История за 70 хил. борци, или как утре започва от вчера
Годината е 1985 - началото на края на соца. Тогава в спортните зали на цялата страна упражняват 70 000 борци. През идващите години България ще стане международна мощ в битката, а по-късно тези хора ще станат и главната мрежа на българската проведена престъпност. По-важното обаче е друго - възходът на битката в България е целеустремено изпитание. Държавата взима решение това да се случи, влага в обучение, като през 70-те години основава спортни учебни заведения във всеки регионален град и след едно десетилетие стартират резултатите. Успехът не е единствено в битката, а и в щангите, бокса и други спортове, и всичко това се дължи ненапълно на спортните учебни заведения, в които са учили множеството тогавашни звезди. Това не се случва единствено в спорта. Пак през 70-те години във всички регионални градове се основават математически гимназии. Те освен трансформират България в една от страните с най-вече извоювани медали от интернационалните олимпиади, само че образоват първите български програмисти. Повечето сполучливи истории от първата вълна софтуерни компании могат да бъдат свързани с ученици на тези гимназии.
Годината е 1985 - началото на края на соца. Тогава в спортните зали на цялата страна упражняват 70 000 борци. През идващите години България ще стане международна мощ в битката, а по-късно тези хора ще станат и главната мрежа на българската проведена престъпност. По-важното обаче е друго - възходът на битката в България е целеустремено изпитание. Държавата взима решение това да се случи, влага в обучение, като през 70-те години основава спортни учебни заведения във всеки регионален град и след едно десетилетие стартират резултатите. Успехът не е единствено в битката, а и в щангите, бокса и други спортове, и всичко това се дължи ненапълно на спортните учебни заведения, в които са учили множеството тогавашни звезди. Това не се случва единствено в спорта.
Пак през 70-те години във всички регионални градове се основават математически гимназии. Те освен трансформират България в една от страните с най-вече извоювани медали от интернационалните олимпиади, само че образоват първите български програмисти. Повечето сполучливи истории от първата вълна софтуерни компании могат да бъдат свързани с ученици на тези гимназии.
Схващате концепцията - целенасочените старания в образованието водят до систематични промени в страната единствено след едно потомство. Ако те са безразсъдно прицелени, в композиция с други дефекти, основават мафия. В противоположния случай - софтуерни инженери, които основават стойност и вършат всички по-богати.
Последният опит нещо сходно да се случи в България е от края на 80-те, когато пробно се вкарват способи за образование по математика, които и до през днешния ден се считат за съвременни. Оттогава - нищо. Или по-точно, съвсем нищо. Има обособени, героични самостоятелни старания за смяна, които заслужават голямо почитание. Извън тях всеобщото обучение е на трагично равнище. Oт това ще ни боли доста.
Реклама
Такова е и чувството за развиване на страната. България влачи краката си след всички останали в Европа и доста надалеч от капацитета си. Ако в този момент не се случва нищо в образованието, няма да се случва и нищо в страната след 10 години.
в този брой на " Капитал " е за на следващия ден. В текстовете от тематиката (,,, и ) са събрани няколко отзиви от хора, които имат хрумвания какво да се направи в образованието, тъй че да има добър резултат след няколко години. Някои от тези хрумвания могат да станат, други несъмнено няма да се харесат на доста хора, извънредно значимо е обаче да стартираме да си приказваме за това. Защото оня ден, през вчерашния ден и през днешния ден към този момент сме изпуснали да го създадем. Резултатът е, че от всеобщата просветителна система в този момент в множеството случаи излизат несъответстващи даже за настоящия свят деца. Частните учебни заведения създават най-вече емигранти - външни и вътрешни. Въпросът е какво да създадем за на следващия ден. В броя ще видите още:
Свързани публикации Мълчанието на знаещите 24 март 2023, 09:13 Лунната задача на България: 10% от Брутният вътрешен продукт за обучение 24 март 2023, 07:35 Всичко за зехтина 22 март 2023, 10:05
Годината е 1985 - началото на края на соца. Тогава в спортните зали на цялата страна упражняват 70 000 борци. През идващите години България ще стане международна мощ в битката, а по-късно тези хора ще станат и главната мрежа на българската проведена престъпност. По-важното обаче е друго - възходът на битката в България е целеустремено изпитание. Държавата взима решение това да се случи, влага в обучение, като през 70-те години основава спортни учебни заведения във всеки регионален град и след едно десетилетие стартират резултатите. Успехът не е единствено в битката, а и в щангите, бокса и други спортове, и всичко това се дължи ненапълно на спортните учебни заведения, в които са учили множеството тогавашни звезди. Това не се случва единствено в спорта.
Пак през 70-те години във всички регионални градове се основават математически гимназии. Те освен трансформират България в една от страните с най-вече извоювани медали от интернационалните олимпиади, само че образоват първите български програмисти. Повечето сполучливи истории от първата вълна софтуерни компании могат да бъдат свързани с ученици на тези гимназии.
Схващате концепцията - целенасочените старания в образованието водят до систематични промени в страната единствено след едно потомство. Ако те са безразсъдно прицелени, в композиция с други дефекти, основават мафия. В противоположния случай - софтуерни инженери, които основават стойност и вършат всички по-богати.
Последният опит нещо сходно да се случи в България е от края на 80-те, когато пробно се вкарват способи за образование по математика, които и до през днешния ден се считат за съвременни. Оттогава - нищо. Или по-точно, съвсем нищо. Има обособени, героични самостоятелни старания за смяна, които заслужават голямо почитание. Извън тях всеобщото обучение е на трагично равнище. Oт това ще ни боли доста.
Реклама
Такова е и чувството за развиване на страната. България влачи краката си след всички останали в Европа и доста надалеч от капацитета си. Ако в този момент не се случва нищо в образованието, няма да се случва и нищо в страната след 10 години.
в този брой на " Капитал " е за на следващия ден. В текстовете от тематиката (,,, и ) са събрани няколко отзиви от хора, които имат хрумвания какво да се направи в образованието, тъй че да има добър резултат след няколко години. Някои от тези хрумвания могат да станат, други несъмнено няма да се харесат на доста хора, извънредно значимо е обаче да стартираме да си приказваме за това. Защото оня ден, през вчерашния ден и през днешния ден към този момент сме изпуснали да го създадем. Резултатът е, че от всеобщата просветителна система в този момент в множеството случаи излизат несъответстващи даже за настоящия свят деца. Частните учебни заведения създават най-вече емигранти - външни и вътрешни. Въпросът е какво да създадем за на следващия ден. В броя ще видите още:
Свързани публикации Мълчанието на знаещите 24 март 2023, 09:13 Лунната задача на България: 10% от Брутният вътрешен продукт за обучение 24 март 2023, 07:35 Всичко за зехтина 22 март 2023, 10:05
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ