Доц. Терзиева: Важно е да има по-уважително отношение към науката
„ Генетичните фактори на имунната система, които имат отношение към боледуването, както и регулаторните механизми на имунната система, дават отговор на въпроса за какво другите хора боледуват друго от Коронавирус “. Това сподели пред БНР доцент Велислава Терзиева, шеф на Лаборатория по вирусология в УМБАЛ „ Лозенец” и теоретичен служащ в Института по биология и имунология на размножаването „ Акад. Кирил Братанов “ – Българска академия на науките.
По думите й тежкото протичане на инфекцията е обвързвано с бурна имунна реакция, която и при делта разновидността, и при уханския вид се е показва в появяването на „ цитокинова стихия “. В този случай контролът върху имунната реакция не може да бъде овладян и тя има разрушителна мощ.
Доц. Терзиева обърна внимание и на значимостта на самите рецептори в клетката. „ Не е единствено един рецепторът, когато вирусът влезе в клетката, той бива стихотворец към този момент от други рецепторни молекули, които по-нататък не престават да имат избрана функционалност. Всяка една такава молекула си има отговорник в ДНК на индивида. Вариации в тези молекули могат да дадат отражение и да пренасочат имунния отговор в една или друга посока “, акцентира специалистката.
Доц. Терзиева бе безапелационна, че тази пандемия е станала причина за натрупването на доста нови познания за естеството и характера на вируса. „ За този ковид научихме, че той също се трансформира като другите вируси, че си търси очевидно нов гостоприемник, по тази причина се ориентира към човешката популация. Междувидовото прескачане не е необичайност в еволюцията “, сподели тя.
Доц. Терзиева се спря и на тематиката за ограниченията по време на пандемията и дефинира като изключително несъответствуващи и непопулярни ограниченията по затварянето на парковете и планините при започване на пандемията, откакто е ясно, че чистият въздух и пребиваването навън са нещо доста потребно и не носят никаква щета.
„ Най-полезната мярка е носенето на маска, когато човек има признаци. А другояче за мен най-важната и много подценена мярка у нас си остава високата социална хигиена - улици, публични места, публичен превоз и така нататък Не реализираме нищо, в случай че не поддържаме добра хигиена вкъщи, на работното място, на публични места. Тази мярка важи даже да няма ковид “, уточни доцент Терзиева и добави, че като цяло в бъдеще всички ограничения ще се премислят и преоценяват.
Тя изрази мнение, че през днешния ден науката и технологиите се развиват извънредно интензивно, ето за какво не трябва да се счита, че имунизациите са били основани бързо.
По тематиката за основаването на медикаментите против ковид тя разяснява, че е невероятно за един вирус да се сътвори едно лекарство, тъй като вирусът се трансформира. Няма по какъв начин да се сътвори и единствено една ваксина, тъй като вирусите се трансформират, с цел да оцелеят, добави тя.
Доц. Терзиева напомни, че в началото са били изследвани познати медикаменти за вероятен резултат против ковид. Тя даде образец и с търсенето на ефикасни средства за лекуване на ХИВ-инфекцията, които са с друг механизъм на деяние.
„ Прилагат се групи медикаменти за поетапно прекъсване на вирусното размножаване. Важно е да се означи и това, че се вършат проби за устойчивост в това време, тъй като вирусът се променя и търси метод да избяга “, сподели специалистката.
Тя предложи хората да се имунизират, в случай че желаят да се предпазят от тежко протичане на заболяването. „ Ако хората не желаят в този момент да се имунизират, биха могли да изчакат да мине летният сезон, да си създадат тест за антитела и за клетъчен имунитет преди есента и тогава да решат дали да се имунизират “, предложи доцент Терзиева.
Тя изясни съпротивата на българина към имунизациите с неговата народопсихология.
„ Ние сме със комплицирана народопсихология, която е обусловена от нашата необикновена, друга история от тази на останалите нации. Станали сме много недоверчиви и много внимателни “, разяснява вирусоложката. Друг фактор в тази посока съгласно нея е бил и сериозният напън да се имунизираме.
Доц. Терзиева акцентира, че е доста значимо да има по-уважително отношение към достиженията на науката и в медицината, а това се реализира посредством образование в фамилията и в учебното заведение. „ Последните години бяха много тежки за хората и може би не сме стигнали до образуването на такова отношение “, позволи тя.
Доц. Терзиева показа усещането си, че пациентите идват много късно след развиването на заболяването. „ Това отношение важи и за останалите болести, българинът не си прави нужните профилактични проучвания по принцип. А нашата болница разполага с прелестни диагностични и лечебни благоприятни условия, лекарите и целият личен състав не жалят сили за пациентите си. Всички бяха извънредно натоварени, работиха на лимита на силите си - лекари, сестри, лаборанти. Трябва да създадем по този начин, че да задържаме медицинските си фрагменти “, сподели още доцент Терзиева.
По думите й тежкото протичане на инфекцията е обвързвано с бурна имунна реакция, която и при делта разновидността, и при уханския вид се е показва в появяването на „ цитокинова стихия “. В този случай контролът върху имунната реакция не може да бъде овладян и тя има разрушителна мощ.
Доц. Терзиева обърна внимание и на значимостта на самите рецептори в клетката. „ Не е единствено един рецепторът, когато вирусът влезе в клетката, той бива стихотворец към този момент от други рецепторни молекули, които по-нататък не престават да имат избрана функционалност. Всяка една такава молекула си има отговорник в ДНК на индивида. Вариации в тези молекули могат да дадат отражение и да пренасочат имунния отговор в една или друга посока “, акцентира специалистката.
Доц. Терзиева бе безапелационна, че тази пандемия е станала причина за натрупването на доста нови познания за естеството и характера на вируса. „ За този ковид научихме, че той също се трансформира като другите вируси, че си търси очевидно нов гостоприемник, по тази причина се ориентира към човешката популация. Междувидовото прескачане не е необичайност в еволюцията “, сподели тя.
Доц. Терзиева се спря и на тематиката за ограниченията по време на пандемията и дефинира като изключително несъответствуващи и непопулярни ограниченията по затварянето на парковете и планините при започване на пандемията, откакто е ясно, че чистият въздух и пребиваването навън са нещо доста потребно и не носят никаква щета.
„ Най-полезната мярка е носенето на маска, когато човек има признаци. А другояче за мен най-важната и много подценена мярка у нас си остава високата социална хигиена - улици, публични места, публичен превоз и така нататък Не реализираме нищо, в случай че не поддържаме добра хигиена вкъщи, на работното място, на публични места. Тази мярка важи даже да няма ковид “, уточни доцент Терзиева и добави, че като цяло в бъдеще всички ограничения ще се премислят и преоценяват.
Тя изрази мнение, че през днешния ден науката и технологиите се развиват извънредно интензивно, ето за какво не трябва да се счита, че имунизациите са били основани бързо.
По тематиката за основаването на медикаментите против ковид тя разяснява, че е невероятно за един вирус да се сътвори едно лекарство, тъй като вирусът се трансформира. Няма по какъв начин да се сътвори и единствено една ваксина, тъй като вирусите се трансформират, с цел да оцелеят, добави тя.
Доц. Терзиева напомни, че в началото са били изследвани познати медикаменти за вероятен резултат против ковид. Тя даде образец и с търсенето на ефикасни средства за лекуване на ХИВ-инфекцията, които са с друг механизъм на деяние.
„ Прилагат се групи медикаменти за поетапно прекъсване на вирусното размножаване. Важно е да се означи и това, че се вършат проби за устойчивост в това време, тъй като вирусът се променя и търси метод да избяга “, сподели специалистката.
Тя предложи хората да се имунизират, в случай че желаят да се предпазят от тежко протичане на заболяването. „ Ако хората не желаят в този момент да се имунизират, биха могли да изчакат да мине летният сезон, да си създадат тест за антитела и за клетъчен имунитет преди есента и тогава да решат дали да се имунизират “, предложи доцент Терзиева.
Тя изясни съпротивата на българина към имунизациите с неговата народопсихология.
„ Ние сме със комплицирана народопсихология, която е обусловена от нашата необикновена, друга история от тази на останалите нации. Станали сме много недоверчиви и много внимателни “, разяснява вирусоложката. Друг фактор в тази посока съгласно нея е бил и сериозният напън да се имунизираме.
Доц. Терзиева акцентира, че е доста значимо да има по-уважително отношение към достиженията на науката и в медицината, а това се реализира посредством образование в фамилията и в учебното заведение. „ Последните години бяха много тежки за хората и може би не сме стигнали до образуването на такова отношение “, позволи тя.
Доц. Терзиева показа усещането си, че пациентите идват много късно след развиването на заболяването. „ Това отношение важи и за останалите болести, българинът не си прави нужните профилактични проучвания по принцип. А нашата болница разполага с прелестни диагностични и лечебни благоприятни условия, лекарите и целият личен състав не жалят сили за пациентите си. Всички бяха извънредно натоварени, работиха на лимита на силите си - лекари, сестри, лаборанти. Трябва да създадем по този начин, че да задържаме медицинските си фрагменти “, сподели още доцент Терзиева.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ