “. Следователно експанзията от скотски инстинкт може и би трябвало да се трансформира в морална норма. И таман футболът е прелестен образец.
Сблъсъкът на терена провокира скоротечни биохимични и психо-физиологични процеси, само че, за разлика от борбата за отнемане, за владеене, в границите на правила спортното състезание подчинява атавистичните инстинкти. Преодоляването на егото в изискванията на гранична спортна обстановка и подчиняването му на моралния кодекс трансформира индивида в персона, а с непрекъснатото слагане на високи цели футболът е сред най-мощните житейски катализатори. Казаното дотук, примес от биохимия, физиология, логика на психиката и малко философия, ще илюстрирам с най-вълнуващото и най-интригуващото десетилетие в историята на българския футбол.
През 1963 година РШ е тимът на „ Спартак “ (Пловдив), през 64-та – „ Локомотив “ (София), през 65-та – „ Левски “, през 66-та – ЦСКА и през 67-ма – популярният „ Ботев “ (Пловдив). Пет следващи години, пет разнообразни първенци. При това първенецът „ Ботев “ е следван от 10 тима през една точка, т.е. първите 11 тима в таблицата от всичко 16 са на по-малко от една ръка разстояние. Убийствена конкуренция. При това реферите още нямат жълти и червени картони подръка и някои футболисти се подвизават като парамедици хирурзи и ортопеди. Но при убийствена конкуренция и недоовладяна експанзия тимът на „ Ботев “ играеше футбол в готически жанр, беше любим освен на пловдивската аудитория и стана първенец, откакто победи двата софийски гранда на техен терен.
След основния мач ЦСКА – „ Ботев “ на 09 април, изгубен от ЦСКА с 1:3, незабавно се появи песничка с поп претекст. Моля за секунди самообладание и състрадание: „ Малка смешка „ Ботев “ си направи със ЦСКА “. И когато след толкоз години с Иван Глухчев работехме за книгата и му подсетих ехото от славните времена, той ме поправи. „ Не е по този начин. “ А по какъв начин? Ваньо, би опитал отново с вокал? „ Малка смешка зимата направи с нас в този момент. " Разликата е незначителна, само че тя единствено демонстрира какъв брой огромна е провинциалната взаимност на феновете на футбола. В Бургас, Варна и другаде не можеше да се знае какво се тананика в съблекалнята на „ Ботев “ и в града, само че футболните хора споделяха насладата от успеха над привилегированото софийско надменност.
Не е инцидентно, че освен това равнище на шампионата националният ни тим бе клиент на международните финали: 1962 година – Чили, 66-та – Англия, 70-та – Мексико, 74 – Федерална Република Германия (тогава имаше две Германии), тогава бе трасиран пътят на идващото поколението, което реализира незабравим триумф през горещото американско лято на 1994 година
Даваме си сметка, че футболът, който обичаме, не може да бъде весталка на един разжеглен свят, изпаднал в цивилизационен делириум. На североизток от границите ни се озъби закъснялата грозна мимика след разпада на някогашния Съветски съюз. Завихри се центрофуга от всевъзможни рецесии, на човек му се желае oа кресне с погнусата на хипарите: „ Спрете света, желая да сляза! “ Но, за разлика от лаещия език на оръжията, футболният акцент взема решение проблемите на успеха и провалянето по допустимо най-етичния метод. Потопете се в клокочещата атмосфера на „ Анфийлд “, „ Етихад “, „ Бернабеу “, „ Камп Ноу “…, с цел да повярвате, че към момента има правдивост на този свят и футболът, все пак, съдържа неизчерпаеми находища от житейска истина. Ето пловдивски образец – джентълмени в конфликта на терена, другари отвън спортното съревнование. Благодаря ви, заслужили ветерани ", приключи речта си Дамянов.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ