Инфлацията в Хърватия продължава да рути митовете срещу еврото
Годишната инфлация в Хърватия се е забавила до 8,8% през април от 10,7% през предходния месец, демонстрират предварителните оценки на основаното в Загреб Хърватско статистическо бюро (Crostat), направени във вторник. За четирите си месеца в еврозоната сраната към този момент съумя да разбие митовете за против единната валута.
„ Добре, че Хърватия влезе в еврозоната, по този начин ще следим в действително време по какъв начин рухват митовете против еврото “, разяснява икономистът Георги Ангелов.
Евроскептиците напоително предричаха, че инфлацията ще пораства поради еврото. Вместо това обаче тя продължава да понижава. От присединяването на Хърватия към валутния съюз на 1 януари 2023 година равнищата непрекъснато спадат, а регистрираните през април са най-ниските от март 2022 година, защото цените се намалиха във всички категории:
храни, питиета и тютюн (14,0% по отношение на 15,4% през март 2023 г.),нехранителни промишлени артикули без сила (8,6% по отношение на 9,7%),услуги (7,8% по отношение на 8,2%) иенергия (1,1% по отношение на 7,4%).
На база месечно съпоставяне потребителската инфлация възлиза на 0,9% през април, като остана непроменена по отношение на предходното отчитане.
Окончателните данни за показателите на потребителските цени през април ще бъдат оповестени на 16 май.
Опасенията за скок на цените след приемане на еврото се тиражират необятно в медиите, които постоянно дават образци на спекулиращи търговци и снабдители на услуги, които се възползват от смяната, с цел да покачат цените прекалено. Дебатът за ценовите резултати от влизането в еврозоната се води интензивно и в България, а партии като „ Възраждане “ го употребяват, с цел да подхранят страховете на хората. Формацията на Костадин Костадинов значително построи предизборната си акция си върху погрешни изказвания по тематиката.
Случващото се в Хърватия е прегледен образец против сходни извадени от подтекст заблуди. Интересното около влизането на страната във валутния съюз е, че тя е първата, която приема еврото в среда на висока инфлация по принцип, подхранена от икономическата рецесия и резултатите от войната в Украйна.
Чисто теоретично, повишение на цените около въвеждането на единната валута фактически може да има, само че то е по-скоро обвързвано с някои закрепени разноски към самия развой на превалутириране или практики на закръгляне до атрактивни ценови нива. Нелоялното ценово държание на компаниите бива овладяно от дейностите на регулаторите, които в Хърватия очевидно са си свършили добре работата.
Още хармонизираният показател на потребителските цени (ХИПЦ) за януари и февруари 2023 година – директно след влизането ѝ в еврозоната – сподели, че инфлацията в Хърватия е траяла наклонността си на закъснение в годишно изражение. Тогава тя понижа от 12,7% през декември 2022 година до 12,5% през януари 2023 година и 11,7% през февруари 2023 г.
„ Добре, че Хърватия влезе в еврозоната, по този начин ще следим в действително време по какъв начин рухват митовете против еврото “, разяснява икономистът Георги Ангелов.
Евроскептиците напоително предричаха, че инфлацията ще пораства поради еврото. Вместо това обаче тя продължава да понижава. От присединяването на Хърватия към валутния съюз на 1 януари 2023 година равнищата непрекъснато спадат, а регистрираните през април са най-ниските от март 2022 година, защото цените се намалиха във всички категории:
храни, питиета и тютюн (14,0% по отношение на 15,4% през март 2023 г.),нехранителни промишлени артикули без сила (8,6% по отношение на 9,7%),услуги (7,8% по отношение на 8,2%) иенергия (1,1% по отношение на 7,4%).
На база месечно съпоставяне потребителската инфлация възлиза на 0,9% през април, като остана непроменена по отношение на предходното отчитане.
Окончателните данни за показателите на потребителските цени през април ще бъдат оповестени на 16 май.
Опасенията за скок на цените след приемане на еврото се тиражират необятно в медиите, които постоянно дават образци на спекулиращи търговци и снабдители на услуги, които се възползват от смяната, с цел да покачат цените прекалено. Дебатът за ценовите резултати от влизането в еврозоната се води интензивно и в България, а партии като „ Възраждане “ го употребяват, с цел да подхранят страховете на хората. Формацията на Костадин Костадинов значително построи предизборната си акция си върху погрешни изказвания по тематиката.
Случващото се в Хърватия е прегледен образец против сходни извадени от подтекст заблуди. Интересното около влизането на страната във валутния съюз е, че тя е първата, която приема еврото в среда на висока инфлация по принцип, подхранена от икономическата рецесия и резултатите от войната в Украйна.
Чисто теоретично, повишение на цените около въвеждането на единната валута фактически може да има, само че то е по-скоро обвързвано с някои закрепени разноски към самия развой на превалутириране или практики на закръгляне до атрактивни ценови нива. Нелоялното ценово държание на компаниите бива овладяно от дейностите на регулаторите, които в Хърватия очевидно са си свършили добре работата.
Още хармонизираният показател на потребителските цени (ХИПЦ) за януари и февруари 2023 година – директно след влизането ѝ в еврозоната – сподели, че инфлацията в Хърватия е траяла наклонността си на закъснение в годишно изражение. Тогава тя понижа от 12,7% през декември 2022 година до 12,5% през януари 2023 година и 11,7% през февруари 2023 г.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ