Газовете, които разрушават озоновия слой, може би са предизвикали екстремно затопляне на Арктика
Газовете, които унищожават озоновия пласт може би са предизвикали съвсем половината от последствията от климатичните промени, следени в Арктика от 1955г. до 2005г., оповестява сп. „ Нейчър ”.
Това изобретение може да помогне за обяснението на непропорционалния мащаб на климатичните промени в този район, които от дълго озадачават учените. Арктика се затопля повече от два пъти по-бързо от останалия свят – феномен, прочут като „ Арктическо увеличаване ” – и губи морски лед с поразително движение.
Според Марк Ингланд, климатолог в Института по океанография на Скрипс в Ла Джола, Калифорния, веществата, които унищожават озоновия пласт, в това число хлорфлуорвъглеводороди, са познати с това, че затоплят атмосферата хиляди пъти по-бързо от въглеродния двуокис. Повечето изследвания за тези химични субстанции са фокусирани върху въздействието им върху защитния озонов пласт на планетата Земя – изключително над Южното полукълбо, където точно те са повода за образуването на антарктическата озонова дупка.
Ингланд и неговите сътрудници сравнили климатични симулации както със, по този начин и без всеобщите излъчвания на хлорфлуорвъглеводороди, почнали през 50те години на 20ти век. Без химичното вещество, симулациите посочили приблизително арктическо стопляне от 0.82°C. Когато е било регистрирано наличието на озоноворазрушаващи съединения, това число е скочило до 1.59°C. Изследователите видели сходни трагични разлики при симулациите и в покритието на морския лед.
„ Екипът на Ингланд е направил деликатно изследване по един модел. Мисля, че има доста смисъл. ”, споделя Марика Холанд, климатолог в Националният център за атмосферни проучвания в Боулдър, Колорадо. Тя споделя, че затоплящият резултат на озоноразрушаващите субстанции в атмосферата е добре документирано събитие. Холанд обаче отбелязва, че заради сложността на климатичните модели е мъчно да се каже сигурно каква е точната степен на въздействието върху Арктика.
Според Сюзан Страхан, атмосферен академик от центъра за галактически полети на Годард на НАСА в Грийнбелт, Мериленд, работата е „ забавна и провокативна ”, само че към момента не е уверена в заключенията, до които е довела. Нейното мнение е, че доста по-убедителен мотив би било екипът да успее да даде ясно физическо пояснение за тези покачвания.
Глобалните концентрации на хлорфлуорвъглеводороди се утежняват от началото на хилядолетието. Според Сесилия Битц, климатолог от Университета на Вашингтон в Сиатъл, макар че доста други фактори въздействат на „ Арктическото увеличаване ”, резултатите от изследването сочат, че могат да бъдат взети ограничения за забавянето на тези климатични промени, защото озоноразрушаващите субстанции не престават да напущат атмосферата. /dnews.bg
Това изобретение може да помогне за обяснението на непропорционалния мащаб на климатичните промени в този район, които от дълго озадачават учените. Арктика се затопля повече от два пъти по-бързо от останалия свят – феномен, прочут като „ Арктическо увеличаване ” – и губи морски лед с поразително движение.
Според Марк Ингланд, климатолог в Института по океанография на Скрипс в Ла Джола, Калифорния, веществата, които унищожават озоновия пласт, в това число хлорфлуорвъглеводороди, са познати с това, че затоплят атмосферата хиляди пъти по-бързо от въглеродния двуокис. Повечето изследвания за тези химични субстанции са фокусирани върху въздействието им върху защитния озонов пласт на планетата Земя – изключително над Южното полукълбо, където точно те са повода за образуването на антарктическата озонова дупка.
Ингланд и неговите сътрудници сравнили климатични симулации както със, по този начин и без всеобщите излъчвания на хлорфлуорвъглеводороди, почнали през 50те години на 20ти век. Без химичното вещество, симулациите посочили приблизително арктическо стопляне от 0.82°C. Когато е било регистрирано наличието на озоноворазрушаващи съединения, това число е скочило до 1.59°C. Изследователите видели сходни трагични разлики при симулациите и в покритието на морския лед.
„ Екипът на Ингланд е направил деликатно изследване по един модел. Мисля, че има доста смисъл. ”, споделя Марика Холанд, климатолог в Националният център за атмосферни проучвания в Боулдър, Колорадо. Тя споделя, че затоплящият резултат на озоноразрушаващите субстанции в атмосферата е добре документирано събитие. Холанд обаче отбелязва, че заради сложността на климатичните модели е мъчно да се каже сигурно каква е точната степен на въздействието върху Арктика.
Според Сюзан Страхан, атмосферен академик от центъра за галактически полети на Годард на НАСА в Грийнбелт, Мериленд, работата е „ забавна и провокативна ”, само че към момента не е уверена в заключенията, до които е довела. Нейното мнение е, че доста по-убедителен мотив би било екипът да успее да даде ясно физическо пояснение за тези покачвания.
Глобалните концентрации на хлорфлуорвъглеводороди се утежняват от началото на хилядолетието. Според Сесилия Битц, климатолог от Университета на Вашингтон в Сиатъл, макар че доста други фактори въздействат на „ Арктическото увеличаване ”, резултатите от изследването сочат, че могат да бъдат взети ограничения за забавянето на тези климатични промени, защото озоноразрушаващите субстанции не престават да напущат атмосферата. /dnews.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ