С риск да бъде “изолиран” от Европа: Шолц на визита в Пекин
Германският канцлер Олаф Шолц се среща с китайския президент Си Дзинпин. Това е първият водач на Г-7, който посещава Пекин след Ковид пандемията.
Но пътуването му провокира дискусия в Германия и безпокойствие на други места в Европа, написа Би Би Си. Посещението идва след извънредно яростен спор на държавното управление в Берлин.
Стана ясно, че китайска компания била подготвена да купи забележителен дял в част от пристанището на Хамбург. Не по-малко от шестима министри от държавното управление реагираха остро.
Сделката, настояват те, ще даде на Китай доста въздействие върху сериозна немска инфраструктура. Службите за сигурност на Германия също приканиха за нараснало внимание.
Но Шолц наподобява упорства договорката да продължи. Съобщава се, че той е прокарал съглашение, въпреки и такова, което лимитира размера и въздействието на каузи, намалявайки го до 24,9%.
Никой не е напълно сигурен за какво наподобява толкоз съдбоносен, отбелязва английската медия. Като някогашен кмет на Хамбург, Шолц остава непосредствен до градските управляващи, които настояват, че договорката е жизненоважна инвестиция.
Но доста други коментатори подозират прикрит претекст - Олаф Шолц не желал да се появи в Пекин без “подарък ” за Си Дзинпин.
Това повдигна доста въпроси и терзания, както и решението на канцлера да вземе със себе си делегация от немски предприемачи. Това беше общоприета процедура за неговия предходник Ангела Меркел, която следваше политика на “промяна посредством търговия ”, вярвайки, че икономическите връзки могат да повлияят на политическите връзки със страни като Китай и Русия.
Посещението на канцлера идва след Националния конгрес на Китайската комунистическа партия, на който президентът Си стегна властта си и провокира опасения по отношение на желанията си по отношение на Тайван.
“Сигналът, който изпращаме, е, че желаеме да разтеглим и засилим нашето икономическо съдействие – това би трябвало да бъде сложено под въпрос ”, споделя Феликс Баназак, политик от Зелената партия, сътрудник в съдружното държавно управление на Шолц.
Зелените от дълго време търсят по-твърда позиция по отношение на Китай. Само преди няколко дни министърът на външните работи на партията Аналена Бербок строго и обществено подсети на канцлера, че неговото държавно управление пристигна на власт с обещанието да промени тактиката си по отношение на Китай.
Баназак счита, че страната му би трябвало да се поучи от предходната си взаимозависимост от съветската сила: “Трябва да станем допустимо най-независими от обособени страни, изключително в случай че това са страни, които не споделят нашите полезности. ”
Но Олаф Шолц е наясно със сложността и дълбочината на връзките на страната му с Китай, който остава най-големият търговски сътрудник на Германия, макар че страната внася повече, в сравнение с изнася.
Повече от милион работни места зависят от тази връзка. Да вземем за образец автомобилния колос “Daimler ”, който продава повече от една трета от колите си в Китай. През първата половина на тази година немските компании са вложили повече от всеки път в Китай. Химическата компания “BASF ” отвори нов цех в Китай и чака да влага 10 милиарда евро в обекта до края на това десетилетие.
В навечерието на визитата ръководителката на Германската асоциация на автомобилната промишленост уточни зависимостта на Германия от Китай за първични материали и предизвести, че “отделянето ” би било икономическа и геостратегическа неточност.
Нейният сътрудник от Асоциацията на дребния и междинен бизнес също посъветва да не се прави неочаквана смяна в курса, като сподели, че “съветът може да бъде единствено да не се разрушава китайски порцелан в този момент ”.
Канцлерът Шолц ще прекара в Пекин по-малко от 12 часа. Неговата цел, разгласи той преди пътуването си, е да разбере до каква степен към момента е допустимо съдействие, тъй като “светът има потребност от Китай ” в битката против световната пандемия и изменението на климата.
“Ако Китай се трансформира, тогава нашият метод към Китай би трябвало да се промени ”, сподели той.
В разбора си Катя Адлер споделя, че Германия е най-мощната стопанска система в Европейски Съюз и може би най-влиятелният член, тъй че това, което споделя и прави, има значение.
Според нея някогашният водач Ангела Меркел от време на време може да бъде обсъждана като европейски Доналд Тръмп поради метода, по който беше склонна да слага Германия преди всичко.
А пътуването до Китай, оповестено, само че несъгласувано с други в Европейски Съюз, развълнува цяла Европа. Френският президент Еманюел Макрон неотдавна предизвести Шолц, че рискува да остане изолиран.
Тъй като Европа, и на първо място Германия, понижава зависимостта си от съветския газ, въпросът е следният: дали Берлин, омаян от вероятността за бизнес покупко-продажби, се обвързва прекомерно тясно с Китай?
Френският президент Еманюел Макрон от години упорства Европейски Съюз да стане по-малко подвластен от Пекин. Критиците го упрекваха в протекционизъм.
Но след сривовете на световната верига за доставки по време на Ковид пандемията, „ въоръжаването “ на вноса/износа на сила след нашествието на Русия в Украйна и президентството на Доналд Тръмп, стана ясно, че Европа към този момент не би трябвало да разчита толкоз доста на Съединени американски щати във връзка с сигурността.
С настояването на Макрон континентът да стане по-сплотен и независим, диверсификацията на неговите търговски сътрудници стартира да наподобява рационална за Брюксел. Олаф Шолц наподобява с притеснително друга позиция, обобщава Би Би Си.
Превод: Илина Стоянова
Но пътуването му провокира дискусия в Германия и безпокойствие на други места в Европа, написа Би Би Си. Посещението идва след извънредно яростен спор на държавното управление в Берлин.
Стана ясно, че китайска компания била подготвена да купи забележителен дял в част от пристанището на Хамбург. Не по-малко от шестима министри от държавното управление реагираха остро.
Сделката, настояват те, ще даде на Китай доста въздействие върху сериозна немска инфраструктура. Службите за сигурност на Германия също приканиха за нараснало внимание.
Но Шолц наподобява упорства договорката да продължи. Съобщава се, че той е прокарал съглашение, въпреки и такова, което лимитира размера и въздействието на каузи, намалявайки го до 24,9%.
Никой не е напълно сигурен за какво наподобява толкоз съдбоносен, отбелязва английската медия. Като някогашен кмет на Хамбург, Шолц остава непосредствен до градските управляващи, които настояват, че договорката е жизненоважна инвестиция.
Но доста други коментатори подозират прикрит претекст - Олаф Шолц не желал да се появи в Пекин без “подарък ” за Си Дзинпин.
Това повдигна доста въпроси и терзания, както и решението на канцлера да вземе със себе си делегация от немски предприемачи. Това беше общоприета процедура за неговия предходник Ангела Меркел, която следваше политика на “промяна посредством търговия ”, вярвайки, че икономическите връзки могат да повлияят на политическите връзки със страни като Китай и Русия.
Посещението на канцлера идва след Националния конгрес на Китайската комунистическа партия, на който президентът Си стегна властта си и провокира опасения по отношение на желанията си по отношение на Тайван.
“Сигналът, който изпращаме, е, че желаеме да разтеглим и засилим нашето икономическо съдействие – това би трябвало да бъде сложено под въпрос ”, споделя Феликс Баназак, политик от Зелената партия, сътрудник в съдружното държавно управление на Шолц.
Зелените от дълго време търсят по-твърда позиция по отношение на Китай. Само преди няколко дни министърът на външните работи на партията Аналена Бербок строго и обществено подсети на канцлера, че неговото държавно управление пристигна на власт с обещанието да промени тактиката си по отношение на Китай.
Баназак счита, че страната му би трябвало да се поучи от предходната си взаимозависимост от съветската сила: “Трябва да станем допустимо най-независими от обособени страни, изключително в случай че това са страни, които не споделят нашите полезности. ”
Но Олаф Шолц е наясно със сложността и дълбочината на връзките на страната му с Китай, който остава най-големият търговски сътрудник на Германия, макар че страната внася повече, в сравнение с изнася.
Повече от милион работни места зависят от тази връзка. Да вземем за образец автомобилния колос “Daimler ”, който продава повече от една трета от колите си в Китай. През първата половина на тази година немските компании са вложили повече от всеки път в Китай. Химическата компания “BASF ” отвори нов цех в Китай и чака да влага 10 милиарда евро в обекта до края на това десетилетие.
В навечерието на визитата ръководителката на Германската асоциация на автомобилната промишленост уточни зависимостта на Германия от Китай за първични материали и предизвести, че “отделянето ” би било икономическа и геостратегическа неточност.
Нейният сътрудник от Асоциацията на дребния и междинен бизнес също посъветва да не се прави неочаквана смяна в курса, като сподели, че “съветът може да бъде единствено да не се разрушава китайски порцелан в този момент ”.
Канцлерът Шолц ще прекара в Пекин по-малко от 12 часа. Неговата цел, разгласи той преди пътуването си, е да разбере до каква степен към момента е допустимо съдействие, тъй като “светът има потребност от Китай ” в битката против световната пандемия и изменението на климата.
“Ако Китай се трансформира, тогава нашият метод към Китай би трябвало да се промени ”, сподели той.
В разбора си Катя Адлер споделя, че Германия е най-мощната стопанска система в Европейски Съюз и може би най-влиятелният член, тъй че това, което споделя и прави, има значение.
Според нея някогашният водач Ангела Меркел от време на време може да бъде обсъждана като европейски Доналд Тръмп поради метода, по който беше склонна да слага Германия преди всичко.
А пътуването до Китай, оповестено, само че несъгласувано с други в Европейски Съюз, развълнува цяла Европа. Френският президент Еманюел Макрон неотдавна предизвести Шолц, че рискува да остане изолиран.
Тъй като Европа, и на първо място Германия, понижава зависимостта си от съветския газ, въпросът е следният: дали Берлин, омаян от вероятността за бизнес покупко-продажби, се обвързва прекомерно тясно с Китай?
Френският президент Еманюел Макрон от години упорства Европейски Съюз да стане по-малко подвластен от Пекин. Критиците го упрекваха в протекционизъм.
Но след сривовете на световната верига за доставки по време на Ковид пандемията, „ въоръжаването “ на вноса/износа на сила след нашествието на Русия в Украйна и президентството на Доналд Тръмп, стана ясно, че Европа към този момент не би трябвало да разчита толкоз доста на Съединени американски щати във връзка с сигурността.
С настояването на Макрон континентът да стане по-сплотен и независим, диверсификацията на неговите търговски сътрудници стартира да наподобява рационална за Брюксел. Олаф Шолц наподобява с притеснително друга позиция, обобщава Би Би Си.
Превод: Илина Стоянова
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ