Иван Гарелов: Протестите загубиха енергията си, няма смисъл от извънредни избори
- Г-н Гарелов, допускахте ли, че е допустимо вотът да мине и кабинетът на премиера Борисов да падне?
- Не. Техническа възможност вотът да мине нямаше. Разбира се, това не значи, че напъните на опозицията са били напразни. Защото вотът на нeдоверие, без значение от крайния резултат, изиграва някаква социална роля. Второ: Вотът съответства с митингите и общата смяна в атмосферата на страната. Така че, въпреки всичко
- Опозицията би трябвало да бъде удовлетворена от постигнатото
- Не е изненада и позицията на Движение за права и свободи. Движението постоянно е подкрепяло Социалистическата партия, когато е имало потребност.
- Този резултат сякаш затвърждава властта на премиера Борисов. Продължава ли да е настоящ въпросът за изключителните избори?
- Ще прибавя и два други значими фактора. Борисов се връща от Брюксел с обезпечени някакви милиарди. Не е най-хубавото, което можеше да се реализира, само че и това ще бъде употребявано в пропагандно отношение. А другият фактор е, че най-внезапно митингите изгубиха сила. Те означиха спад. Точно когато трябваше да бъде кулминационната точка, те залиняха, изгубиха всякаква самодейност и се трансфораха в едни банални детски подиуми, които припомнят 2013 година.
- Как си го обяснявате?
- Те вървяха с огромна непредвидена сила. Това беше доста изненадващо. Всички разчитаха, че ще бъде все по този начин. Изглежда, обаче протестиращите по едно време се надцениха и си сложиха непостижими задания, които на този стадий няма по какъв начин да могат да решат. Причината е, че те нямаха водачи и проекти. Не можеш да обявиш национална стачка и да разчиташ, че хората ще се вдигнат, без да има предварителна организация, колкото и младежите да печелеха благосклонностите на обществото.
- Протестиращите си сложиха неизпълними задания
- Но би трябвало да се признае, че те в действителност съумяха да уплашат ръководещите. Стигна се до такава степен, че да се разисква държавно управление без Борисов. И това единствено с цел да се резервира ръководството на ГЕРБ до края на мандата и се избегне кабинет, назначен от президента. Управляващите в действителност търсеха последни изходи. Аз също мислех, че няма какво да спре протестиращите, само че в този момент обратът настъпи, той към този момент е в придвижване. Инерцията и самодейността са изгубени.
- Два месеца преди постоянните има ли смисъл от изключителни избори?
- Смисъл няма. Но когато има протест всъщност, смисълът постоянно отива на кино. Парламентаристите могат да мислят има ли смисъл или няма, само че тези, които стачкуват, не разсъждават с техните, а с други, изключителни категории.
- Възползва ли се опозицията и в частност Българска социалистическа партия от протичащото се на улицата?
- Българска социалистическа партия, без да направи някакви ефектни стъпки, завоюва две неща: оформи се мнението, че тя е единствената мощ, която може да опонира на властта. Да бъде нейна опция.
- Корнелия Нинова принуди съперниците си вътре в партията да се самопобедят
- Те бяха за контакти с ГЕРБ, кръгла маса, договаряния, до момента в който тя, със своята непримирима позиция, се оказа най-последователната противничка на властта. А това за членовете на Българска социалистическа партия се оказа доста значимо. Това я прави по-добрият вид за ръководител на партията.
- Така или другояче, след няколко месеца ще има избори. Виждате ли някакви нови играчи, които да създадат Народното събрание ни по-шарен?
- Още преди митингите аз допусках, че ще има радикализация, която ще изнесе на напред във времето някакви неочаквани, изненадващи политически сили. Изведнъж изскочи лицето на протестърите. Можеха ли те да родят нова политическа мощ? Според мен те не демонстрираха такава поръчка.
Основните техни водачи, „ Отровното трио”, няма стратегия, а разчита основно на известността на своите претенции, които се събират в няколко лозунга: Писна ни! Отивайте си! Ясната платформа е работа на политиците. А това, което съумя да направи митингът, е да изолира новите играчи и да не ги допусне до себе си. От това те изгубиха възможностите си да добият огромна мощ в идните избори. Но все пак някои от тях ще имат място в новия парламент, който ще бъде много по-пъстър от днешния. Очертаващата се конспирация е
- Кой ще бъде балансьорът, патерицата на тази партия, която ще е първа
- Това може да е групировката на Слави Трифонов, която до момента печелеше много добър резултат в изследването. Тя би могла даже да измести Движение за права и свободи, само че до този миг не е подхванала никакви значими политически стъпки, с изключение на познатите до през днешния ден. Досега даже не се е изявила. Интересно е да забележим дали тя ще повтори всичко познато, или ще има ново развиване. Това ще е една от интригите, само че още е рано да се планува крайният резултат.
- Настанаха промени в кабинета. Трима доближени на премиера министри подадоха оставка. Наложителни ли бяха тези промени?
- Тия промени бяха наложителни доста от дълго време. Те щяха да изиграят някаква роля в разгара на митингите, тогава можеха да убият инерцията, само че в този момент измененията в кабинета към този момент са доста закъснели. Нещо повече, сегашната обстановка: несполучливият избор на съмнение, европарите, изгубената сила на митингите, дребното време до изборите, може да направи измененията непотребни. А другояче кабинетът на Борисов от позиция на успеваемостта си от дълго време се нуждаеше от капитален ремонт.
Исак ГОЗЕС
- Не. Техническа възможност вотът да мине нямаше. Разбира се, това не значи, че напъните на опозицията са били напразни. Защото вотът на нeдоверие, без значение от крайния резултат, изиграва някаква социална роля. Второ: Вотът съответства с митингите и общата смяна в атмосферата на страната. Така че, въпреки всичко
- Опозицията би трябвало да бъде удовлетворена от постигнатото
- Не е изненада и позицията на Движение за права и свободи. Движението постоянно е подкрепяло Социалистическата партия, когато е имало потребност.
- Този резултат сякаш затвърждава властта на премиера Борисов. Продължава ли да е настоящ въпросът за изключителните избори?
- Ще прибавя и два други значими фактора. Борисов се връща от Брюксел с обезпечени някакви милиарди. Не е най-хубавото, което можеше да се реализира, само че и това ще бъде употребявано в пропагандно отношение. А другият фактор е, че най-внезапно митингите изгубиха сила. Те означиха спад. Точно когато трябваше да бъде кулминационната точка, те залиняха, изгубиха всякаква самодейност и се трансфораха в едни банални детски подиуми, които припомнят 2013 година.
- Как си го обяснявате?
- Те вървяха с огромна непредвидена сила. Това беше доста изненадващо. Всички разчитаха, че ще бъде все по този начин. Изглежда, обаче протестиращите по едно време се надцениха и си сложиха непостижими задания, които на този стадий няма по какъв начин да могат да решат. Причината е, че те нямаха водачи и проекти. Не можеш да обявиш национална стачка и да разчиташ, че хората ще се вдигнат, без да има предварителна организация, колкото и младежите да печелеха благосклонностите на обществото.
- Протестиращите си сложиха неизпълними задания
- Но би трябвало да се признае, че те в действителност съумяха да уплашат ръководещите. Стигна се до такава степен, че да се разисква държавно управление без Борисов. И това единствено с цел да се резервира ръководството на ГЕРБ до края на мандата и се избегне кабинет, назначен от президента. Управляващите в действителност търсеха последни изходи. Аз също мислех, че няма какво да спре протестиращите, само че в този момент обратът настъпи, той към този момент е в придвижване. Инерцията и самодейността са изгубени.
- Два месеца преди постоянните има ли смисъл от изключителни избори?
- Смисъл няма. Но когато има протест всъщност, смисълът постоянно отива на кино. Парламентаристите могат да мислят има ли смисъл или няма, само че тези, които стачкуват, не разсъждават с техните, а с други, изключителни категории.
- Възползва ли се опозицията и в частност Българска социалистическа партия от протичащото се на улицата?
- Българска социалистическа партия, без да направи някакви ефектни стъпки, завоюва две неща: оформи се мнението, че тя е единствената мощ, която може да опонира на властта. Да бъде нейна опция.
- Корнелия Нинова принуди съперниците си вътре в партията да се самопобедят
- Те бяха за контакти с ГЕРБ, кръгла маса, договаряния, до момента в който тя, със своята непримирима позиция, се оказа най-последователната противничка на властта. А това за членовете на Българска социалистическа партия се оказа доста значимо. Това я прави по-добрият вид за ръководител на партията.
- Така или другояче, след няколко месеца ще има избори. Виждате ли някакви нови играчи, които да създадат Народното събрание ни по-шарен?
- Още преди митингите аз допусках, че ще има радикализация, която ще изнесе на напред във времето някакви неочаквани, изненадващи политически сили. Изведнъж изскочи лицето на протестърите. Можеха ли те да родят нова политическа мощ? Според мен те не демонстрираха такава поръчка.
Основните техни водачи, „ Отровното трио”, няма стратегия, а разчита основно на известността на своите претенции, които се събират в няколко лозунга: Писна ни! Отивайте си! Ясната платформа е работа на политиците. А това, което съумя да направи митингът, е да изолира новите играчи и да не ги допусне до себе си. От това те изгубиха възможностите си да добият огромна мощ в идните избори. Но все пак някои от тях ще имат място в новия парламент, който ще бъде много по-пъстър от днешния. Очертаващата се конспирация е
- Кой ще бъде балансьорът, патерицата на тази партия, която ще е първа
- Това може да е групировката на Слави Трифонов, която до момента печелеше много добър резултат в изследването. Тя би могла даже да измести Движение за права и свободи, само че до този миг не е подхванала никакви значими политически стъпки, с изключение на познатите до през днешния ден. Досега даже не се е изявила. Интересно е да забележим дали тя ще повтори всичко познато, или ще има ново развиване. Това ще е една от интригите, само че още е рано да се планува крайният резултат.
- Настанаха промени в кабинета. Трима доближени на премиера министри подадоха оставка. Наложителни ли бяха тези промени?
- Тия промени бяха наложителни доста от дълго време. Те щяха да изиграят някаква роля в разгара на митингите, тогава можеха да убият инерцията, само че в този момент измененията в кабинета към този момент са доста закъснели. Нещо повече, сегашната обстановка: несполучливият избор на съмнение, европарите, изгубената сила на митингите, дребното време до изборите, може да направи измененията непотребни. А другояче кабинетът на Борисов от позиция на успеваемостта си от дълго време се нуждаеше от капитален ремонт.
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ