Тони Димов: Една петилетка имитация на регулаторна реформа в България |
Г-н Димов, през днешния ден се навършват 5 година, откогато започва регулаторната промяна. Като човек, който поставя толкоз старания за нея, ще празнувате ли?
Краткият отговор е не, тъй като нямаме мотиви за това.
Всяка година към 4 ноември с Вас си приказваме за качество на законодателството, за измененията в българското нормотворчество, за оценката на въздействието и публичните съвещания и така нататък Тази година, обаче, тази дата е специфична тъй като означаваме първата петилетка от регулаторната промяна, която стартира на 4 ноември 2016 година и изглеждаше съвсем като велика октомврийска гражданска война в законодателството ни по прилика със 7 ноември. Тя е специфична и тъй като здравната, политическата и икономическата обстановка у нас са извънредно изменени, непредвидими и даже сложни за осмисляне сега.
А дългият отговор какъв е?
Неслучайно споделих, че през днешния ден означаваме, а не честваме първите 5 години тъй като нямаме мотив за празнуване и то по доста аргументи. Регулаторната промяна у нас се изроди в реплика на радикална смяна във вземането на решения по отношение на законодателството и напряко в особеност. От преди началото на промяната не сме спирали да приказваме при всевъзможни държавни управления и министър председатели, че оценката на въздействието и публичните съвещания са най-мощните генератори на доверие сред общество и страна и в случай че те не се ползват пълноценно това доверие се изгубва. Как мислите за какво сме на последно място по имунизация против КОВИД – 19?
Какво желаете да кажете, каква е връзката сред регулаторната промяна и имунизацията?
Пряка. Днес у нас не просто липсва доверие в страната от страна на нейните жители, а връзката сред тях е счупена. До преди пандемията представяхме неприятното законодателство, когато не е пълноценно оценено, експертно обосновано и съветвано с получателите си, с безумните решения на нашите властимащи, които примерно ни караха да представяме на администрацията документи, които тя самата издава и други сходни. Днес цялото това дългогодишно неприятно законодателстване ни докара до цялостно съмнение на хората в ръководещите, във всичко което те споделят и вършат. Най-жалкото обаче е, че през днешния ден тази скъсана връзка води до загуба на най-ценното човешкото здраве и живот. Не знам дали забелязахте в последните няколко дни ръководещите почнаха да се хващат за ръце „ на хорце “ и да ни се молят като дребни деца да слагаме маски и да се имунизираме. Не персонализирам и политизирам, само че тези властващи, които в този момент носят отговорността за пандемията усещат безпомощността на страната изгубила престижа и вярата на своите жители. И това е във допустимо най-крайната обстановка, когато недоверието е безусловно живото застрашаващо.
Не се ли трансформираха или не очаквате ли позитивна смяна при новите законодатели и ръководещи?
Знаете ли многото избори тази година изключително парламентарни, демонстрираха едно: какъв брой е значимо да имаме солидна и дейно настояща система, гарантираща обективност на вземането на решения по контролиране. Ние жителите сложихме маските, а при множеството политически партии, изключително старите, само че и новите маските паднаха и се получи маскарад. Зареди се върволяк от байганьовци, хитреци, тарикати и всевъзможни други национално и международно незнайни герои, които желаят да стават депутати. Да се докопат до властта или да се трансфорат в инструмента, посредством който техните висшестоящи да станат властимащи без даже и в най-смелите си фантазии да са си представяли, че това е допустимо, камо ли да са се подготвяли. За доказване на особени познания, умения и разсъдък, интегритет, почтеност и честност тук въобще не може да става дума. И тази наклонност на спортисти, перкусионисти, съдии само че по футбол не по магистрати или джудисти вместо адвокати народни представители ще продължи. Единственото избавление са доста ясни и прецизно спазвани правила и стандарти за качествено контролиране, които неподготвените и непригодните лица не биха могли да спазят и покрият.
Какво ще кажете за „ новите “ партии?
От позиция на регулаторната промяна – те са същите като старите. Тук мога да ви опиша късата история за „ небрежно угасналия лъч светлина “. 45-то Народно заседание се опита да преодолее един от най-големите парадокси на нашата регулаторна промяна. Най-представителният и публичен орган, какъвто е Народно събрание, през всичките 5 години досега настойчиво отхвърляше да се допитва до своите гласоподаватели, като не организираше публични съвещания в структуриран тип. Тази безумна празнина бе запълнена с Правилника за организацията и активността на 45-то Народно заседание (с новата алинея 7 на член 76). Според него за импортираните от народни представители законопроекти се ползват условията за публични съвещания по член 26, алинея 3 от Закона за нормативните актове, като на интернет страницата на Народното събрание се основава раздел " Обществени съвещания ", в който се разгласява информация за сегашни или извършени публични съвещания.
Поради късия живот на 45-то Народно събрание тази смяна не можа да бъде приложена на процедура. И знаете и какво се случи по-късно?
Какво?
В първите дни на работата на 46-то Народно събрание на неговия уебсайт бе основан нов раздел „ Обществени съвещания “, на който се разгласиха импортираните от депутати законопроекти и бе основана опция за издание на мнения по тях от всяко заинтригувано лице. В новия Правилник за организацията и активността на 46-то Народно заседание, обаче въпросният текст, съгласно който за импортираните от народни представители законопроекти се ползват условията за публични съвещания по Закона за нормативните актове леко изчезна. Вместо това бе върната остарялата обща дефиниция, съгласно която „ Граждани и юридически лица могат да показват писмени мнения по законопроектите. “ Представяте ли си за каква безочливост и боязън става дума?
Т.е. отново никакви основни промени?
В 45-то Народно събрание новите избраници напълно леко открехнаха вратата за малко повече либералност на законодателния развой, който се развива по тяхна самодейност, само че заради късия му живот никой от нас жителите не можа да мине през нея. И таман в 46-то се сътвори такава опция и новите народни представители побързаха да я затворят пред очите ни осъзнали своята „ голяма неточност “, която ще им попречи бързо да одобряват едно или две политически или популистки закончета. И това бяха главно хора новите партии, тези на митинга или на смяната и не знам още по какъв начин се назовават …
Така че борбата сред Tѐsla-та и Тесла̀та, за която си говорихме на първата година от началото на регулаторната промяна в България не просто продължава, а стартира през цялото време тъй като би трябвало да стане част от „ смяната “ …
Тони Димов е родом от град Ловеч. Възпитаник е на Ловешката езикова гимназия с британски език. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски ”, компетентност право, през 1998 година Учредител и ръководител на Центъра за оценка на въздействието на законодателството, експерт по оценка на въздействието, по-добро контролиране, европейско и интернационално право, юрист с над 20-годишен опит. Доктор е по право от 2014 година, защитил дисертация на тематика «Оценка на въздействието» основен помощник по право на Европейския съюз от 2018 година в Института за страната и правото при Българската академия на науките.
Краткият отговор е не, тъй като нямаме мотиви за това.
Всяка година към 4 ноември с Вас си приказваме за качество на законодателството, за измененията в българското нормотворчество, за оценката на въздействието и публичните съвещания и така нататък Тази година, обаче, тази дата е специфична тъй като означаваме първата петилетка от регулаторната промяна, която стартира на 4 ноември 2016 година и изглеждаше съвсем като велика октомврийска гражданска война в законодателството ни по прилика със 7 ноември. Тя е специфична и тъй като здравната, политическата и икономическата обстановка у нас са извънредно изменени, непредвидими и даже сложни за осмисляне сега.
А дългият отговор какъв е?
Неслучайно споделих, че през днешния ден означаваме, а не честваме първите 5 години тъй като нямаме мотив за празнуване и то по доста аргументи. Регулаторната промяна у нас се изроди в реплика на радикална смяна във вземането на решения по отношение на законодателството и напряко в особеност. От преди началото на промяната не сме спирали да приказваме при всевъзможни държавни управления и министър председатели, че оценката на въздействието и публичните съвещания са най-мощните генератори на доверие сред общество и страна и в случай че те не се ползват пълноценно това доверие се изгубва. Как мислите за какво сме на последно място по имунизация против КОВИД – 19?
Какво желаете да кажете, каква е връзката сред регулаторната промяна и имунизацията?
Пряка. Днес у нас не просто липсва доверие в страната от страна на нейните жители, а връзката сред тях е счупена. До преди пандемията представяхме неприятното законодателство, когато не е пълноценно оценено, експертно обосновано и съветвано с получателите си, с безумните решения на нашите властимащи, които примерно ни караха да представяме на администрацията документи, които тя самата издава и други сходни. Днес цялото това дългогодишно неприятно законодателстване ни докара до цялостно съмнение на хората в ръководещите, във всичко което те споделят и вършат. Най-жалкото обаче е, че през днешния ден тази скъсана връзка води до загуба на най-ценното човешкото здраве и живот. Не знам дали забелязахте в последните няколко дни ръководещите почнаха да се хващат за ръце „ на хорце “ и да ни се молят като дребни деца да слагаме маски и да се имунизираме. Не персонализирам и политизирам, само че тези властващи, които в този момент носят отговорността за пандемията усещат безпомощността на страната изгубила престижа и вярата на своите жители. И това е във допустимо най-крайната обстановка, когато недоверието е безусловно живото застрашаващо.
Не се ли трансформираха или не очаквате ли позитивна смяна при новите законодатели и ръководещи?
Знаете ли многото избори тази година изключително парламентарни, демонстрираха едно: какъв брой е значимо да имаме солидна и дейно настояща система, гарантираща обективност на вземането на решения по контролиране. Ние жителите сложихме маските, а при множеството политически партии, изключително старите, само че и новите маските паднаха и се получи маскарад. Зареди се върволяк от байганьовци, хитреци, тарикати и всевъзможни други национално и международно незнайни герои, които желаят да стават депутати. Да се докопат до властта или да се трансфорат в инструмента, посредством който техните висшестоящи да станат властимащи без даже и в най-смелите си фантазии да са си представяли, че това е допустимо, камо ли да са се подготвяли. За доказване на особени познания, умения и разсъдък, интегритет, почтеност и честност тук въобще не може да става дума. И тази наклонност на спортисти, перкусионисти, съдии само че по футбол не по магистрати или джудисти вместо адвокати народни представители ще продължи. Единственото избавление са доста ясни и прецизно спазвани правила и стандарти за качествено контролиране, които неподготвените и непригодните лица не биха могли да спазят и покрият.
Какво ще кажете за „ новите “ партии?
От позиция на регулаторната промяна – те са същите като старите. Тук мога да ви опиша късата история за „ небрежно угасналия лъч светлина “. 45-то Народно заседание се опита да преодолее един от най-големите парадокси на нашата регулаторна промяна. Най-представителният и публичен орган, какъвто е Народно събрание, през всичките 5 години досега настойчиво отхвърляше да се допитва до своите гласоподаватели, като не организираше публични съвещания в структуриран тип. Тази безумна празнина бе запълнена с Правилника за организацията и активността на 45-то Народно заседание (с новата алинея 7 на член 76). Според него за импортираните от народни представители законопроекти се ползват условията за публични съвещания по член 26, алинея 3 от Закона за нормативните актове, като на интернет страницата на Народното събрание се основава раздел " Обществени съвещания ", в който се разгласява информация за сегашни или извършени публични съвещания.
Поради късия живот на 45-то Народно събрание тази смяна не можа да бъде приложена на процедура. И знаете и какво се случи по-късно?
Какво?
В първите дни на работата на 46-то Народно събрание на неговия уебсайт бе основан нов раздел „ Обществени съвещания “, на който се разгласиха импортираните от депутати законопроекти и бе основана опция за издание на мнения по тях от всяко заинтригувано лице. В новия Правилник за организацията и активността на 46-то Народно заседание, обаче въпросният текст, съгласно който за импортираните от народни представители законопроекти се ползват условията за публични съвещания по Закона за нормативните актове леко изчезна. Вместо това бе върната остарялата обща дефиниция, съгласно която „ Граждани и юридически лица могат да показват писмени мнения по законопроектите. “ Представяте ли си за каква безочливост и боязън става дума?
Т.е. отново никакви основни промени?
В 45-то Народно събрание новите избраници напълно леко открехнаха вратата за малко повече либералност на законодателния развой, който се развива по тяхна самодейност, само че заради късия му живот никой от нас жителите не можа да мине през нея. И таман в 46-то се сътвори такава опция и новите народни представители побързаха да я затворят пред очите ни осъзнали своята „ голяма неточност “, която ще им попречи бързо да одобряват едно или две политически или популистки закончета. И това бяха главно хора новите партии, тези на митинга или на смяната и не знам още по какъв начин се назовават …
Така че борбата сред Tѐsla-та и Тесла̀та, за която си говорихме на първата година от началото на регулаторната промяна в България не просто продължава, а стартира през цялото време тъй като би трябвало да стане част от „ смяната “ …
Тони Димов е родом от град Ловеч. Възпитаник е на Ловешката езикова гимназия с британски език. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски ”, компетентност право, през 1998 година Учредител и ръководител на Центъра за оценка на въздействието на законодателството, експерт по оценка на въздействието, по-добро контролиране, европейско и интернационално право, юрист с над 20-годишен опит. Доктор е по право от 2014 година, защитил дисертация на тематика «Оценка на въздействието» основен помощник по право на Европейския съюз от 2018 година в Института за страната и правото при Българската академия на науките.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ