Димитър Илиев: Изпуснах шанса да играя в Челси, това спря развитието ми
Футболист №1 на България за 2019 година Димитър Илиев даде изявление за предаването „ Тази неделя “ по bTV. Нападателят на Локомотив (Пловдив) взе отношение по проблемите в българския футбол, разгласи огромната си фантазия и повдигна малко завесата на персоналния си живот.
" Не съм аз индивидът, който може да прави генерални заключения, само че сигурно от известно време българският футбол върви в много сериозна низходяща последователност. Може да заключим, че от последното мощно потомство, което през 2004 година участваше на европейско състезание, има една доста огромна суша от класни футболисти, каквито в близкото минало имаше “, разгласи 31-годишният футболист.
„ Европейското показване на българските клубни тимове, като изключим Лудогорец, който държи фронта, също във всяко едно отношение има оттегляне. Да се надяваме, че в най-близко бъдеще ще има мотиви за оптимизъм, тъй като всяка една нация минава през такива моменти на боледуване. Надявам се в скоро време младите футболисти да стартират да излизат по-рано в чужбина. За мен това е ключът. Колкото повече момчета играят в мощни европейски тимове, толкоз по-силен ще е националният тим. "
" За един футболист най-голямата чест е да пази националната фланелка. Имам много мачове в юношеските обединения и знам какво е да играеш за България. Надявам се в най-скоро време да получа шанса да дебютирам. През годините считам, че е имало интервали, в които съм заслужавал да бъда част от националния тим, само че не съм получавал повиквателна. През 2019 година я дочаках. За страдание още не съм дебютирал, тъй че в кратковременен проект това е най-голямата ми упоритост - да оказа помощ с моите качества националният тим да наподобява по-добре ", разкри Илиев.
" Избирането ми за Футболист №1 за 2019 година ми донесе изключителна горделивост и чест. Наредих се до велики имена в историята на българския футбол и в частност до една от най-големите митове и икона на нашия клуб - Христо Бонев. Името ми да седи паралелно до такива величия е доста особено. Миналата година беше специфична за мен и за обичания ми тим. Завоювахме първата в историята на клуба купа на България. Освен това от дълго време не бяхме играли пред цялостен стадион европейски мачове. Във всяко едно отношение 2019 година беше съвършена за мен и за тима ", безапелационен е нападателят.
" През 2004 година бях на двуседмични проби в Челси. Смятам, че се показах сносно. Имаше съответна оферта към мен, към тогавашното управление, само че, заради една или друга причина, не се стигна до прекосяване в Англия. За мен това е изтърван късмет. Един млад футболист на 16 години и с качества, в случай че отиде да работи на такова високо равнище, сигурно има по-голям късмет да направи по-сериозна и огромна кариера. За мое злощастие това не се случи. Търся аргументите най-вече в себе си. Загубих много години, защото не получавах задоволително игрови минути, което спря по-доброто ми развиване. Със сигурност този късмет, който пропуснах, се отрази на живота ми ", съжалява Илиев.
" Много хора считат, че съм затворен и по-трудно завързвам нови запознанства, само че когато се опозная с някого и го приема за по-близък ставам много отворен и демонстрирам същината си. Със брачната половинка ми сме дружно от 11 години. Женени сме от 2,5 години. Синът ни е на 2 години. Те са най-голямото ми благополучие. Всяка свободна минута виждам да я извозвам с него, тъй като около лагери и пътувания, скъпото време със фамилията е много малко ", приключи Димитър Илиев.
" Не съм аз индивидът, който може да прави генерални заключения, само че сигурно от известно време българският футбол върви в много сериозна низходяща последователност. Може да заключим, че от последното мощно потомство, което през 2004 година участваше на европейско състезание, има една доста огромна суша от класни футболисти, каквито в близкото минало имаше “, разгласи 31-годишният футболист.
„ Европейското показване на българските клубни тимове, като изключим Лудогорец, който държи фронта, също във всяко едно отношение има оттегляне. Да се надяваме, че в най-близко бъдеще ще има мотиви за оптимизъм, тъй като всяка една нация минава през такива моменти на боледуване. Надявам се в скоро време младите футболисти да стартират да излизат по-рано в чужбина. За мен това е ключът. Колкото повече момчета играят в мощни европейски тимове, толкоз по-силен ще е националният тим. "
" За един футболист най-голямата чест е да пази националната фланелка. Имам много мачове в юношеските обединения и знам какво е да играеш за България. Надявам се в най-скоро време да получа шанса да дебютирам. През годините считам, че е имало интервали, в които съм заслужавал да бъда част от националния тим, само че не съм получавал повиквателна. През 2019 година я дочаках. За страдание още не съм дебютирал, тъй че в кратковременен проект това е най-голямата ми упоритост - да оказа помощ с моите качества националният тим да наподобява по-добре ", разкри Илиев.
" Избирането ми за Футболист №1 за 2019 година ми донесе изключителна горделивост и чест. Наредих се до велики имена в историята на българския футбол и в частност до една от най-големите митове и икона на нашия клуб - Христо Бонев. Името ми да седи паралелно до такива величия е доста особено. Миналата година беше специфична за мен и за обичания ми тим. Завоювахме първата в историята на клуба купа на България. Освен това от дълго време не бяхме играли пред цялостен стадион европейски мачове. Във всяко едно отношение 2019 година беше съвършена за мен и за тима ", безапелационен е нападателят.
" През 2004 година бях на двуседмични проби в Челси. Смятам, че се показах сносно. Имаше съответна оферта към мен, към тогавашното управление, само че, заради една или друга причина, не се стигна до прекосяване в Англия. За мен това е изтърван късмет. Един млад футболист на 16 години и с качества, в случай че отиде да работи на такова високо равнище, сигурно има по-голям късмет да направи по-сериозна и огромна кариера. За мое злощастие това не се случи. Търся аргументите най-вече в себе си. Загубих много години, защото не получавах задоволително игрови минути, което спря по-доброто ми развиване. Със сигурност този късмет, който пропуснах, се отрази на живота ми ", съжалява Илиев.
" Много хора считат, че съм затворен и по-трудно завързвам нови запознанства, само че когато се опозная с някого и го приема за по-близък ставам много отворен и демонстрирам същината си. Със брачната половинка ми сме дружно от 11 години. Женени сме от 2,5 години. Синът ни е на 2 години. Те са най-голямото ми благополучие. Всяка свободна минута виждам да я извозвам с него, тъй като около лагери и пътувания, скъпото време със фамилията е много малко ", приключи Димитър Илиев.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ