Как Достоевски срещна смъртта и започна да почита живота
Фьодор Достоевски е творил преди повече от 141 години в Руската империя и може да опише доста и най-различни истории за това време. Той не е най-хубавото вечерно четиво, което може да изберете, само че като класик на литературата, както и горделивост на Русия, той може да ни опише една по-тъмна история за себе си. Преди да се появи „ Престъпление и наказване “, „ Идиот “, „ Братя Карамазови “ и други, Достоевски би трябвало да живее с концепцията, че може да бъде екзекутиран и прекарва един изключително мрачен интервал.
Легендата споделя, че е бил наказан на гибел от цар Николай I. И в границите на месец е очаквал неговата присъда да бъде изпълнена. Присъдата е анулирана в последната минута и Достоевски е опрощение, с цел да разбере малко по-късно, че даже самата подготовка е била машинация.
Причината за неговата присъда е фактът, че е взел участие в по този начин наречения Петрашевски кръг, където либералите обсъждали концепцията за свалянето на царя. По това време Фьодор е единствено на 27 години, само че е упрекнат за слушането на истории, които подлагат на критика въоръжените сили, твърди се, че е разполагал с противозаконна преса и е писал анти-правителствена агитация, като към това е помагал и с проектите за премахването на владетеля.
Има и още едно обвиняване – той е създателят на писмо, съдържащо рецензии към църквата. В денят на изтезанието, Достоевски и още 21 други члена от същия креативен кръг, са принудени да коленичат и да целунат кръста, а по-късно би трябвало да стоят, до момента в който над главата им се издига меч – алегорично обезглавяване. Унижението продължава със завързването им за колони пред градския площад с превръзки на очите, очаквайки своите изтезания. Преди произвеждането на изстрели ще дойде и писмо от царя, който анулира изтезанието и мъжете ще излежат единствено четири години в каторга, където да работят.
Подбран е специфичен сръбски лагер за задачата. По това време Достоевски стартира да изпитва смесени усеща. На първо място се радва, че повече няма да прекарва деня си в мислене за гибелта и нейното идването, само че в същото време осъзнава, че тя в никакъв случай няма да го напусне и изиграва особена роля в творчеството му. ще напише на брат си Михаил, че живее втори живот и в този момент ще би трябвало да го изплати на царя.
Няма да не помни психическото натоварване, което е претърпял и страхът ще го преследва постоянно, само че с него ще има огромна нотка на признателност, тъй като въпреки всичко ще има доста ясна визия по какъв начин животът може да се лишава и подарява. В писмото си Достоевкси ще приказва за пропиляното време, за мъченията, които е доставил на душата и сърцето си. Осъзнава, че е живял неверно и насочвал напъните си в неправилната посока, като в този момент има намерение да цени всеки момент от живота си.
Никога повече няма да прави такива грехове. В последните минути от изтезанието излиза наяве, че животът е подарък, благополучие и всяка минута би трябвало да се регистрира като космополитен подарък. Точно това можем да видим и в историята на „ Идиот “. Главният воин там е наказан на гибел, по-късно е изправен пред екзекуторите, с цел да бъде опрощение и ще продължи да се бори с тези тежки часове.
След момента на опрощение, идиотът ще признае, че в никакъв случай повече няма да прахосва своите минути и няма да се пробва да трансформира по никакъв метод протичащото се. Този път е подготвен да открие някакъв нов метод да се наслаждения на същинското и на по-силното. Да се оправи с всички ужаси, които са го преследвали в тъмните коридори на съзнанието.
Достоевски ни демонстрира какво е чувството да срещнем гибелта, да почувстваме ледения ѝ мирис и по-късно да живеем с тази концепция. Ако повече хора бяха чели този труд, то най-вероятно нямаше да срещаме проблеми с оценяването на живота и разбирането му. Нямаше да бъдем толкоз евтини с него.
Истината е, че Николай I в никакъв случай не е желал и не е имал желание да убива, неговото обръщение е повече от ясно, когато става въпрос за заприказва. Страхът се оказва доста по-сериозна окова, в сравнение с самата екзекуция. Поне с това мнение остава Достоевски и това ни демонстрира в литературата си.
