&09:02:00)
Росен Добрев: Българският хандбал трябва да извърви пътя до най-големите, без да пропуска и най-малката стъпка
- Г-н Добрев, феновете в Двореца на културата и спорта във Варна станаха очевидци на хандбал от доста, доста високо равнище. Особено финалните и полуфиналните мачове напряко бяха галактически. Вашия коментар за това, което видяхме от тези млади играчи, които са бъдещето на този спорт?
- Искам да допълня, че освен в залата, а и по малкия екран хората съумяха да видят хубостта на нашия спорт, с помощта на партньорството ни с телевизия B1B, с която федерацията работи към този момент втора година. Така повече и повече деца ще се възпламенят по тази обичана игра. Виждате с новите правила какъв брой скоростен и динамичен става хандбалът. Така че аз съм извънредно удовлетворен от метода, по който, дружно с екипа на Българската федерация по хандбал, се справихме с следващия Европейски шампионат. Изключителни хора - млади, надарени, които работят непрекъснато за триумфа на това събитие.
 )
- Сега ни следва обаче още едно такова събитие. За пръв път в историята се случва един град да е хазаин и на двата шампионата. Доста първи пъти има Варна в историята на хандбала…
- Може би това е нашият път, с цел да се развиваме. Миналата година след Европейските шампионати по плажен хандбал и по-късно в зала, споделих с екипа на Българската федерация, че тази година ще бъде цялостна отмора за тях. Нормално е, те си имат фамилии, желаят да бъдат с тях, да споделят отпуските си. Но когато си сътрудник с една такава огромна организация като Европейската хандбална федерация и бъдеш помолен да поемеш толкоз огромна отговорност да организираш два Европейски шампионата няма по какъв начин да откажеш. Защото с помощта на тях и с тяхната помощ започнахме да излъчваме мачовете от Шампионска лига за мъже и дами и Купа на Европа, което още повече разпространява нашия спорт. Само за предходната година сме излъчили над 300 хандбални срещи, което до момента в никакъв случай не е било. Броят на хората, които гледат и в залите, и по малкия екран се усилва всякога, което ни радва. Това е методът, по който ние като федерация би трябвало да вървим. Но пътят е доста по-дълъг и би трябвало да стартираме в действителност от А и Б.
 )
- На няколко пъти казвате положителни думи за екипа си. Но надали са доста хората, отвън тесните среди на хандбала, които знаят, че вие сте неразделно до този екип. Не са доста президентите, които са с работно облекло и вършат стадиони, карат състезатели, карат вода и в идващия миг влизат и в формалното си амплоа с публични облекла.
- Аз по този начин съм учтив. Тук няма значение позицията, която човек заема. Те са мои сътрудници и ние работим дружно. Няма срамна работа, самият хандбал е групов спорт и ме е научил като човек, постоянно да работя с екип и по тази причина аз в никакъв случай не съм се срамувал от работата си. Един ден може да ме видите с бус, на другия в формален костюм, на третия в напълно друго амплоа. Дори и с сътрудниците от западните компании, с които работим, се майтапя, че аз съм хамелеон. Могат да ме видят в действителност в друга визия, само че аз си правя работата на драго сърце и с хората от екипа на БФХ бих тръгнал и на война.
 )
- Вижда се, че не сме надалеч от най-хубавите в Европа, само че сякаш нещо малко не ни доближава в някои от мачовете. Играем мощно против мощните, действително единствено ние се опълчихме на първенеца Чехия. Но какво е това дребното?
- Колкото е малко, толкоз е и доста. Това са дребните елементи, това е А, Б-то в хандбала. Съжалявам, че загубихме една година, само че нямаше по какъв начин поради ковид-пандемията. Федерацията прави организация да пристигна преподавател и да съберем всички треньори, с цел да тръгнем от най-малките. Работата е главно с треньорите по клубовете. На нас ни липсва единната методика. По принцип това е проблем на целия български спорт. Смея да го настоявам, тъй като бизнесът ми е в региона на спорта, познавам много хора от разнообразни спортове и знам по какъв начин работят. Най-големият проблем е единната методика. Треньорът на националния тим работи с тези състезатели по 10-20 дни. Но някои от тях идват неподготвени, а това е работата в клубовете. Затова каним един от топ 3 лекторите в международен мащаб, като от септември месец започваме от най-малките. Трябва да си извървим пътя, с цел да може да стигнем до най-големите, без да пропущаме и най-малката стъпка. За да наваксаме това дребното, което не ни доближава, с цел да вземем мача. Разбира се, има и шанс, и спортно благополучие, само че то постоянно отива при по-силния. И ние би трябвало да си извървим пътя. Не са отговорни момчетата, ние като хандбална общественост би трябвало да извървим целия път и всички да работим в тази посока. Защото е супер значимо да се работи в екип.
 )
- И последно, говорите за отмора, да не стане отново да ни помолят да вземем някое състезание? Имате ли проекти за нови семейства?
- Не, за следващата година нямаме безусловно никакви проекти. Това, което желая е до 2024 да сме домакини на Световното състезание за девойки. Затова и може би ще пътувам до Скопие, с цел да видя цялостната организация на шампионата там. Убеден съм, че е във опциите на България да се оправи. Това е в най-краткосрочен проект. Заедно с Община Варна и с концесионера на Южния плаж продължаваме да водим диалози за построяването на стадион за плажни спортове, където оттук насетне да продължим да развиваме плажния хандбал, който се чака от 2028 година да е олимпийска дисциплинираност. А това може да даде доста огромна опция за класиране на български народен тим на Олимпийски игри. Затова и тактиката, която започваме от идващия сезон е от 12-годишна възраст да има държавни шампионати по плажен хандбал. Това е дълготрайната ни тактика в тази тенденция. Като хазаин, аз мисля, че няма тим, няма човек, който да е бил във Варна и в България и да не е удовлетворен от безусловно всичко – било то превоз, организация, от самия град. А Варна е един европейски град, който в действителност безусловно всички – и почитатели, и спортисти харесват.
 )
Снимки: Sportsphotographers
- Искам да допълня, че освен в залата, а и по малкия екран хората съумяха да видят хубостта на нашия спорт, с помощта на партньорството ни с телевизия B1B, с която федерацията работи към този момент втора година. Така повече и повече деца ще се възпламенят по тази обичана игра. Виждате с новите правила какъв брой скоростен и динамичен става хандбалът. Така че аз съм извънредно удовлетворен от метода, по който, дружно с екипа на Българската федерация по хандбал, се справихме с следващия Европейски шампионат. Изключителни хора - млади, надарени, които работят непрекъснато за триумфа на това събитие.
- Сега ни следва обаче още едно такова събитие. За пръв път в историята се случва един град да е хазаин и на двата шампионата. Доста първи пъти има Варна в историята на хандбала…
- Може би това е нашият път, с цел да се развиваме. Миналата година след Европейските шампионати по плажен хандбал и по-късно в зала, споделих с екипа на Българската федерация, че тази година ще бъде цялостна отмора за тях. Нормално е, те си имат фамилии, желаят да бъдат с тях, да споделят отпуските си. Но когато си сътрудник с една такава огромна организация като Европейската хандбална федерация и бъдеш помолен да поемеш толкоз огромна отговорност да организираш два Европейски шампионата няма по какъв начин да откажеш. Защото с помощта на тях и с тяхната помощ започнахме да излъчваме мачовете от Шампионска лига за мъже и дами и Купа на Европа, което още повече разпространява нашия спорт. Само за предходната година сме излъчили над 300 хандбални срещи, което до момента в никакъв случай не е било. Броят на хората, които гледат и в залите, и по малкия екран се усилва всякога, което ни радва. Това е методът, по който ние като федерация би трябвало да вървим. Но пътят е доста по-дълъг и би трябвало да стартираме в действителност от А и Б.
- На няколко пъти казвате положителни думи за екипа си. Но надали са доста хората, отвън тесните среди на хандбала, които знаят, че вие сте неразделно до този екип. Не са доста президентите, които са с работно облекло и вършат стадиони, карат състезатели, карат вода и в идващия миг влизат и в формалното си амплоа с публични облекла.
- Аз по този начин съм учтив. Тук няма значение позицията, която човек заема. Те са мои сътрудници и ние работим дружно. Няма срамна работа, самият хандбал е групов спорт и ме е научил като човек, постоянно да работя с екип и по тази причина аз в никакъв случай не съм се срамувал от работата си. Един ден може да ме видите с бус, на другия в формален костюм, на третия в напълно друго амплоа. Дори и с сътрудниците от западните компании, с които работим, се майтапя, че аз съм хамелеон. Могат да ме видят в действителност в друга визия, само че аз си правя работата на драго сърце и с хората от екипа на БФХ бих тръгнал и на война.
- Вижда се, че не сме надалеч от най-хубавите в Европа, само че сякаш нещо малко не ни доближава в някои от мачовете. Играем мощно против мощните, действително единствено ние се опълчихме на първенеца Чехия. Но какво е това дребното?
- Колкото е малко, толкоз е и доста. Това са дребните елементи, това е А, Б-то в хандбала. Съжалявам, че загубихме една година, само че нямаше по какъв начин поради ковид-пандемията. Федерацията прави организация да пристигна преподавател и да съберем всички треньори, с цел да тръгнем от най-малките. Работата е главно с треньорите по клубовете. На нас ни липсва единната методика. По принцип това е проблем на целия български спорт. Смея да го настоявам, тъй като бизнесът ми е в региона на спорта, познавам много хора от разнообразни спортове и знам по какъв начин работят. Най-големият проблем е единната методика. Треньорът на националния тим работи с тези състезатели по 10-20 дни. Но някои от тях идват неподготвени, а това е работата в клубовете. Затова каним един от топ 3 лекторите в международен мащаб, като от септември месец започваме от най-малките. Трябва да си извървим пътя, с цел да може да стигнем до най-големите, без да пропущаме и най-малката стъпка. За да наваксаме това дребното, което не ни доближава, с цел да вземем мача. Разбира се, има и шанс, и спортно благополучие, само че то постоянно отива при по-силния. И ние би трябвало да си извървим пътя. Не са отговорни момчетата, ние като хандбална общественост би трябвало да извървим целия път и всички да работим в тази посока. Защото е супер значимо да се работи в екип.
- И последно, говорите за отмора, да не стане отново да ни помолят да вземем някое състезание? Имате ли проекти за нови семейства?
- Не, за следващата година нямаме безусловно никакви проекти. Това, което желая е до 2024 да сме домакини на Световното състезание за девойки. Затова и може би ще пътувам до Скопие, с цел да видя цялостната организация на шампионата там. Убеден съм, че е във опциите на България да се оправи. Това е в най-краткосрочен проект. Заедно с Община Варна и с концесионера на Южния плаж продължаваме да водим диалози за построяването на стадион за плажни спортове, където оттук насетне да продължим да развиваме плажния хандбал, който се чака от 2028 година да е олимпийска дисциплинираност. А това може да даде доста огромна опция за класиране на български народен тим на Олимпийски игри. Затова и тактиката, която започваме от идващия сезон е от 12-годишна възраст да има държавни шампионати по плажен хандбал. Това е дълготрайната ни тактика в тази тенденция. Като хазаин, аз мисля, че няма тим, няма човек, който да е бил във Варна и в България и да не е удовлетворен от безусловно всичко – било то превоз, организация, от самия град. А Варна е един европейски град, който в действителност безусловно всички – и почитатели, и спортисти харесват.
Снимки: Sportsphotographers
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ