Мамалев от филмовия фестивал в Стара Загора: Аз съм човек с късмет
Георги Мамалев откри звезда с името си и посади своя липа в Стара Загора по време на Деветото издание на Международния кино фестивал за ново европейско кино " Златната липа ", заяви Българска телеграфна агенция.
" Имах щастието да играя с доста огромни артисти. Аз съм човек с шанс, имах доста попадения в живота, които като че ли самата орис ги беше наредила. Никога не съм си правил проекти - тази година ще изиграя това, другата идващото и по този начин. При мен функциите си идваха една след друга и аз имах единствено задачата да ги изиграя по-добре “, сподели обичаният артист.
Голямата си популярност обаче Мамалев счита, че дължи на Тодор Колев. Мамалев описа с неспокойствие и по какъв начин му се обадил огромният Тодор Колев, с цел да го предложения в паметното си шоу „ Как ще ги стигнем “ като музикант от страховитата тайфа „ Иръпшъните “ – роля, която го направила различим в цяла България.
„ Аз също имам своите актьорски открития и едно от тях е Димитър Рачков “, похвали се Георги Мамалев. Случило се, когато с Велко Кънев и Павел Поппандов снимали предаването НЛО. Рачков бил още студент, само че Мамалев го намерил в академията и му споделил, че го чака на идващия ден в офиса на предаването, с цел да приказват за фотоси.
Тази година Георги Мамалев чества 70-годишен празник. Той е роден на 5 август 1952 година в с. Мамарчево, Ямболско. Завършва ВИТИЗ в класа на проф. Енчо Халачев. Дебютира в ролята на Апрянин в “Сенки” от М. Салтиков-Щедрин на сцената на Народния спектакъл " Иван Вазов” през 1977 година, където работи и до през днешния ден.
В киното Мамалев стартира да се снима още при започване на 70-те години, когато прави първите си запаметяващи се функции във филми като " Като ария “ (1973), сериалът " Записки по българските въстания “ (1976), където играе ролята на Стефан Стамболов, " Звезди в косите, сълзи в очите “ (1977), " Бъди благословена “ (1978), " Двойникът “ (1980) и доста други.
През 1982 година идва един от най-звездните мигове на артиста с ролята му на барабаниста Гошо в паметната комедия " Оркестър без име “ на режисьора Людмил Кирков. Тази роля и присъединяване му в група НЛО дружно с Велко Кънев и Павел Поппандов бележат вечно артистичната му биография в киното и на телевизионния екран.
Списъкът със запаметяващи се заглавия на български филми с негово присъединяване е доста по-дълъг. Сред тях са " Човек не съм убивал “ (1983), " Господин за един ден “ (1983), " Константин Философ “ (1983), " Васко да Гама от село Рупча “ (1986), " 13-тата избраница на принца “ (1987), " Адио Рио “ (1989), " Мъже без мустаци “ (1989), " Пантуди “ (1993), " Летете с Росинант “ (2007), " Летовници “ (2016), " Ние, нашите и вашите “ (2017).
Георги Мамалев събира овациите и с десетките си функции на театралната сцена, измежду които в " Опит за хвърчене “ от Йордан Радичков, " Сборен пункт “ от Душан Ковачевич, " От мозъка си тегли “ от Александър Грибоедов – Загорецки, " Чичовци “ от Иван Вазов в ролята на Фратю, " Комедия от неточности “ от Уилям Шекспир, " Сън в лятна нощ “ от Уилям Шекспир, " Великият комбинатор “ по Иля Илф и Евгений Петров и доста други.
" Имах щастието да играя с доста огромни артисти. Аз съм човек с шанс, имах доста попадения в живота, които като че ли самата орис ги беше наредила. Никога не съм си правил проекти - тази година ще изиграя това, другата идващото и по този начин. При мен функциите си идваха една след друга и аз имах единствено задачата да ги изиграя по-добре “, сподели обичаният артист.
Голямата си популярност обаче Мамалев счита, че дължи на Тодор Колев. Мамалев описа с неспокойствие и по какъв начин му се обадил огромният Тодор Колев, с цел да го предложения в паметното си шоу „ Как ще ги стигнем “ като музикант от страховитата тайфа „ Иръпшъните “ – роля, която го направила различим в цяла България.
„ Аз също имам своите актьорски открития и едно от тях е Димитър Рачков “, похвали се Георги Мамалев. Случило се, когато с Велко Кънев и Павел Поппандов снимали предаването НЛО. Рачков бил още студент, само че Мамалев го намерил в академията и му споделил, че го чака на идващия ден в офиса на предаването, с цел да приказват за фотоси.
Тази година Георги Мамалев чества 70-годишен празник. Той е роден на 5 август 1952 година в с. Мамарчево, Ямболско. Завършва ВИТИЗ в класа на проф. Енчо Халачев. Дебютира в ролята на Апрянин в “Сенки” от М. Салтиков-Щедрин на сцената на Народния спектакъл " Иван Вазов” през 1977 година, където работи и до през днешния ден.
В киното Мамалев стартира да се снима още при започване на 70-те години, когато прави първите си запаметяващи се функции във филми като " Като ария “ (1973), сериалът " Записки по българските въстания “ (1976), където играе ролята на Стефан Стамболов, " Звезди в косите, сълзи в очите “ (1977), " Бъди благословена “ (1978), " Двойникът “ (1980) и доста други.
През 1982 година идва един от най-звездните мигове на артиста с ролята му на барабаниста Гошо в паметната комедия " Оркестър без име “ на режисьора Людмил Кирков. Тази роля и присъединяване му в група НЛО дружно с Велко Кънев и Павел Поппандов бележат вечно артистичната му биография в киното и на телевизионния екран.
Списъкът със запаметяващи се заглавия на български филми с негово присъединяване е доста по-дълъг. Сред тях са " Човек не съм убивал “ (1983), " Господин за един ден “ (1983), " Константин Философ “ (1983), " Васко да Гама от село Рупча “ (1986), " 13-тата избраница на принца “ (1987), " Адио Рио “ (1989), " Мъже без мустаци “ (1989), " Пантуди “ (1993), " Летете с Росинант “ (2007), " Летовници “ (2016), " Ние, нашите и вашите “ (2017).
Георги Мамалев събира овациите и с десетките си функции на театралната сцена, измежду които в " Опит за хвърчене “ от Йордан Радичков, " Сборен пункт “ от Душан Ковачевич, " От мозъка си тегли “ от Александър Грибоедов – Загорецки, " Чичовци “ от Иван Вазов в ролята на Фратю, " Комедия от неточности “ от Уилям Шекспир, " Сън в лятна нощ “ от Уилям Шекспир, " Великият комбинатор “ по Иля Илф и Евгений Петров и доста други.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ