Защо Христо Иванов не иска съдебната реформа на Иван Гешев?
Главният прокурор Иван Гешев още веднъж показва неоспоримото си качество да поема самодейността в сериозни моменти, а не да чака да бъде нападнат, което да го сложи в обстановка на отбрана. Във вторник с писмата си до новоизбраните народни представители Гешев за следващ път сподели, че е подготвен да завоюва борбата за върховенството на закона даже на терена на политиците. Вероятно и поради това част от тях имат фиксация не просто върху поста на обвинител №1, само че и лична – върху личността на Гешев. Особено съпредседателят на „ Демократична България “.
„ Историческият “ неуспех на Христо Иванов
Още като министър на правораздаването във второто държавно управление на Бойко Борисов, Христо Иванов, въпреки и да отхвърляше, правеше всичко допустимо да прокара промени в прокуратурата, от които да се възползват избрани стопански и юридически лобита. Няма никакво подозрение, че „ правосъдната промяна “, известна с „ историческия компромис “ от 2015 година, целеше промяната на тогавашния основен прокурор. Промени се случиха, само че Иванов не реализира задачата си – Сотир Цацаров изкара целия си мандат.
Иван Гешев бе номиниран от членовете на новата прокурорска гилдия (създадена по промяната на Христо Иванов, бел. ред.) за основен прокурор, а по-късно с двойно гласоподаване Висшият правосъден съвет го избра и то с внушителното болшинство от по 20 гласа. Гешев бе определен по разпоредбите, които Христо Иванов защитаваше като министър. Този факт към този момент трета година не дава покой на Иванов, който по всякакъв начин се пробва да демонизира обвинителя на Републиката. Безуспешно.
Политикът може да разрушава, магистратът зове за разговор
Сега на прага на новия парламент, когато структурирането на ново съдружно ръководство наподобява (почти) невероятно, политикът още веднъж видя късмет да нападна Гешев. Иванов опитва да направи основния прокурор пленник на съставянето на нов кабинет. Фиксацията на съпредседателя на „ Демократична България “ в позицията на основния прокурор има две измерения. От една страна Христо Иванов даже към този момент не крие, че желае да „ реформира “ прокуратурата в сгода на хора с благоприятни условия, които в последните години са имали проблеми с наказателни каузи. От друга обаче сме очевидци на обсесивно държание от страна на Иванов по отношение на Гешев. Последното евентуално се дължи и на цялостната диаметралност на двамата в професионален и ценностен проект. Иванов желае да разрушава система, към която в никакъв случай не е принадлежал.
Всъщност политикът в никакъв случай не е бил част от нещо съдържателно, за разлика от висшия магистрат, в който се е прицелил. Гешев е бил и е част единствено от правосъдната система, минал е през всичките равнища в йерархията ѝ като магистрат. Няма спор, че точно резултатите на ръководената от него в близкото минало Специализирана прокуратура доведоха страната до нещо потребно – Европейската комисия приключи мониторинга във връзка с противодействието на проведената престъпност. Колкото и да звучи парадоксално, само че е реалност, че Христо Иванов се пази от пряк конфликт с Иван Гешев. Главният прокурор даже го предложения на спор при започване на годината, депутатът обаче отхвърли да дискутира бъдещето на спецправосъдието, бързаше да го закрие в услуга на партийните спонсори. В последна сметка Иванов се скри от Гешев. Няма изгледи и в този момент да прояви храброст и да отговори на поканата на обвинител №1.
Защото Иванов и Гешев имат радикално разнообразни цели. Политикът ултимативно желае лични промени, обслужващи стеснен кръг лица, а магистратът предлага разговор по трупани с годините проблеми, които са значими за мнозина. Парадоксално е, само че политикът не се интересува даже от инфлацията и обедняването, до момента в който магистратът не крие опасенията си, че нищетата и оскотяването на хората ще вдигне престъпността. Политикът не се трогва от ежедневните проблеми, магистратът е подготвен да вдигне цялата система поради един човек.
Прокуратурата – последният страж на правото
Вероятно и поради това в актуалната политическа и институционална рецесия прокуратурата е единствената институция, която отстоява правовия ред. Иванов нарушава разпоредбите, потъпква разделянето на управляващите, нападна независимостта на магистратите, желае замяна на Висш съдебен съвет. Гешев следи законът да се съблюдава и зове за разговор. Наясно е, че единствено положителното партньорство сред законодателна, изпълнителна и правосъдна власт може да докара до сполучливо противопоставяне на престъпността.
Ежедневно сме очевидци на закононарушения, чието противопоставяне изисква обединяване на депутати, министри и магистрати, само че вместо това виждаме тежки пробиви в системата на Министерство на вътрешните работи и целия бранш сигурност – тълпи от противозаконни мигранти, разпространяване на опиати, недосегаеми дрогирани водачи зад кормилата, жестоки набези над самотни възрастни хора. Всичко това някак естествено кара и млади, и остарели да търсят в лицето на прокуратурата оня по този начин необходим стабилизиращ фактор – чувството за сигурност. Вместо да бъдат подкрепени в битката против бандитизма обаче, магистратите се оказват обект на политическа експанзия. Политиците преследват егоистични и най-много лобистки цели и по този начин препятстват противодействието на престъпността и корупцията.
Всеки акт на прокуратурата по отношение на политик автоматизирано го кара да се показва за жертва. За да оправдаят даже битови произшествия, породени по тяхна виновност, някои карат политиците да търсят оправдание в потребността от „ правосъдна промяна “. През това време политическата рецесия отслабва страната. Липсват съответни и работещи законодателни решения, няма даже парламент, който да ги гласоподава. Липсва законно държавно управление, определено от Народно заседание. Вместо това се води нервен политически спор из медиите. В последна сметка всичко това е идеална среда за разгръщане на престъпността, задълбочаване на порочни практики и трайното затвърждаване на чувството за безотговорност и недостижимост у престъпния контингент и представители на администрацията с невисок интегритет.
Държавата е на лимита сред законността и задкулисието
На този декор е цяло знамение, че страната още действа. Поне що се отнася до правосъдната власт, въпреки и там да е налице рецесия на представителността, подбудена по виновност на политиците. Особена отговорност в това отношение се пада навръх Христо Иванов, чийто конституционни промени отпреди 7 години през днешния ден вършат невероятно постигането на консенсус за лъчение на нов правосъден контрольор и на парламентарна квота на Висш съдебен съвет. Иванов освен не признава личния си неуспех, само че ултимативно натрапва оферти, които биха довели до още деструктивни последствия.
Днес „ промяната “ е сведена до промяната на обвинител №1, на следващия ден - евентуално на арбитър №1, което автоматизирано ще блокира приемането на належащи ремонти, свързани с ефикасното действие на правоохранителните институции. На процедура политическата рецесия с цялата й непредвидимост трансформира обществото в пленник. Политическото безвремие и краткотрайният темперамент на ръководството на страната в лицето на изпълнителната власт тотално блокира работата на институциите, свързани с запазване на публичния ред.
Повишаването на равнищата на престъпността изисква съответни и бързи промени, които да укрепят системите за сигурност. Вместо това се стартират хрумвания за в допълнение орязване на властови пълномощия. Непрестанните внушения какъв брой доста власт имали обособените прокурори, по какъв начин основният прокурор е недостижим и безотговорен, в действителност водят до ерозиране на държавността и отслабват институциите, които би следвало да подсигуряват сигурността на всеки.
Тези процеси имат забележими последствия. Налице е все по-ниска изборна интензивност, т.е. обществото се отдръпва от представителната народна власт. В обстановка на неустановеност от ден на ден хора търсят решение на проблемите си посредством нелегитимни средства. Налице е разпад на полезности - идеална среда за подем на проведената престъпност и усилване на ролята й над политическите процеси. На това към този момент съумява да се опълчи единствено прокуратурата, която има конституционно открита самостоятелност. Вероятно и по тази причина политици като Христо Иванов по всякакъв начин пробват да „ отворят “ кутията на Пандора с поредна смяна на главния закон, обвързвана със правосъдната власт. И тук Гешев им пречи.
Предлага спор по тематики, които засягат всички българи, освен тези, които имат свои медии, свои партии, свои протестъри и така нататък За да резервира и последната вяра на българите за сигурност, основният прокурор не се тормози да търси решение на рецесиите. Той предлага подготвени решения, приканва да се чуе гласа на експертите – на следователите, прокурорите, съдиите. Вместо съсипия, до каквото води безкрайното чертаене на червени линии, обвинител №1 дава хрумвания за същински значима работа на Народното събрание, който наред с бюджетните и обществени въпроси би трябвало да гласоподава и нужните промени в закони, свързани с обезпечаването на съответна отбрана на публичния интерес от незаконни похищения.
България се намира на лимита, оттатък който продължаващото дестабилизиране на институции, изключително в границите на правосъдната власт, биха я тласнали към цялостен разпад на законността и освен това – до загуба на суверенитет. Бъдещето на страната зависи от това дали болшинството от политиците ще застанат на страната на закона и неговите бранители или ще обслужат ползите на кукловодите от задкулисието.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
„ Историческият “ неуспех на Христо Иванов
Още като министър на правораздаването във второто държавно управление на Бойко Борисов, Христо Иванов, въпреки и да отхвърляше, правеше всичко допустимо да прокара промени в прокуратурата, от които да се възползват избрани стопански и юридически лобита. Няма никакво подозрение, че „ правосъдната промяна “, известна с „ историческия компромис “ от 2015 година, целеше промяната на тогавашния основен прокурор. Промени се случиха, само че Иванов не реализира задачата си – Сотир Цацаров изкара целия си мандат.
Иван Гешев бе номиниран от членовете на новата прокурорска гилдия (създадена по промяната на Христо Иванов, бел. ред.) за основен прокурор, а по-късно с двойно гласоподаване Висшият правосъден съвет го избра и то с внушителното болшинство от по 20 гласа. Гешев бе определен по разпоредбите, които Христо Иванов защитаваше като министър. Този факт към този момент трета година не дава покой на Иванов, който по всякакъв начин се пробва да демонизира обвинителя на Републиката. Безуспешно.
Политикът може да разрушава, магистратът зове за разговор
Сега на прага на новия парламент, когато структурирането на ново съдружно ръководство наподобява (почти) невероятно, политикът още веднъж видя късмет да нападна Гешев. Иванов опитва да направи основния прокурор пленник на съставянето на нов кабинет. Фиксацията на съпредседателя на „ Демократична България “ в позицията на основния прокурор има две измерения. От една страна Христо Иванов даже към този момент не крие, че желае да „ реформира “ прокуратурата в сгода на хора с благоприятни условия, които в последните години са имали проблеми с наказателни каузи. От друга обаче сме очевидци на обсесивно държание от страна на Иванов по отношение на Гешев. Последното евентуално се дължи и на цялостната диаметралност на двамата в професионален и ценностен проект. Иванов желае да разрушава система, към която в никакъв случай не е принадлежал.
Всъщност политикът в никакъв случай не е бил част от нещо съдържателно, за разлика от висшия магистрат, в който се е прицелил. Гешев е бил и е част единствено от правосъдната система, минал е през всичките равнища в йерархията ѝ като магистрат. Няма спор, че точно резултатите на ръководената от него в близкото минало Специализирана прокуратура доведоха страната до нещо потребно – Европейската комисия приключи мониторинга във връзка с противодействието на проведената престъпност. Колкото и да звучи парадоксално, само че е реалност, че Христо Иванов се пази от пряк конфликт с Иван Гешев. Главният прокурор даже го предложения на спор при започване на годината, депутатът обаче отхвърли да дискутира бъдещето на спецправосъдието, бързаше да го закрие в услуга на партийните спонсори. В последна сметка Иванов се скри от Гешев. Няма изгледи и в този момент да прояви храброст и да отговори на поканата на обвинител №1.
Защото Иванов и Гешев имат радикално разнообразни цели. Политикът ултимативно желае лични промени, обслужващи стеснен кръг лица, а магистратът предлага разговор по трупани с годините проблеми, които са значими за мнозина. Парадоксално е, само че политикът не се интересува даже от инфлацията и обедняването, до момента в който магистратът не крие опасенията си, че нищетата и оскотяването на хората ще вдигне престъпността. Политикът не се трогва от ежедневните проблеми, магистратът е подготвен да вдигне цялата система поради един човек.
Прокуратурата – последният страж на правото
Вероятно и поради това в актуалната политическа и институционална рецесия прокуратурата е единствената институция, която отстоява правовия ред. Иванов нарушава разпоредбите, потъпква разделянето на управляващите, нападна независимостта на магистратите, желае замяна на Висш съдебен съвет. Гешев следи законът да се съблюдава и зове за разговор. Наясно е, че единствено положителното партньорство сред законодателна, изпълнителна и правосъдна власт може да докара до сполучливо противопоставяне на престъпността.
Ежедневно сме очевидци на закононарушения, чието противопоставяне изисква обединяване на депутати, министри и магистрати, само че вместо това виждаме тежки пробиви в системата на Министерство на вътрешните работи и целия бранш сигурност – тълпи от противозаконни мигранти, разпространяване на опиати, недосегаеми дрогирани водачи зад кормилата, жестоки набези над самотни възрастни хора. Всичко това някак естествено кара и млади, и остарели да търсят в лицето на прокуратурата оня по този начин необходим стабилизиращ фактор – чувството за сигурност. Вместо да бъдат подкрепени в битката против бандитизма обаче, магистратите се оказват обект на политическа експанзия. Политиците преследват егоистични и най-много лобистки цели и по този начин препятстват противодействието на престъпността и корупцията.
Всеки акт на прокуратурата по отношение на политик автоматизирано го кара да се показва за жертва. За да оправдаят даже битови произшествия, породени по тяхна виновност, някои карат политиците да търсят оправдание в потребността от „ правосъдна промяна “. През това време политическата рецесия отслабва страната. Липсват съответни и работещи законодателни решения, няма даже парламент, който да ги гласоподава. Липсва законно държавно управление, определено от Народно заседание. Вместо това се води нервен политически спор из медиите. В последна сметка всичко това е идеална среда за разгръщане на престъпността, задълбочаване на порочни практики и трайното затвърждаване на чувството за безотговорност и недостижимост у престъпния контингент и представители на администрацията с невисок интегритет.
Държавата е на лимита сред законността и задкулисието
На този декор е цяло знамение, че страната още действа. Поне що се отнася до правосъдната власт, въпреки и там да е налице рецесия на представителността, подбудена по виновност на политиците. Особена отговорност в това отношение се пада навръх Христо Иванов, чийто конституционни промени отпреди 7 години през днешния ден вършат невероятно постигането на консенсус за лъчение на нов правосъден контрольор и на парламентарна квота на Висш съдебен съвет. Иванов освен не признава личния си неуспех, само че ултимативно натрапва оферти, които биха довели до още деструктивни последствия.
Днес „ промяната “ е сведена до промяната на обвинител №1, на следващия ден - евентуално на арбитър №1, което автоматизирано ще блокира приемането на належащи ремонти, свързани с ефикасното действие на правоохранителните институции. На процедура политическата рецесия с цялата й непредвидимост трансформира обществото в пленник. Политическото безвремие и краткотрайният темперамент на ръководството на страната в лицето на изпълнителната власт тотално блокира работата на институциите, свързани с запазване на публичния ред.
Повишаването на равнищата на престъпността изисква съответни и бързи промени, които да укрепят системите за сигурност. Вместо това се стартират хрумвания за в допълнение орязване на властови пълномощия. Непрестанните внушения какъв брой доста власт имали обособените прокурори, по какъв начин основният прокурор е недостижим и безотговорен, в действителност водят до ерозиране на държавността и отслабват институциите, които би следвало да подсигуряват сигурността на всеки.
Тези процеси имат забележими последствия. Налице е все по-ниска изборна интензивност, т.е. обществото се отдръпва от представителната народна власт. В обстановка на неустановеност от ден на ден хора търсят решение на проблемите си посредством нелегитимни средства. Налице е разпад на полезности - идеална среда за подем на проведената престъпност и усилване на ролята й над политическите процеси. На това към този момент съумява да се опълчи единствено прокуратурата, която има конституционно открита самостоятелност. Вероятно и по тази причина политици като Христо Иванов по всякакъв начин пробват да „ отворят “ кутията на Пандора с поредна смяна на главния закон, обвързвана със правосъдната власт. И тук Гешев им пречи.
Предлага спор по тематики, които засягат всички българи, освен тези, които имат свои медии, свои партии, свои протестъри и така нататък За да резервира и последната вяра на българите за сигурност, основният прокурор не се тормози да търси решение на рецесиите. Той предлага подготвени решения, приканва да се чуе гласа на експертите – на следователите, прокурорите, съдиите. Вместо съсипия, до каквото води безкрайното чертаене на червени линии, обвинител №1 дава хрумвания за същински значима работа на Народното събрание, който наред с бюджетните и обществени въпроси би трябвало да гласоподава и нужните промени в закони, свързани с обезпечаването на съответна отбрана на публичния интерес от незаконни похищения.
България се намира на лимита, оттатък който продължаващото дестабилизиране на институции, изключително в границите на правосъдната власт, биха я тласнали към цялостен разпад на законността и освен това – до загуба на суверенитет. Бъдещето на страната зависи от това дали болшинството от политиците ще застанат на страната на закона и неговите бранители или ще обслужат ползите на кукловодите от задкулисието.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ