Човек винаги недооценява количеството идиоти, които го заобикалят
Глупостта е доста по-опасна, в сравнение с сме привикнали да допускаме. Това е един от главните заключения на известния италиански историк и икономист Карло Чипола. Дълги години той изследва изцяло съществено природата на нелепостта и най-после формулира пет универсални закона, годни за всяко общество. Препоръчваме ви да се запознаете с труда на Чипола с профилактична цел и общообразователна цел.
ПЪРВИ ЗАКОН: Човек постоянно недооценява количеството идиоти, които го заобикалят
Звучи като завоалирана простащина и снобизъм, само че животът удостоверява, че е истина. Колкото и добре да преценявате хората, непрекъснато ще се сблъсквате със следните обстановки:
- Човек, който постоянно наподобява интелигентен и разумен, се оказва необикновен идиот;
- Глупаците постоянно изникват на най-неочакваното място и в най-неподходящото време, с цел да провалят вашите проекти.
ВТОРИ ЗАКОН: Вероятността човек да е малоумен не зависи от останалите му качества
Дългогодишен опит и наблюдения ме убедиха, че хората не са идентични – едни са глупави, други не. И това е естествено заложено, не е обусловено от културни фактори. Човек е простак, по този начин, както е риж или има нулева кръвна група. Такъв са ражда, по волята на Провидението, в случай че щете.
Образованието няма нищо общо с вероятността за съществуване на несъмнено количество простаци в обществото. Това потвърдиха многочислените ми опити в университети с доброволци, разграничени в пет групи: студенти, офис чиновници, обслужващ личен състав, сътрудници в администрацията и преподаватели. Когато проучих групата на нискоквалифицираните, броят на простаците в нея се оказа по-висок от упованията ми (което потвърждава ПЪРВИЯТ ЗАКОН ЗА ГЛУПОСТТА). Отдадох го на обществени фактори: беднотия, сегрегация, необразованост. Но, нагоре по обществената стълбица, открих същото съответствие измежду „ белите якички ” и студентите. Още по-впечатляващо бе да видя това число и в професорските среди – без значение дали тествах теорията си в дребен недодялан лицей или огромен и влиятелен университет. Бях толкоз изумен, че взех решение да подложа на опит и обществения хайлайф на света – Нобеловите лауреати. Резултатите потвърдиха суперсилите на природата: същото количество лауреати се оказаха простаци.
Идеята, която показва Вторият закон е комплицирана за разбиране, само че многочислени опити удостоверяват желязната й справедливост. Феминистките поддържат Втория закон, доколкото той пази позицията, че глупачките измежду дамите не са повече от простаците измежду мъжете. Изводите от него са плашещи: без значение дали ще се озовете във висшето общество, или ще решите да прекарате няколко години от живота си измежду аборигенско племе, постоянно ще ви се постанова да се сблъсквате с такова количество идиоти, което постоянно ще надвишава вашите упования.
ТРЕТИ ЗАКОН: Глупакът – това е човек, чиито дейности водят до вреди и загуби за различен човек или даже група от хора, като освен това не носят изгода за самия него и даже постоянно се обръщат против самия него
Третият закон допуска, че всички хора се разделят на 4 групи: простаци (П), умници (У), бандити (Б) и простаци (Г).
Ако Питър предприеме деяние, което го ощетява, само че в това време носи изгода на Джон, то Питър е категория П. Ако Питър прави нещо, което облагодетелства и него, и Джон, той е хитрец – У. Ако дейностите на Питър му носят изгода, само че Джон страда от тях, то Питър, напълно ясно, е престъпник. В последната категория Питър е простак, когато попадне в негативната зона, под осите на всички останали три.
Не е мъчно да си представим мащаба на провалите, които са в положение да нанесат простаците, попадайки в управнически органи и облечени в политически и обществени компетенции. Струва си обаче да уточним настрана какво точно прави простака рисков.
Глупавите хора са рискови преди всичко, тъй като рационалните мъчно могат да позволен и да вдървен логиката на неразумното държание. Умният човек е кадърен да разбере логиката на бандита, защото тя е рационална - той постоянно желае да получи повече богатства, само че не е задоволително интелигентен да ги завоюва. В този смисъл бандитът е предсказуем, можеш да си изградиш отбрана против него.
