Експерт на RAND: Войната срещу Украйна не променя света в полза на Русия
Геополитическото прогнозиране е несъвършено изкуство. По време на Студената война Съветският съюз решително твърдеше, че силите на социализма ще надделеят над упадъчния и подкупен буржоазен модел. „ Съотношението на силите “ постоянно изглеждаше, че се обръща в тяхна посока, до момента в който не се обърнеше. От своя страна американските водачи бяха сигурни, че в случай че Виетнам стане комунистически, това може да значи край за разпространяването на демокрацията в района и по света. Дори когато има необикновена изясненост за силите, които оформят геополитиката, вярното умозаключение е мъчно достижимо.
В края на 90-те години на XIX в. полският банкер Ян Блох прави популярна прогноза за ужасяващия темперамент на бъдещата война в Европа. След това той твърди, че сходна война е прекомерно разрушителна и нелогична, с цел да се мисли за нея.
Въпреки сложността на обстановката, страните основават прогнози, с цел да разработят тактика за националната си сигурност. Министерството на защитата на Съединени американски щати се пробва да планува по какъв начин може да се развие геополитическата обстановка, с цел да може да взема решения за придобивания, оперативни концепции и конструкция на силите. В Русия има сходен метод, който е регламентиран със закон за стратегическото обмисляне. Но това, което е потребно за тези държавни прогнози, не е тяхната акуратност. Те могат и да се разминат с задачата. По-скоро прогнозите разкриват какво една страна си показва като мечтано или нежелано бъдеще. А това приказва доста за това по какъв начин тя може да се държи, с цел да реализира мечтаните резултати.
През 2019-2020 година ръководех изследване, фокусирано върху съветското военно прогнозиране. Това, което установихме, е, че съгласно Русия светът се движи в една от двете съществени направления. Първата е тази, в която Съединените щати не престават да преобладават в интернационалната система по способи, които заплашват съветските ползи (напр. налагането на наказания, които лишават Русия от достъп до капитали и технологии). Втората е свят с понижено световно въздействие на Съединени американски щати, в който Русия е по-малко възпрепятствана да построява военна мощност и да въздейства върху районните и геополитическите резултати, към които се стреми. Подобно на руските си прародители, съветските анализатори са склонни да виждат последното като резултат от естествените сили, настоящи против Съединени американски щати. Все отново е належащо и упорито бутане в тази посока. Войната в Украйна е експонат. Украйна се придвижваше към Запада в политическо, военно, икономическо и културно отношение и Русия реши, че няма да реализира районната си визия без боен спор.
Вярвам, че Русия евентуално вярно е обрисувала контурите на конкуренцията, че Съединените щати и техните съдружници ще бъдат подложени на тестване в поддържането на система, която в най-голяма степен дава отговор на техните национални ползи, избрани от основните лица, вземащи решения. Бъдещето в последна сметка ще се дефинира от устойчивостта на управническите и икономическите модели на бранителите на статуквото и на кандидатите за него, като Русия и Китай. Тези модели ще бъдат подложени на идеологическа и практическа офанзива, както извън, по този начин и от вътрешни участници, които желаят да насочат съответните си страни в друга посока. Отговорното западно водачество - както обществено, по този начин и частно - ще бъде от първостепенно значение за гарантиране на жизнеспособността на системата, която понастоящем се усеща несигурна.
Как Русия построява прогнозата си
Руските прогнози стартират с разбор на световната обстановка: Какви сили ще я дефинират? Какви траектории може да поеме интернационалната система? Как те ще се отразят на динамичността на силите на водещите страни, на характера на конкуренцията сред великите сили, на софтуерното развиване и на бъдещите войни?
Русия се интересува от тези неща, тъй като те въздействат на това по какъв начин и дали Русия може да усъвършенства военния си капацитет в дълготраен проект по отношение на своите съперници. Например, в случай че Съединените щати са преобладаващ състезател със мощни и сходно мислещи съдружници, те биха могли да лимитират способността на Русия да употребява пълноценно икономическите си преимущества, да получи достъп до задграничен капитал или да се снабди с най-модерните технологии. Намаленото въздействие на Съединени американски щати, в противен случай, би улеснило Русия да усили военната си мощност и да не изостава от съперниците си. От съветска позиция това би довело до по-справедливо систематизиране на международната власт и по този метод до понижаване на равнището на опасност за Русия.
Към този разбор на световната обстановка съветските прогностици прибавят характерни военни прогнози, като да вземем за пример световното развиване на въоръженията и развиването и разположението на силите. Всичко това се сплотява под формата на „ VPO “ - съветски термин за световната военно-политическа обстановка. VPO разказва вероятността, характера и театъра на бъдеща война на великите сили, откакто се вземат поради стратегическите благоприятни условия на Русия за въздържане.
Червена линия за Русия би била обстановка, в която нейната военна мощност не би могла да възпре нахлуването на съперник с по-голям боен капацитет. Най-разпространеният съветски образец е предстоящ сюжет, може би през 2040 година, в който Съединени американски щати и техните съдружници са построили голям боеприпас от стандартни средства за прецизни удари с огромен обхват и са разположили солидна архитектура за противоракетна защита по целия свят, с цел да предотвратят благонадежден ответен съветски нуклеарен удар.
Глобализацията като главен проблем
Руските анализатори поредно настояват, че най-важната променлива през идващите двадесет години е характерът на глобализацията. Руските прогнози дефинират " интензивната глобализация " като имаща „ хегемонистичен темперамент “, при който Съединените щати преобладават в интернационалната система и са в положение " да постановат волята си на всички участници в интернационалните връзки без изключение ".
Не е изненадващо, че това е най-лошият вероятен резултат за Русия. Според прогнозата от 2018 година растежът на съветското софтуерно развиване ще бъде най-слаб в изискванията на „ интензивна глобализация “, наред с други фактори, поради резултата на западните наказания върху задграничната и съветската капиталова интензивност. Този разбор откри, че военният капацитет на Съединени американски щати - състоящ се от военни и невоенни индикатори - ще бъде с 60% по-голям от този на Русия до 2040 година И това не включва американските съдружници с висок боен капацитет като Обединеното кралство, Германия, Франция и Япония.
Резултатът? По време на война Русия ще бъде изправена пред предизвикването да победи алианс, който има подобен превес на скрита военна мощност - изключително предвид на обстоятелството, че войните на великите сили постоянно не престават доста по-дълго от предстоящото, което дава преимущество на по-силната страна в продължителния спор. Но даже и в спокойно време „ интензивната глобализация “ усилва военната опасност за Русия посредством последователното струпване на превъзхождаща военна мощ в цяла Европа и елементи от Азия и отхвърли от военни технологии, на които Русия разчита, с цел да модернизира личните си сили. Това също по този начин основава провокации за Русия, която не разполага с това, което съветските прогностици назовават „ мрежова мощ “ или „ мека мощ “, с цел да разшири въздействието си и да преследва националните си ползи.
Противоположната наклонност, която по оценка на Русия би основала най-благоприятната геополитическа среда, е „ Двуполюсност 2.0 “. „ Двуполюсността 2.0 “ съставлява разпространяване на властта към незападен блок от страни като Китай, Русия и Индия, които „ не желаят да се примирят с настояванията на Съединени американски щати за световна надмощие “. При този сюжет до 2040 година Китай надминава Съединени американски щати по боен капацитет, а разликата сред Русия и Съединени американски щати спада до 20%, съгласно гореспоменатата прогноза от 2018 година Ефектът върху американските съдружници при този сюжет е нищожен. Руските анализатори показват БРИКС (организация, която включва Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) и Шанхайската организация за съдействие като основи на такава „ незападна “ коалиция. На доктрина този блок ще има друга визия за международния ред, която е по-толерантна към автократичните режими; с течение на времето той ще стане по-мощен и авторитетен в международен мащаб и затова ще бъде по-добре квалифициран да се опълчи на опитите на Съединени американски щати да оформят интернационалната система по собствен усет. Това ще направи динамичността на силите по-благоприятна за Русия и по този метод ще понижи военната опасност.
Геополитическият сюжет „ Двуполюсност 2.0 “ допуска по-разделена Европа, което може да се случи, в случай че болшинствата в някои страни съумеят да анулират интеграционните институции, построени през последните няколко десетилетия. Това, съгласно Русия, би довело до по-малко опълчване на нейната политика и надлежно до по-малко ограничавания на икономическата ѝ активност и достъпа ѝ до технологии и капитали. Всички тези резултати са удобни за Русия, от което следва, че тя ще употребява всички принадлежности, с които разполага, с цел да подсигурява, че пророчеството за „ Двуполюсност 2.0 “ ще се сбъдне. Един от най-значимите съветски принадлежности е разказът, който не е зародил в Русия, че „ демократичните елити “ одобряват социокултурни правила, които нито дават отговор на убежденията на елементарните жители, нито водят до обществото, което тези жители желаят. Опирайки се на този роман, Русия се популяризира като бранител на по този начин наречените обичайни полезности, които са застрашени от водещите западни политически партии. Идеята е, че Русия би могла да се съюзи със съидейници, като Фидес в Унгария или Националния общ брой във Франция, на основата на отбраната на „ обичайните полезности “ и в подмяна да получи по-благосклонна външна политика от европейските страни. Най-малкото, Русия би могла да поддържа политически водачи в Европа, които може да не са другарски настроени към Русия, само че са враждебно настроени към Европейския съюз, възприеман от някои като опасност за националното завещание и дългогодишните културни правила.
Според съветската версия за нахлуването в Украйна през февруари 2022 година войната е принудителен, само че нужен подтик в посока на нов ред, наподобяващ „ Двуполюсност 2.0 “. Русия вижда себе си в авангарда на възобновяване на равновесието в интернационалната система, която е излязла от равновесие заради историческото отклоняване на американската надмощие. Предполагаше се, че съветските военни дейности ще изолират Евразия от Запада и ще разрешат на Русия да играе водеща политическа, военна, икономическа и културна роля в своя район с поддръжката (или безмълвното съгласие) на Китай, Индия и други страни. След това, през идващите две десетилетия, интернационалното въздействие на тези страни щеше да улесни възхода на една по-малко хомогенна интернационална система и да понижи американското владичество.
Но дали войната в Украйна е дейно средство за реализиране на тези цели? Първо, не е ясно дали Русия може да завоюва без забележителна готовност, която Кремъл наподобява желае да избегне към този момент. Второ, съветските загуби на персонален състав и материали през първите четири месеца на войната явно са обилни. Запасите от стандартни ракети с отдалечен обхват на деяние - главният дирек на стратегическото неядрено въздържане - са намалели. Въпреки че не е известно тъкмо какъв брой от най-модерните си ракети е изразходвала Русия, съгласно сведенията ще са нужни години, с цел да се заменят тези загуби. Освен това Съединените щати не престават да бъдат водещ участник в отговора на нашествието. Ръководеният от Съединени американски щати съюз, който съветските прогностици считат за толкоз нездравословен, в действителност е станал по-сплотен и мощен с присъединението на Финландия и Швеция към НАТО.
Срещу Русия бяха въведени наказания, макар че степента на тяхното влияние продължава да се изследва. Една от основните области, които би трябвало да се следят, ще бъде въздействието на оповестения надзор върху износа на технологии. Достъпът до технологии беше сериозен фактор, посочен от съветските планирани специалисти. Тяхното пояснение за намаляването на военния капацитет през 2040 година при сюжета на интензивна глобализация беше, че Съединените щати ще убедят основни страни да откажат на Русия достъп до търсените от нея технологии. Всъщност първичните разбори на изгубеното съветско съоръжение в Украйна разкриха какъв брой подвластно е то от западни съставни елементи.
Китай и Индия, несъмнено, не са изоставили Русия. Изборът на Индия да се въздържи в резолюциите, осъждащи съветската офанзива, не е безусловно неочакван поради историята на двете страни. Стратегическото партньорство на Китай с Русия също по този начин не би разрешило спиране на връзките, даже в случай че Китай вижда дейностите на Русия в Украйна като дестабилизиращи и проблематични в редица връзки. В това отношение съществува известно сходство на съветската визия за незападен блок от страни, устойчиви на господството на Съединени американски щати, само че войната в Украйна към момента не дава явни признаци за удобна смяна към световно преустрояване в интерес на Русия.
Заключителна прогноза: Дългосрочна борба на волята
Продължаващото доминиране на Съединени американски щати в интернационалната система евентуално ще докара до отрицателни стопански и военни резултати за Русия през идващите две десетилетия. Не може да се изключи директна приложимост на военна мощ против Съединени американски щати или НАТО, само че съветските разбори - и изказванията на самия Путин - са много ясни във връзка с огромната разлика в мощта на двете страни и губещите последствия от нуклеарна война. Следователно Русия се стреми към ново политическо управление в западния свят, което да не поддържа статукво, което може да изолира Русия от капитала и технологиите, от които се нуждае, с цел да реализира сигурност и разцвет в дълготраен проект.
Но разполага ли Русия със средствата за реализиране на тази визия? Общата разлика в мощта на НАТО и Русия е голяма, а понастоящем Съединените щати разполагат със постоянна система от съюзи и партньорства както в Европа, по този начин и в Азия. В кратковременен проект Русия не може да се съпоставя с американската „ мрежова мощ “. Така че триумфът на Русия ще зависи частично от това дали Съединени американски щати и техните съдружници ще създадат скъпоструващи неточности във вътрешната и външната политика, които ще навредят на личния им престиж. Успехът би могъл да зависи и от продължаващата непоклатимост на Китай и Индия и тяхната подготвеност с течение на времето да оспорват позициите на Съединени американски щати в международните каузи.
Тъй като съревнованието евентуално ще се върти колкото към социално-културни, толкоз и към военни въпроси, съветските кандидати ще се стремят да се възползват от недоволството на групи, които могат да симпатизират на хрумвания като авторитаризъм, сфери на въздействие и „ обичайни “ полезности или които най-малко са агностици по тези въпроси. Съединените щати и техните съдружници би трябвало да чакат усилване на политическата, икономическата и осведомителната борба без контрактувани правила. Използвайки ограничения под прага на войната, Русия евентуално ще подкопае доверието в държавните управления, които се опълчват на „ естествения преход “ към по-самоуверена система, която пренебрегва ерозията на демократичните правила. Залогът е явен. С течение на времето всяко прекосяване към „ Двуполюсност 2.0 “ може да има редица последствия за бранителите на Съединени американски щати и съдружниците, най-съществената от които би била образуването на блок, задоволително авторитетен, с цел да подхрани растежа на един свят с по-малко политическа независимост и стопански разцвет, в сравнение с съществува през днешния ден. /БГНЕС
---------------
Клинт Рийч е политически анализатор в корпорацията RAND. Неговият разбор е оповестен в The National Interest.
В края на 90-те години на XIX в. полският банкер Ян Блох прави популярна прогноза за ужасяващия темперамент на бъдещата война в Европа. След това той твърди, че сходна война е прекомерно разрушителна и нелогична, с цел да се мисли за нея.
Въпреки сложността на обстановката, страните основават прогнози, с цел да разработят тактика за националната си сигурност. Министерството на защитата на Съединени американски щати се пробва да планува по какъв начин може да се развие геополитическата обстановка, с цел да може да взема решения за придобивания, оперативни концепции и конструкция на силите. В Русия има сходен метод, който е регламентиран със закон за стратегическото обмисляне. Но това, което е потребно за тези държавни прогнози, не е тяхната акуратност. Те могат и да се разминат с задачата. По-скоро прогнозите разкриват какво една страна си показва като мечтано или нежелано бъдеще. А това приказва доста за това по какъв начин тя може да се държи, с цел да реализира мечтаните резултати.
През 2019-2020 година ръководех изследване, фокусирано върху съветското военно прогнозиране. Това, което установихме, е, че съгласно Русия светът се движи в една от двете съществени направления. Първата е тази, в която Съединените щати не престават да преобладават в интернационалната система по способи, които заплашват съветските ползи (напр. налагането на наказания, които лишават Русия от достъп до капитали и технологии). Втората е свят с понижено световно въздействие на Съединени американски щати, в който Русия е по-малко възпрепятствана да построява военна мощност и да въздейства върху районните и геополитическите резултати, към които се стреми. Подобно на руските си прародители, съветските анализатори са склонни да виждат последното като резултат от естествените сили, настоящи против Съединени американски щати. Все отново е належащо и упорито бутане в тази посока. Войната в Украйна е експонат. Украйна се придвижваше към Запада в политическо, военно, икономическо и културно отношение и Русия реши, че няма да реализира районната си визия без боен спор.
Вярвам, че Русия евентуално вярно е обрисувала контурите на конкуренцията, че Съединените щати и техните съдружници ще бъдат подложени на тестване в поддържането на система, която в най-голяма степен дава отговор на техните национални ползи, избрани от основните лица, вземащи решения. Бъдещето в последна сметка ще се дефинира от устойчивостта на управническите и икономическите модели на бранителите на статуквото и на кандидатите за него, като Русия и Китай. Тези модели ще бъдат подложени на идеологическа и практическа офанзива, както извън, по този начин и от вътрешни участници, които желаят да насочат съответните си страни в друга посока. Отговорното западно водачество - както обществено, по този начин и частно - ще бъде от първостепенно значение за гарантиране на жизнеспособността на системата, която понастоящем се усеща несигурна.
Как Русия построява прогнозата си
Руските прогнози стартират с разбор на световната обстановка: Какви сили ще я дефинират? Какви траектории може да поеме интернационалната система? Как те ще се отразят на динамичността на силите на водещите страни, на характера на конкуренцията сред великите сили, на софтуерното развиване и на бъдещите войни?
Русия се интересува от тези неща, тъй като те въздействат на това по какъв начин и дали Русия може да усъвършенства военния си капацитет в дълготраен проект по отношение на своите съперници. Например, в случай че Съединените щати са преобладаващ състезател със мощни и сходно мислещи съдружници, те биха могли да лимитират способността на Русия да употребява пълноценно икономическите си преимущества, да получи достъп до задграничен капитал или да се снабди с най-модерните технологии. Намаленото въздействие на Съединени американски щати, в противен случай, би улеснило Русия да усили военната си мощност и да не изостава от съперниците си. От съветска позиция това би довело до по-справедливо систематизиране на международната власт и по този метод до понижаване на равнището на опасност за Русия.
Към този разбор на световната обстановка съветските прогностици прибавят характерни военни прогнози, като да вземем за пример световното развиване на въоръженията и развиването и разположението на силите. Всичко това се сплотява под формата на „ VPO “ - съветски термин за световната военно-политическа обстановка. VPO разказва вероятността, характера и театъра на бъдеща война на великите сили, откакто се вземат поради стратегическите благоприятни условия на Русия за въздържане.
Червена линия за Русия би била обстановка, в която нейната военна мощност не би могла да възпре нахлуването на съперник с по-голям боен капацитет. Най-разпространеният съветски образец е предстоящ сюжет, може би през 2040 година, в който Съединени американски щати и техните съдружници са построили голям боеприпас от стандартни средства за прецизни удари с огромен обхват и са разположили солидна архитектура за противоракетна защита по целия свят, с цел да предотвратят благонадежден ответен съветски нуклеарен удар.
Глобализацията като главен проблем
Руските анализатори поредно настояват, че най-важната променлива през идващите двадесет години е характерът на глобализацията. Руските прогнози дефинират " интензивната глобализация " като имаща „ хегемонистичен темперамент “, при който Съединените щати преобладават в интернационалната система и са в положение " да постановат волята си на всички участници в интернационалните връзки без изключение ".
Не е изненадващо, че това е най-лошият вероятен резултат за Русия. Според прогнозата от 2018 година растежът на съветското софтуерно развиване ще бъде най-слаб в изискванията на „ интензивна глобализация “, наред с други фактори, поради резултата на западните наказания върху задграничната и съветската капиталова интензивност. Този разбор откри, че военният капацитет на Съединени американски щати - състоящ се от военни и невоенни индикатори - ще бъде с 60% по-голям от този на Русия до 2040 година И това не включва американските съдружници с висок боен капацитет като Обединеното кралство, Германия, Франция и Япония.
Резултатът? По време на война Русия ще бъде изправена пред предизвикването да победи алианс, който има подобен превес на скрита военна мощност - изключително предвид на обстоятелството, че войните на великите сили постоянно не престават доста по-дълго от предстоящото, което дава преимущество на по-силната страна в продължителния спор. Но даже и в спокойно време „ интензивната глобализация “ усилва военната опасност за Русия посредством последователното струпване на превъзхождаща военна мощ в цяла Европа и елементи от Азия и отхвърли от военни технологии, на които Русия разчита, с цел да модернизира личните си сили. Това също по този начин основава провокации за Русия, която не разполага с това, което съветските прогностици назовават „ мрежова мощ “ или „ мека мощ “, с цел да разшири въздействието си и да преследва националните си ползи.
Противоположната наклонност, която по оценка на Русия би основала най-благоприятната геополитическа среда, е „ Двуполюсност 2.0 “. „ Двуполюсността 2.0 “ съставлява разпространяване на властта към незападен блок от страни като Китай, Русия и Индия, които „ не желаят да се примирят с настояванията на Съединени американски щати за световна надмощие “. При този сюжет до 2040 година Китай надминава Съединени американски щати по боен капацитет, а разликата сред Русия и Съединени американски щати спада до 20%, съгласно гореспоменатата прогноза от 2018 година Ефектът върху американските съдружници при този сюжет е нищожен. Руските анализатори показват БРИКС (организация, която включва Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) и Шанхайската организация за съдействие като основи на такава „ незападна “ коалиция. На доктрина този блок ще има друга визия за международния ред, която е по-толерантна към автократичните режими; с течение на времето той ще стане по-мощен и авторитетен в международен мащаб и затова ще бъде по-добре квалифициран да се опълчи на опитите на Съединени американски щати да оформят интернационалната система по собствен усет. Това ще направи динамичността на силите по-благоприятна за Русия и по този метод ще понижи военната опасност.
Геополитическият сюжет „ Двуполюсност 2.0 “ допуска по-разделена Европа, което може да се случи, в случай че болшинствата в някои страни съумеят да анулират интеграционните институции, построени през последните няколко десетилетия. Това, съгласно Русия, би довело до по-малко опълчване на нейната политика и надлежно до по-малко ограничавания на икономическата ѝ активност и достъпа ѝ до технологии и капитали. Всички тези резултати са удобни за Русия, от което следва, че тя ще употребява всички принадлежности, с които разполага, с цел да подсигурява, че пророчеството за „ Двуполюсност 2.0 “ ще се сбъдне. Един от най-значимите съветски принадлежности е разказът, който не е зародил в Русия, че „ демократичните елити “ одобряват социокултурни правила, които нито дават отговор на убежденията на елементарните жители, нито водят до обществото, което тези жители желаят. Опирайки се на този роман, Русия се популяризира като бранител на по този начин наречените обичайни полезности, които са застрашени от водещите западни политически партии. Идеята е, че Русия би могла да се съюзи със съидейници, като Фидес в Унгария или Националния общ брой във Франция, на основата на отбраната на „ обичайните полезности “ и в подмяна да получи по-благосклонна външна политика от европейските страни. Най-малкото, Русия би могла да поддържа политически водачи в Европа, които може да не са другарски настроени към Русия, само че са враждебно настроени към Европейския съюз, възприеман от някои като опасност за националното завещание и дългогодишните културни правила.
Според съветската версия за нахлуването в Украйна през февруари 2022 година войната е принудителен, само че нужен подтик в посока на нов ред, наподобяващ „ Двуполюсност 2.0 “. Русия вижда себе си в авангарда на възобновяване на равновесието в интернационалната система, която е излязла от равновесие заради историческото отклоняване на американската надмощие. Предполагаше се, че съветските военни дейности ще изолират Евразия от Запада и ще разрешат на Русия да играе водеща политическа, военна, икономическа и културна роля в своя район с поддръжката (или безмълвното съгласие) на Китай, Индия и други страни. След това, през идващите две десетилетия, интернационалното въздействие на тези страни щеше да улесни възхода на една по-малко хомогенна интернационална система и да понижи американското владичество.
Но дали войната в Украйна е дейно средство за реализиране на тези цели? Първо, не е ясно дали Русия може да завоюва без забележителна готовност, която Кремъл наподобява желае да избегне към този момент. Второ, съветските загуби на персонален състав и материали през първите четири месеца на войната явно са обилни. Запасите от стандартни ракети с отдалечен обхват на деяние - главният дирек на стратегическото неядрено въздържане - са намалели. Въпреки че не е известно тъкмо какъв брой от най-модерните си ракети е изразходвала Русия, съгласно сведенията ще са нужни години, с цел да се заменят тези загуби. Освен това Съединените щати не престават да бъдат водещ участник в отговора на нашествието. Ръководеният от Съединени американски щати съюз, който съветските прогностици считат за толкоз нездравословен, в действителност е станал по-сплотен и мощен с присъединението на Финландия и Швеция към НАТО.
Срещу Русия бяха въведени наказания, макар че степента на тяхното влияние продължава да се изследва. Една от основните области, които би трябвало да се следят, ще бъде въздействието на оповестения надзор върху износа на технологии. Достъпът до технологии беше сериозен фактор, посочен от съветските планирани специалисти. Тяхното пояснение за намаляването на военния капацитет през 2040 година при сюжета на интензивна глобализация беше, че Съединените щати ще убедят основни страни да откажат на Русия достъп до търсените от нея технологии. Всъщност първичните разбори на изгубеното съветско съоръжение в Украйна разкриха какъв брой подвластно е то от западни съставни елементи.
Китай и Индия, несъмнено, не са изоставили Русия. Изборът на Индия да се въздържи в резолюциите, осъждащи съветската офанзива, не е безусловно неочакван поради историята на двете страни. Стратегическото партньорство на Китай с Русия също по този начин не би разрешило спиране на връзките, даже в случай че Китай вижда дейностите на Русия в Украйна като дестабилизиращи и проблематични в редица връзки. В това отношение съществува известно сходство на съветската визия за незападен блок от страни, устойчиви на господството на Съединени американски щати, само че войната в Украйна към момента не дава явни признаци за удобна смяна към световно преустрояване в интерес на Русия.
Заключителна прогноза: Дългосрочна борба на волята
Продължаващото доминиране на Съединени американски щати в интернационалната система евентуално ще докара до отрицателни стопански и военни резултати за Русия през идващите две десетилетия. Не може да се изключи директна приложимост на военна мощ против Съединени американски щати или НАТО, само че съветските разбори - и изказванията на самия Путин - са много ясни във връзка с огромната разлика в мощта на двете страни и губещите последствия от нуклеарна война. Следователно Русия се стреми към ново политическо управление в западния свят, което да не поддържа статукво, което може да изолира Русия от капитала и технологиите, от които се нуждае, с цел да реализира сигурност и разцвет в дълготраен проект.
Но разполага ли Русия със средствата за реализиране на тази визия? Общата разлика в мощта на НАТО и Русия е голяма, а понастоящем Съединените щати разполагат със постоянна система от съюзи и партньорства както в Европа, по този начин и в Азия. В кратковременен проект Русия не може да се съпоставя с американската „ мрежова мощ “. Така че триумфът на Русия ще зависи частично от това дали Съединени американски щати и техните съдружници ще създадат скъпоструващи неточности във вътрешната и външната политика, които ще навредят на личния им престиж. Успехът би могъл да зависи и от продължаващата непоклатимост на Китай и Индия и тяхната подготвеност с течение на времето да оспорват позициите на Съединени американски щати в международните каузи.
Тъй като съревнованието евентуално ще се върти колкото към социално-културни, толкоз и към военни въпроси, съветските кандидати ще се стремят да се възползват от недоволството на групи, които могат да симпатизират на хрумвания като авторитаризъм, сфери на въздействие и „ обичайни “ полезности или които най-малко са агностици по тези въпроси. Съединените щати и техните съдружници би трябвало да чакат усилване на политическата, икономическата и осведомителната борба без контрактувани правила. Използвайки ограничения под прага на войната, Русия евентуално ще подкопае доверието в държавните управления, които се опълчват на „ естествения преход “ към по-самоуверена система, която пренебрегва ерозията на демократичните правила. Залогът е явен. С течение на времето всяко прекосяване към „ Двуполюсност 2.0 “ може да има редица последствия за бранителите на Съединени американски щати и съдружниците, най-съществената от които би била образуването на блок, задоволително авторитетен, с цел да подхрани растежа на един свят с по-малко политическа независимост и стопански разцвет, в сравнение с съществува през днешния ден. /БГНЕС
---------------
Клинт Рийч е политически анализатор в корпорацията RAND. Неговият разбор е оповестен в The National Interest.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ