СИЛАТА НА РОКА 11: Пост-ковид преброяване -
Година и девет месеца след декадно издание (тогава: в първата ковидна есен), още веднъж благодарение на НФК и старите другари от „ Мастило Мюзик ” и „ Форте Мюзик ”, банди (преобладаващо млади, само че не само) от цялата страна отново потърсиха аудитория и премия в Маймунарника. „ Силата на рока ”, прочут като „ фестивалът на Милена ”, се трансформира в наложила се традиция със забележителна възраст (мисля, че само състезанията на Доно Цветков във Варна водят в „ броя ” със подобен добротворен дебелоглав в провеждането си).
Точно 10 групи излязоха на сцената в Борисовата градина в единайсетото издание на нашенския Power of Rock. Имаше такива от Пловдив, Плевен (цели две), Хасково, Габрово и Благоевград (останалите: софийски). Пак обичайно, съидейници от Дръмскуула на Драго (виж предходни изявления в Оффнюз за събитията от 3-о, 4-о, 8-о, 9-о и 10-о издания) се показаха в програмата, а някои даже отпаднаха в последния миг. Клановият рокбенд на сем. Малкодански от Плевен безапелационно завоюваха втора китара (като премия на публиката) с второто си наличие тук и ни карат да помислим дали за следващата година инструментът-премия да не бъде бас; най-малко да се попълня оборудването на готините девойки и момчета, водени от баща си. Nonsense (втори през 2020-а) останаха без премия, само че пък Rebels (трети от 10-тото издание) се изкачиха с една позиция по-нагоре в генералната оценка за конкурсната ария и изявата им въобще.
И този път имаше от всичко по малко; рисковите хевиметъл стилове сякаш бяха по-умерено показани. За тяхна сметка се появи акустична групировка. Пеенето на английски/български бе съвсем равнопоставено, само че конкурсните части на български бяха допълнително. Дори пяха и свириха и балади! Май липсваше „ прогресив ”, само че в палитрата на „ пауър ”, „ гръндж ” и „ траш ” се добавяха „ глем ”, „ пънк ”, нафукано – само че и „ клубно ” лъчение, и именити кавъри за повдигане на градусите под сцената.
Дошлите от Благоевград (те пък „ колежани ” от локалното Presto Music school) Legacy стартираха последни, но първо с кавър на „ Улето ” на Цепелин – интерпретация с дамски вокал – и си заслужиха (в подножието на призовите места в „ класирането ”) предоставените от Емо Анчев („ Конкурент ”; член на журито) билети за идния Челопеченски рокфест „ Вълчата пътека ”. Split стъпиха на третото място с авторско парче на британски и три кавъра с полъх от инди-емоциите на Нирвана. Rebels (пораснали с още една година – а, че работят старателно, им личи) към този момент са втори (за състезанието от актуалната 2022-а) и утвърждават базата на имена от предходното им потомство („ Ера ”, Милена», „ Контрол ”) в неспирното развиване на българския рок. Първата премия отнесоха в Пловдив чудесните Sex Junkie с авторски части на британски и конкурсно – балада. Бяха и атрактивни и събраха аудитория под рампата. Ще издам като детайлност, че те получиха от журито 58 (от оптимално вероятните 60) точки и разликата им с плевенската „ фамилна ” тайфа беше 5 пункта.
Именно „ Гравитация рок ” бяха – съгласно журито – действително втори, само че „ освободиха ” позицията, тъй като сграбчиха за следващ път отредената като премия на публиката китара. Май единствено при тях се усетиха и „ неометъл ”, и „ прогресив ” детайли. А конкурсното им парче бе балада, в която се редуваха куплети на италиански и на български. Осезаемият groove в осъществяванията им също е доказателство, че там се работи доста и на драго сърце.
В журито тази година (като че ли, най-многолюдно от последните издания) имаше повече музиканти и двама публицисти: Драго Ганчев от Дръм учебното заведение, обвързваният с Пловдив и с Габрово Иво Цанков („ Джак Даниелс ”; заречен също мини-фест за премираните групи в клуба си под тепетата), Иво Кицов (БНР и Mysound), Емо Анчев („ Конкурент ”), самата Милена и вашия хронист доктор Братанов. За саунда отговаряха хората на Льошко и им благодарим.
Догодина – отново! Само да сме живи и здрави. Ясно е, че не линее настоящото рок потомство. И, че слуховете за замирането на същинския рок у нас, са мощно пресилени. Трябват му повече подиуми и медии, нищо повече.
(История и видео-гигове от състезанието – на ФБ страницата на Силата на рока 11. И не, не съм склонен, че Rebels са били една от „ най-слабите междувпрочем ”, както “Sam Pro ” е написал там. А „ Илектрик Рокси ” събраха от журито равни точки с „ Нонсенс ”, тъкмо с една по-малко от поощрените Legacy. Т.е. действително разделяйки шестото място – в случай че „ извадим ” плевенчаните от подреждането.)
Силата на рока 10 (в Оффнюз)
Силата на рока 9
Силата на рока 8
ФБ страница на състезанието
Точно 10 групи излязоха на сцената в Борисовата градина в единайсетото издание на нашенския Power of Rock. Имаше такива от Пловдив, Плевен (цели две), Хасково, Габрово и Благоевград (останалите: софийски). Пак обичайно, съидейници от Дръмскуула на Драго (виж предходни изявления в Оффнюз за събитията от 3-о, 4-о, 8-о, 9-о и 10-о издания) се показаха в програмата, а някои даже отпаднаха в последния миг. Клановият рокбенд на сем. Малкодански от Плевен безапелационно завоюваха втора китара (като премия на публиката) с второто си наличие тук и ни карат да помислим дали за следващата година инструментът-премия да не бъде бас; най-малко да се попълня оборудването на готините девойки и момчета, водени от баща си. Nonsense (втори през 2020-а) останаха без премия, само че пък Rebels (трети от 10-тото издание) се изкачиха с една позиция по-нагоре в генералната оценка за конкурсната ария и изявата им въобще.
И този път имаше от всичко по малко; рисковите хевиметъл стилове сякаш бяха по-умерено показани. За тяхна сметка се появи акустична групировка. Пеенето на английски/български бе съвсем равнопоставено, само че конкурсните части на български бяха допълнително. Дори пяха и свириха и балади! Май липсваше „ прогресив ”, само че в палитрата на „ пауър ”, „ гръндж ” и „ траш ” се добавяха „ глем ”, „ пънк ”, нафукано – само че и „ клубно ” лъчение, и именити кавъри за повдигане на градусите под сцената.
Дошлите от Благоевград (те пък „ колежани ” от локалното Presto Music school) Legacy стартираха последни, но първо с кавър на „ Улето ” на Цепелин – интерпретация с дамски вокал – и си заслужиха (в подножието на призовите места в „ класирането ”) предоставените от Емо Анчев („ Конкурент ”; член на журито) билети за идния Челопеченски рокфест „ Вълчата пътека ”. Split стъпиха на третото място с авторско парче на британски и три кавъра с полъх от инди-емоциите на Нирвана. Rebels (пораснали с още една година – а, че работят старателно, им личи) към този момент са втори (за състезанието от актуалната 2022-а) и утвърждават базата на имена от предходното им потомство („ Ера ”, Милена», „ Контрол ”) в неспирното развиване на българския рок. Първата премия отнесоха в Пловдив чудесните Sex Junkie с авторски части на британски и конкурсно – балада. Бяха и атрактивни и събраха аудитория под рампата. Ще издам като детайлност, че те получиха от журито 58 (от оптимално вероятните 60) точки и разликата им с плевенската „ фамилна ” тайфа беше 5 пункта.
Именно „ Гравитация рок ” бяха – съгласно журито – действително втори, само че „ освободиха ” позицията, тъй като сграбчиха за следващ път отредената като премия на публиката китара. Май единствено при тях се усетиха и „ неометъл ”, и „ прогресив ” детайли. А конкурсното им парче бе балада, в която се редуваха куплети на италиански и на български. Осезаемият groove в осъществяванията им също е доказателство, че там се работи доста и на драго сърце.
В журито тази година (като че ли, най-многолюдно от последните издания) имаше повече музиканти и двама публицисти: Драго Ганчев от Дръм учебното заведение, обвързваният с Пловдив и с Габрово Иво Цанков („ Джак Даниелс ”; заречен също мини-фест за премираните групи в клуба си под тепетата), Иво Кицов (БНР и Mysound), Емо Анчев („ Конкурент ”), самата Милена и вашия хронист доктор Братанов. За саунда отговаряха хората на Льошко и им благодарим.
Догодина – отново! Само да сме живи и здрави. Ясно е, че не линее настоящото рок потомство. И, че слуховете за замирането на същинския рок у нас, са мощно пресилени. Трябват му повече подиуми и медии, нищо повече.
(История и видео-гигове от състезанието – на ФБ страницата на Силата на рока 11. И не, не съм склонен, че Rebels са били една от „ най-слабите междувпрочем ”, както “Sam Pro ” е написал там. А „ Илектрик Рокси ” събраха от журито равни точки с „ Нонсенс ”, тъкмо с една по-малко от поощрените Legacy. Т.е. действително разделяйки шестото място – в случай че „ извадим ” плевенчаните от подреждането.)
Силата на рока 10 (в Оффнюз)
Силата на рока 9
Силата на рока 8
ФБ страница на състезанието
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ