Само за 7 месеца увеличихме приходите със 7.73 милиарда
Г-н Василев, къде сме застанали сега - сред две години или сред две столетия, в случай че се изразим по едно заглавие на Збигнев Бжежински?
- Аз не знам дали би трябвало да влагаме чак подобен драматизъм в смяната, която се случва. Истината е, че постепенно и систематично започваме да затягаме контролните функционалности на страната. Правилата стартират да стават идентични за всички и това стартира да се усеща, тъй като имаме опция да финансираме по-добре просветителната и обществената система. Започна да се случва това, за което българите гласоподаваха, влизайки в Европейския съюз.
Правим това изявление безусловно минути, откакто в Народното събрание мина разискването на обезщетенията. Става дума за едни колосални пари – към два милиарда лв.. Как, съгласно вас, минаха дебатите?
- Дебатите и в бюджетната комисия, и в пленарната зала минаха много колегиално, относително умерено. Имаме обезпечен доход от 1.2 милиарда над това, което беше заложено в актуализацията на бюджета, където пък бяха 2.5 милиарда лева повече. Така че действително този доход ние предложихме с акт на Народното събрание да бъде изразходват по следната скица: 750 милиона като Коронавирус добавка към пенсиите – по 60 лева на всички пенсионери през идващите 6 месеца, и 450 милиона - за преодоляване високите цени на електрическата енергия и отплата за бизнеса.
Всичко това проправя ли някаква „ пътека “ към вашата философия, по която ще извършите бюджета за 2022 година?
- Да, само че като цяло е може би по-добре да погледнем резултатите преди този момент. Без последните две седмици, за 2021 година имаме нарастване на приходите със 7.730 милиарда лева спрямо 2020 година. Което, на база 44 милиарда лева за предходната година, прави към 18 %. От една страна, това е единствено от май месец, когато заварихме обстановката нула на нула. От друга страна - при използване единствено на част от ограниченията за стягане на контрола, изсветляване на бизнеса и при настоящите данъчни ставки, ние успяхме да съберем съвсем 20% повече налози. Наистина - има растеж на стопанската система, има инфлация, само че... има един растеж от 7%, който се дължи на изсветляване на стопанската система.
При този тренд, в случай че това въпреки всичко е някаква посока, за какво се приказва за подобен огромен недостиг през 2022 година?
- Аз мисля, че следващата година ние ще успеем да влезем в маахстритските критерии, т.е. дефицитът ни без Коронавирус ограниченията да е под 3%, а с Коронавирус ограниченията - според от техния размер. Така че фискалната дисциплинираност ще бъде непокътната най-малкото, тъй като аз не съм последовател на огромните дефицити и на вземането на заеми, с които да финансираме работата на държавното управление и институциите, обществените разноски и по този начин нататък. Всичко това би трябвало да се финансира с приходите ни, с направените и импортирани от нас налози. Тазгодишните резултати от запушването на течовете и изсветляването на стопанската система приказват, че и в двете направления има запаси и те са доста съществени.
Говори се, че течовете са 10 милиарда годишно...
- Ами от май до декември единствено от събираемост имаме резултат от 7.730 милиарда лв.. А от запушването на течовете крайният резултат ще е милиард, два, три... Не е ясно още какъв брой ще е.
Значи цифрата 10 милиарда е почти правдоподобно?
- Да.
Някои критици считат, че вие по този метод ускорявате държавното начало за увеличение на преразпределянето, само че това единствено щяло да докара до увеличението на заемите. Има ли нещо правилно в тази преценка?
- Аз отново споделям - като изключим Коронавирус ограниченията, ние считаме да държим бюджета в маастрихтските параметри. Колкото до % на преразпределението - това е резултатна големина: колкото пари съберем от налозите, които няма да пипаме, толкоз пари ще похарчим. Всичко зависи от изсветляването на стопанската система. Като тук концепцията не е страната да иззема ролята на икономическите субекти. Идеята е, че имаме хронично недофинансирани обществени системи, образованието, пенсионната система, опазването на здравето...
Те са и нереформирани, което е по-лошото...
- Прав сте. Затова в съдружното съглашение ние си дадохме 6 месеца за всички тези системи - да бъдат набелязани промените и да бъдат направени плановете, тъй че до юни месец да бъдат заложени същинските политики в тези системи.
Може ли тогава да се каже, че гоните новаторски бюджет за 2022 година.
- Този бюджет, който ще забележим в края на януари, няма по какъв начин да е новаторски, просто времето за изработването му е малко - към месец. По-скоро можем да приказваме за буферен бюджет. Той ще ни даде време до края на юни да изработим същински бюджет, в който са залегнали всички структурни промени.
Тоест - действително вие ще изразите себе си в актуализацията на бюджета през юли?
- Точно по този начин. Но, в случай че има готови неща, които могат да бъдат заложени в бюджета до януари, не виждам спънка това да се случи. Истинският бюджет обаче, който показва нашите визии за това по какъв начин би трябвало да работи страната, би трябвало да се случи в края на юни.
Според служебният вицепремиер Атанас Пеканов огромните забележки на Брюксел във връзка с Плана за възобновяване и резистентност са в две направления - господство на закона и енергетика. по този начин ли е в действителност?
- Основната глава, по която остава доста работа е главата по енергетика. Сегашните министри ще създадат обзор на плановете по останалите глави, само че нямаме забележки от страна на Европа. Ако има предпочитание за разнообразни политики от страна на България, това към този момент е различен въпрос. Очаквам в относително бърз порядък проблемите в частта „ Енергетика “ да бъдат решени и то по метод, който дава на България резистентност и ниски цени на електрическата енергия и топлоенергията.
Има ли алтернатива в настоящия под напрежение миг във „ въглеродните “ ни връзки с Европейския съюз да бъде реализирана някаква пауза? Ясно е, че става дума за въглеродните квоти, чиято цена набъбна неимоверно... Един звук през 2030 година трябваше да коства към 60 евро, а през днешния ден към този момент цената му е 100 евро.
- Трудно. Това е късия отговор. Дългият отговор гласи, че сега всички ние в Европа берем плодовете на една много недалновидна политика. Цената на квотите е единствено един от съставените елементи на тази политика, който фрапантно скочи и оскъпи с към 40% нашето въглищно произвеждане.
Другият огромен проблем е общият дефицит на електрическа енергия на европейско равнище. В момента имаме експорт, който е с към 140% по-висок от предходната година. Точно този експорт подвига борсовите цени и оскъпява електрическата енергия за българския бизнес. Това, че електроенергийните пазари на Европа са свързани, основава спомагателен проблем. Проблем е, че поради рестриктивните мерки по границите на Унгария и Словакия евтиният френски ток не може да „ пристигна “ към Румъния и България и това прави европейският енергиен пазар полуинтегриран. Проблем е и това, че съгласно мен и пазарът на квотите, и полуинтегрираният пазар на електрическа енергия не са удачно контролирани... В тези направления вървят диалози на европейско равнище, само че от позиция на равнището на интеграция няма индикации за оттегляне.
Има ли алтернатива най-малко през зимата страната да купува непосредствено от нашия на ниска цена ток, преди той да отиде на огромните интернационалните тържища и да „ видоизмени “ цената си в непостижима за българския бизнес?
- Такива разновидности има, само че единствено за битовата електрическа енергия, т.е. за контролирани пазар. За борсовия пазар тези разновидности не съществуват. По-скоро свръхпечалбите на държавните производители би трябвало да се връщат към бизнеса под формата на помощи.
Сега, ние имаме и чисто наши си проблеми. От много време приказваме, само че каскадата още не е приключена, а това би помогнало тъкмо в пиковите часове да се понижат цените...
Говорим за „ ПАВЕЦ „ Чаира “, нали?
- Да, и за „ Белмекен - Сестримо “ също...
Там има дори някакви подозрения, че това закъснение е съзнателно, че става дума за бойкот...
- Наистина има много подозрения, само че... Правим старания да стартираме да получаваме по-големи количества азерски газ, който към днешна дата е три пъти и половина по-евтин от природния газ, който употребяваме.
Добре, като отиваме към дупките и корупцията... ВиК мегахолдингът е капитализиран с 1 милиард, в случай че не и повече...
- Около 850 млн. лева е останалата капитализация, плюс 800 милиона евро, планувани по европейски стратегии. Така че действително за ВиК бранша имаме 2.4 милиарда лева за вложения, които би трябвало да се употребяват до края на 2023 година.
И в това време - 80% загуби...
- Над 80% за някои сдружения, приблизително за системата - над 50 %. Което на процедура значи, че ние един път плащаме ток - с цел да изпомпват водата, повторно - с цел да върви водата по системата, а най-после по-малко от половината вода стига до действителните консуматори, само че в нейната цена би трябвало да калкулираме всички разноски. Така хората заплащат двойно повече от това, което биха плащали, в случай че ги нямаше загубите.
Какъв тогава ще е метода ви към мегахолдинга ВиК?
- Аз имах диалог с тях още септември месец. Тези дни считаме да ги възстановим, тъй като имаме да решаваме няколко „ неща “. Първо - би трябвало да разберем за какво не се извършва капиталовата стратегия. Второ - би трябвало да ревизираме самата капиталова стратегия, в случай че тя не е ориентирана към бързо понижаване на загубите. Трето - ВиК сдруженията бяха изработили едни бизнес-планове, които трябваше да бъдат прегледани и признати от КЕВР. Това явно още не се е случило, само че това, което аз видях, съставлява... отвод от понижаване на загубите.
Това - в зоната на КЕВР?
- Не. В бизнес-плановете, които КЕВР би трябвало да утвърди или да отхвърли, ВиК сдруженията просто споделят „ Ами загубите ни са 85%, ние няма какво друго да създадем и по тази причина би трябвало да вдигнем цената, с цел да покрием загубите си! “
Тоест - те одобряват тези загуби като даденост, като нещо обикновено?
- Точно по този начин. И няма проект по какъв начин тези загуби да бъдат понижени, по какъв метод да бъдат направени вложенията, по какъв начин да бъдат усъвършенствани разноските.... Всичко това просто липсва! Дали е липса на визия, дали е липса на потенциал - както в сдруженията, по този начин и в холдинга - занапред ще разберем.
Какво споделя „ Продължаваме промяната “ на гласоподавателите, които роптаят против назначението на хора от някогашната Държавна сигурност и на хора, свързани с предходните ръководства? Все отново вие носите цялата отговорност за държавното управление като мандатоносители, нали?
- Аз се веселя, че сътрудниците от „ ИТН “ отдръпнаха въпросните номинации, тъй че има публичен коректив. Според мен става дума за неумелост...
А не е ли допустимо да ви тестват по този метод? Да пробват до каква степен сте наблюдателни и доколко бихте носили отговорността за непознато държание.
- Всеки носи отговорността за личните си дейности, най-малко аз по този начин съм учтив. Колкото до възможното тестване... Мисля, че до момента ни тестваха задоволително и от дълго време са разбрали, че при нас този прийом не работи. От друга страна, несъмнено, съгласно мен верният метод е сходни проблеми да не се почистват посредством медиите и пред телевизионните камери, а в директни диалози сред сътрудниците.
Бившият ви сътрудник в служебния кабинет Велислав Минеков също загатна в " СТУДИО БАНКЕРЪ “, че някои фрагменти, свързани с предходния режим, сега също се приготвят да дърпат конците в Министерството на културата.
- Спомняте ли си преди да се сглоби кабинета какъв брой разнородни версии имаше? А преди да се избере ръководител на Народното събрание? Сега е същото - всеки приказва какви фрагменти се готвели... Те може в действителност да се готвят, само че дали ще стане е напълно различен въпрос. Истината е, че това, което се случва, най-добре приказва за политиката в съответния бранш. И второ - най-малко ние сме споделили, че признаваме позволените неточности и ги отстраняваме незабавно.
Последен въпрос - не оголихте ли малко парламентарните си редици, откакто главните ви козове отидоха в изпълнителната власт?
- Наистина някои от по-опитните хора пристигнаха в изпълнителната власт, само че аз считам, че парламентарната група стартира да се сработва. В никакъв случай не подценяваме Народното събрание, тъй като там се коват законите и там е действителния терен, на който работи опозицията.
Какво вършиме с фамозния Закон за публични поръчки?
- Ще бъде подложен на главен ремонт.
Всичко обаче е въпрос и на движение. При вас няма време.
- Напротив - имаме четири години!
- Аз не знам дали би трябвало да влагаме чак подобен драматизъм в смяната, която се случва. Истината е, че постепенно и систематично започваме да затягаме контролните функционалности на страната. Правилата стартират да стават идентични за всички и това стартира да се усеща, тъй като имаме опция да финансираме по-добре просветителната и обществената система. Започна да се случва това, за което българите гласоподаваха, влизайки в Европейския съюз.
Правим това изявление безусловно минути, откакто в Народното събрание мина разискването на обезщетенията. Става дума за едни колосални пари – към два милиарда лв.. Как, съгласно вас, минаха дебатите?
- Дебатите и в бюджетната комисия, и в пленарната зала минаха много колегиално, относително умерено. Имаме обезпечен доход от 1.2 милиарда над това, което беше заложено в актуализацията на бюджета, където пък бяха 2.5 милиарда лева повече. Така че действително този доход ние предложихме с акт на Народното събрание да бъде изразходват по следната скица: 750 милиона като Коронавирус добавка към пенсиите – по 60 лева на всички пенсионери през идващите 6 месеца, и 450 милиона - за преодоляване високите цени на електрическата енергия и отплата за бизнеса.
Всичко това проправя ли някаква „ пътека “ към вашата философия, по която ще извършите бюджета за 2022 година?
- Да, само че като цяло е може би по-добре да погледнем резултатите преди този момент. Без последните две седмици, за 2021 година имаме нарастване на приходите със 7.730 милиарда лева спрямо 2020 година. Което, на база 44 милиарда лева за предходната година, прави към 18 %. От една страна, това е единствено от май месец, когато заварихме обстановката нула на нула. От друга страна - при използване единствено на част от ограниченията за стягане на контрола, изсветляване на бизнеса и при настоящите данъчни ставки, ние успяхме да съберем съвсем 20% повече налози. Наистина - има растеж на стопанската система, има инфлация, само че... има един растеж от 7%, който се дължи на изсветляване на стопанската система.
При този тренд, в случай че това въпреки всичко е някаква посока, за какво се приказва за подобен огромен недостиг през 2022 година?
- Аз мисля, че следващата година ние ще успеем да влезем в маахстритските критерии, т.е. дефицитът ни без Коронавирус ограниченията да е под 3%, а с Коронавирус ограниченията - според от техния размер. Така че фискалната дисциплинираност ще бъде непокътната най-малкото, тъй като аз не съм последовател на огромните дефицити и на вземането на заеми, с които да финансираме работата на държавното управление и институциите, обществените разноски и по този начин нататък. Всичко това би трябвало да се финансира с приходите ни, с направените и импортирани от нас налози. Тазгодишните резултати от запушването на течовете и изсветляването на стопанската система приказват, че и в двете направления има запаси и те са доста съществени.
Говори се, че течовете са 10 милиарда годишно...
- Ами от май до декември единствено от събираемост имаме резултат от 7.730 милиарда лв.. А от запушването на течовете крайният резултат ще е милиард, два, три... Не е ясно още какъв брой ще е.
Значи цифрата 10 милиарда е почти правдоподобно?
- Да.
Някои критици считат, че вие по този метод ускорявате държавното начало за увеличение на преразпределянето, само че това единствено щяло да докара до увеличението на заемите. Има ли нещо правилно в тази преценка?
- Аз отново споделям - като изключим Коронавирус ограниченията, ние считаме да държим бюджета в маастрихтските параметри. Колкото до % на преразпределението - това е резултатна големина: колкото пари съберем от налозите, които няма да пипаме, толкоз пари ще похарчим. Всичко зависи от изсветляването на стопанската система. Като тук концепцията не е страната да иззема ролята на икономическите субекти. Идеята е, че имаме хронично недофинансирани обществени системи, образованието, пенсионната система, опазването на здравето...
Те са и нереформирани, което е по-лошото...
- Прав сте. Затова в съдружното съглашение ние си дадохме 6 месеца за всички тези системи - да бъдат набелязани промените и да бъдат направени плановете, тъй че до юни месец да бъдат заложени същинските политики в тези системи.
Може ли тогава да се каже, че гоните новаторски бюджет за 2022 година.
- Този бюджет, който ще забележим в края на януари, няма по какъв начин да е новаторски, просто времето за изработването му е малко - към месец. По-скоро можем да приказваме за буферен бюджет. Той ще ни даде време до края на юни да изработим същински бюджет, в който са залегнали всички структурни промени.
Тоест - действително вие ще изразите себе си в актуализацията на бюджета през юли?
- Точно по този начин. Но, в случай че има готови неща, които могат да бъдат заложени в бюджета до януари, не виждам спънка това да се случи. Истинският бюджет обаче, който показва нашите визии за това по какъв начин би трябвало да работи страната, би трябвало да се случи в края на юни.
Според служебният вицепремиер Атанас Пеканов огромните забележки на Брюксел във връзка с Плана за възобновяване и резистентност са в две направления - господство на закона и енергетика. по този начин ли е в действителност?
- Основната глава, по която остава доста работа е главата по енергетика. Сегашните министри ще създадат обзор на плановете по останалите глави, само че нямаме забележки от страна на Европа. Ако има предпочитание за разнообразни политики от страна на България, това към този момент е различен въпрос. Очаквам в относително бърз порядък проблемите в частта „ Енергетика “ да бъдат решени и то по метод, който дава на България резистентност и ниски цени на електрическата енергия и топлоенергията.
Има ли алтернатива в настоящия под напрежение миг във „ въглеродните “ ни връзки с Европейския съюз да бъде реализирана някаква пауза? Ясно е, че става дума за въглеродните квоти, чиято цена набъбна неимоверно... Един звук през 2030 година трябваше да коства към 60 евро, а през днешния ден към този момент цената му е 100 евро.
- Трудно. Това е късия отговор. Дългият отговор гласи, че сега всички ние в Европа берем плодовете на една много недалновидна политика. Цената на квотите е единствено един от съставените елементи на тази политика, който фрапантно скочи и оскъпи с към 40% нашето въглищно произвеждане.
Другият огромен проблем е общият дефицит на електрическа енергия на европейско равнище. В момента имаме експорт, който е с към 140% по-висок от предходната година. Точно този експорт подвига борсовите цени и оскъпява електрическата енергия за българския бизнес. Това, че електроенергийните пазари на Европа са свързани, основава спомагателен проблем. Проблем е, че поради рестриктивните мерки по границите на Унгария и Словакия евтиният френски ток не може да „ пристигна “ към Румъния и България и това прави европейският енергиен пазар полуинтегриран. Проблем е и това, че съгласно мен и пазарът на квотите, и полуинтегрираният пазар на електрическа енергия не са удачно контролирани... В тези направления вървят диалози на европейско равнище, само че от позиция на равнището на интеграция няма индикации за оттегляне.
Има ли алтернатива най-малко през зимата страната да купува непосредствено от нашия на ниска цена ток, преди той да отиде на огромните интернационалните тържища и да „ видоизмени “ цената си в непостижима за българския бизнес?
- Такива разновидности има, само че единствено за битовата електрическа енергия, т.е. за контролирани пазар. За борсовия пазар тези разновидности не съществуват. По-скоро свръхпечалбите на държавните производители би трябвало да се връщат към бизнеса под формата на помощи.
Сега, ние имаме и чисто наши си проблеми. От много време приказваме, само че каскадата още не е приключена, а това би помогнало тъкмо в пиковите часове да се понижат цените...
Говорим за „ ПАВЕЦ „ Чаира “, нали?
- Да, и за „ Белмекен - Сестримо “ също...
Там има дори някакви подозрения, че това закъснение е съзнателно, че става дума за бойкот...
- Наистина има много подозрения, само че... Правим старания да стартираме да получаваме по-големи количества азерски газ, който към днешна дата е три пъти и половина по-евтин от природния газ, който употребяваме.
Добре, като отиваме към дупките и корупцията... ВиК мегахолдингът е капитализиран с 1 милиард, в случай че не и повече...
- Около 850 млн. лева е останалата капитализация, плюс 800 милиона евро, планувани по европейски стратегии. Така че действително за ВиК бранша имаме 2.4 милиарда лева за вложения, които би трябвало да се употребяват до края на 2023 година.
И в това време - 80% загуби...
- Над 80% за някои сдружения, приблизително за системата - над 50 %. Което на процедура значи, че ние един път плащаме ток - с цел да изпомпват водата, повторно - с цел да върви водата по системата, а най-после по-малко от половината вода стига до действителните консуматори, само че в нейната цена би трябвало да калкулираме всички разноски. Така хората заплащат двойно повече от това, което биха плащали, в случай че ги нямаше загубите.
Какъв тогава ще е метода ви към мегахолдинга ВиК?
- Аз имах диалог с тях още септември месец. Тези дни считаме да ги възстановим, тъй като имаме да решаваме няколко „ неща “. Първо - би трябвало да разберем за какво не се извършва капиталовата стратегия. Второ - би трябвало да ревизираме самата капиталова стратегия, в случай че тя не е ориентирана към бързо понижаване на загубите. Трето - ВиК сдруженията бяха изработили едни бизнес-планове, които трябваше да бъдат прегледани и признати от КЕВР. Това явно още не се е случило, само че това, което аз видях, съставлява... отвод от понижаване на загубите.
Това - в зоната на КЕВР?
- Не. В бизнес-плановете, които КЕВР би трябвало да утвърди или да отхвърли, ВиК сдруженията просто споделят „ Ами загубите ни са 85%, ние няма какво друго да създадем и по тази причина би трябвало да вдигнем цената, с цел да покрием загубите си! “
Тоест - те одобряват тези загуби като даденост, като нещо обикновено?
- Точно по този начин. И няма проект по какъв начин тези загуби да бъдат понижени, по какъв метод да бъдат направени вложенията, по какъв начин да бъдат усъвършенствани разноските.... Всичко това просто липсва! Дали е липса на визия, дали е липса на потенциал - както в сдруженията, по този начин и в холдинга - занапред ще разберем.
Какво споделя „ Продължаваме промяната “ на гласоподавателите, които роптаят против назначението на хора от някогашната Държавна сигурност и на хора, свързани с предходните ръководства? Все отново вие носите цялата отговорност за държавното управление като мандатоносители, нали?
- Аз се веселя, че сътрудниците от „ ИТН “ отдръпнаха въпросните номинации, тъй че има публичен коректив. Според мен става дума за неумелост...
А не е ли допустимо да ви тестват по този метод? Да пробват до каква степен сте наблюдателни и доколко бихте носили отговорността за непознато държание.
- Всеки носи отговорността за личните си дейности, най-малко аз по този начин съм учтив. Колкото до възможното тестване... Мисля, че до момента ни тестваха задоволително и от дълго време са разбрали, че при нас този прийом не работи. От друга страна, несъмнено, съгласно мен верният метод е сходни проблеми да не се почистват посредством медиите и пред телевизионните камери, а в директни диалози сред сътрудниците.
Бившият ви сътрудник в служебния кабинет Велислав Минеков също загатна в " СТУДИО БАНКЕРЪ “, че някои фрагменти, свързани с предходния режим, сега също се приготвят да дърпат конците в Министерството на културата.
- Спомняте ли си преди да се сглоби кабинета какъв брой разнородни версии имаше? А преди да се избере ръководител на Народното събрание? Сега е същото - всеки приказва какви фрагменти се готвели... Те може в действителност да се готвят, само че дали ще стане е напълно различен въпрос. Истината е, че това, което се случва, най-добре приказва за политиката в съответния бранш. И второ - най-малко ние сме споделили, че признаваме позволените неточности и ги отстраняваме незабавно.
Последен въпрос - не оголихте ли малко парламентарните си редици, откакто главните ви козове отидоха в изпълнителната власт?
- Наистина някои от по-опитните хора пристигнаха в изпълнителната власт, само че аз считам, че парламентарната група стартира да се сработва. В никакъв случай не подценяваме Народното събрание, тъй като там се коват законите и там е действителния терен, на който работи опозицията.
Какво вършиме с фамозния Закон за публични поръчки?
- Ще бъде подложен на главен ремонт.
Всичко обаче е въпрос и на движение. При вас няма време.
- Напротив - имаме четири години!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ