„Галъп“: 48% от българите харесват 3 март и 24 май, но самата промяна на националния празник почти няма подкрепа
„ Галъп интернешънъл болкан “ ревизира отношението към наличните към началото на август направления на евентуална конституционна смяна.
Изводите са от августовското издание на постоянната самостоятелна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “. Изследването е извършено посредством изявление „ лице в лице “ с таблети в интервала 3-11 август измежду 807 пълнолетни българи.
Липсата на изключително детайлна информация, измененията в придвижване, както и предстоящо ниското равнище на осведоменост , изключително в летния сезон, вършат данните по-скоро пробни, а и не разрешават изключително съответни формулировки на въпросите. Но, по този начин или другояче, усещане прави по-високото равнище на увереност, когато става дума за промени, свързани с овластяване на жителите или с промени в правосъдната система, и по-високи равнища на съмнение и на отказване, когато става дума за понижаване на президентските пълномощия. Вероятно настоящата известност на президента оказва въздействие, а следва да се има поради също, че тематиките, свързани със правосъдната промяна, са налагани от години на фона и на без друго ниски равнища на доверие към правосъдната система.
Сериозна опозиция среща добилата известност теза за смяна на националния празник . Идеите за повече толериране на двойното поданство в политическите институции очевидно също се натъкват на инстинктивна страх.
Например, 61,3% се съгласяват, а 12,2% не се съгласяват, че е добре всеки да има право да подава самостоятелна конституционна тъжба, т.е. всеки български жител да може да се обръща към Конституционния съд.
Снимка: „ Галъп интернешънъл болкан “
Цели 49,7% не демонстрират никакъв инстинкт за това дали е добре Висшият правосъден съвет да се раздели на две – съдийски съвет и прокурорски съвет.
35,5% са на този стадий „ за “, 14,8% са все още „ срещу “. Идеята хора с двойно поданство да имат право да бъдат министри и депутати в България среща ясна интуитивна рецензия: 65% не се съгласяват с такава вероятност, а 17,5% се съгласяват. Останалите не могат да отговорят. 29% са „ за “ да се понижат пълномощията на президентите у нас при съставянето на служебни държавни управления, само че 44,3% са „ срещу “. Останалите не могат да образуват мнение.
Този публичен инстинкт се удостоверява и в отговора на въпроса за пълномощията на президентите във връзка с правосъдната власт: 38,5% са негативно настроени към концепцията за тяхното понижаване, против 34,4% позитивно настроени, а останалите не могат да образуват ясно мнение. По този индикатор ясни публични позиции на процедура липсват – проличава комплициране и по-скоро принуда. Явен е инстинктът обаче във връзка с основните прокурори у нас: 56,2% одобряват най-общо понижаване на пълномощията им, а 17,4% са срещу това. Останалите се двоумят.
Кой да е националният празник на България
Въпросът за националния празник също беше пробно тестван. Добре би било по тематиката да се чуят другите претекстове и други проучвателен институти да покажат своите трактовки по тематиката, в това число отвън летния сезон. Но на първо четене не се вижда сериозна степен на несъгласие в всеобщото схващане сред трети март и двадесет и четвърти май, а самата смяна на националния празник не среща съвсем никаква поддръжка. Въвеждащият, допустимо най-общ, нереален и в това време персонален, въпрос кой от двата празника се харесва повече демонстрира следната картина: 33% посочват трети март, а 10,7% посочват двадесет и четвърти май. 48% са в „ междинната “ алтернатива от вида одобрявам ги еднообразно , само че има и 2,4%, които не харесват нито един от двата празника. Останалите не могат да отговорят.
Снимка: „ Галъп интернешънъл болкан “
Както може да се чака, измежду огромните електорати известни вариации има измежду тези на Движение за права и свободи и „ Демократична България “, само че в общи линии структурата на мненията не демонстрира трагични разлики по електорати.
Снимка: „ Галъп интернешънъл болкан “
Последното се потвърждава и в директното запитване от вида „ оставяме или променяме датата и с коя друга “. 69,3% одобряват оставането на трети март, а общо 14% се разпределят в разнообразни други варианти всред формалните празници, свързани с националната история: 9,6% желаят промяна с двадесет и четвърти май, 3% – с шести септември, а 1,4% – с двадесет и втори септември. Останалите не могат да отговорят.
Данните са част от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “. Изследването е проведено между 3 и 11 август 2023 година измежду 807 души по метода „ лице в лице “ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е еднакъв на към 54 хиляди души.
Изводите са от августовското издание на постоянната самостоятелна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “. Изследването е извършено посредством изявление „ лице в лице “ с таблети в интервала 3-11 август измежду 807 пълнолетни българи.
Липсата на изключително детайлна информация, измененията в придвижване, както и предстоящо ниското равнище на осведоменост , изключително в летния сезон, вършат данните по-скоро пробни, а и не разрешават изключително съответни формулировки на въпросите. Но, по този начин или другояче, усещане прави по-високото равнище на увереност, когато става дума за промени, свързани с овластяване на жителите или с промени в правосъдната система, и по-високи равнища на съмнение и на отказване, когато става дума за понижаване на президентските пълномощия. Вероятно настоящата известност на президента оказва въздействие, а следва да се има поради също, че тематиките, свързани със правосъдната промяна, са налагани от години на фона и на без друго ниски равнища на доверие към правосъдната система.
Сериозна опозиция среща добилата известност теза за смяна на националния празник . Идеите за повече толериране на двойното поданство в политическите институции очевидно също се натъкват на инстинктивна страх.
Например, 61,3% се съгласяват, а 12,2% не се съгласяват, че е добре всеки да има право да подава самостоятелна конституционна тъжба, т.е. всеки български жител да може да се обръща към Конституционния съд.
Снимка: „ Галъп интернешънъл болкан “ Цели 49,7% не демонстрират никакъв инстинкт за това дали е добре Висшият правосъден съвет да се раздели на две – съдийски съвет и прокурорски съвет.
35,5% са на този стадий „ за “, 14,8% са все още „ срещу “. Идеята хора с двойно поданство да имат право да бъдат министри и депутати в България среща ясна интуитивна рецензия: 65% не се съгласяват с такава вероятност, а 17,5% се съгласяват. Останалите не могат да отговорят. 29% са „ за “ да се понижат пълномощията на президентите у нас при съставянето на служебни държавни управления, само че 44,3% са „ срещу “. Останалите не могат да образуват мнение.
Този публичен инстинкт се удостоверява и в отговора на въпроса за пълномощията на президентите във връзка с правосъдната власт: 38,5% са негативно настроени към концепцията за тяхното понижаване, против 34,4% позитивно настроени, а останалите не могат да образуват ясно мнение. По този индикатор ясни публични позиции на процедура липсват – проличава комплициране и по-скоро принуда. Явен е инстинктът обаче във връзка с основните прокурори у нас: 56,2% одобряват най-общо понижаване на пълномощията им, а 17,4% са срещу това. Останалите се двоумят.
Кой да е националният празник на България
Въпросът за националния празник също беше пробно тестван. Добре би било по тематиката да се чуят другите претекстове и други проучвателен институти да покажат своите трактовки по тематиката, в това число отвън летния сезон. Но на първо четене не се вижда сериозна степен на несъгласие в всеобщото схващане сред трети март и двадесет и четвърти май, а самата смяна на националния празник не среща съвсем никаква поддръжка. Въвеждащият, допустимо най-общ, нереален и в това време персонален, въпрос кой от двата празника се харесва повече демонстрира следната картина: 33% посочват трети март, а 10,7% посочват двадесет и четвърти май. 48% са в „ междинната “ алтернатива от вида одобрявам ги еднообразно , само че има и 2,4%, които не харесват нито един от двата празника. Останалите не могат да отговорят.
Снимка: „ Галъп интернешънъл болкан “ Както може да се чака, измежду огромните електорати известни вариации има измежду тези на Движение за права и свободи и „ Демократична България “, само че в общи линии структурата на мненията не демонстрира трагични разлики по електорати.
Снимка: „ Галъп интернешънъл болкан “ Последното се потвърждава и в директното запитване от вида „ оставяме или променяме датата и с коя друга “. 69,3% одобряват оставането на трети март, а общо 14% се разпределят в разнообразни други варианти всред формалните празници, свързани с националната история: 9,6% желаят промяна с двадесет и четвърти май, 3% – с шести септември, а 1,4% – с двадесет и втори септември. Останалите не могат да отговорят.
Данните са част от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “. Изследването е проведено между 3 и 11 август 2023 година измежду 807 души по метода „ лице в лице “ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е еднакъв на към 54 хиляди души.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ