Георги вървеше по “Фердинандова, после свърна по “Ернс Телман и

Георги вървеше по “Фердинандова ”, след това свърна по “Ернс Телман ” и на последваща дясна директна изникна офисът. Първият етаж на остаряла, излющена постройка – очевидно от дълго време необитаема – се кипреше след осъвременен ремонт. Големи прозорци – съвсем колкото цялата стена, с первази, облицовани с тъмни плочки, създаваха чувство за непоклатимост и разцвет. Пред ъгловия вход стоеше обтегнат мъж в черна униформа с надпис върху десния джоб на ризата “Атрокс – сигурност ”. Над въртящата се врата искреше в златисто името " Авидитасбанк ".

Георги се втренчи в огледалните стъкла. Искаше да надзърне по какъв начин е вътре. Приближи се. Сложи ръка да заслони светлината, съвсем навря носа си в стъклото, когато усети деликатно издърпване. Благ глас му сподели:

-Заповядайте, господине! – ръката и лицето на охранителя подкупващо му предлагаха да влезе.

Георги се беше натъкнал на рекламата единствено един път след среднощ, до момента в който се приспиваше с филм за вампири, легнал пред тв приемника до похъркващата домашна чума. Във кино лентата се лееше кръв на пакост, само че от толкоз изгледани еднотипни  ужасии /а действителната спи до него/ към този момент нищо не можеше да го впечатли и да задържи интереса му. И внезапно...

“... без поръчители, без доказване на трудов приход, Вие ще получите: в случай че сте до 25 години – 5000 лева, до 35 – 3000, до 45 години – 1000 лева Заповядайте още на следващия ден на Вашия Специален ден без такси за разглеждане и обслужване на заем! Възползвайте се! ”

Съвсем за малко карта на града с обозначеното местоположение на банката смени впечатляващата хубавица в настоятелен костюм, който не държеше да скрие женските й прелести, а в противен случай – наблягаше ги. Точно костюмът заостри вниманието му и го разсъни. За страдание, след месец Гошето /както го наричаше палавото Наде/ щеше да навърши 45. Няма за къде да се помайва - мощна оферта, а Надето искаше да си прави фешън кичури и да си удължава косата.

Споменът и разсъжденията вихрено прекосиха мозъка му нашир и надлъж. Закотвиха се от взето решение. Георги самоуверено бутна въртящата врата. Тя го пое и изплю в салона.

Красавица дваж по-обемна в бюста, по-тънка в талията и по-заоблена в ханша от рекламната леко му кимна и с взор го предложения да седне на стола в профил на бюрото й.

-Какво ще вършим с Вас?– приглушено го попита след нормалното “добър ден ” и преметна крайник връз крайник, само че не толкоз размахващо както в “Първичен инстинкт ” – въпреки всичко се намираха в банков офис.

Обаче първичният инстинкт на Георги за владеене и загуба се разсъни. Мълниеносно го преряза мисълта, че Надка ще си мятка краката по други мъжки плещи, в случай че не обезпечи парите за глезотиите.

-Разбрах, че отпускате заеми без поръчители. Мога ли да аплайвам?

-Естествено – и хубавицата незабавно му предложи молба за попълване.

Засечено – 20 секунди по часовник – толкоз бе належащо на Георги, с цел да прочете и попълни молбата.

Служителката взе персоналната му карта. Учудено подвигна вежди и го погледна.

-Предположих, че ще кандидатствате за 3000 лв..

Мъжът признателно се усмихна, само че сви вежди и подвигна плещи все едно сподели: какво да се прави? – годинките си вървят.

-Господине, не съжалявайте! Вие просто не сте изчел най-долния надпис – и тя уточни карето със ситно изписаните редове.

Но кой мъж в неговата зрелост ще признае пред тая апетитна... банкерка, че не може да концентрира дребния шрифт?

-А... Не съм обърнал внимание, само че Вие може да ми кажете.

-О, да... Задължение ми е да Ви обясня, нали? – и тя изви чаровно устни. - Точно за хора, кандидатствали до месец преди изтичащия период – навършване на 45 годишна възраст, предлагаме специфична оферта. Ние Ви отпускаме 1000 лв., само че в случай че ги изхарчите през днешния ден, едновременно и без излишък, те ще Ви се възстановят. След първичното възобновяване ще може да ги харчите както си желаете и те отново ще Ви се връщат. Единственото изискване е да не употребявате банкнотите за покриване на заема към нас.

-Аз не можах добре да схвана – невярващо се зачуди Георги. – Как по този начин ми се връщат?

-О, господине, белким сте не запомнили Вашата обичана книга “Понеделник стартира в събота ” и тъкмо частта с петачето? А забравихте ли по какъв начин Ви се е желало да имате монетата и да се наливате със сок и газирана вода на облага? Но това са детски фантазии. Сега ще разполагате с цяла пачка от 10 лева

-Това... това съществено ли е?

-Съвсем съществено – служителката към този момент не се усмихваше. Строгост и властна авторитетност се излъчваха от осанката и гласа й. – След като Ви го оповестих, имате разполагаем 3 минути, с цел да решите. Втората към този момент тече.

Зелените й очи го приковаха. Той усети по какъв начин се надига вълната на желанието за владеене - да има, да разполага, да харчи... А нещо...  балансът на фирмичката се закучи... Ама какво са 1000 лева? Просто джобни пари, щом постоянно ще му се връщат. Е, по този начин де – сподели си Георги – още един малък заем. Разсъжденията лишиха няколко секунди. Междувременно договорът в два екземпляра беше пред него и той без съмнение го подписа.

Вече на открито с пачката в джоба Георги се замисли по какъв начин да изхарчи едновременно 1000 лева Обиколи няколко магазина за бяла и черна техника. Никъде нямаше цена, закована на хилядарка или най-малко малко от горната страна, едвам добави със личните пари от портфейла. Заболяха го краката да обикаля. Можеше да ги изхарчи и за нещо непотребно. Ами в случай че след това не се възстановят?...

И внезапно... блесна светлина в тунела от мрачни мисли: ще покрие част от ипотечния фамилен заем. Влезе в неговата банка /без име, с цел да не излезе скрита реклама/. Касиерките го познаваха - през ден въртеше мижавите пари от личния бизнес. Усмихна им се, замени два-три лафа и направи вноска по кредитната си сметка. Това броеше ли се за изхарчване? Тъкмо излизаше от банката, бръкна за кутията с цигари и... А! Бре мама му остаряла, пачката в действителност се върна!

Започна невиждано харчене.

Купи два стека с цигари и заплати с десетачки. Не стига, че прибра ресто, ами се върнаха и банкнотите. Последваха: нови сносни обувки – единствено 250 лв., долни дрехи за Надето, гривна за щерка му, маркови маратонки за сина, тънка, златна верижка за къщната ламя и цялостен контейнер за колата. Пак за него, само че кожен портфейл – 300 лв.. Е, какъв брой са 300 лв., щом има безграничен предел за дребни разходи?

Днешният ден беше отписан за работа. Звънна на Надка да го чака на тяхното място по нормалното време, с цел да й даде подаръка. Междувременно видя двама приятели. Покани ги на чашка и на драго сърце поръча какви ли не кулинарни екстри и напитки. Погъделичка си самочувствието от опулените им физиономии, когато заплати и остави голям бакшиш.

Отивайки към любовната квартира, мина около неговата банката. Отдавна трябваше да са затворили, само че вътре още светеше. Няколко индивида разлистваха документи и се звереха в компютър. Касиерката, при която внесе парите, седеше оклюмана, с подути очи на стол в профил и току си бършеше носа. “Какво ли толкоз е станало? ” – се зачуди Георги и благополучен подмина, предвкусвайки идното самодоволство.

Ех, Наде, ех - кеф!... То бяха обятия и целувки, то бе възторжено квичене като видя цената /189.90/, последвано от бурни милувки... Георги на потегляне не можа да се въздържи и отброи половината пачка. Е - това е да си ларж!

След среднощ си беше у дома. Домашните от дълго време спяха. Жена му отривисто беше пуснала резачката и предизвикваше лек, звънък резонансен отговор на сватбения бистър сервиз от витрината. Хм... И на самата витрина.

Той остави подаръците и бръкна във вътрешния джоб, с цел да се налюбува на стоте бройки десетачета. Сториха му се прекомерно малко. Изброи ги – единствено 42. Притеснено пребърка всички джобове, пликовете на подаръците, чантичката с документи... Само 42 и нито една повече. Кръвта се оттече от лицето и ръцете му. Изведнъж стана необикновено студено. Срах го стисна за гърлото и сковава мислите и реакциите му. Георги се отпусна на дивана, впери очи в нищото и по този начин остана до сутринта.

И както са споделили “утрото е по-мъдро от вечерта ”, и в случай че не по-мъдро, то не толкоз ужасно. Развидели се. Георги излезе от вцепенение. Към мозъка зациркулираха телесни течности и още веднъж стартира да мисли. Ще отиде до " Авидитасбанк ", с цел да попита накъде се стопи пачката, която дадоха обещание да му се връща.

Красавицата общително го посрещна и стана:

-О – о! Никога не сме имали по-изпълнителен клиент от Вас! Току-що сме отворили, а Вие бързате да се издължите.

-Как по този начин да се издължа? – вкопа се в мраморните плочки Георги.

-Не си ли прочетохте контракта?

Мъжът мълчеше смръзнал.

-Хайде, седнете, отпуснете се – подкани го тя – и умерено ще изясним недоразуменията.

Оказа се, че възползвайки се от невероятното предложение за възвръщащите се банкноти, Георги е подписал не контракт за една година при рента 10%, а за 10 дни при същата, само че дневно. За всеки идващ ден от него се очакваше да издължава по 100 лв. главница и 100 рента – общо 200, които е наложително да проработи посредством рестото при пазаренето. Ако не успееше да внесе най-малко главницата, сумата се удвояваше. Клаузите в контракта бяха тъкмо и недвусмислено упоменати със напълно естествен шрифт. Трябвало е преди да се впусне в шопинг да ги прочете.

-Не се тормозете – ласкаво го погледна банкерката. – Преди година дама съумя да върне заема за 6 дни. Със закупеното отвори личен магазин и оттогава насам е наш преференциален клиент. За нея към този момент не важи възрастовото ограничаване. От Вас чакам същото.

-Аз... обаче... на мен... – замънка Георги и внезапно изстреля – ми ги няма парите.

-В смисъл?

-Имам единствено 42 десетачета.

-Само? – ококори се тя. - Да не би да сте раздавал от тях?

-В същина... аз дадох на Надето и... май и бакшиша дето дадох...

-По дяволите! Значи не сте лаком?

-Шефке, извикахте ли ме? – незабавно се отзова охранителят.

-Да, Атрокс1, оказа се, че Гошето не е за " Авидитасбанк " 2, а единствено обичал да се прави на значим. Какво бихме могли да му спретнем?

-Момент да направя калкулация. Да... В плюс имаме: банкова касиерка в огромен стрес с следваща пукната язва и обвързване от 1000 лева, пет продавачки, упрекнати в кражба и уволнени, асистент златар, наклеветен в заграбване на скъпи метали, а бензинджия в отклонение на оборот – първият –само набит, а вторият – свиреп пребит. В ресторанта си крадат – не го броим. В минус имаме: зарадвани две деца, брачна половинка, държанка, двама другари и келнер. Сметките не са в негова изгода. Шефке, предлагам да предоставиш безграничен заем на внимание.

-О, ти си извънредно нечовечен! Но дано първо да му дадем късмет. Може би той ще одобри да проработи и върне парите съгласно контракта?

Георги гледаше както парализирана мишка гледа змия преди да бъде погълната. И през разум не му беше минало, че щом банкнотите се връщаха при него, то те към този момент не бяха при оня, на който е платил, в случай че ги даде от сърце. Чу, че има друга опция и незабавно попита:

-Кажете с какво можем да сменяем задължението ми, само че единствено не ме карайте да заблуждавам хората? Изобщо не подозирах какво съм им предизвикал.

-Добре, добре. Писна ми към този момент от тебе – ядоса се банкерката. – Давай останалите 42 бройки и беж да те няма, до момента в който не си ме ядосал.

-И... – отрони се от устата му.

-Казах: да те няма!

Георги не чака друга подкана. Бързо напусна постройката. А на открито  се разгръщаше бодър, прелестен ден. Цвърчащи лястовици се стрелкаха и разнообразяваха простора... Тръгна в една посока. Спря. Сети се за нещо. Обърна се и пое в противоположната, само че два огромни багера препречваха улицата. Машините приближаваха остарялата, излющена постройка. Едната я заръфа и изсипа отхапаното в самосвал.

А?!! Къде беше " Авидитасбанк "?

Първият етаж имаше изпочупени прозорци, продънено дюшеме и даже поникнало растение измежду стаята.

Заля го облекчение и колкото повече го обгръщаше вълната на спокойствието, толкоз повече избледняваше споменът от предния ден. По едно време си намерения: “Цяла нощ не можах да дремя. Какво съм отърчал рано сутринта да виждам по какъв начин ще разчистват терена за кооперацията. Поне месец ще мине до момента в който с момчетата от компанията дойдем да слагаме дограма. Да взема да се прибера у дома и да си отпочина. “

У дома би следвало да няма никой – щерката в университета, сина на подготовка, жена му... Но в спалнята нещо се движеше. Рязко отвори вратата. На леглото, полегнала като Даная под златния дъжд, разляла рубенсови форми  отвън еротичното долни дрехи /от къде ли му е познато?/ го чакаше неговата брачна половинка.

-О, скъпи, толкоз ме изненада със златната верижка, че си взех почивен ден. Удостои ме с внимание и желая да ти отговоря със същото.

Неограничен заем на внимание?! – внезапно му проблесна.

Помо-о-щ!!!   

1 лат. atrox – жесток; 2 лат. aviditas - лакомия

Автор: Ценка Бакърджиева

Визитка: Ценка Бакърджиева е родена през 1959 година в Ловеч. Завършила е МГ „ Юрий Гагарин ” и ВТУ „ Ангел Кънчев ”, инженер е със компетентност „ Конструкция и изпитване на коли, трактори и кари ”. През последните две десетилетия работи в банка. Авторка е на стихосбирката „ Вечният бриз ” (1998) и на електронната книга с разкази „ От алфа до омега ” (2011). Съоснователка е на Клуба на фантастите „ Тера фикция ”, носителка е на награди от национални състезания за приказен роман. Живее в Бургас.