Премиер хомосексуалист трябва да спре националното обединение
Глобалната изборна година към този момент води до промени във властта, даже когато няма гласоподаване за държавен глава. Във Франция до президентските избори остават още над три години, само че Еманюел Макрон към този момент смени министър-председателя: откакто освободи Елизабет Борн, той назначи Габриел Атал за началник на държавното управление.
Изборът на съответния претендент е директно обвързван с изборите – само че, несъмнено, не с президентските през 2027 година (когато Макрон към този момент няма да може да се кандидатира), а с тези през юни тази година. Французите ще би трябвало да избират членове на Европейския парламент - и този избор е доста значим за Макрон и целия френски хайлайф. Не единствено тъй като всичко предсказва усилване на десните и евроскептичните позиции (което ще затрудни старите елити да ръководят ЕС), само че и тъй като провалянето на президентската партия (наскоро преименувана на " Възраждане " ) от Марин “Националното заседание ” на Льо Пен би демонстрирало непопулярността на Макрон и би подобрило възможностите на Льо Пен най-сетне да завоюва президентския пост.
На последните избори за Европейски парламент през 2019 година партията на Макрон загуби к доста малко от партията на Льо Пен, която тогава беше ръководена от 23-годишния Джордан Бардел. Оттогава той стана ръководител на “Националното събрани ”е и още веднъж ще го управлява на изборите през юни - и Макрон има потребност от нещо, което да противодейства на младежкото нахлуване на националистите. И в Елисейския замък взеха решение да създадат огледало на хората на Льо Пен, като сложиха собствен Бардел отпред на държавното управление.
Избраха най-популярния министър в държавното управление, само че отново се оказа смешно: Бардел в този момент е на 28, а Атал на 34, и двамата бяха прессекретари (Бардел в партията, а Атал в правителството). Вярно, Бардел е срещу еднополовите бракове и Атал стана първият министър-председател с хомосексуална ориентировка, само че и двамата в действителност са свързани с началниците си: Бардел е в всекидневен брак с племенницата на Марин Льо Пен, а Атал е в „ цивилен съюз " със Стефан Сежурне, общоприет секретар на “Възраждане ” (дългогодишен и един от най-близките съветници на Макрон). Сега обаче се приказва, че Сежурне и Атал към този момент са се разделили, само че това по никакъв метод не е трансформирало механизма за асортимент на фрагменти на Макрон.
Между другото, Бардел и Атал имат корени, които са надалеч от френския: до момента в който Бардел е от италианско-алжирско семейство, Атал има комбинация от елзаски и тунизийски евреи (включително родственици на притежателите на известната верига “Галери Лафайет ”), потомци французи, гърци и даже " бели руснаци от Одеса ". За последния има малко информация, само че измежду предците на дядо му по майчина линия се загатва княз Дмитрий Голицин, воин от войните с Наполеон и дълготраен генерал-губернатор на Москва. Ясно е, че всички тези славни предшественици не са повлияли на образуването на съзнанието на гей премиера, макар че баба му с гръцки корени го е възпитала в православието.
Ще помогне ли назначението на Атал на Макрон? Популярността на новия министър председател (а той си я завоюва апропо, откакто стана министър на образованието предишното лято и вкара възбрана за носене на ислямска бурка в училищата) бързо ще изчезне, само че може да стигне до юнските избори. За Макрон е значимо да завоюва изборите за Европейски парламент и да спре усилването на известността на партията на Льо Пен. В кратковременен проект той може да успее да направи това, само че в дълготраен проект, за интервал от три години, няма късмет. Дори и благодарение на своите аватари, един от които е Габриел Атал. Все отново наподобява на Макрон, само че даже сегашните французи няма да се заловен втори следващ път на един и същи номер.
Превод: В. Сергеев
Изборът на съответния претендент е директно обвързван с изборите – само че, несъмнено, не с президентските през 2027 година (когато Макрон към този момент няма да може да се кандидатира), а с тези през юни тази година. Французите ще би трябвало да избират членове на Европейския парламент - и този избор е доста значим за Макрон и целия френски хайлайф. Не единствено тъй като всичко предсказва усилване на десните и евроскептичните позиции (което ще затрудни старите елити да ръководят ЕС), само че и тъй като провалянето на президентската партия (наскоро преименувана на " Възраждане " ) от Марин “Националното заседание ” на Льо Пен би демонстрирало непопулярността на Макрон и би подобрило възможностите на Льо Пен най-сетне да завоюва президентския пост.
На последните избори за Европейски парламент през 2019 година партията на Макрон загуби к доста малко от партията на Льо Пен, която тогава беше ръководена от 23-годишния Джордан Бардел. Оттогава той стана ръководител на “Националното събрани ”е и още веднъж ще го управлява на изборите през юни - и Макрон има потребност от нещо, което да противодейства на младежкото нахлуване на националистите. И в Елисейския замък взеха решение да създадат огледало на хората на Льо Пен, като сложиха собствен Бардел отпред на държавното управление.
Избраха най-популярния министър в държавното управление, само че отново се оказа смешно: Бардел в този момент е на 28, а Атал на 34, и двамата бяха прессекретари (Бардел в партията, а Атал в правителството). Вярно, Бардел е срещу еднополовите бракове и Атал стана първият министър-председател с хомосексуална ориентировка, само че и двамата в действителност са свързани с началниците си: Бардел е в всекидневен брак с племенницата на Марин Льо Пен, а Атал е в „ цивилен съюз " със Стефан Сежурне, общоприет секретар на “Възраждане ” (дългогодишен и един от най-близките съветници на Макрон). Сега обаче се приказва, че Сежурне и Атал към този момент са се разделили, само че това по никакъв метод не е трансформирало механизма за асортимент на фрагменти на Макрон.
Между другото, Бардел и Атал имат корени, които са надалеч от френския: до момента в който Бардел е от италианско-алжирско семейство, Атал има комбинация от елзаски и тунизийски евреи (включително родственици на притежателите на известната верига “Галери Лафайет ”), потомци французи, гърци и даже " бели руснаци от Одеса ". За последния има малко информация, само че измежду предците на дядо му по майчина линия се загатва княз Дмитрий Голицин, воин от войните с Наполеон и дълготраен генерал-губернатор на Москва. Ясно е, че всички тези славни предшественици не са повлияли на образуването на съзнанието на гей премиера, макар че баба му с гръцки корени го е възпитала в православието.
Ще помогне ли назначението на Атал на Макрон? Популярността на новия министър председател (а той си я завоюва апропо, откакто стана министър на образованието предишното лято и вкара възбрана за носене на ислямска бурка в училищата) бързо ще изчезне, само че може да стигне до юнските избори. За Макрон е значимо да завоюва изборите за Европейски парламент и да спре усилването на известността на партията на Льо Пен. В кратковременен проект той може да успее да направи това, само че в дълготраен проект, за интервал от три години, няма късмет. Дори и благодарение на своите аватари, един от които е Габриел Атал. Все отново наподобява на Макрон, само че даже сегашните французи няма да се заловен втори следващ път на един и същи номер.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ