Георги Лозанов: Две са основните послания от Митрофанова, която присъства на честването на Съединението в Пловдив
Георги Лозанов – учител във Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийския университет и някогашен ръководител на Съвет за електронни медии, в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Предстои забавен диалог в радиоефира ни. Ще се фокусираме в идващите минути върху една книга, която беше към този момент показана в София през юни месец, а точно книгата, която се трансформира в същински бестселър – " Хората на Путин “. Тя следва да бъде показана и в град Пловдив на 9 септември. В книгата една проверяваща журналистка, някогашен сътрудник в Москва, документира смайващото присвояване на властта и завладяването на правосъдната система от страна на Владимир Путин и неговите сътрудници и доближени. Г-н Лозанов, за какво книгата " Хората на Путин “ се трансформира в едно от най-търсените заглавия за годината?
По две аргументи. Първо, поради цената на самата книга и второ – поради общия геополитически подтекст, в който сега е светът, и към който книгата дава доста забавни гледни точки и отговори. Защото в действителност книгата вие вярно казахте, че се занимава с влизането и окупирането на Путин във властта, по какъв начин това става, посредством какви механизми и така нататък Но Путин е единствено едно персонално лице на връщането във властта на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), на която организация Путин е ученик преди рухването на Берлинската стена. И в действителност се оказва, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е превзела властта в локална Русия за да реставрира Съветския режим или постсъветски, в една точка изключително – във войната и враждата със Запада, да трансформира Запада още веднъж в собствен зложелател и да стартира битката с него, част от която, дори към този момент можем да кажем горещата фаза от която към този момент е войната в Украйна.
Така че това е един повсеместен развой, който е почнал от дълго време, и по този начин внезапно войната в Украйна става детайл от една доста по-голяма геополитическа тактика. И книгата хвърля светлина върху това. И по тази причина тя в този момент в този миг се чете с изключително напрежение, тревога и интерес, несъмнено, този развой не е равен. В началото Путин още има упоритостта да трансформира Русия в една втора Америка, по този начин да се каже, да я приобщи към свободния свят и по този метод да декларира нейната геополитическа значителност. Постепенно обаче, точно вследствие на мисленето и на упоритостите на " Държавна сигурност “ стартира да влиза в борба със Запада, в дълъг интервал подмолна, посредством така наречен хибридна война, която както знаем, е експорт на корупция и на агитация, а пък за жалост, от февруари и в искрено предпочитание за конфликт със Запада посредством започването на войната в Украйна.
Книгата е атакувана в съда от няколко бележити милиардери. Защо съгласно вас това се случва?
Една доста забавна журналистическа методика има в тази книга. Практически Путин, което е особено за диктаторите, последователно, само че по някакъв неминуем метод, повече или по-малко влиза в спор с най-близкото си обграждане. И Катрин Белтън – авторката на книгата, пък от своя страна стартира диалози точно с хората на Путин, с хората от неговото обграждане сега, само че другояче те към този момент не са му по този начин доближени и имат предпочитание.
Да опишат?
Да, да създадат повече или по-малко разкрития. Tези разкрития като в пъзел се подреждат едно до друго и чертаят общата картина. Всеки е подготвен да каже нещо, само че когато се види общата картина, доста от тези хора се стряскат, доста от тези хора се стряскат и те стартират, несъмнено, да търсят метод да кажат, че това не е по този начин, че те нямат присъединяване в построяването на тази плашеща картина с връщането на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на власт в Русия. И по тоя метод се пробват посредством съда и по други способи в това число, по този начин да се каже, да опитат да показват закъсняла преданост към Путин.
Къде се намират хората на Путин съгласно следствията на Катрин Белтън? Освен че, казахме, това са негови доближени, хора, които към този момент обаче са се отдръпнали от него. Къде могат да се срещнат?
Генерално е мъчно да кажем, само че обща наклонност е, че те са на Запад, и това е и целият абсурд. Битката със Запада, със Западния свят става по този начин да се каже от вътрешната страна, когато от Русия непрекъснато има експорт са капитали там, посредством които вероятно се корумпират институции и хора, и експорт и в действителност експорт на самия хайлайф, който избира, естествено, да живее в Западния свят, а не в Русия.
Така че дори руснаците стартират да назовават Лондон " Лондонград “, т.е. нещо към този момент прекомерно съветско. И изключително книгата приказва за това по какъв начин точно в Лондон режимът на Путин е проникнал надълбоко в институциите, в правосъдните институции, въздейства върху развиването на процесите, на правосъдните процеси и изобщо посредством капиталови стратегии и така нататък го завладява Запада от вътрешната страна. И това е тази остаряла борба, която на времето Съветският съюз и доближените му тогава страна, измежду които бяхме и ние, водеше със Западния свят – така наречен Студена война.
И ние имахме огромната вяра, че 1989 година, когато падна Берлинската стена, поставя по кротичък метод завършек на тази Студена война и че тя няма да се трансформира в гореща, и че вторият огромен тоталитаризъм след фашизма, а точно комунизмът в Европа, ще си отиде по един метод човечен, без кръв. Оказа се, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) изобщо не е имала такива планове. Само е изчаквала известно време, била се е снишила, както споделяше Тодор Живков на времето, с цел да може още веднъж да пристигна нейното време. И то идва точно когато тя интегрира Путин във властта и го слага на тази основна роля. Защото в действителност книгата в огромната си част демонстрира по какъв начин Путин съумява в това число и поради поддръжката на Елцин да влезе в Кремъл и посредством него да влезе и Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Г-н Лозанов, по какъв начин разчитате наличието на посланика на Русия в България на празника на Съединението в Пловдив, по какъв начин разчитате наличието на Елеонора Митрофанова, и то до президента Румен Радев? Тя се намираше там, зад него.
Да, по този начин е. Вижте, вие добре свързвате някак си тази тематика с тематиката за книгата, тъй като една от доста ясните цели на тази агресия на Русия е България. Само че за благополучие, до момента в който в Украйна войната е кървава, в България се води хибридна война. Има мощна агитация и гласове, с които тя звучи – пропутинова агитация, не проруска и не е въпрос на русофилия. Много пъти би трябвало да споделям това, тъй като някак си все се не помни. Има приемане на режима на Путин или предпочитание да се оказва опозиция против него от една прозападна позиция. Това е спорът, оста на спора. Оста на спора не е русофилия и русофобия. Но това е в скоби. И в тази рамка се преглеждат и дейностите на дипломат Митрофанова, която доста интензивно се намеси през последно време в българската политика, дава доста безапелационни знаци, а неведнъж и в прав текст декларира съветските ползи по отношение на България. И тъй като е забавно нейното наличие на празника на Съединението освен единствено по себе си, а в параленост с това, че тя не пожела да отиде на празника на 3 март, демонстративно.
Точно по този начин. Но се появи на празника на Съединението.
Да.
И дано кажем на нашите слушатели, че тя не е отзована от България като дипломат.
Не е отзована, несъмнено.
И тази поява, както е в дипломатическия език – всеки жест, всяко деяние би трябвало да бъде разчитано. То носи своите смисли, като не е наложително по този начин да се каже те да бъдат директно изречени, тъй че тя от дълго време, знаем, прави това, а пък могат да бъдат тълкувани. И тълкуванията са две вероятни съгласно мен. Едното е и това, което вие казахте – че след промяната на властта под егидата на президента Радев ние може би към този момент не изглеждаме неприятелска страна в очите на Кремъл и тя по този метод желае да показва това. Като това по този начин звучи сякаш нещо положително може да се откри в това, само че в този случай значи единствено едно – че са се върнали и че имат от Кремъл вяра, че ще се върнат избрани зависимости. Защото дано не се заблуждаваме, още от Руско-турската война, та до ден сегашен Русия е имала своите ползи, лични ползи във връзка с България, а напълно не предпочитание да брани нашите ползи.
Какви зависимости могат да се върнат, господин Лозанов, защо говорите?
Ами най-първите са газовите, по този начин да кажа. Вие знаете, че руснаците трансфораха газа в оръжие, сходно на тези, които употребяват в Украйна. Защото задачата и на войната в Украйна и изобщо във връзка с Запада, на борбата на Кремъл е оптимално да може да се появят държавни управления с пропутинова ориентировка. Това е задачата. Това да се постави в Украйна, а в България може да пристигна такова и без руснаците да водят, както в Украйна, война. Така да се каже, да завоюват войната без да я водят и да се появи в България държавно управление с пропутинова ориентировка. В този смисъл, наближаващите избори ще бъдат доста значим тест за степента, в която съветската агитация е проникнала в България и е повлияла на вота. И в това отношение забавно е второто допустимо тълкувание за наличието на дипломат Митрофанова на празника на Съединението.
Да, какво е то?
Известно е, че Русия на времето по никакъв метод не е удовлетворена от Съединението, тъй като това поставя завършек на вярата за фактическо доминиране, нейно доминиране, в това число съветският цар да се трансформира в княз на България в този интервал. Тя напълно не се отхвърля тогава от това след войната да може да владее, по този начин да се каже, България, тя да бъде подчинена на нейните ползи, на нейното доминиране. И дори когато се афишира Съединението, тогава в Княжество България цялата войска е под съветско командване, в армията се приказва на съветски и така нататък, и тогава Русия споделя, че дава подобен знак, че няма да пречи, в случай че някой не е удовлетворен и се усеща обиден от Съединението. Това е директно тласкане на Турция тогава да се опита да попречи на Съединението на България и да отстоява личните си ползи – същата тая Турция, с която Русия до неотдавна води война, която ние одобряваме, че е била в интерес на българските национални ползи. И в този момент, когато Митрофанова се появява точно на Съединението, това е едно увещание или може да се чете – хайде по този начин да кажем, като едно увещание, че руснаците имат своите искания към България и предпочитание да бъде доминирана, и че те няма да се съгласят България да води самостоятелна политика, както е ставало по време на Съединението, когато те са реагирали по този метод на тази най-важна и празнична дата, една от най-важните и празнични дати в нашата история, която дата не е по посока на подчинението на съветските ползи, а противоположното.
Г-н Лозанов, споменахте и изборите, които ни предстоят наесен. Скоро в нашия радиоефир пред сътрудника Цоня Събчева вие коментирахте слоганите, апелите на партиите, които виждаме, които имаме на хоризонта. Но седем дни след старта на предизборната акция – през днешния ден се навършва тъкмо една седмица, какво наблюдавате вие? Виждаме ли нещо друго?
Не, нямам чувство, че акцията създава нещо лично, по този начин да се каже, по време на самата акция нещо да се случва. По-скоро това са инерции, които не престават, ние ги знаем. И тъй като е акция, не е добре да ги посочваме съответно партиите в една или в друга посока. Така да се каже, теренът е разпределен към този момент и всеки стои на личното си място и се пробва от това място да печели гласоподаватели, несъмнено. Кампанията е общо взето отрицателна, приказва се доста повече против, в сравнение с в името на нещо, най-малко към този момент по този начин звучат гласовете.
Трябва да кажа – това е и въз основата на опита дотук през последните години – тази взаимност " против “ дава кратковременен резултат и може да завоюва краткотрайно избор, само че тя не дава база за устойчиво ръководство на властта в България. И по тази причина съгласно мен доста по-важно е в този момент да се чуят гласове " за “, да се застане зад нещо. И моята вяра е, че ще се чуят ясни поръчки и гласове за опазване на прозападната ориентировка, освен като девиз, а като съответни дейности, които да се заявяват по време на акцията и че тази ориентировка точно ще бъде подкрепена от гласоподавателя, тъй като това е въпрос не на продобиване на едни или други избори, това е въпросът за ориста на България. Най-голямото ни достижение след 1989 година беше това, че се опитвахме и значително успявахме да се интегрираме в свободния свят. А в този момент на тези избори има риск да загубим тази ориентировка.
Предстои забавен диалог в радиоефира ни. Ще се фокусираме в идващите минути върху една книга, която беше към този момент показана в София през юни месец, а точно книгата, която се трансформира в същински бестселър – " Хората на Путин “. Тя следва да бъде показана и в град Пловдив на 9 септември. В книгата една проверяваща журналистка, някогашен сътрудник в Москва, документира смайващото присвояване на властта и завладяването на правосъдната система от страна на Владимир Путин и неговите сътрудници и доближени. Г-н Лозанов, за какво книгата " Хората на Путин “ се трансформира в едно от най-търсените заглавия за годината?
По две аргументи. Първо, поради цената на самата книга и второ – поради общия геополитически подтекст, в който сега е светът, и към който книгата дава доста забавни гледни точки и отговори. Защото в действителност книгата вие вярно казахте, че се занимава с влизането и окупирането на Путин във властта, по какъв начин това става, посредством какви механизми и така нататък Но Путин е единствено едно персонално лице на връщането във властта на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), на която организация Путин е ученик преди рухването на Берлинската стена. И в действителност се оказва, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е превзела властта в локална Русия за да реставрира Съветския режим или постсъветски, в една точка изключително – във войната и враждата със Запада, да трансформира Запада още веднъж в собствен зложелател и да стартира битката с него, част от която, дори към този момент можем да кажем горещата фаза от която към този момент е войната в Украйна.
Така че това е един повсеместен развой, който е почнал от дълго време, и по този начин внезапно войната в Украйна става детайл от една доста по-голяма геополитическа тактика. И книгата хвърля светлина върху това. И по тази причина тя в този момент в този миг се чете с изключително напрежение, тревога и интерес, несъмнено, този развой не е равен. В началото Путин още има упоритостта да трансформира Русия в една втора Америка, по този начин да се каже, да я приобщи към свободния свят и по този метод да декларира нейната геополитическа значителност. Постепенно обаче, точно вследствие на мисленето и на упоритостите на " Държавна сигурност “ стартира да влиза в борба със Запада, в дълъг интервал подмолна, посредством така наречен хибридна война, която както знаем, е експорт на корупция и на агитация, а пък за жалост, от февруари и в искрено предпочитание за конфликт със Запада посредством започването на войната в Украйна.
Книгата е атакувана в съда от няколко бележити милиардери. Защо съгласно вас това се случва?
Една доста забавна журналистическа методика има в тази книга. Практически Путин, което е особено за диктаторите, последователно, само че по някакъв неминуем метод, повече или по-малко влиза в спор с най-близкото си обграждане. И Катрин Белтън – авторката на книгата, пък от своя страна стартира диалози точно с хората на Путин, с хората от неговото обграждане сега, само че другояче те към този момент не са му по този начин доближени и имат предпочитание.
Да опишат?
Да, да създадат повече или по-малко разкрития. Tези разкрития като в пъзел се подреждат едно до друго и чертаят общата картина. Всеки е подготвен да каже нещо, само че когато се види общата картина, доста от тези хора се стряскат, доста от тези хора се стряскат и те стартират, несъмнено, да търсят метод да кажат, че това не е по този начин, че те нямат присъединяване в построяването на тази плашеща картина с връщането на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на власт в Русия. И по тоя метод се пробват посредством съда и по други способи в това число, по този начин да се каже, да опитат да показват закъсняла преданост към Путин.
Къде се намират хората на Путин съгласно следствията на Катрин Белтън? Освен че, казахме, това са негови доближени, хора, които към този момент обаче са се отдръпнали от него. Къде могат да се срещнат?
Генерално е мъчно да кажем, само че обща наклонност е, че те са на Запад, и това е и целият абсурд. Битката със Запада, със Западния свят става по този начин да се каже от вътрешната страна, когато от Русия непрекъснато има експорт са капитали там, посредством които вероятно се корумпират институции и хора, и експорт и в действителност експорт на самия хайлайф, който избира, естествено, да живее в Западния свят, а не в Русия.
Така че дори руснаците стартират да назовават Лондон " Лондонград “, т.е. нещо към този момент прекомерно съветско. И изключително книгата приказва за това по какъв начин точно в Лондон режимът на Путин е проникнал надълбоко в институциите, в правосъдните институции, въздейства върху развиването на процесите, на правосъдните процеси и изобщо посредством капиталови стратегии и така нататък го завладява Запада от вътрешната страна. И това е тази остаряла борба, която на времето Съветският съюз и доближените му тогава страна, измежду които бяхме и ние, водеше със Западния свят – така наречен Студена война.
И ние имахме огромната вяра, че 1989 година, когато падна Берлинската стена, поставя по кротичък метод завършек на тази Студена война и че тя няма да се трансформира в гореща, и че вторият огромен тоталитаризъм след фашизма, а точно комунизмът в Европа, ще си отиде по един метод човечен, без кръв. Оказа се, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) изобщо не е имала такива планове. Само е изчаквала известно време, била се е снишила, както споделяше Тодор Живков на времето, с цел да може още веднъж да пристигна нейното време. И то идва точно когато тя интегрира Путин във властта и го слага на тази основна роля. Защото в действителност книгата в огромната си част демонстрира по какъв начин Путин съумява в това число и поради поддръжката на Елцин да влезе в Кремъл и посредством него да влезе и Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Г-н Лозанов, по какъв начин разчитате наличието на посланика на Русия в България на празника на Съединението в Пловдив, по какъв начин разчитате наличието на Елеонора Митрофанова, и то до президента Румен Радев? Тя се намираше там, зад него.
Да, по този начин е. Вижте, вие добре свързвате някак си тази тематика с тематиката за книгата, тъй като една от доста ясните цели на тази агресия на Русия е България. Само че за благополучие, до момента в който в Украйна войната е кървава, в България се води хибридна война. Има мощна агитация и гласове, с които тя звучи – пропутинова агитация, не проруска и не е въпрос на русофилия. Много пъти би трябвало да споделям това, тъй като някак си все се не помни. Има приемане на режима на Путин или предпочитание да се оказва опозиция против него от една прозападна позиция. Това е спорът, оста на спора. Оста на спора не е русофилия и русофобия. Но това е в скоби. И в тази рамка се преглеждат и дейностите на дипломат Митрофанова, която доста интензивно се намеси през последно време в българската политика, дава доста безапелационни знаци, а неведнъж и в прав текст декларира съветските ползи по отношение на България. И тъй като е забавно нейното наличие на празника на Съединението освен единствено по себе си, а в параленост с това, че тя не пожела да отиде на празника на 3 март, демонстративно.
Точно по този начин. Но се появи на празника на Съединението.
Да.
И дано кажем на нашите слушатели, че тя не е отзована от България като дипломат.
Не е отзована, несъмнено.
И тази поява, както е в дипломатическия език – всеки жест, всяко деяние би трябвало да бъде разчитано. То носи своите смисли, като не е наложително по този начин да се каже те да бъдат директно изречени, тъй че тя от дълго време, знаем, прави това, а пък могат да бъдат тълкувани. И тълкуванията са две вероятни съгласно мен. Едното е и това, което вие казахте – че след промяната на властта под егидата на президента Радев ние може би към този момент не изглеждаме неприятелска страна в очите на Кремъл и тя по този метод желае да показва това. Като това по този начин звучи сякаш нещо положително може да се откри в това, само че в този случай значи единствено едно – че са се върнали и че имат от Кремъл вяра, че ще се върнат избрани зависимости. Защото дано не се заблуждаваме, още от Руско-турската война, та до ден сегашен Русия е имала своите ползи, лични ползи във връзка с България, а напълно не предпочитание да брани нашите ползи.
Какви зависимости могат да се върнат, господин Лозанов, защо говорите?
Ами най-първите са газовите, по този начин да кажа. Вие знаете, че руснаците трансфораха газа в оръжие, сходно на тези, които употребяват в Украйна. Защото задачата и на войната в Украйна и изобщо във връзка с Запада, на борбата на Кремъл е оптимално да може да се появят държавни управления с пропутинова ориентировка. Това е задачата. Това да се постави в Украйна, а в България може да пристигна такова и без руснаците да водят, както в Украйна, война. Така да се каже, да завоюват войната без да я водят и да се появи в България държавно управление с пропутинова ориентировка. В този смисъл, наближаващите избори ще бъдат доста значим тест за степента, в която съветската агитация е проникнала в България и е повлияла на вота. И в това отношение забавно е второто допустимо тълкувание за наличието на дипломат Митрофанова на празника на Съединението.
Да, какво е то?
Известно е, че Русия на времето по никакъв метод не е удовлетворена от Съединението, тъй като това поставя завършек на вярата за фактическо доминиране, нейно доминиране, в това число съветският цар да се трансформира в княз на България в този интервал. Тя напълно не се отхвърля тогава от това след войната да може да владее, по този начин да се каже, България, тя да бъде подчинена на нейните ползи, на нейното доминиране. И дори когато се афишира Съединението, тогава в Княжество България цялата войска е под съветско командване, в армията се приказва на съветски и така нататък, и тогава Русия споделя, че дава подобен знак, че няма да пречи, в случай че някой не е удовлетворен и се усеща обиден от Съединението. Това е директно тласкане на Турция тогава да се опита да попречи на Съединението на България и да отстоява личните си ползи – същата тая Турция, с която Русия до неотдавна води война, която ние одобряваме, че е била в интерес на българските национални ползи. И в този момент, когато Митрофанова се появява точно на Съединението, това е едно увещание или може да се чете – хайде по този начин да кажем, като едно увещание, че руснаците имат своите искания към България и предпочитание да бъде доминирана, и че те няма да се съгласят България да води самостоятелна политика, както е ставало по време на Съединението, когато те са реагирали по този метод на тази най-важна и празнична дата, една от най-важните и празнични дати в нашата история, която дата не е по посока на подчинението на съветските ползи, а противоположното.
Г-н Лозанов, споменахте и изборите, които ни предстоят наесен. Скоро в нашия радиоефир пред сътрудника Цоня Събчева вие коментирахте слоганите, апелите на партиите, които виждаме, които имаме на хоризонта. Но седем дни след старта на предизборната акция – през днешния ден се навършва тъкмо една седмица, какво наблюдавате вие? Виждаме ли нещо друго?
Не, нямам чувство, че акцията създава нещо лично, по този начин да се каже, по време на самата акция нещо да се случва. По-скоро това са инерции, които не престават, ние ги знаем. И тъй като е акция, не е добре да ги посочваме съответно партиите в една или в друга посока. Така да се каже, теренът е разпределен към този момент и всеки стои на личното си място и се пробва от това място да печели гласоподаватели, несъмнено. Кампанията е общо взето отрицателна, приказва се доста повече против, в сравнение с в името на нещо, най-малко към този момент по този начин звучат гласовете.
Трябва да кажа – това е и въз основата на опита дотук през последните години – тази взаимност " против “ дава кратковременен резултат и може да завоюва краткотрайно избор, само че тя не дава база за устойчиво ръководство на властта в България. И по тази причина съгласно мен доста по-важно е в този момент да се чуят гласове " за “, да се застане зад нещо. И моята вяра е, че ще се чуят ясни поръчки и гласове за опазване на прозападната ориентировка, освен като девиз, а като съответни дейности, които да се заявяват по време на акцията и че тази ориентировка точно ще бъде подкрепена от гласоподавателя, тъй като това е въпрос не на продобиване на едни или други избори, това е въпросът за ориста на България. Най-голямото ни достижение след 1989 година беше това, че се опитвахме и значително успявахме да се интегрираме в свободния свят. А в този момент на тези избори има риск да загубим тази ориентировка.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ